№ 692
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20232120201260 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. Г. М., ЕГН:
**********, срещу Наказателно постановление № 23-0434-000076/23.02.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 5,
пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петедесет/ лева, за нарушение на чл. 139, ал.
2, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/
лева, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за материална
незаконосъобразсност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, който доразвива изложените в жалбата доводи.
За административнонаказващия орган не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4-гръб актът е връчен на
жалбоподателя на 10.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 15.03.2023 г). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.02.2023 г., около 16:30 часа, свидетелите Т. П. и Д. Д.- служители в 02 РУ
Бургас, се намирали в гр. *. Излизайки от заведение „*“, двамата забелязали движещ се лек
1
автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № *, управляван от жалбоподателя В. М., който паркирал
на тротоар на ул. „Митко Палаузов“. Св. П. преценил, че М. бил нарушил пътна маркировка,
а също и че е паркирал на забранено за паркиране място, поради което му разпоредил да
премести автомобила на около 20 метра до близкия паркинг, където бил паркиран и
служебния автомобил на служителите на 02 РУ Бургас и където щяла да продължи
проверката. М. се придвжил към паркинга на ул. „Георги Кондолов“ на около 20 метра, като
бил без поставен обезопасителен колан. На паркинга проверката продължила като било
констатирано, че автомобилът не е оборудван с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка. Св. П. преценил и че задните две гуми на автомобила са износени и са с дъблочина
на протектора 0,2 милиметра.
За констатациите св. П. съставил на М. АУАН № 337545 за извършени пет
нарушения- че МПС е технически неизправно, за движение без поставен обезопасителен
колан и за липса на аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
АНО приел за установени изложените в акта факти и съставил срещу жалбоподателя
обжалваното постановление.
Съдът кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства, като същите
водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка. Съдът намира, че
показанията на разпитаните свидетели- Т. П. и Д. Д., са последователни, логични и
непротиворечиви. Съдът намира, че липсват обстоятелства, от които да се заключи, че
свидетелите са по някакъв начин предубедени, като липсват каквито и да е доказателства,
които да оборват изложеното от тях. Следва да се посочи, че е без значение дали за мястото,
където е бил паркирал жалбоподателят действително е била налице забрана за паркиране,
тъй като това обстоятелство не е предмет на изследване в настоящото дело. Отделно от това,
само евентуалната погрешна преценка на свидетеля за наличието на такова нарушение не е
основание да се приеме, че е налице проявено някакво лично отношение към жалбоподателя,
доколкото няма други установени факти в тази насока.
Наказателното постановление е издадено в законовия срок от компетентен орган,
като това се отнася и за АУАН.
Съдът намира обаче, че е налице съществено процесуално нарушение във връзка с
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в разминаване на текстовото
описание с приложените законови разпоредби, както и между самите разпоредби, които
АНО е посочил. В описанието на това нарушение е посочено, че автомобилът е технически
неизправен, което поначало представлява нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За
нарушение на тази разпоредба обаче приложимата санкционна разпоредба е тази по чл. 179,
ал. 6 от ЗДвП, която предвижда, че който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, се наказва с глоба от петдесет лева - при констатирани незначителни
неизправности, двеста лева - при констатирани значителни неизправности и петстотин лева -
при констатирани опасни неизправности. Вместо тази разпоредба обаче е приложена
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се
наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с износени
гуми. Налице е смесване на признаците на нарушенията по чл. 179, ал. 6 и чл. 183, ал. 4, т. 5,
предл. 1 от ЗДвП, както и разминаване между разпоредбата, която се твърди да е нарушена
и приложената санкционна такава, като в крайна сметка не става ясно какво е приел АНО-
че е налице техническа неизправност или че МПС е с износени гуми. Тази неяснота поставя
жалбоподателят в невъзможност да разбере фактическите и правните рамки на обвинението,
което безспорно представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
обжалваното постановление в тази част.
Извън горепосоченото, следва да се отбележи, че това нарушение е останало и
недоказано, тъй като в постановлението е посочено, че гумите са били заснети с РСОД
(работна станция за отдалечен достъп), но по преписката не са приложени никакви снимки,
2
от които да може да се прецени дали изводът на актосъставителя е правилен, или не.
В останалите си части, обжалваното постановление е ясно от фактическа страна, като
са посочени и приложимите административнонаказателни разпоредби.
