РЕШЕНИЕ
Номер 4259
Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 10.12
Година 2018
В публично
заседание на 12.11.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 5691 по описа за
2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК,
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът“Адрес Недвижими Имоти” АД – гр. София, моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният
му дължи сумата 1 080 евро, представляваща възнаграждение по Ексклузивен
договор за посредничество с продавач от 24.02.2016 г., както и сумата 108 евро,
представляваща неустойка по т.9.1 върху възнаграждението по Ексклузивния
договор за посредничество с продавач от 24.02.2016 г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата
на подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 2664/19.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 4397/2018 г.
по описа на ПРС – ХІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски и ***ско
възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът В.Т.Г. *** оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение
за нищожност поради противоречието му със закона и добрите нрави на чл.4.1,
изречение второ от Ексклузивния договор за посредничество с продавач от
24.02.2016 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело №
4397/2018 г. по описа на ПРС – ХІІІ гр. състав, се установява, че с издадената
по посоченото частно гр. дело Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2664/19.03.2018 г., е било разпоредено
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 1 188 евро, представляващи възнаграждение
и неустойка по Ексклузивен договор за посредничество с продавач от 24.02.2016
г. (от които 1 080 евро – възнаграждение и 108 евро – неустойка), ведно с
направените разноски за държавна такса в размер на 46, 47 лева и 50 лева ***ско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК от ответника е било
подадено възражение против Заповедта, като в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
от ищцовото дружество е била подадена исковата молба,
въз основа на която е било образувано настоящето дело.
Както се установява от събраните по делото
писмени доказателства (включително и тези, съдържащи се в частното гражданско
дело), действително на 24.02.2016 г. в гр. Пловдив между ответника и ***, в
качеството им на Възложител (Продавач) и ищцовото
дружество е бил сключен Ексклузивен договор за посредничество с продавач, с който
Продавачът е възложил, а ищецът е приел да осъществява при изключителни права
посредничество при продажбата на съсобствения на
Продавача недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“
№ ***, ет.***, с продажна цена 75 000 евро (намалена на 60 000 евро с
Анекс от 22.11.2017 г. към Договора), срещу възнаграждение в размер на 3% без
ДДС от продажната цена на имота (независимо дали Продавачът е бил представен от
Ищеца), но не по-малко от 600 евро (което възнаграждение с посочения Анекс е
било определено на 2 160 евро с ДДС), като ответникът и другия Продавач са
поели задължение да не продават имота самостоятелно или чрез посредничеството
на друго лице освен ищцовото дружество. От
показанията на разпитания по делото свидетел ***се установява, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по
Договора, но не са се намерили желаещи да закупят имота на исканата от
Продавача цена – 75 000 евро, а впоследствие – 60 000 евро. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че въпреки сключения
Договор с ищеца, ответникът и *** са продали имота без посредничеството на ищцовата Агенция на лицето *** на 21.12.2017 г.
Поради това, с оглед продажбата на имота без посредничеството на ищеца,
въпреки сключения между тях Договор, продавачите дължат на ищеца уговореното с
Анекса възнаграждение в размер на 2 160 евро - като продавачът *** е
заплатила дължимата от нея част от възнаграждението в размер на 1 080 евро,
а до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че е заплатил дължимата от него част
от възнаграждението (1 080 евро) на ищеца, като съдът намира, че чл.4.1 от
Договора не противоречи нито на Закона, нито на добрите нрави, а оттук – че
наведените от ответника доводи за нищожност на този член в Договора се явяват
неоснователни..
В чл.9.1 от Договора страните са се договорили, че при забава на Продавача
за заплащане на цялото или част от възнаграждението, той дължи неустойка в
размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10% - като доколкото до
приключване на устните състезания по делото ответникът не е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото възнаграждение по горепосочения Договор от
1 080 евро, съдът намира, че действително В.Г. дължи на ищеца неустойка в
размер на 10% от дължимото възнаграждение – 108 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, но – доколкото в Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение ищецът не е поискал присъждане на законната лихва върху
главниците, нито такава е била присъждана със Заповедта за изпълнение, искът с
правно основание чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца законната лихва върху двете главници, и то от датата на подаване на
исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С огледа на изхода от спора ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по
частното гражданско дело в размер общо на 138, 72 лева – платени държавни такси
и ***ско възнаграждение в размер общо на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА В.Т.Г.,
ЕГН **********,***, офис ***, адв. Г.И., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ
НА “Адрес Недвижими Имоти” АД- гр. София, ЕИК *********, представлявано от *** ***,
със съдебен адрес:***, *** ***, сумата 1 080 евро,
представляваща възнаграждение по Ексклузивен договор за посредничество с
продавач от 24.02.2016 г., както и сумата 108 евро, представляваща неустойка по
т.9.1 върху възнаграждението по Ексклузивния договор за посредничество с
продавач от 24.02.2016 г., които суми е
било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2664/19.03.2018 г., издадена по ч. гр.
дело № 4397/2018 г. по описа на ПРС – ХІІІ гр. състав, КАТО иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на исковата молба, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Т.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Адрес Недвижими Имоти” АД, с
посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото И ПО ч. гр.
дело № 4397/2018 г. по описа на ПРС – ХІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 138, 72 лева И ***ско възнаграждени В РАЗМЕР НА 100
лева.
СЛЕД влизане на настоящето Решение в сила ДА СЕ ВЪРЕТ на ПРС – ХІІІ гр. състав ч. гр. дело № 4397/2018 г., ЗАЕДНО
СЪС заверен препис от Решението.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.