Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/3.4.2019 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На петнадесети март
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Стоилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 323 по описа на 2018 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 ал. 1 от ДОПК
Образувано е по жалба на Й.Ж.И. *** против Ревизионен акт №
Р-02002818001099-091-001/31.08.2018г. на ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с
Решение № 244/09.11.2018г. на Директор Дирекция ОДОП „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, като се претендира за
отмяната му.
В жалбата се сочи, че оспорваният административен
акт е неправилен и незаконосъобразен.
Цитират се като нарушени нормите на чл. 2 и чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, както и на чл. 120 ал. 5 от ДОПК,
поради което намира същия за необоснован. Липсата на мотиви в един ревизионен акт
се сочи като особено съществено възпрепятстване на правото и възможността за защита на ревизираните лица.
От изложеното в ревизионния акт не става ясно кои от критериите, посочени в чл.
122 ал. 2 от ДОПК, са взети предвид и са
обосновали определената данъчна основа, а без такъв анализ, се сочи в жалбата,
данъчната основа се явява произволно определена. Акцентува се на трайно
установената практика на ВАС, според която при липса на доказателства за
наличие на хипотеза по чл. 122 ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията за вярност до
доказване на противното в производството по обжалване на РА. Сочи се още, че от
приходната част на паричния поток неправилно са изключени декларирани в размер
на 35 000 лева суми към началото на 2012г. Намира още, че от приходната
част на паричния поток неправилно са изключени суми, представляващи заплатени
печалби от „Еврофутбол“ ООД, тъй като залозите до
2000 лева се изплащат в брой на приносителя срещу заплащане на оригинална
квитанция за потвърждаване на залога.
Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт,
както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат И. от БАК, редовно
упълномощена. Представя списък на разноските. Заявява, че иска отмяна на
ревизионния акт. Представя подробни писмени бележки.
Ответната страна - редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от * Т., която намира обжалвания ревизионен акт за законосъобразен и правилен. Счита, че
констатациите в него не са опровергани от представените от жалбоподателя
доказателства, включително и от изслушаното заключение на вещото лице. Ревизиращият
орган правилно е определил размера на превишението на
изразходваните спрямо получените от жалбоподателя парични средства и е
констатирал едно несъответствие, което несъмнено води до извода, че нарасналото
финансово състояние на жалбоподателя във всяка една от ревизираните години е в
резултат на доходи, които са получени, но не са били декларирани от него.
Намира, че абсолютно правилно така
установеното несъответствие за всяка от ревизираните години е било прието като
данъчна основа за всеки един от периодите, въз основа на която е определен и
данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ.
Моли при постановяването на съдебния акт да се вземат
предвид изложените съображения в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“.
В случай, че ревизионният акт бъде потвърден,
претендира юрисконсултско възнаграждение, въз основа
на наредбата, върху материалния интерес в размер на 748 лева.
ЯАС, като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02002818001099-020-001/23.02.2018г.,
издадена от Началник сектор ТД на НАП,
Бургас на оспорващия е възложена ревизия, която обхваща задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
С Ревизионен акт № Р-020002818001099-091-001/31.08.2018г.,
издаден от В.Х.Р.- * „Ревизии”, възложил ревизията и В.В.А.на
длъжност * - ръководител на ревизията при ТД на НАП Бургас на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК, на Й.Ж.И. са установени дължимите данъчни задължения
както следва: Данъкът върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ е
определен както следва: 01.01.2012 г. -
31.12.2012 г. главница 1431,32 лв., лихва 775,39 лв., 01.01.2013 г. - 31.12.2013
г. главница- 1442,06 лв., лихва- 634,70 лв., 01.01.2014 г. - 31.12.2014
г. главница-294,49 лв., лихва- 99,69 лв, 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.
главница-1341,23 лв., лихва-317,47 лв., 01.01.2016 г. - 31.12.2016
г. главница-1786,84 лв., лихва-241,74 лв.
С решение № 244/09.11.2018г. на Директор на дирекция ОДОП, Бургас е потвърден
като законосъобразен ревизионният акт.
Видно
от ревизионния акт, за отчетната година 2012г. по ЗОДФЛ, след анализ на
получените от лицето доходи, извършените разходи, плащания, движения по банкови
сметки и др. движения на парични средства, изводът на ревизиращите е, че от
изготвения паричен поток, извършените от лицето плащания явно и съществено
превишават размера на получените средства. Посочено е, че са налице
обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК. Посочено е още, че за да
бъде възможно установеното при ревизията
изразходване на парични средства от лицето, то трябва да е разполагало с
поне още 14 932,18лева. На основание чл. 122 ал. 1 т 2 и т. 7 от ДОПК във
връзка с ал. 2 т. 3, т. 4, т. 10, т. 14 и т. 16 ДОПК определят общата годишна
данъчна основа за облагане на Й.И. по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на
14312,18лева. Като дължим данък е посочен 1431,22лева по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ
за 2012г., които дължи с лихвата на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл.
1 от ЗЛДТДПДВ. А за отчетната 2013г., след анализ на движенията на паричните
средства на оспорващия, ревизиращите са достигнали до извода за дължим данък по
чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1442,06лева, с лихва 617,08лева. Общата годишна
данъчна основа за облагане по чл. 48 ал. 1 от ЗОДФЛ е 14420,59лева. Съответно
за 2014г. общата дължима данъчна онова е
2944,85лева, а дължимия данък е 294,49лева и лихва 99.69лева. За 2015г. общата годишна
данъчна основа в размер на 13412,33лева, а данъка по чл. 8 ал. 1 от ЗОДФЛ е
1341,23лева и лихва 317,47лева и за 2016г. общата год. данъчна основа е
определена в размер на 17868,40 лева, като дължим данък по чл. 48 ал. 1 от
ЗОДФЛ е определен в размер на 1786, 84лева и лихва 241,74лева.
Съставен
е ревизионен доклад Р-0200281800109-092-001/17.07.2018г. неразделна част от
ревизионния акт.
Установено
е, че за всяка от ревизираните 2012 -
2016г. Й.Ж.И. не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно не е декларирал
получени през съответните години облагаеми доходи.
За
ревизирания период на лицето е била извършена проверка, приключила с Протокол обр.КД 73 №ПФ-02002817000429-073-001/22.02.2018г. Събраните
в хода на проверката документи са приобщени в ревизионното производство с
Протокол №1168700/11.05.2018г. В писмените си обяснения лицето е посочило, че няма
доходи от трудови и извънтрудови
правоотношения и че е получавал само доходи от рента. Посочил е, че в началото
на ревизираната 2012г. е разполагал с 35 000
лв. Декларирал е, че през 2015г. е получил паричен заем от П.А.Б.
в размер на 5 000 евро, а през 2016г. заем от А.П.А.в размер на 5 600
щатски долара, от М.И.П.– 5 000 евро и от Г.М.Г.– 5 000 евро.
Ревизираното
лице е декларирало, че през 2014, 2015 и 2016г. са му били изплатени парични
суми в брой, представляващи печалби от залози в Еврофутбол.
Като доказателство е представил копие от фишове за изплатени суми и обобщена
справка за изплатените суми по години.
При
извършена насрещна проверка на „ЕМ ДЖИ и КО“ ООД, ревизиращият екип е
констатирал, че ревизираното лице Й.И. в качеството си на съдружник, на
основание чл.134 от ТЗ е предоставял финансова помощ на дружеството, която за 2013г. е 4 350.00 лв., за 2014г. е
2 650.00 лв., за 2015г. - 20 550.00 лв. и за 2016г. в размер на
40 350.00 лв.
При
анализ на движението на паричните средства по всички банкови сметки на
ревизираното лице е констатирано, че Й.И. е внасял парични суми в брой.
Установено е, че през 2012г. лицето е внесло в брой 15 032,18 лв., през
2013г. - 10 105,59 лв., през 2014г. -
1 466,85 лв., през 2015г. – 3 861,33 лв. и през 2016г. -
33 155,40 лв.
Предвид
установените факти и обстоятелства, а именно, че ревизираното лице не може да
представи доказателства, удостоверяващи произхода на предоставените на „ЕМ ДЖИ
и КО“ ООД парични средства и на внесените в банковите му сметки средства,
ревизиращият екип е направил извода, че в случая са налице данни за укрити
доходи, поради което е приел, че ревизията следва да се извърши по особения
ред, визиран в чл.122 от ДОПК. Лицето е уведомено, че ревизията ще се извърши
по реда на чл.122 от ДОПК, като му е връчена декларация по чл.124 от ДОПК.
За
всяка от ревизираните години е изготвена справка, в която е направена
съпоставка на притежаваните от лицето имущества и направените разходи с
получените от него доходи през съответната година. Констатирано е, че за всяка
от ревизираните години е налице превишение на
направените разходи спрямо получените парични средства. С оглед констатираното,
органът по приходите е направил извода, че това са недекларирани облагаеми
доходи и съответно е начислил дължимия от лицето данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Установил е и размера на дължимите лихви за невнасянето му в законоустановения срок.
Ревизиращият екип е приел, че по безспорен начин са оборени
твърденията на ревизираното лице, че е разполагал с 35 000.00 лв. в
началото на 2012г.
В паричния
поток на жалбоподателя не са включени сумите, за които той твърди, че представляват печалба от
играта "Еврофутбол". Представените в тази
връзка форми за изплащане, издадени на определени дати от "Еврофутбол" за изплатени суми не съдържат персонални
данни, което води до извода, че те не удостоверяват по категоричен начин
изплащането им на жалбоподателя. Ревизиращите са приели , че не е възможно да
се определи и размерът на реалната печалба, след приспадане на разходите.
Затова твърденията на жалбоподателя остават недоказани и тези суми не следва да
бъдат приети като източник на доходи.
Изводите на ревизиращия орган са оборени от
назначената СИЕ.
Вещото лице установило, че в
хода на ревизията, по Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № Р 02002818001099-040-002/29.06.2018 г. на ревизионния екип,
Й.Ж.И. е представил Декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК. В декларацията са
описани данни за имуществото, източници на доходи и приходи по периоди на
придобиване.
В хода на ревизията е
установено, че Й. Ж. И. е внасял парични средства в брой в лични банкови
сметки, които според ревизиращите са с „неустановен произход“.
Анализът на приложените към
делото извлечения от личните банкови сметки на ревизираното лице показва, че
вноски в брой са правени и от Д.М..
Разликите между установеното с Ревизионния доклад и
това от експертизата се дължи на това, че ревизиращите са приели като изходящ
паричен поток/разходи/ вноските по кредитна карта, а не са зачели като приходи ползваните
кредити. Сумите на различията са: за 2014 г. – 730 лв.; 2015 г. – 2382 лв. и 2016
г. – 2580,75 лв. вноски по кредитната карта за погасяване на ползвани кредити. ВЛ също изготви паричен поток за целия
ревизиран период по години, като е направил извод, че в края на всеки период
паричните потоци са с положителен остатък от необлагаеми или обложени вече с
данък доходи, както и че през
ревизирания период данъчно задълженото лице Й.Ж.И. не дължи данък по ЗДДФЛ.
Получените
резултати при така изготвените парични потоци показват съответствие между
имущественото и финансово състояние на Й.Ж.И. през ревизирания период.
Заключението
на вещото лице е, че 1. Физическото лице към 01.01.2012 г. е
разполагало с 35000 лв. според
представената Декларация по чл.124, ал.
3 от ДОПК.
2. От изготвените парични
потоци по поставената от съда задача се установява, че не е налице недостиг на
парични средства за всеки един от ревизираните периоди, поради което
физическото лице не дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както и лихва за неплатени
навреме данъци.
3. Не е налице
несъответствие между имущественото и финансово състояние на ревизираното лице
за целия ревизиран период.
Съдът прие заключението на вещото лице като обективно,
всестранно и пълно, съответстващо на събраните по делото писмени доказателства.
В съдебно заседание беше направено изявление от процесуалния представител на
ответната страна, че оспорва същото, но не бяха направени конкретни искания за
събиране на други доказателства, с които да аргументира оспорването.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.160 ал. 2 от ДОПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.156 ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания
съдебен контрол е Ревизионен акт №
Р-02002818001099-091-001/31.08.2018г. на ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с
Решение № 244/09.11.2018г. на Директор Дирекция ОДОП „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.
Проверката за законосъобразност на оспорения в
настоящото производство административен акт е съобразно разпоредбата на чл. 160
ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния
доклад и на ревизионния акт.
От анализа на всички събрани по делото
доказателства, ЯАС достигна до извода, че ревизионният акт е необоснован.
Релевантен за предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК
факт е несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи … и имуществото и
финансовото състояние на РЛ. Имущественото състояние на данъчния субект не е
изолирано във времето и е свързано с имущественото състояние на други данъчни
субекти предвид социалния начин на живот. Тази връзка между имуществата на
данъчните субекти е оценка от законодателя с приемането на разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.2 ДОПК, създаваща оборимата
презумпция за съществуване на подлежащ на облагане доход, когато разходите на
лицето и свързаните с него по смисъла на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК лица явно
и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Нормалното
за живеещите в едно домакинство свързани лица предполага неразграничимост
на част от разходите, които се поемат общо. При изготвянето на годишните парични
потоци ревизиращите органи не са се съобразили с декларираните данни от страна
на жалбоподателя, че живеят на семейни начала с лицето Д. Х.М., от една страна
определят разходната част за всички членове на семейството, а в приходната не
са отразени доходите на жената, с която живее на семейни начала. Вещото лице
посочи, че в банковите сметки на Й.И. има вноски в брой от Д.М./с която живее
на семейни начала/, следователно тя е
внасяла пари по сметката на И..
При изготвянето на годишните парични потоци не е
прието като приход стойността на кредитната карта, но пък са отчетени като
разход погасителните вноски, внесени от страна на жалбоподателя.
От приходната част на паричния поток са изключени
декларирани в размер на 35 000 лв. суми към началото на 2012 г. ЯАС намира
за недоказан извода на адм. орган, че по безспорен
начин са оборени твърденията, че ревизираното лице е разполагало с
35 000 лв. за началото на 2012г. По първия въпрос, при изслушването на ВЛ,
беше направено уточнение от представителя на ответната страна, като беше
поискано ВЛ да отговори защо е приело за достоверно декларираното от
жалбоподателя в декларацията по чл. 124 от ДОПК, че към началото на ревизирания
период е разполагал с парични средства налични в размер на 35000 лева, в
началото на 2012 г., изследвал ли е дали лицето е имало възможност и съответно
притежавало ли е такава сума, с оглед декларираните от него доходи до този
момент и съответно направените разходи. ВЛ
отговори, че е приел тази сума, предвид
на това, че е декларирана. Посочи още, че преди 5 – 6 години какво е било финансовото
състояние едва ли би могъл някой да го докаже, защото тук става въпрос за
физическо лице, където не се води отчетност, няма счетоводство, няма документация,
която би могла да се изследва. В този смисъл, ЯАС, в настоящия си състав
намира, че за да бъде обоснован ревизионният акт е следвало именно ревизиращият
орган, в съответствие с принципа на обективност, заложен в чл.3 от ДОПК и на
служебно начало в чл.5 от ДОПК да изследва въпросите в посоченото по-горе
уточнение, преди да приеме за безспорен факта, че към 2012г. ревизиращото лице
не е притежавало 35 000 лева.
На следващо място, обстоятелства на които акцентува
вещото лице е, че от приходната част на
паричния поток ревизиращият орган е
изключил суми, представляващи изплатени печалби от „Еврофутбол“
ООД. Липсват обективни аргументи на органа по приходите да откаже включването
на сумата като доход, поради изплатени суми. Освен това, ревизиращият орган е
включил като разход – вноските по
кредитната карта, но стойността на кредитната карта като приход не е включена. Съдът намира, от събраните доказателства, както и от съдебно-счетоводната експертиза, че не е
налице превишение на разходите над приходите на
ревизираното лице, т. е. не е доказано от органите по приходите обстоятелството
по чл. 122, ал. 1, т. 7, съответно и обстоятелството по т. 2 ДОПК. С оглед нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите в обжалвания ревизионен акт се считат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в
настоящия случай се обори от приетото заключение на ВЛ, което съдът възприе като обективно и кореспондиращо със събраните по делото
доказателства.
Предвид изложеното ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и
необоснован, поради несъответствие с материалния закон.
Предвид изложеното депозираната жалба се явява
основателна и оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и
доказани разноски по делото в размер на 1346 лева, от които 10 лева – внесена
държавна такса, 936 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 400
лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на
Й.Ж.И. *** Ревизионен акт №
Р-02002818001099-091-001/31.08.2018г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП-гр.Бургас-възложил ревизията и Главен инспектор по приходите в ТД на
НАП-Бургас-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 244/09.11.2018г. на
Директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Бургас при Централно управление на Националната агенция за
приходите да заплати на Й.Ж.И., с ЕГН: ********** ***, сумата от 1346,00 лв. (хиляда триста
четиридесет и шест/ лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Решението да се
съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ:/п/не
се чете