Решение по дело №287/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260281,   26.03.2021г.,  гр. Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

     Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на шестнадесети март,  две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание в следния състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ  ГЕОРГИЕВА

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор:…………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен

характер дело № 287 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по повод жалбата на Р.С.В., ЕГН **********  с адрес *** срещу наказателно постановление № 02-0003071/ 02.12.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

     Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.

     Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 04.09.2020г. в 11:00 часа при извършена проверка на място в обект –Зеленчукова оранжерия, находяща се на входа на с.***, общ.Камено, в посока от гр.Камено към с.**. При проверката е установено, че лицето К.А.И.ЕГН ********** предоставя работна сила, извършвайки дейност като общ работник / събира и сортира краставици в торби/ с определено работно място и работно време. Лицето е декларирало писмено, че работи на 04.09.2020г., като общ работник с работно време от 08:00 часа до 12:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение 25,00 лева на ден.

   На 17.09.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас не е представен трудов договор между К.А.И.ЕГН ********** и земеделския производител Р.С.В.. От това следва, че земеделския производител Р.С.В. в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на 04.09.2020г. около 11:00 часа не е уредила като трудово правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като не сключила трудов договор в писмена форма с К.А.И.ЕГН **********

     Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2030916/23.10.2020г., приложен към административнанаказателната преписка.

     На 23.10.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това че, като работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на работна сила, като не сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.А.И..

  Актът е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставянето му законният представител на дружеството не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

   При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

   Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката А.Г., както и от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, списък на работещите в оранжерия в с.**, общ.Камено на 04.09.2020г., регистрационна карта на земеделски производител, договор за наем  от 10.02.2020г.. Свидетелката А.Г. е пряк свидетел очевидец на нарушението. От показанията и безспорно се установява, че при проверка на обекта К.А.И.е била допусната да извършва трудова дейност, като  „общ работник“ без сключен писмен трудов договор. Това обстоятелство се потвърждава и декларираните от Илиева данни в представения към преписката  списък на работещи лица. Коментираните доказателства са обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, поради което съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.

     Безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.А.И.в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е формално, на просто извършване и се счита довършено в момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения, без подписан трудов договор с работодателя. Декларираните данни в представения списък на работещите лица в процесния обект за работно време, длъжност, работно място и трудово възнаграждение са елементи на трудовото правоотношение, поради което съдът приема за безспорно наличието на такова правоотношение между жалбоподателя и работника К.А.И..

  Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или  ал.2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен в размер на предвидения в закона минимум и по мнение на съда е в съответствие с целите предвидени от законодателя. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

   Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

    Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                 Р Е Ш И:

      ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0003071/ 02.12.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на Р.С.В., ЕГН **********  с адрес *** е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ

     ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********  с адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

                                                                        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

Вярно с оригинала:З.К.