РЕШЕНИЕ
№ 13024
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110113277 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против Д. П. Г.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67710/2022 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на
вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
„[**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество, което съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ начислява сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, а след
края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база отчетено реално
потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за
начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 70,77 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [**********], ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,37
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.02.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 17,04 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват се
изложените от ищеца твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия за имот с
посочения абонатен номер, както и наличието на облигационни отношения между
страните. Поддържа се, че през исковия период ответникът не е ползвал услуги на
дружеството. Оспорва се още доставката, измерването и разпределението на топлинна
енергия от страна на дружеството в имота. Твърди се нередовност относно воденето на
счетоводните книги от ищеца. Прави се възражение за погасяване претенцията на
2
ищеца по давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 67710/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник, с която е разпоредено
да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 70,77 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 13,37 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.02.2020 г. до 25.11.2022 г.,
сумата от 17,04 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 19678/13.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 67710/2022 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което
на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен документ озаглавен „молба“, в титулната част на който е
посочено, че изхожда от ответника, но липсва подпис. Ето защо, съдът приема, че този
документ няма доказателствена стойност и не следва да бъде кредитиран.
По делото са приложени издадените през исковия период две общи фактури,
както и документ, без данни за автор, изготвен в табличен вид с данни да издавани
фактури през същия период и тяхната стойност.
По делото е постъпило писмо от Столична община, район [**********], в което
уведомяват съд, че не са в състояние да представят договор за покупко-продажба на
процесния гараж, тъй като при тях не се съхранява преписка за продажбата му.
Аналогично на предходното е и писмо от Столична община, Направление
„Архитектура и градоустройство“.
По делото са изслушани и приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които са приети по делото като обективно и компетентно
дадени.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, съответно клиент на доставяна от дружеството топлинна енергия.
Видно и приложените по делото писма от Столична община, район [**********]
и Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ е, че при тях няма
данни относно правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот –
гараж, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия.
До приключване на устните състезания по делото не бе представен документ, от
който да се установява правото на собственост върху процесния недвижим имот,
съответно качеството клиент на ТЕ на сочения от ищеца ответник.
Съдът не може хипотетично да приеме, че ответникът се легитимира като клиент
на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния исков период,
като следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства.
Ето защо, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същия не дължи на ищеца претендираните суми за
главница за ТЕ и дялово разпределение, а при липса на главно вземане – и на
обезщетението за забава в размер на законната лихва като акцесорно вземане.
Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като
4
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от приложената по
делото молба от ответника от 04.07.2023 г. е, че претендира единствено разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от приложения към писмения отговор договор за
правна защита и съдействие е, че ответникът и процесуалния му представител са
договорили адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, за което е посочено, че
е платено в брой.
В случая ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира
за основателно. Това е така, тъй като цената на предявените искове е 105,01 лева,
поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ето защо, на ответника следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер от 400,00 лева.
В хода на заповедното производство няма данни за направени от ответника
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от[**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Д. П. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 70,77 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [**********], ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,37 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.02.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 17,04 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., за
които суми по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67710/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [**********], със седалище и адрес на
5
управление: [**********] да заплати на Д. П. Г., ЕГН ********** сумата от 400,00
лева, представляваща направени разноски в исковата производството съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6