Р Е Ш Е Н И
Е №85
гр.Силистра, 05.10.2023 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№ 96 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.В.Б.
***,чрез представител по пълномощие адв.Др.Ч. ***, оспорва Решение № 2153-18-12/04. 05.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с
което е потвърдено Разпореждане №2175-18-4#4/07.03.2023г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“, отказващо отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 69б ал.2 КСО; чл.68 ал.1-2 КСО и чл.68 ал.3 КСО. Пенсионният
орган е приел,че оспорващият не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО,защото не е установил изискуемия стаж от втора категория труд в обем на 15 години,
като е приел,вкл. след връщане на преписката с Решение №2153-18-17/21.12.2022г.
(л.87-л.88) на ръководителя на териториалното поделение на НОИ и извършени
проверки от контролни органи на НОИ, че същият възлиза на 11 години 6 месеца и
9 дни.
Жалбоподателят оспорва горното установяване,като
релевира периода от 01.01. 1990г. до 01.04.2007г. свързан с натрупан
осигурителен стаж в „Лесил“АД гр.Варна, както и периода от 01.04.2007г. до
30.11.2011г. относно осигурителен стаж, генериран в „Агротранс“ООД Варна,през
които твърди, че е работил като „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона“ и при двамата осигурители. Първият от тях Лесопромишлен комбинат (ЛПК)-Силистра,
впоследствие е променял многократно правноорганизационната си форма и
наименование,но неизменно негов работник е бил оспорващият, според жалбата, изпълнявайки
същата трудова дейност - водач на товарни автомобили с товароподемност над 12 тона.
Позовава се на посочените кодове в
трудовата му книжка,съгласно действалите през различните периоди Класификатори
на професиите и длъжностите, сочещи именно на полаган труд от втора категория, по
аргумент от чл.53а от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (отменен с ДВ, бр. 123/98 г., но
приложим към част от релевирания период) - ПКТП; чл.2 т.25 от Наредба за категоризиране на труда при
пенсиониране (Обн. ДВ, бр.123/98г., посл. изм. ДВ, бр.15/13г.) - НКТП и
чл.9 ал.34 от Инструкция №13/31.10.2000г.
за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн.
ДВ, бр.94/00г., посл. изм. ДВ, бр.86/22г.) Счита, че не следва да носи
негативните последици от това, че работодателите не са оформили прецизно
трудовата му книжка, съгласно изискванията на чл.347 и сл. от Кодекса на труда
(КТ), вписвайки данните по чл.349 и чл.350а КТ, както и тези по чл.4-чл.6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
(Обн. ДВ, бр.102/93г., посл. изм. ДВ, бр.2/18г.) - НТКТС. С жалбата се твърди, че
оспореният контролен административен акт бил издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, поради разрешаване на
поставения пред пенсионната администрация въпрос, без изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, вкл. при базова неизясненост на
фактическата обстановка. Това било така, защото независимо от връщането на
преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО и извършените проверки от
контролни органи при ТП НОИ Силистра (довели до уточняване на категорията труд,
положен от жалбоподателя в периода: 01.12.2011г.-30.12.2013г. като „шофьор на
автокран“), не били установени видовете автомобили, управлявани от заявителя
през конфликтния период в „Лесил“АД и „Агротранс“ООД и, съответно каква е
тяхната товароподемност, за да бъде преценена относимостта на положения труд
към разпоредбите, нормиращи го като такъв от втора категория. Твърди, че е проявил
активност в пенсионното производство и е предоставил на органа писмени сведения
на свои колеги, които обаче, изобщо не били обсъдени в обжалваното решение
(дори да са били счетени за недопустими, неотносими или депозирани при наличие
на друга процесуална пречка, е било редно органът да се произнесе по тях). В
резултат на горните нарушения, ответникът бил формирал неверни изводи относно
фактите, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Посредством
тези доводи се оспорва материалната законосъобразност на контролния акт, като
се твърди и несъответствие с нормативната цел. С оглед на така поддържаните основания
по чл.146 т.3-т.5 АПК, се настоява за отмяна на обжалваното решение и за
връщане на преписката на ответника, за ново произнасяне, при съобразяване с
указанията на съда. Претендира се присъждане на съдебни разноски по представен
списък по чл.80 ГПК (л.218).
Ответникът - Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, чрез представител по
пълномощие гл.юрисконсулт Р.М.-С., поддържа становище в писмена защита (л.220-л.221)
и в съдебно заседание, за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват
категорични данни за товароподемността на управляваните от жалбоподателя
товарни автомобили през конфликтните периоди. Възразява срещу твърдение, че
след 01.04.2007г. оспорващият е работил при осигурителя „Лесил“АД, защото считано
от тогава е прекратено трудовото правоотношение между тях (л.164-гръб). Твърди,
че започвайки работа в „Лесил“ АД оспорващият е бил назначен на длъжността
„шофьор на „ЗИЛ 130“ (л.161), чиято товароносимост е 6 тона, съгласно
заключението на приетата автотехническа експертиза по делото. Дори и да е бил управляван
с прикачено ремарке, общата товароподемност на автомобила с ремаркето достигала
до 11.5 т., което го поставяло извън предпоставките по чл.53а ПКТП (отм.) за
признаване на положения труд от водача от втора категория. Настоява, поради
противоречия в свидетелските показания, същите да не бъдат кредитирани и поради
липса на категорични доказателства за това, че през релевираните периоди
жалбоподателят е управлявал автомобили с товароподемност над 12 тона, да бъдат
потвърдени изводите относно зачетения от пенсионния орган стаж като такъв от
трета категория, тъй като липсвало основание за приемането му от втора
категория. Не излага самостоятелни аргументи за периода: 01.04.2007г.-30.11.2011г.,
през който се твърди, че е бил полаган труд от втора категория при осигурителя
„Агротранс“ООД гр.Варна, но поддържа мотивите на Директора на ТП НОИ Силистра. Твърди,
че били събрани всички относими доказателства в хода на административното
производство, вследствие на което бил зачетен осигурителен стаж на
жалбоподателя, както следва: от втора категория - 11 години 6 месеца и 9 дни и
от трета категория - 27 години 7 месеца и 27 дни, откъдето е изведен извод, че
не е попълнен фактическия състав на чл.69б ал.2 КСО, нито изискванията на чл.68
ал.1-ал.3 КСО. Ето защо поддържа, че правилно бил постановен оспорения отказ за
отпускане на ЛПОСВ, като настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.118 ал.2 КСО,във
връзка с чл.145 и сл. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на
чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ
на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в
законоустановения срок, а разгледана по същество е и основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение № 2153-18-12/04.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 2175-18-4#4/07.03.2023г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“. С последното е отказано отпускане на
ЛПОСВ на основание чл.69б ал.2 КСО; чл.68 ал.1-ал.2 КСО и чл.68 ал.3 КСО. Процесното
по делото Решение е подписано „за директор“ от Г.О., с посочена Заповед № 1016-40-1083/07.10.2021г.
на Управителя на НОИ, което сочи, че актът е издаден в условията на заместване.
Видно от приложената на л.124 заповед е, че при отсъствие на директора на ТП
НОИ гр.Силистра, неговото заместване е възложено именно на длъжностното лице,
подписало процесния акт, а от Заповед № 9994/21.04.2023г. (л.125) се установява
причината за осъщественото заместване - разрешен отпуск на директора на ТП НОИ
Силистра от 02.05.23г. до 05.05.23г. включително, съвпадащ с датата на
постановяване на оспорения акт. Така обсъдените документи сочат на установена
компетентност на издателя на Решение № 2153-18-12/04.05.2023г., действал от
името на замествания орган (Вж. ТР № 4/22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/02г.,
ОСС). А това, че заместваният орган е овластен да издаде акт от категорията на
процесния, следва пряко от чл.117 ал.1-ал.2 КСО.
Със Заявление
вх.№ 2113-18-438/22.06.2022г. на В.В.Б. е инициирано пенсионното производство,
като заявителят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б ал.2 КСО. Представил е трудови книжки и
удостоверения обр. УП-3 и обр.УП-2, издадени от бившия ЛПК - Силистра и негови правоприемници,
вкл. „Лесил“ АД, удостоверяващи положен трудов и осигурителен стаж, част от
който е признат от пенсионния орган като такъв от втора категория (л.20-л.21).
В Удостоверение обр. УП-3 (л.36), издадено с изх. № 33-00-525 на 19.08.2022г.
