Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.01.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на тринадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ПРИ СЕКРЕТАРЯ:
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
при секретаря ……….. разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т.. д. № 3603 по
описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание на спора е чл.57,ал.3 ЗБН от синдиците на К.Т.Б. АД – Л.П.И.И
Р.И.А.срещу О.Н.Р. И И.А.З. за обезщетение за вреди в размер на 57 844.57
евро.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че банката е сключила четири договора за
кредит по картова сметка от 17.01.2007г. всеки от по 10 000 евро, всеки
предоставян по отделна сметка и със срок за погасяване 17.01.2008г.
предоставени на фирма „И. – Е.Б.С.„ЕООД ЕИК********. Тъй като кредитите са били
нередовни банката е пристъпила към снабдяване с изпълнителен лист за всеки един
от кредитите . Издадени са следните изпълнителни листове : За 13 810.47
лв. въз основа на изп.л. по ч.гр.д.№143/12 на РС Своге, 15 131.69 лв. въз
основа на изп.л. по ч.гр.д.№ 145/12 на РС Своге, 12 534.80 лв. въз основа
на изп.л.по ч.гр.д.№ 146/2012г. на РС Своге, 16 376.61 лв. по изп.л. по
ч.гр.д. 0 144/2012г. РС Своге.
С Решение № 151 от 14.10.2013г. ОС
София е обявил в несъстоятелност фирмата кредитополучател, като е постановил
прекратяване на дейността, постановил обща възбрана и запор върху имуществото
на търговеца, прекратил е правомощията му и го е лишил от правото да управлява
и да се разпорежда с имуществото си, вкл. в масата на несъстоятелността,
постановил е започване на осребряване на имуществото, вкл.- в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Твърди, че
договорите за кредит са разрешени и подписани от страна на КТБ АД от
ответниците И.З. и О.Р. в качеството им на изпълнителни директори на КТБ. Към
момента сумите не са събрани поради липса на поискани от банката и
непредоставени от кредитополучателя обезпечения. По четирите договора
отпуснатия заем е общо в размер на 10 000 евро, а стойността на даденото
обезпечение е в размер на 0 евро. Твърди се, че вземанията на банката не са
предявени в законовите срокове в производството по несъстоятелност – следвало е
да се предявят до 13.04.2013г., а са предявени едва на 15.08.2013г. и е отказано приемането им от страна на синдика.
Наред с това като обезпечени биха били по ред на удовлетворяване 8 по ред, а не
първи, при наличие на залог или ипотека. Твърди се, че необезпечавайки
кредитите изпълнителните директори са станали предпоставка за несъбирането на
вземането. До КТБ е изпратено и е получено писмо от 30.11.2011г. запорно
съобщение от ТД на НАП по отношение на И. – Е.Б.С.ЕООД, с което банката е
уведомена, че дружеството дължи публични вземания в размер на 488 841.15
лв. Въпреки това се удължили с Анекс срока за погасяване на кредита и не са
поискали обезпечаване на четирите кредита. Твърди се , че по този начин
ответниците са причинили вреди на банката ищец в размер на 57 844.57 евро,
съставляваща сума от несъбираеми кредити отпуснати на И. – Е.Б.С.ЕООД и тя е в
пряка причинно - следствена връзка с поведението на ответниците . Молят
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 57 844.57
евро, представляващи нанесени от ответниците вреди на КТБ, пряка и
непосредствена последица от предоставени необезпечени банкови кредити на И. – Е.Б.С.ЕООД
и непредявяването на вземанията в срок в производството по несъстоятелност.
ОТВЕТНИКЪТ О.Р. оспорва искът . Твърди се, че липсва активна процесуална легитимация – искът може да се
предяви в шестмесечен срок от встъпване на синдика в длъжност, а в конкретния
случай липсват данни кога синдиците са встъпили в длъжност. Всички членове на
съветите в управлението на банката за периода 2007г. до 2014г. са освобождавани
от отговорност, т.е. налице е отказ от страна на банката да потърси отговорност
на управителните си органи, съответно техните членове, за този период поради
което това е основание за недопустимост на иска. Отговорността им е договорна и
не може да се търси на деликтно основание. С искът по чл.57,ал.3 от ЗБН е
предвидено да се реализира гаранционна обезпечителната отговорност на органните
представители на банката предвидена в
чл.240 от ТЗ. По силата на чл.57,ал.3 от ЗБН в производството по
несъстоятелност синдикът придобива качеството на процесуален субституент на
банката, когато същата не е освободила от отговорност членовете на съветите с решение по
чл.221,ал.1,т.10 от ТЗ и са налице условия за ангажиране на тяхната
отговорност. Оправомощаването на синдика с изрична норма каквато е чл.57,ал.3
от ЗБН е нужно защото исковете, които може да завежда в производството по
несъстоятелност са numerous clauses и са съобразени с характера и целите на производството по несъстоятелност.
По основателността намира, че претенцията за обезщетение е неоснователна поради
изтекла погасителна давност на осн.чл.111,ал.1,б.Б от ЗЗД, тъй като
отговорността на ответниците има договорен характер и е обусловена от
неизпълнение на задължения възникнали от мандатно правоотношение. С исковата
молба ищецът не въвежда конкретно твърдение за нарушение на конкретна
императивна законова или подзаконова правна норма при отпускането на кредитите.
Процесът на администриране на кредитите
е комплексна дейност, отговорностите по която са споделени от физически лица
работещи в различни дирекции в банката. . Дружеството на осн.чл.133 ЗЗД
отговаря с цялото си имущество за обезпечение вземанията на кредитора.
Обезпечаването на вземането на банката с ипотека или залог би било в дисонанс с обичайната банкова
практика при предоставяне на овърдрафт по кредитна карта. По отношение на
събиране на вземанията на банката
ответникът има само контролни функции. Наред с това намира, че са погасени по
давност, доколкото се погасяват с изтичането на 3 годишен срок. Неточното или
несвоевременното неизпълнение на задължението по договора за кредит не може да
се вмени във вина на представляващия банката. Твърди, че договорът е трИ.нен и
от съдържанието на същия става ясно, че физическите лица кредитоползватели са
същински длъжници на банката, и банката без съмнение има иск към тях като
солидарни длъжници, който също може да бъде упражнен.
ОТВЕТНИКЪТ И. З. оспорва исковете, като твърди нередовност и недопустимост на исковата
молба поради нейната неясност и невнесена държавна такса. Оспорва, че искът е
допустим, доколкото отговорността им е договорна, произтичаща от договор за
управление и на деликтно основание такава не може да се търси. Оспорва се , че
отпуснатите кредити са необезпечени, тъй като съгласно чл.133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на вземанията на неговия кредитор.
Съгласно чл.24,б.Г от всеки от четирите процесни договора банката има право да
събира служебно всички свои вземания с настъпил падежа както от средствата на
кредитополучателя, така и от средствата на картоползвателя. Няма доказателства
за получаване на твърдяното запорно съобщение от страна на ТД на НАП. От ТР се
установява, че началната дата на неплатежоспособността на „И. - Е.Б.СИ“ ЕООД,
определена от съда по несъстоятелността – 30.12.2011г. Изискването и
предоставянето на залог или ипотека за обезпечаване на договори за кредит по
картова сметка би било в противоречие с обичайната банкова практика при
сключване, управление и изпълнение на такива договори. Дейността по текущото
отчитане и контрол на съдебните и извънсъдебни производства се осъществява от
редица други длъжностни лица на банката, които имат подробно посочени
задължения и отговорности в тази връзка. Картодържателите са физически лица,
които отговарят за задълженията по договорите с цялото си секвестируемо
имущество и за да е налице твърдяната настъпила вреда е необходимо е да са
изчерпани всички предвидени от закона способи за събиране на задълженията. Не
са ангажирани доказателства за размера на вредите. Дори и да се установи настъпването
им намира, че те не са пряко и непосредствено следствие от поведението на
ответниците. Поведението на ответниците и твърдения от ищците вредоносен
резултат са опосредени от изпълнение на задълженията на трети лица, което от
своя страна по категоричен начин свидетелства за липсата на причинно следствена
връзка между поведението на ответниците и претендираната вреда.
СЪДЪТ,
като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното :
По направеното възражение за
недопустимост на иска. Не се спори, че длъжността която двамата ответници са
заемали е на изпълнителни директори при ответника по договор за управление и
членове на УС на банката, докато е била действаща. Същите са упражнявали
дейността по граждански договор и правоотношението е мандатно, за определен
срок. Не се спори, че същите са били освобождавани от отговорност за
съответните периоди в рамките на техния мандат с решение на ОС на акционерите.
Съдът намира обаче, че отговорността по чл.57,ал.3 от ТЗ е различна от общата
отговорност на ръководните органи на акционерните дружества по чл.240 от ТЗ.
Същата е предвидена за ръководни органи на банките при достигната тяхна
неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност след отнет
лиценз, докато отговорността по чл.240 от ТЗ е в рамките на действаща банка,
като отговорността е предвидена като солидарна за членовете на УС и Надз.С и
съответно могат да се освобождават от такава отговорност. Съдът намира, че отговорността по чл.57,ал.3 от ЗБН е
предвидена като деликтна такава, независимо от отговорността по чл.240 от ТЗ.
Преценяват се понесени вреди от банката в производство по несъстоятелност
причинени от нейни бивши управители. Няма изискване тези управители в какъв период
да са управлявали банката. Преценява се поведението им, което да е довело до
загуби от страна на банката в несъстоятелност, т.е. с това управление админИ.торите на банката да са довели до
загубите, причинили и неплатежоспособността й.
Предвид на изложеното съдът намира, че така предявения иск е допустим. Съдът
приема, че същият е допустим, тъй като е предявен в рамките на 6 – месечния
срок в редакцията на разпоредбата на ал.3 по чл.57 ЗБН към датата на
предявяване на иска. Синдиците са назначени през април 2015г. и когато и да са
встъпили, това е преди предявяване на иска, а той е предявен в края на май
2015г. т.е. в рамките на законовия 6 м.срок. Следователно и това възражение е
неоснователно.
По отношение материално правната легитимация на ищеца да
претендира тази вреда, доколкото ответниците са направили възражение, че
вземанията по договорите са погасени по давност . Съдът намира, че доколкото се
касае за изискуемост на вземания по договор за кредит, същата настъпва
предсрочно при наличие на съответните предпоставки или с изтичане срока на
договора. Вземането е за главница и лихви и съответно вземането за главницата се
погасяване не с 3 годишна, а с 5 годишна давност. Същите са станали изискуеми
както се твърди през 2008 и 2020г. Наред с това с образуване на заповедните производства през 2012г. давността е прекъсната. Предвид на това
несъбирането на вземанията на тези договори не може да се отнесе към
невъзможните за събиране поради настъпване на погасителната давност. Към датата
на предявяване на иска не е погасено и вземането за вреди, тъй като то възниква
с откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката. Предвид на това
съдът намира, че синдиците са материално правно легитимирани да претендират
вземането .
Не се спори по материално правната легитимация на
ответниците, доколкото същите отговарят на определението за админИ.тор на
банката по пар.1,т.2 от ЗБН, като негови изпълнителни директори и управители на
банката, като заеманите длъжности се установяват и от представените договори за
управление.
По делото са представени четирите договора за кредит по
картова сметка и от тях се установява, че така твърдяните суми са отпуснати на
основание подписаните договори, като договорите са сключени през 2007г., и са
продължени с четири Анекса, като последния № 4 подписан през м.01.2011г. В
договорите се съдържа общ текст за необходимост от предоставяне на обезпечение,
но в раздела за отговорностите и санкциите е предвидена единствено отговорност
с цялото имущество, без да са предвидени конкретни обезпечения. От цялото досие на фирмата се установява, че
на същата е отпуснат и кредит от 16.05.2007г. за осъществяване на обичайната
търговска дейност в размер 2 000 000 лева. Вземанията на банката по този договор за
кредит са обезпечени и с особени залози и с ипотеки. Ясно се вижда разликата,
че при различните видове договори са се практикували различни гаранции на
вземанията, като при банковите карти не са предвиждани конкретни обезпечения,
като при кредитите за обичайна търговска дейност са договорени и наложени
множество обезпечения.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че преди последния Анекс 4 от м.януари през 2011г., с който е
удължен срока по всеки договор, салдото по всяка от сметките по договора е под
50 %. Следователно не е съобразено изискването по чл.8,ал.3 от договорите . Все
пак наличностите по трита от тях са били около 1 /3 от лимита и съдът намира,
че е въпрос на целесъобразност от страна на банката дали да продължи срока на
действие на тези договори или не и съответно да станат изцяло изискуеми. Към
този момент банката не е била уведомена за наложените запори на вземанията от
страна на НАП и ЧСИ. Първото такова
съобщение е получено на 30.11.2011г. и още три такива – две през 2012г. и 1 през 2013г. Банката е пристъпила към
издаване заповед за незабавно изпълнение през м.февруари 2012г. т.е., когато е
узнала за влошеното финансово състояние на дружеството кредитополучател.
Установи се също така, че след този момент има постъпило частично погашение по
кредитите, видно от заключението на експертизата, като погашението е извършено
от трето лице, длъжник на кредитополучателя по силата на изрично сключено
споразумение от 24.04.2012г. с длъжник на кредитополучателя да заплати на
банката за погасяване задълженията по кредитите на сумата от 23 318.95 лв.
След като, както е
изложил по-горе съдът , отговорността по чл.57,ал.3 от ЗБН е деликтна,
то следва да се проследи наличие на елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно :
-
Наличие на деяние – действие или бездействие
-
Противоправност на това деяние
-
Настъпила вреда за КТБ АД //н./
-
Причинна връзка между противоправното поведение и вредата
-
Вина .
За вземанията на банката по четирите договора са издадени
заповеди за изпълнение. Предприети са действия по събирането им с образуване на
заповедните производства. Доколкото обаче, ответникът кредито получател и длъжник на банката е
юридическо лице, по отношение на него е открито производство по
несъстоятелност, което е универсално изпълнително производство. Дори и да са
били образувани изп. производства , те се спират, и вземанията по договорите
следва да се предявят в производството по несъстоятелност. Със предявяване един
месец по късно от изтичане сроковете по чл.685 и чл.688 – съответно 1 месец и още 2 м. след постановяване решението за
откриване и обявяване в несъстоятелност на
практика съответните служители от банката са извършили деянието – късно
предявяване на вземането, поради, което за него отпада възможността да бъде
събрано изобщо. Това деяние доколкото зависи от волята на притежателя на
вземането не може да се определи като противоправно, но в рамките на банковото
право, и доколкото банката управлява определени средства и то не свои, то за
нея е важно и следва да събира своите вземанията за да може да е в състояние
във всеки момент да може да издължи и предостави чуждите средства при
поискване, т.е. следва да е платежоспособна, може да се определи като
противоправно, тъй като не е изпълнено едно задължение – да се пристъпи
своевременно към събиране на изискуемо вземане по четирите договора, което в
резултат на това е станало изобщо несъбираемо.
Съдът намира, че е налице и настъпила вреда – вземането в размер на
57 844.57 евро е изцяло несъбираемо по отношение на юридическото лице и
това е загуба за банката. Налице е и причинна връзка между несъбиране на
вземането,чрез забавено предявяване в несъстоятелността на
кредитополучателя, което е
противоправното деяние, тъй като то съответно макар и в незначително малък размер, следва да се приеме, като част от онези
средства, с които банката е на „минус“ и това е действие, което е също
допринесло за нейната неплатежоспособност, съответно несъстоятелност наред със всички останали
подобни действия, което е и настъпилата вреда. Следва да се съобрази обаче, че
дори и да бъде прието в производството по несъстоятелност едно такова вземане,
съобразно поредността на удовлетворяване съгласно чл.722 от ТЗ , трудно би
могло да се очаква възможност за удовлетворяване от имуществото на дружеството
длъжник, предвид наличието и на други вземания в многократно по-големи размери,
като например вземането на БАНК ДСК АД ,удовлетворено в размер само от 9.3 %,
което се установява от публикуваните актове на несъстоятелността по партидата
на длъжника в ТР, което съдът е установил служебно.
Съдът не
може да са приеме обаче, че липсата на конкретно дадено обезпечение, конкретно
по този вид кредити – за банкова карта е противоправно действие. По този вид
кредити единствените обезпечения са така наречените запори върху вземания, а
именно преимуществото което банката има да събере вземанията си по този вид
кредит от всички налични средства и банкови сметки, които кредитополучателя
има. Съобразно вида на предоставяния кредит не е било необходимо обезпечение
по-различно от възможността да се удовлетворят от неговите вземания в рамките
на банката, т.е. наличното, от вида на ипотеки и особени залози или запори
върху конкретно имущество. С оглед на това неизискването на такова обезпечение
съдът не приема за бездействие, което е противоправно и допринесло за вредата.
Налице ли е вина у двамата ответници. Съдът намира, че за
конкретното противоправно дейния, допринесло за несъбираемост на вземането
ответниците не могат да имат вина. Същите са сключили договорите за кредит, не е установено, към момента на сключване на
договорите или на анексите им за изменение, същите да са били наясно с
влошеното финансово състояние на кредитополучателя, още повече, че съобразно
решението за откриване производството по несъстоятелност същото е станало
такова в края на 2011г. те. да е налице тяхна вина към момента на подписване на
договорите и анексите към тях. След като вземанията са станали изцяло изискуеми
по тези четири кредита, за събиране на вземанията отговарят съответните отдели
и лица с длъжности занимаващи се пряко с тази дейност. За участие в рамките на
производството по несъстоятелност решенията и отговорностите се носят от отдел
Правен. Дори и ответниците като управители да са отговаряли за дейността на
тези отдели, съдът намира, че същите нямат пряка вина за несъбиране на тези
вземания. Не би могло изпълнителните директори на една банка и членове на УС да
са запознати със всички договори за кредит на банката, настъпилата им
изискуемост и събираемостта по всеки един от кредитите по отделно за да носят
пряка персонална отговорност за несъбирането им поради непредявяване в
производството по несъстоятелност. Предвид на това съдът приема, че не се
установи този елемент от фактическия състав на деликтната отговорност – вина на
ответниците като админИ.тори , за ненавременното предявяване на вземането по
четирите кредита в производството по несъстоятелност на длъжника да е налице. Предвид на липсата на основен
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност води до извод за
неоснотелност на така предявените искове срещу всеки един от ответниците и
съответно същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на
разноските на молителя такива не се следват. В хода по същество разноски се
претендират само от ответника О.Р. в размер на 2 500 лв.
адв.възнаграждение. Съдът намира, че доколкото в договора за правна помощ е
вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 5 000 лв., което е
изплатена, то следва да се присъди претендирания размер от 2 500 лв. Молителя
следва да заплати по см. На СГС ДТ в размер на 4 523.44 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени
от чл.57,ал.3 ЗБН от синдиците на К.Т.Б. *** срещу О.Н.Р. ЕГН ********** И И.А.З. ЕГН ********** ***,
съд.адрес ***, офис 1 за заплащане обезщетение за вреди в размер на
57 844.57 евро изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.Б. *** да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.*******сумата от
4 523.44 лв./ четири хиляди петстотин двадесет и три лева и четиридесет и
четири стотинки/ държавна такса .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: