№ 839
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251100605823 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.07.2022 г., постановена по НЧХД № 4220/2020 г. по
описа на СРС, НО, 103-ти състав, подсъдимата А. А. Н. е призната за виновна
в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години, като същата е
оправдана по първоначално повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С посочената присъда подсъдимата е
призната за виновна и в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000
лева, както и „обществено порицание“, като е оправдана за това да е изрекла
част от инкриминираните с частната тъжба изрази. На основание чл. 23, ал. 1
НК на подсъдимата е наложено най-тежкото измежду определените й
наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 НК е отложено с 3-годишен
изпитателен срок, като към него на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено
наказанието „обществено порицание“. Подсъдимата Н. е осъдена на
основание чл. 189, ал. 3 НПК да възстанови по сметка на СРС разноските по
делото в размер на 981 лв., деловодни разноски на частния тъжител П. А. в
размер на 227,90 лв., както и 650 лв. за адвокатско възнаграждение на
повереника.
1
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата Н. – адв. М. П., в която се изтъкват оплаквания за неправилност
на първоинстанционната осъдителна присъда. Навеждат се доводи за
необоснованост, като се твърди, че сочените в частната тъжба престъпления
не са извършени. Излагат се аргументи за прилагане на института на реторсия,
като се излага, че евентуалното извършване на инкриминираните деяния е
сторено в отговор на първоначално извършени противоправни действия от
страна на частната тъжителка. Защитата намира за несправедливи и
наложените на подсъдимата наказания. Моли се за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана, а
алтернативно се иска прилагането на чл. 146, ал. 2, като подсъдимата не бъде
наказана, съответно наказанието за обвинението по чл. 130, ал. 2 да бъде
намалено.
С жалбата не са депозирани искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание, проведено на 30.09.2025 г., въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се
налага разпит на подсъдимата, свидетели и вещи лица, както и ангажирането
на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частната тъжителка А. – адв. К., оспорва въззивната жалба. Намира
постановената присъда за правилна. Изказва съмнения относно
достоверността на показанията на част от свидетелите, като се аргументира с
евентуална емоционална връзка между тях и подсъдимата Н.. Счита, че
осъщественото престъпно деяние покрива състав на престъпление от общ
характер, като твърди осъществяването му по хулигански подбуди. Намира
квалификацията за твърде лека, с оглед на което се противопоставя на
доводите на защита за изтекла абсолютна давност. Моли се делото да бъде
изпратено на прокуратурата с указания за преквалифициране на деянието.
Частната тъжителка П. А. се присъединява към становището на своя
адвокат.
Защитникът на подсъдимата Н. – адв. М. П., се позовава на настъпила
абсолютна погасителна давност по отношение на двете деяния, за които
подсъдимата е призната за виновна, поради което моли за прекратяване на
наказателното производство спрямо нея. В условията на алтернативност
заявява, че поддържа доводите във въззивната жалба и моли за постановяване
на оправдателна присъда. Счита така наложените на подсъдимата наказания за
несправедливи, поради което моли, при условие че Н. бъде призната за
виновна, същите да бъдат заменени с по-леки от въззивната инстанция.
Подсъдимата Н. поддържа изложеното от своя защитник. Позовава се на
изтекла абсолютна давност и на това основание моли делото да бъде
прекратено. В упражнение на правото си на последна дума моли за
постановяване на справедливо решение.
2
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
Преди да пристъпи към разглеждане на въпросите за правилността на
атакуваната присъда, предвид изявлението на подсъдимата Н., че желае
прекратяване на наказателното производство срещу нея поради изтекла
абсолютна давност, въззивният съдебен състав следва да подложи на проверка
предпоставките на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 НК за изключване на
наказателното преследване поради изтекла давност.
С обжалваната пред настоящата инстанция присъда А. Н. е призната за
виновна в извършването на деяния по чл. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Първоначално инкриминираната с частната тъжба лека телесна повреда
е квалифицирана по чл. 130, ал. 1 НК, като с обжалваната присъда Н. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК,
като същата е оправдана по обвинението по първата по-тежка квалификация.
Предвид липсата на въззивна жалба в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и
съобразявайки забраната за влошаване на положението на подсъдимия в
наказателния процес, която забрана може да бъде преодоляна единствено чрез
съответно нарочно искане от страна на обвинението в тази насока, което да е
направено в срока за обжалване на присъдата, а в случая такова липсва, то
рамките на наказателното производство пред настоящата въззивна инстанция
са ограничени до възможността за произнасяне относно деяние с правна
квалификация по чл. 130, ал. 2 НК.
За престъплението по чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда, че независимо от спирането
и прекъсването на давността, наказателното преследване за деянието се
изключва, ако от датата на евентуалното му извършване е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Разпоредбата на
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, към която се препраща, предвижда срок от три години за
деяния, които се наказват с наказания, извън посочените по-тежки такива в
предходните четири точки на чл. 80, ал. 1 НК. Сред така определените
„останали случаи“ попада и престъплението по чл. 130, ал. 2 НК с оглед на
предвиденото за него наказание. От посочените разпоредби следва, че
абсолютната давност за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК се получава
след увеличаване на срока от три години с още една втора, като същата е
равна на четири години и шест месеца.
За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК е
предвидено наказание глоба, поради което абсолютната давност и по този
текст на НК също е четири години и шест месеца, съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 НК.
За време на извършване на твърдените престъпни деяния в частната
тъжба е посочена датата 01.03.2020 г. С оглед на предвидената в закона
3
абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на деяния с
правна квалификация по чл. 130, ал. 2 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
НК, а именно с изтичането на срок от четири години и шест месеца, се налага
извод, че в разглеждания случай давността за тях е изтекла на 01.09.2024 г.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че посоченото
юридическо събитие е настъпило през необосновано продължителния период
от време, изминал между постановяване на първоинстанционната присъда на
22.07.2022 г. и изготвянето на мотивите към нея почти три години по-късно.
Неоснователно е искането на повереника на частната тъжителка за
изпращане на делото на прокуратурата с указания за преквалифициране на
деянието и повдигане на обвинение за престъпление от общ характер.
Подобно действие от страна на съда е недопустимо, доколкото същият в
наказателния процес изпълнява функция по ръководство и решаване на делото
като независим и еднакво отдалечен от двете насрещни страни субект.
Прокуратурата единствена е призвана по силата на Конституцията на
Република България да повдига и поддържа обвинение за престъпления от
общ характер, а дали нейните представители ще сторят това и с каква правна
квалификация ще му дадат при наличие на съответните данни, е
изключително тяхна правомощие, в което, съобразно принципа за
независимост на органите на наказателното производство, друг държавен
орган, физическо или юридическо лице не могат да вземат участие, още
повече да се дават задължителни указания в тази насока, каквото искане се
прави от защитата. В допълнение следва да се посочи, че при липса на
въззивна жалба от страна на частното обвинение, настоящата въззивна
инстанция не би могла да предприема действия, свързани с преквалифициране
на деянието по по-тежко наказуем текст от закона, каквито действия са от
естество да влошат наказателноправното положение на подсъдимото лице.
Предвид направеното в съдебно заседание пред въззивната инстанция
изрично изявление на подсъдимата А. Н., наказателното производство следва
да бъде прекратено поради изтекла давност, като делото не следва да се
разглежда по същество. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията на чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, което налага
първоинстанционната присъда да бъде отменена и наказателното
производство по делото да бъде прекратено.
Така мотивиран, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски
градски съд, НО, XVI въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 22.07.2022 г., постановена по НЧХД №
4220/2020 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК
наказателното производство срещу подсъдимата А. А. Н. за престъпления по
чл. 130, ал. 2 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради изтекла за
същите абсолютна погасителна давност за наказателно преследване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
4
петнадесетдневен срок от съобщаването му.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5