от „Лесил“ АД гр.Варна (променено седалище и адрес на управление), са посочени
периодите, през които жалбоподателят е полагал труд като водач на товарни
автомобили, като изрично са изписани марките на последните и е предложено осигурителният
му стаж да бъде зачетен за трета категория, без излагане на мотиви. От
удостоверение обр. УП-3, издадено от „Пътперфект-Т“ ЕАД (л. 40) се установява
полаган труд от жалбоподателя в продължение на 7 години 2 месеца и 2 дни, от
втора категория, като шофьор на тежкотоварен самосвал над 12 тона. В
Удостоверение обр. УП-3 (л.43), издадено от „Агротранс“ ЕООД гр.Варна, е
посочен стаж, положен от жалбоподателя на длъжностите „шофьор“ за времето от
01.04.2007г. до 01.12.2011г. и „шофьор автокран“ от 01.12.2011г. до
30.12.2013г., който общо е предложено да бъде зачетен като осигурителен стаж,
натрупан вследствие на полаган труд от трета категория. След връщане на
пенсионната преписка за ново произнасяне и разпоредените проверки на контролни
органи при ТП НОИ Силистра, с Констативен протокол № КП-5-18-01311317/20.02.23г.
(л.166) е прието, че за периода от 01.12.11г. до 29.12.2013г. включително,
жалбоподателят е управлявал 16 тонен автокран и на основание чл.2 т.25 НКТП, трудът
му е квалифициран като такъв от втора категория. Връчени са били Задължителни
предписания на осигурителя „Агротранс“ ЕООД за издаване на ново УП-3, с
отразяване на горната констатация (л.167), каквото е представеното по делото с
изх. № 33-00-205/27.02.23г. (л.193).
В резултат на извършената проверка от контролни органи
при ТП НОИ Силистра на осигурителя „Лесил“ АД не са били променени
първоначалните изводи на пенсионния орган относно полагания труд от
жалбоподателя през периода: 01.01.1990г.-01.04.2007г. поради липса на данни за
полаган такъв от различна от трета категория. Това било така,защото в
разплащателните ведомости фигурирал като „шофьор“ или „шофьор МПС“,което не сочело
на управление на тежкотоварни автомобили с товароносимост над 12 тона,
независимо от изрично посочените марки автомобили, управлявани от жалбоподателя
през съответните периода (Вж. УП-3 на л.36 и л.170; копие на трудова книжка № 2321,
издадена от ЛПК - Силистра на 25.03.1985г.-л.67-69) и приложена справка от
„Пътна полиция“ (КАТ) за регистрираните собствени на „Лесил“ АД моторни
превозни средства. Последното е налагало, при депозирана административна жалба
(л.70-л.86) срещу първоначално постановения отказ за отпускане на ЛПОСВ по
чл.69б ал.2 КСО (л.60) и отменителното решение на ответния орган № 2153-18-17/21.12.2022г.
(л.87-л.88), пенсионният орган да извърши задълбочена съпоставка на вписаните в
регистрите на КАТ технически характеристики на съответните марки товарни
автомобили, за които има категорични данни, че са били управлявани от
оспорващия.
В обобщение пенсионният орган е приел, че жалбоподателят
не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО, защото не е установил
изискуемия стаж от втора категория труд в обем от 15 години. По наличието на
останалите предпоставки в разпоредбата не се спори, а те към датата на подаване
на заявлението са:
1. навършена възраст от заявителя 58 година 11 месеца и 21 дни, при
изискуема такава от 58 години и 10 месеца (арг. чл.69б ал.2 т.2 КСО);
2. сбор от осигурителен стаж и възраст 101 г. 0 м. 13 дни, при необходими
100;
3. зачетен осигурителен стаж, въз основа на обсъдените документи и данните
по чл.5 ал.4 КСО, както следва: 11 години 6 месеца и 9 дни - от втора категория
и 27 години 7 месеца и 27 дни - от трета. Общият осигурителен стаж, превърнат
към трета категория, съгласно чл.104 КСО, е определен на 42 години 0 месеца и
23 дни.
Извършена е
преценка на предпоставките на всяка една от хипотезите на чл.68 ал.1-ал.3 КСО и
на чл.69б ал.2 КСО. Формиран е извод, че заявената ЛПОСВ от жалбоподателя не
може да бъде отпусната по никоя от тях, защото не отговаря на нормативните
изисквания или за възраст (чл.68 ал.1-ал.3 КСО) или за осигурителен стаж от
втора категория. Горните фактически установявания и базираният на тях решаващ
извод, са потвърдени от ответния орган с процесното по делото решение.
