№ 939
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110104114 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. **** срещу А.Г.А.., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 750 лв. - главница по договор за кредит №
****/12.03.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за
кредит № ****/12.03.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на
ответника е предоставена в заем сумата от 600.00 лева за срок от 30 дни.
Сумата е преведена в полза на кредитополучателя чрез Изипей АД. Твърди се,
че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние,
като самият договор е сключен във формата на електронен документ. На
същата дата/12.03.2016г./ ответникът е заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 150 лева. При отпускане на допълнителен
кредит, съществуващият договор се изменял чрез подписване на нов, като
всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на
дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. На таза дата е отпусната и допълнителната сума.
Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до
11.04.2016г., на която дата не е заплатена дължимата главница. Твърди се, че
на 23.11.2018г. ищецът е сключил договор за цесия с „4финанс“ ЕООД, по
силата на който е придобил възмездно вземанията по договор за кредит №
****. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор (цедент)
представителна власт относно правото да уведомява длъжника за
извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник по ел. адрес и телефон, както и с връчване на препис от исковата
молба.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
1
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото,
че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, с писмена молба поддържа предявения иск и моли
за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което да бъде
уважен.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 200 лева /50 лева
заплатена държавна такса и 150 лева определено възнаграждение за
юрисконсулт/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Г.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
сумата от 750 лв. - главница по договор за кредит № ****/12.03.2016г.,
сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане,
на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Г.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****
сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща реализирани от ищеца
2
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатена по настоящото дело държавна такса, както
определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3