Р Е Ш Е Н И Е
№......................./..........................2021, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура
изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2422/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от В.С.И. чрез адв.Т.П. срещу решение
№ 1267/13.10.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 3684/2020
г., с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0819-001774/03.06.2020
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР
– Варна, с което на В.С.И. е наложена глоба от 20 лева на основание чл. 185 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и
глоба от 150 лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от същия закон.
Касаторът прави
оплакване, че погрешно и необосновано въззивния съд е приел, че „нанесените
върху двата автомобила щети са били фиксирани в изготвения протокол за ПТП“,
като твърди, че в протокола нито са описани, нито са фиксирани щети върху
автомобилите. Не е съгласен и с извода на съда, че щетите върху двата
автомобила са били наложени и са съвпаднали, като заявява, че няма никакви
доказателства за нанесени щети изобщо, като подчертава, че собственикът на
пострадалия автомобил не е завел щета и не е потърсил обезщетение от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Изтъква, че не е било
налице пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП и
поради това не е извършил нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Смята, че не е
бил осъществен състава и на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП. Сочи,
че дори и да е предизвикал пътно-транспортно произшествие не е разбрал за него,
поради което от субективна страна не е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Иска цялостна отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът
ОД на МВР – Варна по съображения, подробно изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за
отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, намира за основателни възраженията в
касационната жалба и смята, че не са събрани доказателства, установяващи
безспорно извършването на нарушенията, за които касаторът е привлечен към
административно-наказателна отговорност. Пледира за отмяна на съдебното решение
като неправилно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Варненският
районен съд е потвърдил наказателното постановление като е приел за установено,
че на 12.05.2020г. В.И. е предприел
маневра назад без да се убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен и
е блъснал паркирания зад него л.а. „Мерцедес 350“ с рег.№ В **** НТ, като от
сблъсъка на двата автомобила са причинени материални щети, описани в съставения
протокол за пътно-транспортно произшествие. След съприкосновението между двете
превозни средства, В.И. е слязъл, огледал е автомобилите, но не е останал на
местопроизшествието, а го е напуснал. Въззивната инстанция е извела извода, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и двете
нарушения са доказани по несъмнен начин.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Противно на
оплакванията в касационната жалба, приложеният протокол за ПТП №1
721096/12.05.2020г. съдържа описание на щетите върху пострадалия автомобил,
като е отбелязано „охлузена задна част“, нарисувана е и схема на
пътно-транспортното произшествие. Протоколът, в който е посочено, че е съставен
при посетено на място произшествие, е
подписан от В.И. без никакви възражения. Причиняването на материални щети е
отбелязано изрично в акта за установяване на административно нарушение, като е
цитиран и протокола за пътно-транспортно произшествие, с което неговото
съдържание е станало част от акта ведно
с описанието на механизма на произшествието и нанесените материални щети. Предварителната
по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения
акт за установяване на административно нарушение не е опровергана от нарушителя
и липсата на заявена застрахователна претенция не отменя факта на причинени
материални щети. Тяхното категорично установяване обосновава извода за
извършено пътно-транспортно произшествие, според определението по §6 т.30 от ДР
на ЗДвП и деянието изпълва състава на нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП /“Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди.“/, за което правилно на нарушителя е наложена глоба по чл.
185 от ЗДвП.
От събраните
пред Районен съд – Варна доказателства /видеозапис и свидетелски показания/ става
ясно, че В.И. след като е блъснал паркиран автомобил с рег.№ В****НТ е слязъл и
е огледал превозните средства, и въпреки причинените материални щети е напуснал
местопроизшествието без да постигне съгласие със собственика на пострадалия
автомобил и без да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и без да изпълни техните указания. Изложеното обосновава
заключението за виновно неизпълнение от В.И.
на задълженията му като участник в
пътнотранспортно произшествие, поради което със съставомерното от субективна и
обективна страна деяние е извършил нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП,
за което правилно му е наложено административно наказание по реда на чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП.
Не
е налице възражение за явна несправедливост на наказанието по отношение на
размера на глобата по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, който е близък до максимално
предвидения по приложената административно-наказателна разпоредба, което възпрепятства
съда от възможността да я намали до минималния размер.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Врана следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция,
изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80 лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1267/13.10.2020
година на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 3684/2020 година.
ОСЪЖДА В.С.И. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.