Съставът обаче намира, че постановлението е материално незаконосъобразно в
частта, в която е вмененено извършването на нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП- за
неизползване на обезопасителен колан по време на движение. Действително,
жалбоподателят е привел МПС в движение след като св. П. му е казал да го премести на
близкия паркинг, за да продължи извършването на проверката, като при това движение не
си е поставил обезопасителния колан. С оглед всички обастоятлства по делото обаче, съдът
намира, че не е налице един от съществените признаци на всяко едно адиминистративно
нарушение- обществена опасност. В дефиницията за административно нарушение в чл. 6 от
ЗАНН обществената опасност не е посочена като признак, както в чл. 9, ал. 1 НК касателно
престъплението, но е безспорно, че за да бъде едно деяние административно нарушение, то
същото следва да има и определена степен на обществена опасност.
В този смисъл е и правната теория- Д., Д. Административно право. Обща част. С.,
Сиела, 2006, с. 399, Сивков, Цв. Административно казване. Материалноправни и
проицесуалноправни проблеми. С., Софи-Р, 1998, с. 37, Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д.
Хрусанов. Адмнистративно право на Република България. С., Тилиа, 1996, с. 304 и др.
Това следва и от дефиницията за маловажен случай в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
която разпоредба предвижда, че "маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. От тази дефиниция следва изводът, че всяко
административно нарушение притежава определена степен на обществена опасност, която
го характеризира като такова.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че изобщо липсва обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя, поради което и не е следвало да бъде
ангажирана отгворността му за това, че не е бил с поставен обезопасителен колан. На първо
място, става ясно, че жалбоподателят е изминал около 20 метра без поставен колан, за да
отиде до намиращ се в близост паркинг, след като първоначално е паркирал автомобила си.
Липсват данни, че преди да паркира, в момента, когато първоначално е забелязан от
полицейските служители, той да е бил без поставен колан, от което следва, че преди
полицейската проверка не е имало допуснато такова нарушение. Иначе казано, движението
без колан е било на много малко разстояние. На второ място, напълно житейски логично е
жалбоподателят да е бързал да изпълни даденото му полицейско разпореждане да премести
автомобила, при което да е пропуснал да си сложи обезопасителния колан. Тези
обстоятелства в своята съвкупност обосновават извод, че извършеното от М. по никакъв
начин не е застрашило обществените отношения, свързани с безаварийното осъществяване
на транспортната дейност, поради което и денияето му не може да се квалифицира като
административно нарушение, поради липсата на каквато и да е обществена опасност.
Изложеното налага отмяна на постановлението в тази част.
По отношение на останалите три нарушения, съдът намира, че постановлението е
правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Безспорно от свидетелските показания се установява, че
управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил оборудван с тези вещи. Тук следва да
се отбележи, че преди да се пристъпи към проверката, свидетелите са наблюдавали
3
движението на автомобила до момента на паркирането му, като в последствие, при
продължилата проверка на близкия паркинг, е констатирана липсата на горепосочените
вещи. Очевидно е, че още от първия момент когато свидетелите са забелязали
жалбоподателя да управлява автомобила си, последният не е бил оборудван с тези вещи,
поради което и съвсем правилно е преценено, че е налице управление по смисъла на закона.
Неоснователен е и доводът, че се касае за едно нарушение, а не за три отделни, тъй
като предназначението на всяка една от вещите- аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка, е различно, поради което и отсъствието на всяка една от тях
застрашава обществените отношения по транспорта в различен аспект.
Правилно АНО е приложил за всяко едно от тези три нарушения общата санкционна
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда наказание гоба в размер на 20 лева, който е
фиксиран и не може да бъде променян.
В обобщение, наказателното постановление следва да се отмени по отношение на
първите две нарушения, а следва да се потвърди по отношение на нарушенията на
разоредбите на чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 7), в който е отразено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Същото следва да се присъди
съразмерно с уважената част от жалбата, като доколкото не е посочено друго, съдът приема,
че общото възнаграждение е уговорено поравно за всяко от нарушенията, т.е. по 160 лева.
От това следва, че след като обжалваното постановление е отменено за две от нарушенията,
то следва да се присъдят в полза на жалбоподателя 320 лева. Доколкото преди изменението
ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от
АПК, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в размера, посочен по-горе.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0434-000076/23.02.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, В ЧАСТТА , в която на В. Г. М., ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 е
наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петедесет/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0434-000076/23.02.2023 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, В ЧАСТТА, в която на В. Г. М.,
ЕГН: **********, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в
4
размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, да заплати на В. Г. М., ЕГН: **********, сумата в размер
на 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5