Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16351 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 31.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 74763/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІІ ГО, 88 състав, по предявени от В.М.В. /ЕГН **********/ и И.Д.В.
/ЕГН **********/ срещу К.Г.С. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.124,
ал.1 ГПК е признато за установено, че В.М.В. /ЕГН **********/ и И.Д.В. /ЕГН **********/
са собственици на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 34, находящ се в гр. София, жк „*******, състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения, с площ от 46.38 кв.м., при съседи: изток- улица, запад-
стълбище, север- ап.33, юг- ап.35, отгоре- ап.37, отдолу- ап.31, заедно с
избено помещение № 10 с площ от 3.40 кв.м., при съседи: изток- улица, запад-
мазе № 9, север- коридор, юг- разделна стена с вх.„В“, и заедно с 3.077 % ид. части от общите части на вх.„Б“ и от правото на
строеж върху мястото, придобита по наследяване от С.И.Д. /починал на 16.12.2007
г./, като исковете на В.М.В. и И.Д.В. по чл.124, ал.1 ГПК са отхвърлени в
частта за признаване за установено по отношение на К.Г.С., че са собственици на
останалата 1/2 идеална част от горе-описания имот- въз основа на придобивна
давност.
Постъпила
е въззивна жалба от В.М.В. и И.Д.В.
/ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване правото им на собственост върху останалата 1/2 идеална част от
процесния апартамент, придобита въз основа на осъществено давностно владение, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна К.Г.С. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявени са установителни
искове по чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от В.В. и И.В. срещу К.С. установителни искове за
собственост за 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като неоснователни
и недоказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод
на въззивния съд, че освен придобитата по наследяване от С. Д. 1/2 идеална част
от процесния апартамент, ищците В. и И. В. са придобили и останалата 1/2 идеална
част от имота в резултат на осъществено през изискуемия от закона- чл.79, ал.1
ЗС, 10- годишен период давностно владение.
Установява
се от доказателствата, а и не е спорно между страните, че процесният имот:
АПАРТАМЕНТ № 34 на ІV етаж в бл.**********гр. София, състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения, с площ от 46.38 кв.м., ведно с принадлежащите му избено
помещение № 10 с площ от 3.40 кв.м. и 3.077 % идеални части от
общите части на вх.„Б“ на сградата и от правото на строеж върху мястото, бил
придобит през времетраенето на брака /сключен на 7.05.1995 г./ между
ответницата К.С. и наследодателя на ищците- С. Д., по силата на сключен на
3.05.1996 г. с Нотариален акт № 10, том XLIV, дело № 8666/ 1996 г. на софийски
нотариус договор за покупко- продажба, при което върху него била установена
съпружеска имуществена общност /СИО/ помежду им. При прекратяване на брака им с
влязло в сила на 14.04.1999 г. бракоразводно решение, постановено на 3.02.1999
г. по гр.д.№ 1396/ 1998 г. на СРС, 84 състав, бившата СИО автоматично е
трансформирана в обикновена съсобственост с равни права на двамата бивши
съпрузи /чл.27, ал.1 СК- 1985 г. /отм.//. След смъртта на С. Д. на 16.12.2007
г. върху притежаваната от него 1/2 идеална част от имота е установена
наследствена имуществена общност между двамата му законни наследници В.В. и И.В.-
негови родители /ищци по делото/.
Относно
притежаваната от ответницата С. 1/2 идеална част от бившата СИО двамата ищци претендират
да са осъществили
давностно
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16351/2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
владение с начален момент- м. март 1997 г., и
молят да бъдат признати за собственици на това оригинерно придобивно основание.
За
да проведат пълно главно доказване на твърдяното придобивно основание
/придобивна давност/, каквото дължат в процеса, В.В. и И.В. е следвало да установят
по безспорен начин, че са упражнявали фактическа власт върху притежаваната от К.С.
1/2 идеална част от имота през изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС 10- годишен
давностен период, като са своили тази част от имота, манифестирайки намерението
да станат неини собственици пред формалния й собственик.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т.е. чрез упражняване
на фактическа власт върху имота с намерение да се държи като свой /чл.68, ал.1
ЗС/. В случаите, при които е налице обикновена съсобственост /или имуществена
общност, възникнала по силата на наследствено правоприемство/, презумпцията на
чл.69 ЗС не намира приложение, доколкото съсобственикът /сънаследникът/,
упражняващ фактическа власт върху вещта, има качеството на владелец на своите
идеални части и държател на идеалните части на другите съсобственици
/сънаследници/. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждата
идеална част, съсобственикът, който не е неин владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането й във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се манифестира
отричане владението на другия съсобственик. Това е т.нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът- съвладелец се превръща в съсобственик-
владелец на имота, в какъвто смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 1/
6.08.2012 г. по т.д.№ 1/ 2012 г. на ВКС- ОСГК тълкувателно разрешение.
В
случая не се установява по безспорен и категоричен начин въз основа на
събраните в процеса гласни доказателства от посочения от ищците начален момент-
м. март 1997 г., а също и след 16.12.2007 г., когато са придобили по
наследяване 1/2 идеална част от процесния имот /представляваща част от
прекратена през 1999 г. СИО, трансформирана в обикновена съсобственост между
наследодателя на ищците и ответницата/, ищците да са упражнявали фактическа
власт върху притежаваната от К.С. 1/2 идеална част от имота с характер на
непрекъснато владение в продължение на 10 години, като са своили същата и са
манифестирали пред съсобственика си явно и несъмнено намерението да станат нейни
изключителни собственици, отблъсквайки съвладението й. Относно упражняваната
върху имота от В. и И. В. фактическа власт не е налице спор между страните,
макар да са налице данни и доказателства /св. показания на К.Й./, че до смъртта
си през м.12.2007 г. в него заедно с тях е живял и синът им- собственик на 1/2
идеална част от имота. Към посочения от В. начален момент на давностния период-
м. март 1997 г., имотът е представлявал СИО между сина им С. Д. и ответницата К.С.,
трансформирана в обикновена съсобственост при прекратяване на брака им през м.04.1999
г., като поддържаното от тях придобивно основание за другата 1/2 идеална част
от имота /придобита по наследяване след смъртта на сина им през 2007 г.,
каквито права са им признати с необжалваната част от постановеното от СРС
решение/, изключва възможността да са осъществявали давностно владение само
върху притежаваната от С. част от бездяловата СИО /до 1999 г./ и от
установената между нея и бившия й съпруг през м.04.1999 г. обикновена
съсобственост. Преценката за осъществено давностно владение при това положение следва
да има за предмет периода след смъртта на С. Д. /починал на 16.12.2007 г./, който
освен, че е бил собственик на 1/2 идеална част, е упражнявал и фактическа власт
върху него, за който период, обаче, до датата на подаване на исковата молба по
делото- 20.10.2017 г., не е изпълнено законоустановеното изискване за
продължителност от 10 години. Само на това основание следователно исковете на В.
се явяват лишени от основание и безпредметно остава обсъждането на останалите
елементи от фактическия състав на поддържаното от тях придобивно основание.
И
в случай на приемането на извод, че В. са давностили само притежаваната от
ответницата С. след прекратяване на брака й със сина им през 1999 г. част от
имота, исковете им би следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Това
е така, тъй като въз основа на събраните в процеса доказателства не може да
бъде обоснован извод от въззивния съд за манифестирано от В. и И. В. пред
съсобственика им К.С. намерение за своене на частта й от имота. Само по себе си
обстоятелството, че последната не е упражнявала фактическа власт върху имота
съвместно с ищците не може да обоснове извод, че е престанала да бъде
собственик на 1/2 идеална част от имота за сметка на придобиването й от В. въз
основа на осъществено давностно владение. Нито един от разпитаните по делото
свидетели не установява ищците В. да са имали изискуемото от закона- чл.68,
ал.1 ЗС, субективно отношение към вещта /имота/ и съответно да са довели до
знанието на съсобственика си С. своето намерение да владеят идеалната й част за
себе си. Обстоятелството, че ответницата- бивша снаха на ищците, никога не ги е
посещавала в процесния имот /св. показания на К.Й., Ю. Н., Д.З., Н.С./, не може
да обоснове извод за осъществяване на спорния елемент от приложимия фактически
състав на чл.79, ал.1 ЗС. Нито един от свидетелите не сочи ищците да са имали
намерение за своене на спорната 1/2 идеална част от имота, това намерение да е
доведено до знанието на ответницата- съсобственик на имота, а също и
съвладението й да е отблъснато от ищците. Същевременно свидетелите
безпротиворечиво установяват, че ответницата- бивша съпруга на починалия син на
ищците, не е правила опити да живее в процесното жилище /св. Й., св. Н., св.З.,
св.С./. Напротив- след смъртта на бившия си съпруг през 2007 г. тя била
помолена от ищците и се съгласила да
останат да живеят в него, тъй като нямали друго жилище, нито парични средства да изплатят дела й /св.З.- майка на ответницата, и
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 16351/2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
св.С.- последващ съпруг на ответницата, чиито
показания са преценени при условията на чл.172 ГПК/.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд при събраните по делото доказателства, че не
е установена промяна в намерението на ищците, които са останали държатели на
идеалната част на ответницата, и че не са започнали да владеят същата за себе
си, нито са манифестирали явно поведение на еднолични собственици, което да е
противопоставено на ответницата. Нито непрекъснатото упражняване на фактическа
власт, нито осъществените без участието на ответницата текуща поддръжка,
ремонти и подобрения в имота, нито плащането на данъци за целия имот, изпълват
съдържанието на твърдяното придобивно основание. Липсата на претенции у
ответницата да ползва съсобствения имот, при установено въз основа на събраните
гласни доказателства намерение на същата да остави ищците- родители на
починалия й бивш съпруг, да живеят спокойно в него като пенсионери /без
финансови средства/, без да ги притеснява, също не съставлява достатъчно основание за приемането
на извод, че за период от 10 години, начиная от м.04.1999 г., ищците са
преобърнали държането на притежаваната от С. част от имота във владение, в
резултат на което са придобили тази част от него въз основа на осъществено
давностно владение.
Така,
при отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено в процеса
пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти във
вреда на ищците, чиято е доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, установителните
им искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото им на собственици на
останалата 1/2 идеална част от процесния апартамент по давност следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съгласно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но искане за
разноски за въззивното производство от същата не е заявено, поради което и
такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
31.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 74763/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ІІІІ ГО, 88 състав, в обжалваната част,
в която предявените от В.М.В. /ЕГН **********/ и И.Д.В. /ЕГН **********/ срещу К.Г.С.
/ЕГН **********/ установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК са отхвърлени в
частта, в която е поискано признаването за установено, че В.М.В. /ЕГН **********/
и И.Д.В. /ЕГН **********/ са собственици въз основа на изтекла придобивна
давност на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 34, находящ се в гр. София, жк „*******, състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения, с площ от 46.38 кв.м., при съседи: изток- улица, запад-
стълбище, север- ап.33, юг- ап.35, отгоре- ап.37, отдолу- ап.31, заедно с
избено помещение № 10 с площ от 3.40 кв.м., при съседи: изток- улица, запад-
мазе № 9, север- коридор, юг- разделна стена с вх.„В“, и заедно с 3.077 % ид. части от общите части на вх.„Б“ и от правото на
строеж върху мястото.
Решението
по гр.д.№ 74763/ 2017 г. на СРС, ІІІІ ГО, 88 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част, в
която са уважени предявените от В.М.В. /ЕГН **********/ и И.Д.В. /ЕГН **********/
срещу К.Г.С. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, като е
признато за установено, че В.М.В. /ЕГН **********/ и И.Д.В. /ЕГН **********/ са
собственици- по наследяване от С.И.Д. /починал на 16.12.2007 г./, на 1/2 /една
втора/ идеална част от описания по- горе недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 34, находящ се в гр. София, жк „*******, състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения, с площ от 46.38 кв.м., ведно с принадлежащите му избено
помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.