Определение по дело №255/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 256
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500255
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

               

 

Номер    256                29.06.2020г.               гр.П.                               

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав,  на деветнадесети юни  две хиляди и двадесета година  в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Минка Трънджиева             

        Членове: Венцислав Маратилов

                        Димитър Бозаджиев

                             

при участието на   секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№255 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.577 във връзка с чл.274 ал.1 т.2  и следващите  от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалва се отказ на Съдията по вписванията  при РС-П. постановен с определение №2 от 19.02.2020г. за заличаване на наложени две възбрани по отношение на недвижим имот по молба на „ К.Н.“ ЕООД. Излагат се доводи за порочност на отказа на съдията по вписванията несъобразил т.3 от ТР №1/2015г. на ОСГТК от 10.07.2018г.   и обстоятелството, че възбраната е изпълнила своята защитна функция, като пази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан, след което липсва основание за противопоставимост на възбраните спрямо купувача, както и че  последните, чието заличаване се иска  не бранят права и на третите лица, доколкото няма извършени разпореждания от длъжниците или вписани искови молби от третите лица. Моли да се отмени отказа и се разпореди заличаване на двете  възбрани.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С молба, вх.№980 от 19.02.2020г., процесното дружество е поискало  заличаване на два броя възбрани, а именно: 1. Възбрана № от вх. регистър №3401, дата 09.07.2020г., № от дв.вх.рег.№3392, част от партида Д,  Акт том 2, акт №36 от 2010г. по изп.д.№79/2010г. на ДСИ П., /по това изпълнително дело е проведена публична продан и имотът е възложен на купувача П.Д.Б.К./К./, ЕГН-********** от гр.П., с постановление за възлагане от 18.07.2012г., в сила от 01.10.2012г., която в последствие го продава на настоящия жалбоподател и молител „К.Н.“ ЕООД, ЕИК ********* през 2018г.-н.а. №118, том ІХ, рег.№14680, нот.д.№1574 от 16.11.2018г./; 2.Възбрана № от вх.рег.№6820, дата 24.07.2014г., № от дв.вх.рег.№6819, част от партида Д, Акт том 2, Акт №298 от 2014г. по изп.д.№ 20148870400342 на ЧСИ Д.Д. /възбраната е наложена на 23.06.2014г. в полза на кредитора „ОББ“ АД и срещу длъжника И.Г.В., за дълг за който е издадена ЗНИ /Заповед за незабавно изпълнение/ по ч.гр.д.№439 от 2014г. по описа на РС-П. и изпълнителен лист от 06.02.2014г., към който момент имотът вече е продаден  от ДСИ, по първата по време възбрана  на публична продан, за друго задължение на същия длъжник към „Райфайзенбанк“ ЕАД/ относно самостоятелен  обект в сграда с идентификатор 55155.503.1336.1.12, по КККР на гр.П., одобрени със заповед на ИД на АГКК №РД-18-97/28.10.2008г., с адрес на имота в гр.П., ул.“В.А.“ №2, ет.3, ап.12, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 55155.503.1336, с предназначение -жилище, апартамент с площ от 50.74кв.м. и прилежащи части: изба №29 и 1.8229% идеални части от общите части на сградата, при едно ниво на обекта и съседи-на същия етаж 55155.503.1336.1.11, под обекта 55155.1336.1.8 и над обекта 55155.503.1336.1.16.

Установява се, че съдията по вписванията  е сезиран с молба за заличаване на два броя възбрани върху един и същи имот закупен от дружеството-молител по сделка и след проведена публична продан, като към молбата са приложени доказателства за наложените  възбрани, както и такива, че дружеството е закупило имота  от обявения  за купувач на имота по същата продан, като собствеността е придобита от дружеството на 16.11.2018г.

За да постанови обжалвания отказ  Съдията по вписванията е изложил мотиви относно легитимацията на молителя да прави такова искане приемайки, че той няма такава, а на второ място  се е позовал на т.3 от ТР №1/2015г. на ОСГТК на ВКС на РБ, без обаче по същество да са изложени конкретни мотиви, като са развити единствено теоретични постановки.

Обжалваният отказ на съдията по вписванията при РС-П.  е частично незаконосъобразен.

Мотивите на цитираното тълкувателно решение както и последващата съдебна практика, и настъпилата промяна в законодателството   са категорични, че се допуска възможността купувачът по публичната продан, респективно последващия приобретател да сезира  съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публична продан и в последствие прехвърлен на трето лице недвижим имот.Несъобразено със съдебната практика е определението на съдията по вписванията в тази му част, основаваща се на нормата на чл.31 от ПВ и липсата на легитимация на молителя.

Разрешението дадено в т.3 на ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1/15 на ОСГТК на ВКС на РБ цели да се възпрепятства възможността заличаването на възбраната да засегне правата на купувача на публичната продан, респективно на следващия приобретател на възбранения имот и неудовлетворените кредитори, поради обратното действие на заличаването на възбраната. Пак според ТР е прието, че има хипотези, при които възбраната продължава да брани права и след извършване на публична продан и поради това е  и прието, че не следва да бъде заличавана в тези случаи. Независимо от това, съдията по вписванията не е отчел, че след приемането па Тълкувателното решение е налице съществена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната, като в тази връзка е приета нова разпоредба-чл.433 ал.4 от ГПК/ДВ, бр.100/2019г./ според която  вдигането на запорите и заличаването на  възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред. Следователно по законодателен път е отречена възможността  заличаването на възбраната да има обратно действие, което означава, че се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписани актове.

 За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на парично вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Тази непосредствена цел се обезпечава с разпоредбата на чл.451 ал.1 от ГПК, чл.452, чл.453 и чл.496 ал.2, предл.2 от ГПК. В същност целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършеното разпределение между взискателите на тази цена.

Следва да се отбележи, че цитираната нова разпоредба е гаранция, че действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан, независимо от последващото й заличаване и че запазване действието на възбраната след публичната продан не е оправдано, доколкото напълно е изпълнила към този момент функциите си.

Не така стоят нещата по отношение на наложената втора   възбрана върху същия имот  от 23.06.2014г. по изп.д.№20148870400342 на ЧСИ Д... Възбраната е наложена след проведена и приключила публична продан с възлагане на имота на купувача П.Д.Б.К.по друго изпълнително дело №79/2010г. по описа на ДСИ при РС-П. /възлагателно постановление от 18.07.2012г., в сила от 01.10.2012г./, макар, че  възбраната върху този имот / за 1/6 ид.ч./ е наложена за дълг на предишен собственик на имота от преди публичната продан И.Г.В. към друг кредитор „ОББ“ АД, и в същност вдигането на тази възбрана следва да се извърши по общите правила на чл.31 от Правилника за вписванията, съгласно който  възбраната на недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи“. В случая такива данни не са представени от заявителя „К.Н.“ ЕООД, поради което искането му правилно е оставено без уважение в тази му част. Освен това по отношение на втората възбрана не са налице и условията на чл.433  ал.4 от ГПК доколкото възбраната е наложена както се посочи на 23.06.2014г. и няма данни имотът да е бил в последствие продаден в хода на изпълнителното дело образувано пред ЧСИ, който е наложил възбраната. Предходната публична продан на имота няма пряка нито косвена връзка  с  новата възбрана. Затова заличаването на възбраната, наложена преди извършената публична продан на имота по първото изпълнително дело има действие занапред за разлика от обратното действие на заличаването на такава възбрана   при нереализирана все още последваща  публична продан.  Както се сочи в т.3 на ТР №1/2015г. на ОСГТК възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор.Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на присъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори, както и претенциите на трети лица, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната; че  наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан; че въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори; че вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане; че съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил, като ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да "пази имота" в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. И най-накрая, че вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан също следва да бъде запазена, тъй като тя би имала своята, макар и по-ограничена по обхват, защитна функция дори в хипотеза, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан.

Предвид изложеното  молбата на „К.Н.“ ЕООД за заличаване на възбраните е частично основателна и следва да се уважи. Обжалваното определение, с което е постановен отказ следва да бъде отменено частично и разпоредено вписване на заличаването на първата възбрана от 2010г. и да се потвърди определението в останалата му обжалвана част.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

                             О П Р ЕД Е Л И

 

ОТМЕНЯ  определение  №2 от 19.02.2020г. постановено от съдия по вписванията при Пазарджишки районен съд, по молба на „К.Н.“ ЕООД,ЕИК-*********, с вх.№980 от 19.02.2020г.  на СВ-гр.П.,  В ЧАСТТА С КОЯТО е отказано заличаване на Възбрана, вписана  в СВ-П., с вх.рег. №3401 от 09.07.2010г., том 2, акт №367 по изп.д.№79/2010г. на ДСИ П. относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.1336.1.12-представялващ апартамент с площ от 50.74кв.м., ведно  с прилежащите части : изба №29 и 1.8229% идеални части от общите части на сградата, находящ се на ул.“В.А. №2, ет.3 , ап.12, в гр.П..

 ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на посочената възбрана върху конкретния имот така както е индивидуализиран  в молбата на „К.Н.“ ЕООД, за което съдията по вписванията да предприеме надлежни действия.

ПОТВЪРЖДАВА определение  №2 от 19.02.2020г. постановено от съдия по вписванията при Пазарджишки районен съд, по молба на „К.Н.“ЕООД,  с вх.№980 от 19.02.2020г.  на СВ-гр.П.,  В ЧАСТТА С КОЯТО е отказано заличаване на Възбрана по отношение на същия недвижим имот, вписана  в СВ-П.,  с вх.рег. №6820 от 24.07.2014г., том 2, акт №298 по изп.д.№20148870400342 на ЧСИ Д.Д., с район на действие Окръжен съд П..

Определението, в частта с която е потвърден отказа за заличаване на възбраната на съдията по вписванията, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Върховния касационен съд на Р България, а в останалата част е окончателно.

 

Председател:                         Членове:1.         2.