№ / .04.2023 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен
състав, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова кАНД № 2761/2022г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
вр.чл.144 от АПК вр.чл.63д от ЗАНН.
Постъпила е молба с.д.№ 2741/21.02.2023г.
от адв.Н.Я. ***, пълномощник на
касационния ответник „Зиб Строй Груп“ ЕООД – Варна, за изменение на решение № 176/13.02.2023г.
по настоящото кАНД № 2761/2022г. в частта за разноските, като им бъдат присъдени
разноски за изготвяне на отговор по касационната жалба и за осъщественото
процесуално представителство от пълномощника в настоящото касационно
производство, съобразно изрично доковореното между страните по договора за
правна помощ, приложен по делото. Формулирано е и искане за присъждане на
разноските в производството по кАНД №765/2022г по описа на АС – Варна, предвид
липсата на произнасяне по същото им искане и в цитираното производство.
Ответната страна Гл. инспектор в отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна, надлежно уведомен, не се е
възползвал от правото си на отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на
молителя и приложените по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решение № 176/13.20.2023г. по кАНД №2761/2022г.
е постановено на 13.02.2023г., а молбата за допълването му е подадена на 09.03.2023г.
Съгласно чл.248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Решението е необжалваемо, молбата за допълването му е подадена от надлежна
страна и в месечния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е и основателна.
С Решение № 176/13.02.2023г. по настоящото
кАНД №2761/2022г. Варненският
административен съд, Х-ти тричленен състав, е оставено в сила Решение №
1330/07.10.2022г по АНД № 3094/2022г на ВРС,
ХVII с-в, с което е отменено издаденото от главен инспектор в Отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация”-Варна НП №23-0001370/09.09.2021г и наложената на
„Зиб Строй Груп” ЕООД - Варна, ЕИК *********,
Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози. В мотивите си съдът е обсъдил искането на адв.Я. –
пълномощник на касационния ответник, за присъждане на разноски, и конкретно
договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ с подписите на страните
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за изготвяне на
отговор по касационната жалба и процесуално представителство по настоящото
дело. Прието е, че след като договорът е подписан от управителя на дружеството,
без участието на адв.Я., а тя е изготвила и подписала само молбата за даване
ход на делото в открито съдебно заседание в нейно отсъствие, претенцията им за
присъждане на разноски е неоснователна.
Настоящият касационен състав намира, че възраженията,
обективирани в молбата по чл.248 от ГПК са основателни. Действително според
договора за правна защита и съдействие от 13.10.2022г по делото, „Зиб Строй
Груп“ ЕООД чрез управителя Б.Я. и адв.Н.Я. са се споразумели, че адвокатската
услуга ще се изразява в изготвяне на отговор по касационната жалба срещу
решението на ВРС по АНД №3094/2022г на РС – Варна, и процесуално
представителство пред АС – Варна. Както е видно от доказателствата по делото,
отговорът по касационната жалба, макар подписан и подаден от Б.Я., очевидно е
изготвен от юрист, т.е. от адв.Я. в изпълнение на възложените й с договора
задачи; ангажимент за подаване на отговора не е поет, поради което същият е
депозиран лично от управителя на дружеството. В този смисъл е налице и
осъществено от адв.Я. процесуално представителство на дружеството в
касационната инстанция, изразяващо се в изготвяне на писмено становище по
същество на спора, заместващо личното й явяване и изявление в същия аспект. При
тези данни се налага извод, че договорената между страните по договора от
13.10.2022г правна помощ е осъществена от адв.Я. в пълен обем, което пък налага
извод за основателност на претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на касационния ответник. Относно заплащането му в размер
на 400лв. подписите на страните в договора имат характер на разписка съгл.т.1
от ТР №6/2013г по т.д. №6/2012г на ОСГТК на ВКС. В този смисъл касационното
съдебно решение следва да бъде допълнено в претендирания от адв.Я. смисъл –
чрез присъждане в полза на доверителите й на сумата от 400лв, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Противоположен е изводът в частта по молбата по чл.248
от ГПК с искане за присъждане на разноските в производството по кАНД №765/2022г
на АС – Варна. След постановяване на решението по АНД №5341/2021г на ВРС, 4
с-в, с което НП е потвърдено, в хода на касационното производство по кАНД
№765/2022г на АС – Варна дружеството чрез адв.Я. е поискало присъждане на
адвокатско възнаграждение. С решението си от 29.07.2022г касационният съд е
отменил решението на първоинстанционния и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на ВРС, в която хипотеза не е дължал произнасяне по искането за
разноски. При новото разглеждане на делото по АНД №3094/2022г на ВРС, 27 с-в,
този съд е следвало да се произнесе по въпроса за разноските и в касационното
производство на осн.чл.226 ал.3 от АПК. Пропускът да го направи е можел да бъде
преодолян от дружеството по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, т.е. следвало е да
поискат произнасяне от ВРС и по този въпрос в срока за обжалване на решението
му. Дружеството обаче е бездействало, поради което възможността да претендира
разноските, сторени по кАНД №765/2022г на АС – Варна е преклудирана за него с
изтичането на 14-дневния срок от връчване на решението на ВРС, а именно – на
28.10.2022г (присъствен ден – петък). Към настоящия момент това искане е
процесуално недопустимо на две основания – поради това, че е направено
несвоевременно и пред ненадлежен съд, което налага оставянето му без
разглеждане.
Мотивиран от
изложеното и на осн.чл.248 ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 176/13.02.2023г. по кАНД № 2761/2022г. по описа на
Варненски административен съд, Х-ти тричленен състав, както следва:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна да заплати на „Зиб Строй Груп“ ЕООД – Варна, ЕИК *******, представлявано
от управителя Б.И.Я., адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо
искането на „Зиб Строй Груп“ ЕООД – Варна чрез адв.Н.Я. за присъждане на
разноските, сторени в производството по кАНД №765/2022г на АС – Варна.
Определението
е окончателно на осн.чл.248 ал.3 изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.