Р Е Ш Е Н И Е
№ / .05.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април през 2018г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена П.
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Галина С.
като разгледа докладваното от съдията
Н. Неделчева
в. гр. дело №31 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на 435 ГПК.
Образувано
е по жалба вх. №29806/01.11.2017г. на Ц. С. Ш. срещу Протокол за опис и оценка
на движими вещи, извършен на 24.10.2017г. по изп. дело №6018/2016г. по описа на
ДСИ. Жалбоподателката моли обжалваният опис да бъде отменен като нищожен,
недопустим, незаконосъобразен и неправилно предприет извън изпълнително дело и
правилата на закона. Твърди, че описът е незаконосъобразен като извършен в
жилище, собственост на трети лица- родителите на длъжницата. Достъпът до жилището
е бил осигурен от трето лице, в нарушение на закона, като не са посочени дори
имената на това трето лице, нито са посочени данни от документ за самоличност,
нито как ДСИ е установил кое е това лице. Счита, че са извършени множество
закононарушения, които са основания за обезщетяване на жалбоподателката и
съпруга ѝ, които са в тежко здравословно състояние, което в момента силно
се е влошило, заради шока от нахлуване на трети лица в собствения им имот и
описване на вещите им, които са от първа необходимост. Твърди, че видно от
адресната регистрация, длъжницата А.С. е
регистрирана на същата улица, но не на номер 8а, а на номер 8 - тоест на друг
административен адрес. Но счита, че дори тя да беше регистрирана на адреса - и
дори да живееше там, след като недвижимият имот е собственост на трети лица, то
презумпцията, че вещите са на длъжника не може да се приложи. Счита, че чл.465
от ГПК е нарушен, тъй като от обстоятелствата е явно, че движимите вещи,
находящи се в имота са собственост на собственика на имота и на трето лице -
майката на длъжника. Твърди, че описът не отговаря на изискванията на чл.467 от ГПК и е с напълно неясно съдържание - записано е, че длъжникът се представлява
от съпруг - без да са посочени имена и без да става ясно, как е установено, че
лицето което е присъствало е съпруг на длъжницата. Излага, че е насочено
изпълнение само и единствено срещу вещи за обикновено употребление, тоест
вещите са несеквестируеми - легла, шкафчета и телевизор и други подобни са
определено вещи за жизнен минимум на съвременния човек. Твърди, че е пенсионер
и има много ниски доходи. Излага още, че в протокола не е снета самоличността
на лицата, подписали същия – нито на жалбоподателката, нито на полицая, а и на
адвокат Д.. По изложените съображения моли
да бъде отменен описа, като ѝ бъдат присъдени разноските по делото,
включващи адв. хонорар в размер на 1000 лв., както и заплатените такси по
обжалване на изпълнителните действия. С молба вх. №7385/08.03.2018г.,
жалбоподателката, чрез своя пълномощник, е уточнила, че адресът, на който живее
тя със съпруга си е гр. Варна, ул. Янко Карагяуров №8а от закупуването му през
1970г., и владее всички вещи, находящи се там от 1970г., като същите са
подарени от родителите ѝ. Чрез представена преди о.с.з.
молба поддържа жалбата си.
Ответникът по жалбата и взискател в
изпълнителното производство – А.А.М., чрез депозираните писмени възражения, и в
о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за недопустимост на въззивната
жалба. Счита, че ДСИ не е допуснал нарушение, тъй като е описал само тези
движими вещи, които са секвеструеми по смисъла на закона, като по време на
описа не са били представени никакви доказателства, установяващи право на
собственост върху тези вещи на лице, различно от длъжницата. Счита, че от
съставените от ДСИ предходни протоколи по безспорен начин се установява, че
длъжницата живее на посочения адрес. По изложените съображения счита жалбата за
недопустима. Моли да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
адвокатски хонорар, а в условие на евентуалност - същото да бъде редуцирано
поради прекомерност.
ДСИ е депозирал писмени обяснения, в
които излага, че жалбата е допустима, но неоснователна. Счита, че при
извършване на описа не е допуснал твърдените в жалбата нарушения.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по
делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от
фактическа и правна следното:
Изпълнително
дело №6018/2016г. по описа на ДСИ към ВРС е
образувано по молба на А. Ал. М. и въз основа на изп. лист от
21.06.2014г., издаден по гр. дело № 13983/2013г. по описа ВРС, по силата на
който А.С. е осъдена да заплати на кредитора сумата от 1979лв. ведно със
законната лихва, както и сумата от 4580 лв. разноски по делото.
По
молба на взискателя, изп. дело е било преразпределено на друг ДСИ, като с
разпореждане от 04.02.2016г. са насрочени описи на движими вещи на двата
адреса, посочени в адресата справка: гр. Варна, ул. Янко Карагяуров №8, и гр.
Варна, жк. Победа бл.11, вх. Б, ет.2, ап. 31, на 30.03.2016г. от 11.00 до 13.00
часа.
Няколкократно,
въпреки редовното ѝ уведомяване, длъжницата не е осигурила достъп до
имотите, поради което и опис не е могъл да бъде извършен.
Видно
от копието /на стр. 165 от изп. дело/, на 17.08.2017г в 11.30 опис на вещите,
находящи се в дома на длъжницата на адрес: гр. Варна, ул. Янко Карагяуров” №8А
не е бил извършен, тъй като на многократните позвънявания на звънеца на
входната врата никой не отворил вратата. ДСИ е отбелязал, че съседка от №8 на
същата улица е потвърдила, че длъжницата живее на първия етаж на къщата на №8А,
на 2-рия –живее нейната сестра, а на третия – родителите ѝ.
Нова
призовка за принудително изпълнение е връчена А.С. на 13.09.2017г. Видно от
копието, длъжницата е уведомена, че на 24.10.2017г. в 11.00 -12.00 часа ще бъде
извършен опис на движимите вещи в дома, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„Янко Карагяуров” №8А.
Видно
от протокола за опис и оценка на движими вещи, 24.10.2017г. в 11.00 часа ДСИ е
посетил дома на длъжницата на адрес: гр. Варна, ул. „Янко Карагяуров” №8А, в
присъствието на адв. Д. – пълномощник на взискателя, и съпруга на длъжницата,
който отказал да ги пусне в жилището на етаж 1-ви и отказал да се представи.
В
самия протокол е записано, че на входа на къщата е бил бащата на длъжницата,
който ги завел пред жилището-апартамент, находящ се на първия етаж. Съпругът на
длъжницата отказал да се легитимира и да ги пусне в жилището. Майката на
длъжницата твърдяла, че жилището не е на длъжницата, и отказва да ги пусне.
Съпругът на длъжницата ги пуска, като ДСИ е описала 10 бр. движими вещи.
Отбелязани са възраженията на майката и сестрата на длъжницата, че намерените и
описани вещи не са на длъжницата.
На 01.11.2017г.
е депозирана жалбата, по която е образувано настоящото производство.
За да се
произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Жалбоподателката
твърди, че е собственик на имота и движимите вещи, по отношение на които се
насочва принудителното изпълнение чрез насрочване на опис и оценка.
Следователно, жалбата е депозирана от трето за
изпълнението лице срещу изпълнителните
действия, предприети по изп. дело, изразяващи се в опис и оценка на движими
вещи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 435, ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице.
Доколкото
от съдържанието на самия протокол за опис се установява, че в момента на
извършване на описа жалбоподателката е била в жилището, където са се намирали и
описаните движими вещи, то настоящият състав намира, че жалбата е допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съобрази следното:
От
разпечатката от НБД, извършена на 07.11.2014г. от ЧСИ Ал. Б. рег. №850, се
установява, че постоянният адрес на А.П.С. *** настоящия адрес: гр. Варна, жк.
Победа, №11, вх. Б, ап. 31.
От
отбелязването, извършени в няколко протокола, обективиращи невъзможността да се
извърши опис, поради неосигурен достъп до жилището, се установява, че по сведение на съсед от
къща, находяща се на адрес №8 на същата улица, А.С. живее на номер №8А.
Съдът
намира, че жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест не е съумяла чрез
пълно и главно доказване да установи, че именно тя, а не длъжницата С. живее в
имота, където е извършен описа на движимите вещи. Въпреки изрично дадената
ѝ възможност, жалбоподателата не е ангажирала никакви доказателства в
подкрепа на тези свои твърдения, както и на твърдението си, че вещите, находящи
в жилището на адрес: гр. Варна, ул. Янко Карагяуров №8А, ет.1 са нейни.
Напротив,
от съвкупния анализ на всички, събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че именно длъжницата живее на посочения адрес. Въпреки наличието на
разминаване в адресната регистрация, съдът намира, че този факт се установява
по делото, тъй ката както е отбелязано и в самия протокол на ДСИ, имащ характер
на официален удостоверителен документ, именно бащата на длъжницата С. е показал
къде точно живее тя, и точно нейният съпруг се е намирал в същото.
Следва
да се отбележи, че адресната регистрация или документ /НА/ за собственост на
жилището не установяват по безспорен начин факта дали едно лице живее или не живее в даден имот. В
настоящия случай, при всеки опит да направи
опис, ДСИ е извършвал проучване, в резултат на което е събрал
информация, че именно длъжницата живее на първия етаж на адрес: гр. Варна, ул.
Я. Карагяуров № №8А, а нейните родители
– т.е. жалбоподателката- на третия етаж в същата сграда.
Съдът
не споделя изложеното от жалбодателката, че в тежест на ДСИ е да установи, че
вещите са собственост на длъжницата. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. След като въззивницата твърди, че описаните вещи са
нейна собственост, то следва да установи тези свои твърдения, като съдът
ѝ е предоставил възможност, допускайки ѝ исканите в тази връзка
гласни доказателства.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 46 ГПК, ДСИ е описал движимите вещи, които е
намерил във
владение на длъжника. Не са били установени обстоятелствата, от които да е било
явно, че вещите принадлежат на друго
лице.
Такива
не са установени и в хода на настоящото производство. Жалбоподателката не е
ангажирала доказателства в подкрепа на твърдението, че описаните движими вещи
са нейна собственост. Въпреки допуснатите и за целта гласни доказателства,
жалбоподателката Ц.Ш. не е довела за разпит свидетелите, с чиито показания би
могла да установи наведените в жалбата си твърдения досежно начина и датата на
придобиване на собствеността върху описаните в протокола движими вещи.
Отделно
от това следва да се отбележи, че съобразно приетото в т.1 на ТР №2/2013г, в
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои
действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др., но съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
Следователно по отношение на описа и
оценката, дори да се приеме, че става въпрос за “насочване на изпълнението”
-това действие подлежи на обжалване съгласно цитираната по-горе разпоредба само
ако се излагат твърдения за несеквестируемост на имуществото, по отношение на
което е започнато изпълнението. Видно от самия протокол, ДСИ е намерил
вещи,които е счел за нескествруеми, поради което не ги е описал. Така например
вторият телефон, дивана, вторият шкаф, компютъра, телевизора и климатикът не са
вещи, попадащи в СПИСЪК на вещите за обикновено употребление на длъжника и на
неговото семейство, върху които съгласно чл. 339, буква "а" от
Гражданския процесуален кодекс не може да бъде насочено принудително
изпълнение, предвид което няма пречка да бъдат описани, тъй като не са несеквестируеми
по см. на чл. 444, ал.1, т.1 ГПК.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като не се
установиха допуснати от ДСИ нарушения, с оглед на които да се приеме, че описът
е нищожен, недопустим или незаконосъобразен. Не са налице основания за отмяна
на обжалваното действие, тъй като при извършването на описа, ЧСИ е действал
законосъобразно.
Предвид
неоснователността на жалбата, въззивницата следва да заплати на въззиваемата
страна направените по делото разноски в размер на 300лв., представляващи сумата
на заплатения адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Оставя
без УВАЖЕНИЕ жалба вх. №29806/01.11.2017г. на Ц. С. Ш. срещу Протокол за опис и
оценка на движими вещи, извършен на 24.10.2017г. по изп. дело №6018/2016г. по
описа на ДСИ.
ОСЪЖДА
Ц. Савова Ш., ЕГН: **********, адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на А.А.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300.00
/триста/ лв. на осн. ал. 78, ал.3 ГПК.
КОПИЕ
от настоящото решение да се изпрати на ДСИ по изп. дело№6018/2016г. за
сведение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: