№ 57
гр. Сливен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20242200100288 по описа за 2024 година
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител
на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация: чл. 432 ал.1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 80 000лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на *******, в *******, Й. З. З., при управление
на лек автомобил „А.“ с рег. № *******, нарушил правила за движение по пътищата, а
именно: чл. 21 ал. ЗДвП, като движейки се със скорост от 121 км/ч, представляваща
превишение с над 50 км/ч над разрешената скорост, в населено място, предизвикал ПТП и
по непредпазливост му причинил три средни телесни повреди, изразяващи се в остро
шоково състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
увреждания на предните резци и счупвания на долната челюст в дясно, причинили
затрудняване на дъвченето и говореното, и счупване на дясна пубисна кост, довело до
трайно затрудняване движението на десния долен крайник.
Твърди , че с присъда № 10/26.04.2024г по НОХД № 177/2024г на СлОС, водачът на
автомобила бил признат за виновен и осъден.
С допълнителна искова молба от 27.06.2024г твърди ,че по повод на получените
увреждания му били извършени операции и в продължение на 8 месеца придвижването му
било силно ограничено . Имал нужда от чужда помощ, тъй като не можел да се грижи сам за
себе си. Наложило се да приема течна храна, придвижвал се с придружител поради фрактури
на десния крайник, като и до сега имал болки и дискомфорт в областта на фрактурите.
Поради дългия възстановителен период, през който търпял болки, страдания и стрес,
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв.
1
Твърди, че по отношение на увреждащия лек автомобил е била сключена с ответника
застраховка „гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/123001499419, валидна към датата на ПТП.
Допълва, че на 26.02.2024 г е отправил писмена застрахователна претенция до
ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди , но
до настоящия момент не му е определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Иска се съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 80
000лв - обезщетение за неимуществени вреди от получени средни телесни повреди при ПТП
на ******* ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
26.02.2024г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за
допустим, но неоснователен и недоказан.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“ГО“
на автомобилистите, както и че на 26.02.2024г е отправена писмена застрахователна
претенция от ищеца.
Не оспорва, че на ******* е настъпило ПТП с участието на процесния застрахован
автомобил, при което ищецът е получил телесни увреждания.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, който пътувал без поставен обезопасителен колан, с което не само
нарушил разпоредбата на чл. 137а ал.1ЗДВП и чл. 188 ал.1 ППЗДвП, но й способствал за
собственото си увреждане. При правилно поставен предпазен колан, дори да би получил
увреждани, те щели да бъдат в много по-лека степен или избегнати.
Счита, че е налице съпричиняване на резултата от страна на ищеца, тъй като той не
спазил дадените му лекарски препоръки след проведеното оперативно лечение за активно
проследяване на състоянието и двигателен и хигиенно-диетичен режим, за извършване на
контролни прегледи най-малко два пъти в месеца, тоест не положил дължимата грижа за
собственото си здраве, което поставяло в риск от усложнение и влошаване на състоянието
му.
Твърди, че има съпричиняване на резултата не само от страна на пострадалия ищец, но
и неговите родители. Тъй като ищецът бил на 16години към датата на ПТП, неговите
родители не упражнили подходящ родителски контрол, какъвто били длъжни да упражнят
съгласно чл. 125 ал.3 СК. Противно на вмененото им задължение, те допуснали техния син,
без тяхно знание и съгласие, да предприеме пътуване извън пределите на населеното място,
в което постоянно пребивават, с МПС, управлявано от водач, който има стаж по-малко от
три месеца, в който период бил санкциониран за нарушение на правилата за движение по
пътищата. Счита, че липсата на родителски контрол над пострадалото дете, се намирала в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а съдебната практика приемала,
че неизпълнението от страна на родителите на задължението по чл. 125 ал.3 СК е
самостоятелно основание за намаляване отговорността на деликвента.
2
Счита иска за прекомерно завишен по размер и несъобразени с принципа за
справедливост, действително претърпените вреди и съдебната практика.
В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа иска и
моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска изцяло или за
частичното му уважаване съобразно принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52
ЗЗД. Претендира разноски съгласно списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На *******, около 20.35часа, в *******, св. Й. З. З. управлявал лек автомобил „А.“ с
peг. № *******, с превишена скорост от около 112 км/час, в резултат на което изгубил
контрол над автомобила и при навлизане в десния банкет последвал удар в електрически
стълб, при което настъпила смъртта на стоящия на задната седалка И.М.К., а ищецът
получил три средни телесни повреди.
В автомобила пътували общо пет момчета, между които и ищеца, който стоял на
задната седалка, по средата.
Автомобилът бил оборудван с обезопасителни колани за всяко от местата, като имало
три колана на задната седалка.
Трите момчета, стоящи на задната седалка пътували без поставени обезопасителни
колани.
По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лице № 371/*******и
образувано досъдебно производство № 96/2023г по описа на РУ на МВР-Твърдица,
приключило с внасяне в съда на обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 177/2024
по описа на ОС-Сливен.
С влязла в сила присъда № 10 от 26.04.2024 г. по НОХД № 177/2024 г. по описа на
СлОС, подс.Й. З. З. е признат за виновен в това, че на **, в *******, до дом **, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „А.“ с peг. № *******, негова
собственост, с посока на движение от изток на запад, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство, категория „В“ е забранено да превишава в населено
място скорост от 50 км/ч“, като движейки се със скорост около 121 км/ч, представляваща
превишение с над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, в зоната след ляв завой,
изгубил контрол на управление над автомобила, предизвиквайки ПТП и по непредпазливост
причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на И.М.К. от *******, както и три средни
телесни повреди на В. В. И. от *******, изразяващи се в остро шоково състояние, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота, увреждания на предните резци и
счупвания на долната челюст в дясно, довели до затрудняване на дъвченето и говоренето и
счупване на дясна пубисна кост, довело до трайно затрудняване движението на десния
3
долен крайник , поради което на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден на три години и четири
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание
чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три
години, а МПС - „А.“ с рег. № *******, на основание чл. 343, ал. 5 НК е отнето в полза на
държавата.
Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, произшествието е настъпило в
населено място, в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка, като движението
се е осъществявало при двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка
посока, в зоната на ляв завой и навлиза в зоната на кръстовище.
Платното за движение било асфалтово, но с износена асфалтова настилка и при
наличие на инертни материали.
В момента на удара автомобилът се е движел на къси светлини на фаровете при
нормална видимост от метереологичните условия и при липса на ограничение на
видимостта от други обекти.
Автомобилът се е движил със скорост от около 112 км/ч, а към момента на удара в
стълба – с около 90 км/ч.
Техническата причина за настъпване на ПТП според експертното заключение е
движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя и
допусната загуба на управление .
От техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП е и движението на
автомобила със скорост по-голяма от разрешената за населено място, която е 50 км/ч.
Според вещото лице, при движение на автомобила със скорост по-малка от
разрешената, не би настъпила загуба на управление над автомобила.
Автомобилът „А.“ е бил оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за
всяко едно от местата, както отпред, така и отзад.
Според показанията на св. Й. З. З., който е водача на увреждащия автомобил, към
момента на настъпване на ПТП, ищецът не е бил с поставен предпазен колан.
В с.з. вещото лице доц. Д-р инж. Х. У. допълни, че се е запознал с материалите от
досъдебното производство, където не са констатирани технически проблеми с коланите в
автомобила и затова приема, че са били изправни.
Съгласно заключението на СТЕ, по време на удара, за всяко от телата доминиращи са
преносните инерционни сили предвид неимоверно по-големите преносни ускорения по
време на удара.
След удара и последващото движение на автомобила, инерционните сили били
съизмерими помежду си по големина, като менили своето направление и посока спрямо
купето на автомобила.
4
Другата основна компонента, действаща на телата в автомобила, е преносната
инерционна сила, дължаща се на ротационната, съставяща на движението, респ. на ъгловота
скорост на автомобила след удара/ центробежна преносна инерционна сила/.
Под действието на ударната сила, автомобилът продължил движението си напред и
наляво спрямо предварителното движение.
За задействането на предпазния колан имало значение действието на преносната
инерционна сила, която в случая за тялото на ищеца била във фазата на удара, с
направление отдясно наляво спрямо собствената координационна система.
Преносната инерционна сила била от около 3147 N, тоест значителна и определяла
влиянието на обезопасителния колан за предотвратяване на наранявания при преместване на
тялото вътре в купето. Получените травматични увреждания по тялото на ищеца били
показател, че тялото му се е преместило предимно надясно, като се е ударило във
вътрешното оборудване на задна дясна врата, както и в облегалката на предна дясна седалка.
Това според вещото лице означава, че при наличие на поставен обезопасителен колан,
травматичните увреждания биха били ограничени, тъй като би било ограничено
преместването на тялото вътре в купето на по-голямо разстояние.
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил съчетана травма, изразяваща се в
следните травматични увреждания: остро шоково състояние, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, увреждания на предните резци и счупвания на долната
челюст/ мандибула/ в дясно, довели до „ затрудняване на дъвченето и говоренето“ и
счупване на дясна пубисна кост/ срамна кост/, довело до „трайно затрудняване движението
на десния долен крайник“.
Тези увреждания наложили престоя на ищеца в ОАИЛ на МБАЛ“Д-р Иван
Селимински“АД-Сливен, след което и в отделението по лицево-челюстна хирургия на
същата болница, където му е извършена оперативна интервенция на челюстта, състояща се в
поставяне на пластинкова остеосистеза, която да фиксира челюстта.
След настъпила инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на поставените метални
фиксиращи пластини за период, надхвърлящ 6 месеца, на 10.05.2024г, ищецът постъпил в
болницата с оток и болки в областта на долната челюст и металната остеосинтеца била
извадена с местна анестезия.
Не се е наложило да бъде обездвижен заради фрактурата на пубисната кост, но е имал
трудности с придвижването за около месец, което наложило за ползва помощни средства.
Търпял болки и страдания за всяка от получените фрактури. Болките продължили около
месец, като първата седмица са били най-силни, което наложило да пие обезболяващи.
Заради фрактурата на мандибулата било затруднено дъвченето и говоренето за период
около шест месеца, като можел да приема само течна храна.
Срокът за възстановяване от фрактурата на срамната кост бил около два месеца, а
поради полученото усложнение на фрактурата на челюстта, срокът за възстановяване
5
надхвърлил шест месеца.
Според вещото лице Д-р С. , е допуснато забавяне при изваждането на металната
пластина от челюстта на ищеца, което е станало чак след 6 месеца при обичаен срок от 2
месеца.
По делото липсват медицинска документация, от която да се установи дали ищецът е
ходил на контролни прегледи и въобще какви предписания са му дадени от лекуващите
лекари.
Към момента на извършения преглед, вещото лице установява, че ищеца е в добро
общо състояние и е възстановен напълно от всички увреждания, но поради фрактурата на
пубисната кост трябва още известно време да се въздържа от физическо натоварване.
Вещото лице приема, че при поставен обезопасителен колан от ищеца, уврежданията е
нямало да бъдат толкова тежки, довели и до травматичен шок, а много по-леки, като:
натъртвания, охлузвания, кръвонасядания и пр., но при всички случаи по-леки и по-
ограничени.
По отношение на лек автомобил „А." с рег. №******* е имало сключена застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/123001499419, валидна към датата на ПТП.
На 26.02.2024 г. ищецът депозирал до ответника писмена застрахователна претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, но ответникът не му предложил плащане в
законоустановения 3- месечен срок.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на съвкупна преценка и анализ
на събраните писмени доказателства, ценени като относими и допустими.
Кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели като преки ,
непосредствени и безпротиворечиви.
Приема и заключенията на изготвените по делото СМЕ и СТЕ като обосновани, ясни
и неоспорени от страните.
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на
деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по
риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- частично основателен и
доказан.
По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължителната процедура за доброволно
уреждане на спора със застрахователя, която съгласно чл. 498 КЗ е условие за допустимост
на иска.
6
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-
месечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ е условие за допустимост на иска, като в настоящия
случай то е приключило.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен наличие на
застраховка „гражданска отговорност“ , валидна към датата на увреждащото събитие, и
наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования лек автомобил „А." с рег. № *******- Й. З. З. е признат за
виновен и осъден с влязла в сила присъда, с която на основание чл. 300 ГПК,
гражданският съд да е обвързан относно авторството, противоправността на деянието и
вината.
Тези елементи от фактическия състав на деликта са доказани в наказателния процес и
не се нуждаят от повторно доказване в граждански процес.
Ищецът следва да докаже само вида и размера на претърпените вреди.
Вредите като вид и характер и че са настъпили в причинна връзка от процесното
ПТП, се установяват от заключението на СМЕ. Телесни увреждания на ищеца,
представляващи три средни телесни повреди са част и от самата присъда, тоест установени
са безспорно, както и че са получени в пряка причинна връзка от процесното ПТП.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен
случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на
лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст
на пострадалия и др.
Ищецът е претърпял три средни телесни повреди, които са му причинила болки и
страдания за около месец, като първата седмица болките са били интензивни Претърпял е
две оперативни интервенции –една за поставяне на метални пластини в челюстта и една за
изваждането им. Не се е наложило да бъде обездвижен на легло, но е имал трудности при
придвижването заради фрактурата на пубисната кост. Целият възстановителен период е
надхвърлил 6 месеца, но вече е приключил и то без остатъчни последици.
Като се има предвид, че ищецът е само на 17 години, който към датата на ПТП е бил
на 15 години, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,
претърпените две оперативни интервенции на челюстта и че се е възстановен напълно от
7
всички увреждания, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди
сумата 60 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, с което не само
нарушил чл. 137а ЗДвП, но и способствала за собственото си увреждане.
Възражението е основателно.
Предпоставка за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД е наличието на причина връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Тази преценка е обусловена от осъществени от пострадалия конкретни действия или
бездействия, с които той е способствал за настъпване на резултата, като е ирелевантно дали
са виновни или не.
Релевантно за съпричиняването е онова конкретно поведение- действие или
бездействие на пострадалия, чието проявление се явява пряка и непросредствена причина за
произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат
или вредоносните последици биха били в по-малък обем.
Приносът не трябва да е предполагаем, а да има категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха били в този обем, ако по време на произшествието,
пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищецът като пътник в процесния автомобил е бил без
поставен предпазен колан.
Според заключенията на двете изслушани по делото експертизи, ако ищецът е бил с
поставен обезопаситен колан, е щял за получи много по-леки увреждания, като: охлузвания,
натъртвания, кръвонасядания.
Съдът приема за доказано възражението за съпричиняване на резултата от страна на
ищеца поради непоставен предпазен колан и тази степен е 20%, поради което ,на основание
чл. 51 ал.2 ЗЗД следва да намали със същата степен определеното обезщетение, т.е. със
сумата 12 000 лв и присъди разликата от 48 000 лв.
Направено е и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който според
ответника неглижирал собственото си здраве, тъй като следвало да посети хирурга 30 дни
след първата оперативна интервенция, което не сторил нито по собствено желание, нито бил
заведен от родителите си, в резултат на което настъпило усложнение и удължаване на
оздравителния процес.
Възражение е неоснователно.
По делото няма никаква медицинска документация, от която може да се установи
8
какво точно е предписаното му лечение, респ. и дали е ходил редовно на контролни
прегледи и пр..
В с.з. вещото лице поясни ,че оставената 6 месеца в челюстта метална пластина е
твърде дълъг срок, което е довело и до инфекция. Този срок обичайно бил около 2 месеца.
Тази констатация на вещото лице навежда на извод за немарливо отношение към
собственото здраве, в резултат на което настъпило удължаване на оздравителния процес,
което не представлява същинско съпричиняване на вредоносния резултат.
Според възприетото становище на в т.7 на ТР №1 от 23.12.2015г на ВКС по тълк.дело
№1/2014г на ОСГТК, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения може да се изрази както в действие, така и в бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до нестъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съгласно т.7 от цитираното ТР, трябва да се прави разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие,
като правно значим факт, който обуславя приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо него, който факт също води до приложението на чл. 51 ал.2
ЗЗД.
В първата хипотеза, увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, а във втората
хипотеза - не е допринесъл за настъпване на увреждащото събитие, но с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
В настоящия казус, бездействието на ищеца да отиде навреме на лекар за изваждане на
металната остеосинтеза от челюстта не е довело до собственото му увреждане и не е
противоправно.
Отиването със закъснение на лекар за изваждане на металната остеосинтеза от
челюстта, е довело единствено до удължаване на оздравителния процес, тоест до претърпени
вреди за по-дълъг период от обичайния, но тези вреди не подлежат на възмездяване от
ответника, тъй като са настъпили в причинна връзка от бездействието на ищеца.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в неупражнен родителски контрол по смисъла на чл. 125 ал.3 СК, който
гласи, че родителите осигуряват подходящ контрол върху поведението на непълнолетните си
деца.
И това възражение е неоснователно.
Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД е приложима и в
случаите, когато пострадалото мололетно или непълнолетно дете е допринесло за
настъпване на вредите поради неупражнен по отношение на него родителски контрол.
Следва да се отчете , че подходящият родителски контрол върху непълнолетно дете,
навършило 15 години, е невъзможно да бъде упражняван постоянно, 24 часа в
9
денонощието, особено като се има предвид, че произшествието е настъпило през лятото и
то в светлата част на денонощието, около 20.35 часа, когато обичайно всички деца и
младежи са навън и че ищецът е бил с приятели.
Дори да се приеме, че е проявена в някаква степен родителска небрежност, по делото
не е установена пряка причинно-следствена връзка между бездействието на родителите да
упражнят контрол върху своето 15-годишно дете и настъпилия вредоносен резултат .
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда ведно със законна лихва ,считано
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, която
дата е 26.02.2024г.
От тази дата за застрахователя настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, съдът присъжда в
полза на ищеца разноски в размер на 4200 лв от общо 7000лв, представляващи платено в
брой адв. възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска , в размер на 3824 лв. от общо 9560 лв, съгласно представения
списък., в т.ч.: 1100лв- възнаграждение в.л и 8460лв- адв. възнаграждение с включен ДДС,
платено по банков път.
Страните не са направили възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ответникът дължи заплащане на д.т. от 4% върху уважения размер на исковата
претенция или сумата 1920 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление *******,
представлявано заедно от Изпълнителните Директори А.П.Л. и Р.К.Д., , да заплати на В. В.
И., с ЕГН – **********, със съгласието на неговата майка и законен представител Д. А. Р. с
ЕГН –**********, двамата от *******, *******, със съдебен адрес: *******,, чрез адв. С.
К., сумата 48 000 лева / четиридесет и осем хиляди лева/- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от телесни увреждания, получени при пътно-транспортно
произшествие на 26.08.2023г, в с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен, причинено виновно
от Й. З. З., като водач на лек автомобил “А.“, с per. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2024г до окончателното изплащане и сумата 4 200 лв - разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер от
80 000лв.
10
ОСЪЖДА на В. В. И., с ЕГН – **********, със съгласието на неговата майка и
законен представител Д. А. Р. с ЕГН –**********, двамата от *******, *******, и съдебен
адрес: *******,, чрез адв. С. К., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК-*******, седалище и адрес на управление
*******, представлявано заедно от Изпълнителните Директори А.П.Л. и Р.К.Д., сумата
3824лв. лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК-*******, седалище и адрес на управление *******,
представлявано заедно от Изпълнителните Директори А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в
размер на сумата 1920 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11