Жалбоподателят
твърди,че полаганият труд през периода: 01.01.1990г. - 01.11.2011г. следвало да
бъде зачетен като такъв от втора категория,защото е изпълнявал длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в ЛПК Силистра („Лесил“ АД),
а след 01.04.2007г. до 01.11.2011г. в „Агротранс“ ЕООД. В останалата му част
(01.12.11г. - 30.12.13г.), от общо положения стаж при последния осигурител,
както беше обсъдено по-горе, е признат за втора категория, съгласно чл.2 т.25
НКТП. Относно релевирания период (01.04.2007г. - 01.11.2011г.) пенсионният
орган е приел, че не може да бъде установен вида на МПС, което е управлявал, изпълнявайки
длъжността „шофьор МПС“ (Вж. КП на л.166). Независимо от така въведения период
като предмет на съдебния контрол, за полагания труд от жалбоподателя (вида и
товароподемността на управляваните от него МПС) при осигурителя „Агротранс“ ЕООД
гр.Варна, не са ангажирани доказателства по делото, които биха обосновали
извод, различен от изведения от ответника. Ето защо, в тази му част оспорването,
като неоснователно, следва да бъде отклонено, включително и защото срещу
установяванията, свързани с полагания труд през въпросния период, липсват дори
твърдения за тяхната неправилност.
Акцентът в оспорването е поставен върху полагания труд
в „Лесил“ АД, на който терен са съсредоточени и усилията на жалбоподателя за
доказване на видовете автомобили, управлявани от него през периода от
01.01.1990г. до 01.04.2007г. Макар и общо заявен спорният период до
01.11.2011г. (стр.2 от жалбата) да не попада изцяло в периметъра на ТПО между
оспорващия и „Лесил“ АД, ирелевантно за процеса е възражението на ответния
орган срещу твърдение, че след 01.04.2007г. оспорващият е работил при този осигурител,защото
тогава е било прекратено трудовото правоотношение между тях (л.164-гръб) От една
страна, такова твърдение няма, независимо, че с жалбата не са откроени категорично
в темпорално отношение твърденията за полаган труд от втора категория при
двамата осигурители „Лесил“ АД и „Агротранс“ ЕООД. От друга, обаче, видно от
Констативен протокол № КП-5-18-01311014/20.02.23г. (л.158), изготвен от
контролен орган при ТП НОИ Силистра, след извършена проверка на осигурителя
„Лесил“ АД, изрично е посочена Заповед № 04/11.02.2008г.,с която на
жалбоподателя, изпълняващ длъжността „шофьор на Шкода, автомонтьор“, е
възложено допълнително да управлява БУС с рег. № СС2872АК (л.162-гръб). Последното
сочи на някаква трудово-правна или друга връзка (на подчиненост на
жалбоподателя на осигурителя и след прекратяване на ТПО), но същата следва да
бъде изцяло ирелевирана, с оглед безспорните доказателства за полаган труд, без
каквито и да е прекъсвания, от оспорващия при двамата основни осигурители
(налице е очевидна идентичност на персоналния субстрат на техните управителни
органи).
Предвид
отказния характер на оспорения акт и съгласно чл.170 ал.2 АПК,
доказателствената тежест за спорните факти, нормативно е възложена на
жалбоподателя, който ангажира гласни доказателствени средства, допуснати в
процеса „per argumentum a contrario“ от
забранителната разпоредба на чл.104 ал.10 КСО и защото по делото са представени
писмени доказателства, издадени от осигурителя, при който е положен трудът и по
време на процесния период. Изслушаните свидетели Г.Н. и В.Т.са били колеги
(шофьори на МПС в ЛПК-Силистра/„Лесил“АД) на жалбоподателя и установяват
видовете товарни автомобили, управлявани от него. Без правно значение е
несъщественото разминаване в показанията на св. Г.Н., на което се позовава
ответника в писмената защита - дали отначало (при започване на работа в ЛПК на
свидетеля) жалбоподателят е карал КраЗ или Шкода, щом е несъмнено, че такива
точно товарни автомобили е управлявал през периода 1994г.-2001г., когато е
работил свидетелят и има преки впечатления. Основателно с жалбата се поддържа, че
записванията в трудовата книжка на оспорващия № 25, издадена от „Лесил“ АД на
01.04.1998г. (л.63-л.64), макар и неперфектни, с посочените кодове в графа 2, съгласно
Националната класификация на професиите и длъжностите - НКПД (отменена със
Заповед № РД01-931/27.12.10г. на министъра на МТСП, но приложима към процесните
периоди), сочат на полаган труд като „шофьор на тежкотоварен автомобил“. От тях
не може да бъде установена товароподемността на изрично посочените марки
автомобили, както в трудовата книжка, така и в Удостоверение обр. УП-3 (л.36 и
л.170), както следва: 01.01.1990г. - 01.04.1996г. „водач на КраЗ“ и
01.04.1996г. - 01.04.2007г. - „шофьор на Шкода“.
В УП-3 е
предложено осигурителният стаж на В.В.Б. в „Лесил“ АД да бъде зачетен за трета
категория труд, което записване, не обвързва нито пенсионния орган, нито съда.
Това е така, защото съгласно регламентацията от чл.3 от Инструкция № 13/31.10.2000г.
за прилагане на НКТП, работодателите са задължени при изготвяне на документи за
осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да
се зачете осигурителният стаж на лицата. Задължението за неговото правилно
квалифициране, обаче, съгласно изчерпателното изброяване на дейностите,попадащи
в периметъра на чл.2 НКТП, е на решаващия пенсионен орган. Последното е
налагало задължително установяване на видовете товарни автомобили, които е
управлявал оспорващият през конфликтния период при „Лесил“ АД, предвид и
категоричните кодове на дейността от трудовата му книжка и изрично посочените
марки автомобили в УП-3.
При наличието на тези данни, индикиращи вярност на
твърденията на жалбоподателя и, независимо от регламентацията от чл.40 ал.1 - ал.4
НПОС (при проверката на контролните органи на ТП НОИ Силистра,във ведомостите
за заплати, срещу името му стояло записване „шофьор“ или „шофьор МПС“-Вж. КП/20.02.23г.
- л.158), пенсионният орган е следвало да изясни фактите в пълнота. В този
контекст правилно е изискана справка от информационната система на КАТ за
видовете регистрирани автомобили през процесния период на „Лесил“ АД
(л.128-л.131), но задълбочена преценка на получената информация, вкл. с помощта
на вещо лице, ответникът не е извършил. Позовал се е на чл.40 НПОС и
записванията във ведомостите за заплати, игнорирайки всички други писмени
доказателства, съставени по време на полагания труд от жалбоподателя и от съответния
работодател, квалифицирайки спорния труд от трета категория.
В съдебното производство, на базата на обсъдените по-горе
документи, вкл. извлечението от информационната база данни на „Пътна полиция“,
е изготвена и приета без възражения на страните, Съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ). Вещото лице е посочило конкретно всяко регистрирано като
собствено на осигурителя „Лесил“ АД МПС, с какви технически характеристики е
вписано в КАТ, вкл. каква е неговата товароносимост и в кой период (според
записванията в трудовата книжка и УП-3 на жалбоподателя) е управлявано. Изключая
бордови автомобил „ЗИЛ 130“ (какъвто оспорващият е управлявал до 01.01.1990г.),
останалите: „Шкода МТТН 5“ (влекач с полуремарке) е с товароносимост от 20
тона; „Шкода Мадара“ (влекач с полуремарке) - товароносимост от 24 тона, а
съответните (прикачваните към влекача) полуремаркета са с товароносимост над 20
тона, което сочи на товароподемност на композицията от над 40 тона; „КраЗ 256
Б1“ (самосвал) е с товароносимост от 12 тона. Всички управлявани от
жалбоподателя товарни автомобили след 01.01.1990г. - „Шкода МТТН 5“; „Шкода
Мадара“; „Шкода Европа“ се използват винаги и задължително с полуремаркета, тъй
като те са „влекачи“ (стр.4 от САТЕ), а „КраЗ 256 Б1“ е самосвал със
самостоятелна товароподемност от 12 тона, като към него също могат да бъдат
прикачвани двуосни ремаркета. Товароносимостта само на ремаркетата (регистрирани
в КАТ като собствени на „Лесил“ АД) е 8 или 12 тона, което сочи, че общата
товароносимост на „КраЗ“ с ремарке е 20 или 24 тона.
Следователно, през периода: 01.01.1990г. - 01.04.2007г.
жалбоподателят е управлявал товарни автомобили с товароподемност (според
термина, употребен от нормотвореца) 12 и повече тона,съгласно регламентацията от
чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ДВ, бр. 39/98г.
– в сила от 01.01.2000г.), както и според сега действащата регулация от чл. 2
т. 25 НКТП. Съгласно чл.9 ал.34 Инструкция № 13/2000г. за прилагане на НКТП, от
втора категория е трудът, положен от шофьорите на товарни автомобили с
техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече
тона, независимо от конструкцията на автомобила, както и шофьорите на влекачи
на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона,
което сочи, че положеният труд от жалбоподателя през процесния период е от
втора категория. Като не е извършил горните преценки и не е използвал
специалните знания на вещо лице, пенсионният орган е приложил неправилно
материалния за-кон, отказвайки да зачете конфликтния период от 13 години и 4
месеца, като такъв, през който заявителят е полагал труд от втора категория.
От приложените към № КП-5-18-01311014/20.02.23г.
(л.158) заповеди, допълнителни споразумения към трудов договор, сключен с В.В.Б.
и свидетелство за правоспособност за управление на кранове с товароподемност от
16 тона (л.161-л.164), се установява, че от 19.04.2006г. освен шофьор на Шкода
(Вж.УП-3 на л.36 и л.170) му е било възложено да изпълнява и длъжност
„автомонтьор“, а от 26.09. 2006г. (л.163-гръб) и длъжността „автокранист“. Освен това от УП-3 (л.36) е видно, че в
периода 01.04.93г. - 01.01.94г. освен шофьор на КраЗ му е било възложено и
управлението на ЖУК, при неустановени условия. Данни за други допълнителни
трудови функции са налични от 19.04.2006г.,като през целия останал период е бил
шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Съгласно
регулацията от чл.4 ал.2 Инструкция №13 за прилагане на НКТП, осигурителният
стаж на лица, сключили ТД за повече от една длъжност, се зачита от
по-благоприятната категория труд.
За да бъде
изчерпен въпроса с техническите параметри, в сегмента на работните възможности
(товароподемност/товароносимост) на управляваните от жалбоподателя автомобили, който
е в центъра на пенсионния спор,защото по това,че е работил като шофьор на
товарни автомобили през целия процесен период,страните не спорят. Конфликтът е
около установяването на товароподемността на същите тези товарни автомобили с
оглед преценката на категорията полаган труд. В позитивното ни право не се
намира легална дефиниция на понятието „товароподемност“, но по аргумент за
обратното от §1 т.36 на Допълнителните разпоредби на ППЗДвП - "Товароносимост"
е максималната обща маса на товара, която ППС конструктивно е предназначено да
превозва (което е в пряка връзка с допустимата скорост на движение на товарното
МПС) следва, че товароподемността е сродно понятие, свързано със същите
показатели, но в статично състояние на автомобила, т.е. какъв товар то може да
повдигне конструктивно, без да се повредят гуми, ходова част и т.н. Съгласно
Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007 година,
за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните
ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли,
предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива): Товароносимостта
на превозното средство се определя като разликата между технически допустимата
максимална маса съгласно приложение II към Директивата и масата на превозното
средство; т.е. максималният товар не трябва да превишава процентната величина,
съответстваща на индекса на товароносимост на гумата, указана в таблицата „Изменение
на товароносимостта в зависимост от скоростта“. Доколкото въведената материя е
строго професионална и както административният орган, така и съдът, не
разполагат с необходимите специални знания, само от посочената марка на
камионите, да изведат самостоятелно изводи за правнозначимото обстоятелство
„товароподемност“, по делото е допусната и приета обсъдената по-горе Съдебна
автотехническа експертиза, която не е оспорена и се кредитира изцяло от
настоящия състав.
В обобщение: установените факти с правно значение към
повдигнатия спор и с оглед конкретната разпоредба на чл.69б ал.2 КСО, преценени
към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя съгласно чл.142 ал.1 АПК, са следните:
1.заявлението
е подадено на 22.06.2022г.;
2.жалбоподателят е лице, работило като шофьор на товарен автомобил в
„Лесил“ АД за времето от 01.01.1990г. до 01.04.2007г., за което ответният орган
е признал 17 години и 3 месеца осигурителен стаж от трета категория, а в
съдебното производство се установява, че положеният труд, при хипотезата на
т.53а ПКТП (отм.) до 31.12.1999г. и на чл.2 т.25 НКТП след това, е такъв от
втора категория;
3.оспорващият има навършена възраст от 58 години 11 месеца и 21 дни, а
придобитият стаж, след превръщането му към трета категория, съгласно чл.104 КСО,
следва да бъде отново изчислен от пенсионния орган, при зачитане на стажа от релевирания
период като такъв от втора категория труд;
4.сборът от осигурителния стаж и възрастта му, надхвърля изискуемия от
100, съгласно чл.69б ал.2 т.1 КСО и
5. нормативно лимитирания минимум от 15 години труд от втора категория
следва да бъде преценен отново, при съобразяване с мотивите на настоящия
съдебен акт.
Правилата за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст са нормативно уредени в чл.68 и сл. КСО.С разпоредбата
на чл.69б КСО е въведена привилегирована хипотеза на по-ранно пенсиониране при
условие, че лицето е полагало труд от първа или втора категория, като в чл.104 КСО е даден нормативния алгоритъм за приравняването му към стаж от трета
категория. Към датата на подаване на заявлението, жалбоподателят има навършени 58
години 11 месеца и 21 дни (повече от условието за ранно пенсиониране),но няма
навършена възрастта от чл.68 ал.1-ал.3 КСО, което е пречка за евентуалното
приложение на общия ред. В този контекст, очевидно може да се претендира
признаване на процесното право единствено в хипотезата на чл.69б ал.2 КСО, като
едно от условията по него,пенсионният орган е приел за неизпълнено, което
детерминира и настоящия процес. В неговия ход обаче, посредством неоспорената СА
ТЕ и потвърденото обстоятелство със свидетелските показания, че през спорния
период в Автобазата на ЛПК-Силистра/ “Лесил“ АД, оспорващият е управлявал
товарни автомобили (с прикачено ремарке), чиято товароносимост е надхвърляла
нормираните 12 т.
Предвид на гореизложеното, следва да се
приеме, че пенсионният орган е формирал своите фактически изводи в нарушение на
правилата от чл.35 и чл.36 ал.3 АПК, което е довело до издаване на
административния акт при неизяснени факти и обстоятелства от значение за
случая. Ответникът е разполагал с цялата палитра от правомощия по чл.108 КСО,
като е упражнил част от тях и въпреки получената от КАТ справка за
регистрираните на „Лесил“ АД товарни автомобили и полу/ремаркета като не е
изяснил тяхната товароподемност, е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това е така, защото е приел
безкритично, че липсвали категорични доказателства за товароподемността на
управляваните от жалбоподателя автомобили през спорния период, без да положи
усилия да се снабди с такива, ползвайки информация от КАТ; каталожни данни на
заводите производители; евентуално регистрите на техни застрахователи, вкл. да
назначи автотехническа експертиза. Всичко това е довело да квалифициране на стажа
положен през релевирания период, като осигурителен такъв от трета категория, което
е в нарушение на материалния закон. Следователно, установява се наличие на
отменителните основания по чл.146 т.3 и т.4 АПК, тъй като несъмнено оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване
на установената в закона форма, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, вкл. след упражняване на контролни правомощия по чл.108 КСО, довели до
неправилно приложение на материалния закон. Ето защо, като незаконосъобразно,
оспореното Решение на директора на ТП НОИ гр.Силистра, потвърждаващо
Разпореждане № 2175-18-4#4/07.03.2023г. (грешно
посочена в диспозитива 2022г.) на ръководител „Пенсионно осигуряване”, следва
да бъде отменено, а преписката изпратена на ответника за ново произнасяне по
жалбата срещу това разпореждане. Присъждане на разноски своевременно са
поискали и двете страни, но с оглед изхода на процеса и съгласно чл.143 ал.1 АПК, такива се дължат на жалбоподателя в удостоверения по делото размер от общо
897.80 лева, представляващи: 500 лева - възнаграждение за един адвокат (л.104 и
гръб) и 397.80 лева - възнаграждение за вещо лице (л.144 и протоколно определение
на съда от 27.09.23г. за довнасяне на сумата от 97.80 лева), воден от което и
на основание чл.172 ал.2 пр.2, във връзка с чл.173 ал.2 АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Б. ***, Решение № 2153-18-12/04.05.2023г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено
Разпореждане № 2175-18-4#4/07.03.23г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”, отказващо
му отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б
ал.2 и чл.68 ал.1-3 от Кодекса за социално подпомагане.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, за ново
произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул. “Цар
Шишман“ № 5, да заплати на В.В.Б., с
ЕГН: ********** ***, сумата от 897.80 (Осемстотин
деветдесет и седем 0.80) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните на основание чл.119 КСО.
СЪДИЯ: