Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.02.2022 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 72 по описа за 2021 г. и
като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 79 вр.чл. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х.Г.Т. твърди, че с
ответника И.А.К. са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с влязло в сила
решение на 21.07.2020 г. Преди прекратяване на брака същата е живяла в
с.Тополово и е упражнявала дейност на земеделски производител, като е имала
регистриран животновъден обект за отглеждане на говеда. На 27.05.2020 г. ищцата
като ЗП „Х. К.“ е сключила с ответника договор за покупко-продажба на движими
вещи, по силата на който е продала на ответника, а той е закупил 120 броя
говеда, подробно описани в приложение 1 от договора, които животни били налични
в посочения в чл.1 от договора животновъден обект. Говедата били получени от
купувача съгласно приемо-предавателен протокол, с
посочване състоянието им към момента на сделката.
По силата на сключения договор страните са постигнали съгласие за
продажната цена на говедата в размер на 69 000 лева. Страните обаче
договорили в чл.2, ал.1 от договора начин на плащане на тази цена в
противоречие на закона – чл.93 от ЗС и чл.200, ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което
твърди, че договорът в тази си част относно начина на плащане е нищожен.
Плащането е трябвало да стане с парична сума на стойност от 69 000 лева,
които ищцата е получавала въз основа на договор за изкупуване на сурово краве
мляко, добито като граждански плод от говедата, предмет на сделката. Така
постигнатата договорка за плащане е нищожна, тъй като млякото от животните е
собственост на ищцата. Обстоятелството, че страните имали вземане за изкупуване
на сурово мляко по цитирания договор за сумата от 69 000 лева е нищожно,
като противоречащо на чл.93 от ЗС. В противоречие било декларирането и
удостоверяването от страните по сделката, че те имали вземане по цитирания договор
за изкупуване на сурово краве мляко за сумата от 69 000 лева, същото е
нищожно. Декларирането и удостоверяването от страна на ищцата, че сумата от
69 000 лева била придобита в резултат на съвместна дейност между нея като
ЗП и ответника и че тази сума е дължима към И.К. да се счита за цена на
договора. Тези изявления на ищцата са нищожни, тъй като са в противоречие с
чл.93 от ЗС, който по императивен начин разпорежда чия е собствеността на
плодовете от процесните вещи и тяхната парична
равностойност, както и в противоречие с разпоредбата на чл.200, ал.1 пр.1 от ЗЗД, която вменява на ответника като купувач задължението да заплати
договорената цена от 69 000 лева.
Твърди, че е нищожна клаузата на чл.2, ал.3 от процесния
договор за прихващане, тъй като е невъзможен предметът за прихващане – не
съществуват взаимни парични задължения на страните по договора, които да могат
да се прихващат. Продаденото сурово мляко на стойност 69 000 лева е
собственост на ищцата, респективно нейна собственост е неговата парична
равностойност, което прави нищожно декларирането й, че тази сума била дължима
на ответника. Ответникът дължи продажната цена на закупените от него говеда в
размер на 69 000 лева, която не е заплатена на ищцата.
Ищцата твърди, че след сключването на брака с ответника между тях е нямало
установен законов режим на имуществените им отношения, различен от този
придобит като СИО по време на брака. След сключване на брака с ответника през
1990 г. страните са закупили крава с част от подарените им на сватбата парични
средства в размер на 2 000 лева, поради което същата е придобита при квоти
на съсобственост по ½ ид.ч., тъй като
паричните средства са им подарени на сватбата. От тази крава през годините е
получила приплоди. През месец декември 1999 г. ищцата решила да се занимава с фермерство, тъй като била безработна. Страните решили на
ищцата да бъдат предоставени говедата за тяхното отглеждане, развъждане, добив
на мляко. Така тя получила от ответника в собственост неговите ½ ид.ч. на приплодите от тази крава, представляващи шест
телета, от които четири – женски. От приплодите на тези женски телета – крави в
последствие се създало стадото от говеда за фермерската дейност на ищцата и тя
се регистрирала като ЗП. Всички едри преживни животни, предмет на процесния договор не са закупувани и представляват
приплоди. Твърди, че е била вписана в паспортите на животните като собственик в
момента на сделката. Към момента на продажбата, същата е била собственик на
говедата, като физическо лице, което притежава документ, доказващ собствеността
върху животните, какъвто е съответния паспорт за всяко едно животно, в
качеството му на официален документ издаден от БАБХ, предназначен за
удостоверяване правото на собственост.
След сключване на сделката, всички паспорти на говедата са били
предадени на ответника чрез дъщерята на страните - М.К.. Паспортите му трябвали пред БАБХ за
отразяване на промяната на собствеността на всяко едно животно. Към процесния договор е била представена и справка от интергрираната информационна система на БАБХ, за наличие
животни в ОЕЗ.
Ето защо моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 7 500
лева, представляваща част от договорената между страните продажна цена в размер
на 69 000 лева за прехвърлените в собственост на ответника 120 броя
говеда, въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи с рег.№
1447/27.05.2020 г. на нотариус Р.С., с район на действие РС гр.Пловдив, която
сума е дължима като продажна цена от ответника, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане, ведно с направените по делото разноски. Ангажира доказателства. Моли
да се изиска справка от БАБХ за наличните животни в ОЕЗ и на основание чл.190
от ГПК да се задължи ответника да представи паспортите на ЕПЖ.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.А.К., в който
заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Не оспорва, че с ищцата
са бивши съпрузи и бракът им е прекратен
с влязло в сила решение 2020 г. Не оспорва, че по време на брачния процес на
27.05.2020 г. страните са постигнали съгласие, отразено в договорът за
покупко-продажба на движими вещи, за уреждане на имуществените си отношения във
връзка с животновъдно стопанство, развито с труда на семейството, регистрирано
на името на ищцата като ЗП. Твърди, че стопанството е развито предимно с труда
и усилията му, който го е създал 1990 г. от една крава по естествен път и
прираст до 130 животни. Признава начина на придобИ.е
на първата крава – с дарени на сватбата им пари, както и че животните в стадото
са приплоди. Не признава твърдението на ищцата, че през месец декември 1999 г.
са решили тя да се занимава с фермерство, тъй като е
била безработна. Не е вярно, че двамата решили да бъдат предоставени говедата
за тяхното отглеждане, развъждане и добив на сурово мляко, още по малко тя да е
получила в собственост неговите ½ ид.ч. от
приплодите от тази крава. До 2010 г. в тази дейност с труд и пари е участвал и
бащата на ответника. Първоначално животните били регистрирани на името на
ответника, впоследствие са регистрирани на името на ищцата, която се е занимала
с документацията като ЗП. Няма спор
между страните относно приноса на ответника в придобИ.ето
на животните, предмет на договора и съответно за приноса му в добИ.ето и реализацията на млякото, което се сочи да е на
стойност 69 000 лева и тази сума също е предмет на споразумението.
Договорът е сключен поради неотложна нужда да се поеме грижа за животните, за
които е трябвало да се грижи ищцата, но не го е правела. Животните са били в
много лошо състояние – умирали са от глад. На 24 март 2020 г. ищцата е
напуснала съпруга си и стопанството и се е върнала на 26 март със Заповед за
незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. От 26 март само тя е трябвало да се
грижи за животните, тъй като ответникът е бил отстранен. Ищцата обаче е
изоставила животните на 06.05.2020 г. и отново се е върнала да ги стопанисва на
18.05.2020 г. От последната дата до 27.05.2020 г. животните не са били хранени
и поени, поради което са били в много лошо състояние. На 27.05.2020 г.
ответникът е намерил мъртви телета и поради това отношение на ищцата към
животните е подал няколко жалби в РУ на МВР гр.Асеновград и РП гр.Асеновград.
Ответникът твърди, че е неоснователно твърдението на ищцата, че млякото добито
от животните е само на ищцата. Дори хипотетично да се приеме някаква вещ да е
само на единия от съпрузите, щом като на приноса на другия се дължат добивите
от тази вещ, то няма пречки те да си уредят отношенията по приемлив начин за
вещта и паричната й равностойност. Още повече, ако приноса на другия съпруг е
не само за добивите от веща, но и за придобИ.ето й.
Твърди, че са абсолютно произволни съображенията в исковата молба за нищожно
договорения начин на плащане на цената. Начинът на плащане не се урежда с
повелителна норма. Предмет на този договор са не само животните, но и паричните
вземания за реализирано през определен период от време мляко. Ищцата е
признала, че цялата сума от 69 000 лева е дължима на ответника. Ето защо
постигнатата договорка, относно животните не може да се отдели от тази за
реализирания доход от продаденото мляко. Една клауза не може да се разглежда
сама за себе си, да се тълкува отделно от другите абсолютно самостоятелно, за
да се търсят пороците й, които да се заместват по право, когато става дума за
уреждане на отношения между съпрузи.
Оспорва да е считал ищцата за едноличен собственик на животните, тъй
като липсва фактическо и юридическо основание за това. Сделката е сключена поради
плачевното състояние в което са се намирали животните, поради безхаберието на ищцата и вероятността да бъде погубено
цялото стадо.
Ето защо моли искът да бъде отхвърлен, като се присъдят разноски на
ответника, тъй като нито животните, нито добивите от тях са лична собственост
на ищцата. Ангажира доказателства. Моли да се изискат справки от РУ на МВР
гр.Асеновград, РП гр.Асеновград и от ЕТ “Бонитрекс-Наско
Бончев“ и поръчителят му Бончо Бончев документите за изплащане на сумите по
споразумението с ищцата от 18.05.2020 г. Моли да се задължи ищцата да се яви
лично и отговори на поставени въпроси, както и да се допуснат двама свидетели
при режим на довеждане.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че са
бивши съпрузи – чиито брак (сключен на 27.05.1990 г.) е бил прекратен с
решение, постановено по гр.дело № 600/2020 г. по описа на РС Асеновград –
влязло в сила на 21.07.2020 г.
Не е спорно също, че преди
прекратяване на брака – на 27.05.2020 г. между ищцата, в качеството и на ЗП „Х.
К.“ и ответника е сключен договор за покупко-продажба на движими вещи, предмет
на които договор са 120 бр. говеда за сумата 69 000 лева, които животни са
били получени от ответника (видно от приемо-предавателен
протокол). Сумата е следвало да се изплати от плащане на суровото мляко от
говедата.
Ищцата твърди, че в противоречие с
чл.93 от ЗС е декларирано и удостоверено от страните, че сумата 69 0000 лева е
било придобита в резултат на „съвместно дейност“ от съпрузите, както че сумата
е дължима към ответника и да се счита като цена на договора.
От ищцата са представени: Решение
на РС Асеновград, Договор за покупко-продажба на движими вещи от 27.05.2020 г.,
Приемо-предавателен протокол от същата дата,
Споразумение за доброволно изплащане на суми по фактури за изкупено краве млако от 18.05.2020 г. – сключен между Х. К. и ЕТ
„БОНИТРЕКС-НАСКО БОНЧЕВ“ .
По реда на чл.176 ГПК в съдено заседание ищцата отговори, че е получила
следните суми: 13 685.60 лева, 54 742.40 лева – като цена на млякото
и 3 000 лева неустойка за забавено плащана, изплатени по сметка на адвокат
Ю..
От показанията на свидетелката М.М.Т. –
майката на ищцата, които съдът кредитира се установява, че до м.май 2020 г.
страните са живели в стаи в обора, които се намира извън село Тополово и в
къщата на И. в селото. Съпрузите са
имали: 100 крави, телета и бикове отделно. Двамата съпрузи са участвали с личен
труд при отглеждане на животните, били са наели и работници, но по документи
животните са на Х.. Първата крави съпрузите са купили с парите от сватбата им.
След това са отглеждали гъби и с парите от гъбите също са купували животни.
През 1999/2000 г. Х. станала земеделски производител, тъй като тя се занимавала
основно с цялата документация за животните. Още И. работил в мандра, а Х. не
работили за това тя се регистрирала като ЗП. След това И. се водил като
работник при ЗП. Уговорката между двама съпрузи били Х. да организира нещата
около животните, да попълва и подава документи – където е необходимо, а И.
осигурявал: храна, сено и работил в обора, заедно с работниците.
От показанията на свидетеля А. Д.К.
– брат на ответника, които съдът кредитира се установява, че стадото на И. е от около 30-40 години. Първо И.
и баща му са отглеждали крави в двора на дома им, а приплодите са оставяли и
така са увеличили броя на животните. След това са направили обор извън селото,
където са отглеждали животните – които са били около 100 бр. Преди около 2
години Х. е останала сама в обора да отглежда животни, което е било пагубно за
тях –тъй като те останали ненахранени, ненапоени, дори е имало и смъртни
случай. В обора са имали наети работници, доячи, а И. е работил наравно с
тях. Той е осигурявал храната на
животните, грижил се е за 100 декара люцерна, която косил, сушил, всички от земеделската
работа минавало през неговите ръце. До като кравите се отглеждали в къщи бащата
на И. също помагал, а Х. е нямала принос в действителното отглеждане на животните. Може би се е
занимавала с писмената дейност, оправяне документите за животните. Свидетелят
незнае документално на кого са се водили животните, но същите са били на И.,
той и баща му от една крава са създали стадо. След издаване на заповед срещу И.,
резултата в обора бил плачевен – много животни умрели от недохранване, а след
това много трудно И. успял да излекува болните животни и да възстанови стадото.
От показанията на свидетелката Е.Д.К. – снаха на ответника, които съдът
кредитира се установява, че стадото от животни е създадено преди 1990 г. И. и
баща му първоначално са гледали няколко крави в обор в двора на къщата им в
село Тополово, много преди да се оженят страните. След това Х. и И.са купили
още една крава, но незнае с какви пари. И. и баща му са гледали животните, а Х.
се е занимавала с документите за същите – въобще не е влизала в обора. След 2010 г. обора се изнесъл от двора им
извън селото, тогава кравите наброявали 100-110 броя. И. и Х. живеели в помещения
в обора и в къщата в селото. Тя се занимавала с документи и ходене по
институциите, а И. продължил да се занимава с прехраната и отглеждане на
животните, заедно с наети за това работници, въпреки че е работил и в мандра, а
Х. не е работила другаде. Повече от животните в стадото са от разплод, които е получен
още от преди 1990 г. и до сега.
От справка на НАП Пловдив се установява какви трудови договори са били
сключени със съпрузите.
От писмо на РУП Асеновград се установява какви преписки са били
образувани, по повод подадени молби/жалби от И. К., както и е образувано
досъдебно производство № 553/2020 г. по описа на РУ Асеновград за извършено
престъпление по чл.325 б ал.1 от НК.
От ответника са представени паспорти на всички едри преживни животни.
От ЕТ „Бонитрекс-Наско Бончев“ са представени:
копие от удостоверение на Нотариус М. и платежни нареждания с наредител ЕТ „Бонитрекс-Наско
Бончев“ и получател адвокат П.Ю. от следните дати: 20.05.2020 г. за сумата
13 685.60 лева, 28.05.2020 г. за сумата 3 0000 лева, 12.06.2020 г. за
сумата 5 0000 лева, 17.06.20200 г. за сумата 5000 лева, 26.06.2020 г. за сумата
8 274.47 лева, 17.07.20202 г. за
сумата 4 274.47 лева, 24.07.20202 г. за сумата 14 000 лева, 07.08.2020
г. за сумата 4 274.47 лева, 13.08.2020 г. за сумата 14 000 лева.
От ангажираните доказателства се установи, че съпрузите са сключили
гражданки брак на 27.05.1990 г., заживяли в село
Тополово в дома на ответника и неговите родители, където са живяли
и свидетелите: А. и Е.К.(брат и снаха на ответника). Още преди да сключи брак И.и
баща му са отглеждали крави в обор в двора на дома си, за които са се грижили двамата. След това Х.
и И.са купили още една крава с парите от сватбата, а след 2000 г. са построили
обор извън селото – където отглеждали около 100-110 животни И. и наети работници, а Х. се занимавала с
документацията и ходене по институциите. Съпрузите са купили само една крава, а
основния брой на същите увеличили още преди 1990 г. и години напред с приплоди
от животните, които отглеждали по
естествен път. Тъй като Х. не работили никъде се регистрирала като земеделски
производител, но за отглеждане на животните, осигуряване на фураж, храна,
организация на работа основно се занимавал И. (а до 2010 г. и баща му). През
2020 г. отношенията между съпрузите се влошили след което същите се развели.
Преди да се разведат двамата сключили писмено споразумение - договор, с което
уредили имуществените отношения помежду си във връзка с животновъдното
стопанство, развито с труда на членовете на разширеното семейство, регистрирано
но името на ищцата като ЗП. Установи се, че стопанството развито предимно с труда и усилията на
ответника, които заедно с баща си го
създал преди 1990 г. от една крава по естествен път, стадото е
достигнало с прираст до 130 броя животни. Същите първоначално са били
регистрирани на името на ответника, а в последствие като земеделски
производител се е регистрирала ищцата, която се занимавала основно с
документацията и ходене по институции. Сключения доброволно между страните
договор за продажба на движими вещи-животни от 27.05.2020 г. доказва още, че
между страните е нямало спор относно приноса на ответника в придобИ.ето
на животните – предмет на същия, както и за добИ.ето
и реализирането на млякото от тях за определения период от време и за сумата
70 000 лв., което е вземане от ЕТ „Бонитрекс-Наско
Бончев“ по Договор за изкупване на сурово мляко. В същия смисъл са и двата
текста на договора: декларация от съпрузите за „развИ.а
от тях дейност, в резултат на която“ същите имат вземане от ЕТ „Бонитрекс-Наско Бончев“
по договор за изкупуване на сурово мляко, сключен със „ЗП Х. К.“ в
размер на 69 0000 лева – чл.2 ал.2 /първата ал.2/. Не се различава и смисъла на
втората ал.2 на чл.2 от договора, с които ищцата декларира, че сумата 69 0000
лв. е добита в резултат на „съвместна дейност“ между нея и ответника, че е
дължима към него и следва да се счита за цена на договора. А с ал.3 на чл.2 от
договора страните правят волеизявление за прихващане между цената на животните
и дължимата към ответника сума. От
ангажираните по делото доказателства се установи, че страните са уредели
правоотношенията си относно животните, както и отношенията свързани с приноса
на ответника в придобИ.ето на същите, в добИ.ето и реализацията на суровото мляко от тях за посочен период от време, за цената
на млякото и предстоящото вземане за нея от трето лице, както и за прихващане
на насрещни суми. Установи се още, че преди сключване на този договор животните
са били в тежко състояние, изоставени неизхранвани от ищцата, една част от
които намерени мъртви, а друга в лошо състояние и болни – „живи, но
изключително изнемощели, гладни и много слаби, видимо без необходимото телесно
тегло за съответната възраст“. Установи се, че за известен период от време
ищцата е била изоставили животните, а ответника отстранен от обора с издадена
заповед по ЗЗДН, но въпреки това същия ходил в обора и хранил животните, с
което е успял да спаси една част от тях. По този повод ответника е подавал
молби/жалби в РУ и РП Асеновград, за които са били образувани преписки и
досъдебно производство. След това между страните е сключен въпросния договор по
спешност, поради неотложна нужда – за да може ответника да поеме грижата за
животните, което е трябвало да направи ищцата.
Неоснователно е твърдението на
ищцата в ИМ, че изявленията и в чл.2 ал.2 били нищожни поради противоречието им
с чл.93 от ЗС, която норма имала императивен характер в регулацията на
собствеността в/у плодовете от веща. С този текст в договора ищцата „декларира
и удостоверява“ реален факт – „развИ.а съвместна
дейност“ между нея като ЗП и съпруга й, същата признава приноса на ответника в
дейността на фермата, както и дължимостта на сумата
69 0000леа към него. Едно са права в/у вещи или вземания, друго са признания за
начина им на придобИ.е и задължения на титуляра им към лице, което има принос за придобИ.ето им. Поради което изявленията на ищцата в този
текст на договора ни най-малко противоречат на сочената правна норма – чл.93 от
ЗС.
Неоснователно е твърдението на
ищцата в ИМ, че договорения начин на плащане в договора между страните, в чл.2
ал.1 противоречи на закона – чл.93 от ЗС и чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради
което и бил нищожен. Страните по един
договор сами определят начина на плащане, които е изгоден за тях, налице е
свобода на договарянето – достатъчно е съгласието на договарящите. Начинът на
плащане не се урежда с повелителна норма, а и предмет на договора се не само
животните, а и парични вземания за реализиране пред определен период от време
мляко. Когато договорите и споразуменията се тълкуват относно волята на
страните, се изхожда не от наименованието, а от съдържанието им. Ето защо постигнатата договорка относно
животните, не може да се отдели от тази за реализирания доход от продаденото
мляко. Една клауза не може да се разглежда сама за себе си, да се тълкува отделно от другите абсолютно самостоятелно за
да се търсят пороците й, които да се заместват по право – особено когато става
дума за уреждане на отношения между съпрузи. Неоснователно е твърдението на
ищцата, че издоеното/добитото от кравите мляко е лично нейно, тъй като първите
животни на страните са придобити лично от ответника и баща му, с естествени
приплоди същите са стигнали до около 110 бр., а съпрузите с парите от сватбата
са закупили само една крава (което самата ищца признава в ИМ). Още
декларирането и удостоверяването в чл.2 ал.2 от договора на посочените реални
факти всъщност е признание на ищцата за приноса на ответника в придобИ.ето, отглеждането на животните и добИ.ето и реализиране на мляко от същите.
Дори да се приеме, че дадена вещ е
индивидуална собственост на единия съпруг, то щом като на приноса на другия
съпруг се дължат придобИ.е на тази вещ и добивите от
същата, то няма пречка те да уредят отношенията си помежду си, щом предполагаемия собственик на
веща признава факта на приноса на другия. Със сключения между страните договор
се урежда прехвърляне собствеността в/у животните, начина на плащане и
паричните вземания за реализирано за определен период от време мляко от
същите. Още повече, че по време на
сключване на договора страните са били съпрузи, а има специален закон които
урежда имуществените отношения между съпрузите по време на брака и във връзка с
прекратяването му, а именно Семейния кодекс. Със СК, които е в сила от 2009 г.
са уредени различни режими: законов на
СИО, законов на разделност и договорен между
съпрузите. Съгласно пар.4 от ПЗР на СК тези правила
се прилагат и за имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове, като
съпрузите могат тепърва да изберат някой от другите режими освен имуществена
общност, съществувала до този момент – законов режим на разделност
или да сключат брачен договор, които обаче подлежи на вписване. Нито в
подадената първоначална ИМ, нито в уточняващите в последствие молби от ищцата
не бе посочени какъв е режима на имуществените и отношения с ответника, по
какъв начин същата е придобила самостоятелно животните, че ги счита за
изключително свои. В ИМ се твърди, че предметът на договора е невъзможен, тъй
като не съществуват взаимни парични задължения на страните по същия, които да
могат да се прихващат по смисъла на чл.103 от ЗЗД. Това твърдение обаче
противоречи на декларираните от ищцата обстоятелства в договора за взаимен
принос и дейност в придобИ.е
на животните, отглеждането им, както и добИ.е на
мляко от тях и съществуващо вземане в размер на 69 000 лева от продажбата
му. От ангажираните множество доказателства се установи, че описаните животни са
били записани като собствени на регистрирания „ЗП Х. К.“, но както и че същите
са били придобити основно от ответника и баща му, отглеждани от двамата, с
помощта на ищцата – която се грижила
документално за животните, както за ходене по институциите, свързано с
тях. Дори хипотетично да се приеме, че дадена вещ е само на единия съпруг, щом
като на приноса на другия се дължи придобИ.ето й и
добите от нея, то няма пречки те да се уредят отношенията по приемлив за
двамата начин, както за веща и паричната и равностойност, така и за доходите от
нея, щом се признават фактите за тези приноси. Няма пречка също и двамата
съпрузи да направят и прихващане по отношение на насрещни вземания, което в същност
са направили страните в настоящото производство. При оказана доказателствена
тежест ищцата не доказа, че животните и
добивите от тях са нейна индивидуална собственост, поради което предявения иск
ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника общо
сумата от 750 лева разноски в производството, за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г.
Т., ЕГН ********** ***, иск против И. А.К., ЕГН ********** ***, за заплащане на
сумата 7 500 лева (седем хиляди и петстотин),
представляваща част от договорената между страните продажна цена в размер на
69 000 лева за прехвърлените в собственост на ответника 120 броя говеда,
въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи от 27.05.2020 г. с
рег.№ 1447/27.05.2020 г. на нотариус Р.С., с район на действие РС гр.Пловдив,
която сума е дължима като продажна цена от ответника, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА Х. Г. Т., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА: И. А.К., ЕГН ********** ***, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева),
направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: