№ 1240
гр. Благоевград, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
СъдебниИлия Самаров
заседатели:Мими Биберова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора и М. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Наказателно дело от
общ характер № 20231200200657 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, прокурор
М..
Подсъдимият С. К. А., се явяват лично и с адв. Д..
Гр. ищец и частен обвинител Т. Т., редовно призована, не се явява лично.
Гр. ищец и частен обвинител И. Н., се явява лично.
За тях се явява адв. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да не се дава ход на делото.
СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото, заради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Считам, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна. Моля да дадете ход по същество.
1
АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Подзащитният ми желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Желая да дам обяснения. Ще отговарям на
въпроси на страните.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Обяснената, които съм дал и преди това на ДП,
ги поддържам. Какво да разкажа. Бях пред офиса. Пиех кафе. Пушех цигара и
двамата служители на ТД на НАП, дойдоха. Т. започна да обижда сина ми, тъй
като познавам Т. учили сме заедно в едно училище. Познавам и мъжа знам, че
е бивш полицай. Лека му пръст. В един квартал живеем. Това с обидите към
сина ми, че е измамник, крадец, това всеки един родител няма как да го
преглътне. Просто и казах да не говори глупости. Това е. Ако съм виновен, те
по закон имат право да си звъннат на тел. 112 и да си дойде полицията и да си
влязат с полиция. Аз не съм ги спирал. Но тъй като никой не е упълномощен,
само сина ми. Те като си тръгнаха, те се разминаха с него, имаше СПИДИ на
ъгъла, след това сега стана Плод и зеленчук, те се разминаха и нищо не казаха
на К., а се познават с К. А..
На въпроси на прокурора към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Към онзи момент работех в друга фирма на
сина ми, не в тая във фирма „Д. Е.“ като общ работник. Тогава имахме склад и
трябваше да съм склада, но в склада нямаше стока и затова съм в офиса.
Към инкриминирания момент бяхме всички в офиса З. В., В. Б. и С..
Когато стана случката бяха В. Б. и А. С.. Офисът има работно време от 09:00
до 18:00 часа. Въпросният ден офисът беше отворен. Когато дойдоха
служителите на НАП, те не се представиха, да аз ги познавам, че са служители,
но не представиха. Не влязоха в офиса, още от улицата Т. започна да обижда
сина ми. Вие, ако имате син и да го обиждат така дали ще стоите. Защо не
звъннаха на тел 112, ако съм нарушил техните правата.
На въпроси на адв. С. към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Не знам на къде са били тръгнали Т. и Н., но
като ходеха срещу мене беше пределно ясно. Ако тръгна към вас, вие нали
знаете, че идвам към вас. Счетоводна къща на тая улица е само една. Като ги
виждах от къде излезнаха от завоя и тръгнаха нагоре ми беше пределно ясно
2
на къде са тръгнали. Не влязоха в офиса. Първо не се представиха, това че
знам, че са данъчни служители. Те сами го отричат, че не са се предстаВ.. Не
са искали да влизат в офиса. Просто Т. почна да обижда и аз и казах по-добре
да приключваме спора да си намерят К. и К. след 3 минути се засичат на ъгъла
и те се правят, че не го познават. През този ден не съм получил обаждане от
съпругата. Не съм получил обаждане от бившата ми съпруга и сме в нормални
отношения с нея. Във връзка с тази проверка не съм получавал обаждания от
други лица нито от сина ми, от никой. На другия ден от сина ми разбрах, че Т.
Т. е говорила със бившата ми съпруга. Нали казват, че съм ги гонил до НАП,
защо не изискахте камерите на ТД на НАП, че съм ги преследвал.
На въпроси на адв. Д. към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Бях се подпрял на улицата и колите се паркират
до офиса и се бях подпрял на колата до офиса. В момента, когато бях пред
офиса, моят сина със З. В. бяха отишли до НОИ и той не беше в офиса.
В това дружество, което касае насрещната проверка нямаше
упълномощени служители и лицца. В. Б. също нямаше отношение към това
дружество.
Бях на разстояние на 2,3 метра, на тротоара. Те никога не са минавали от
там. Т. като наближи офиса почна да обижда сина ми. Да като ме видя мен.
Каза, че е престъпник. Че е измамник. Чу така мафия. Не се легитимира, че
идва във връзка с проверка, че иска да влезе в офиса. Въобще не стана на
въпрос, че идват на проверка. Как да ги възприема тези думи към сина ми.
Така, ако нападне някой дъщеря ви, как да ги възприема. Ще се афектирате ли.
Афектирах се, да. Казах и да не се занимава. Има си законов ред и в 7-дневен
срок сина ми ще отговори. Няма нищо неотложно. Не е коментирала въобще,
че отива на проверка. Не съм я отблъсквал. Не съм застанал на офиса. Не сме
се пренесли в пространството в посока входа. На едно и също място бях. Бяха
неадекватни и двамата. Това разумен човек не би го направил. Колкото и да
мразиш човек, не би го направил. Хипотетично и да бяха влезнали в офиса не
можеше да свършат нищо и да бяха влезнали в офиса, тъй като няма
упълномощено лице, което да разписва техните искания. Не съм се
притеснявал, ако влязат в офиса. Нищо. Нищо не са говорили. Завъртяха се.
Хванаха си надолу точно там където беше СПИДИ, сега е Плод и зеленчук, с
3
К. се разминаха, Т. Т. много добре го познава К.. С К. се разминаха на
разстояние един тротоар. Сега, ако искате да отидем на съда да покажа. На 60
см. Не знам дали е имало пречка тя да възприеме К. дали минава покрай нея.
Един от друг се разминаха. С г-н Н. нямал съм разговор. Не го познавам.
Слушал съм, че е приятел на Т. Т., нищо повече.
Не съм лежал в затвора. И в затвор на братя Г. не съм лежал. Подобни
изявления не съм давал. Не е имало изобщо такъв разговор. Нали тя казваше,
че сме се разминали и сме почнали при Вижън и там има камери, нека да се
покажат камери, ако твърди, че е заплашвана.
С Т. Т. не съм имал конфликти. Не сме имали спорове с нея. Няма какво
да делим. Със съпругата ми всичко си беше нормално. На развода ме се
разбрали.Така, както сме се разбрали. Нямаме конфликти. Рядко поддържам
разговори с бившата ми съпруга.
На въпроси на адв. С. към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Афектиран бях, да. Ако така обидят сина ви и
дъщеря ви как ще постъпите. Аз не съм ги заплашвал. Ако искате това да ме
питате, не съм ги заплашвал. Казах и да престанат, защото, нали. Афектиран
бях, но не съм я обиждал или заплашвал с убийство. Аз, ако искам да навредя
няма да кажа. Реагирах, ето вие имате възможност реагирате. Нищо не
направих, просто и казах да си тръгне, че това не е начина. Срещата между
мен, Т. и Н. приключи много бързо.
АДВ: Д.: Ние многократно правихме искания за резултата от проверката
на „Л. Т.“, така и те не дойдоха. Съдът иска едно, те пращат друго, затова че
на 24 март, за съжаление там са доказателства, които са от съществено
значение и това има значение, защото реално и при насрещната проверка и
при проверката на това дружество по данни на доверителят ми не е имало
нищо нередно и това има също значение като мотив евентуално дали има или
не за извършване на подобно престъпление. Ние държим това доказателство
да бъде събрано, но да бъде комуникирано директно с Директора на ТД на
НАП - София и офиса в София да представи това доказателства, а не офиса в
Благоевград да ги представи тези доказателства, които не са поискани и които
4
нямат отношение към случая. Ако, съда прецени, ако ли не други искания
нямаме, да се даде ход на съдебните прения. Но резултата от проверката на „Л.
Т.“ е от съществено значение, а не да ни изпращат други неща. Ние искаме
едно. Те пращат друго.
Това е нашето искане, ако съдът прецени. Ние други искания нямаме.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че изискването на проверката на „Л. Т.“ не е от
предмета на доказване по делото, тъй като тук изследваме точно конкретна
дата на 05.02.2021 г. какво се е случило пред офиса на Счетоводната къща, а
„Л. Т.“ е странично юридическо лице, за което са извършвани Данъчни
ревизии и същото е неотносимо към доказване на това. Имало е насрещна
проверка, за която има заповеди. Те са приложени. Същата е приключила и
това е приложено, единствено дружеството „Д. Е.к“ е към инкриминирания
период. Да изследваме още други дружества които са били негови
контрагенти, считам че не само не е необходимо, включително е възможно да
има данъчна и следствена тайна спрямо „Л. Т.“ и да не ни бъдат изпратени
тези документи. Там е друг собственик и друг управител и няма връзка със С.
А. и сина му.
АДВ. С.: В състава на чл.258 от НК, по който е повдигнато обвинението
говори, които противозаконно пречи и това не е вредоносен резултат, т.е. дали
има основание да се пречи. По делото са разпитани свидетелката П., която е
началник на Н. и Т., която каза и се установи по безспорен начин, че отИ.ето,
срещата на Н. и Т., и подсъдимият е била провокирана от изпълнение на
служебните задължения. Тези служебни задължения не са изпълнели. Дали е
имало мотив .Дали това е достигнало до някакъв друг резултат. Дали тази
проверка би била положителна за проверявания или отрицателна няма
отношение към състава на чл.258 от НК. Моля вижте изпълнителното деяние,
което изпълнителното деяние не държи връзка дали при проверката, която би
следвало да извърши данъчния орган, тя би била положителна или
отрицателна за проверявания, за да държим такава сметка. Ето защо, считам
че искането е неотносимимо към делото, тъй като елементите, на които държи
защитата не отговарят на състава по този текст, по който е повдигнато
обвинението.
5
АДВ. Д.: Само две изречения.
Първо, когато някой пречки на орган на НАП да си върши работа не го
прави за самото пречене, а евентуално имам някакви притеснения на
проверката, но в конкретния случай установяване на обстоятелството, че не
само по отношение на дружеството на сина му, че няма основание за
притеснение, да не говорим, че самият управител го няма там. Но няма
основание за притеснение и при проверка на насрещното дружество. Първи
момент. Трябва да имаш мотив, за да пречиш на някой да си върши
проверката. Втори момент. За финализиране на тази проверка в „Л. Т.“ дали са
ползвали документите, които се предоставени от дружеството на сина на
доверителя ми, защото данните са, че са ползвани и тогава възниква въпроса,
след като г-н Н. е приключил проверката на 24 март, а пък документите са
представени след това защо са изпратени и са ползвани при проверката на „Л.
Т.“ и защо как така уж е приключена пък тези документи са ползвани при
проверката на „Л. Т.“. Тука вече има отношение вече към достоверността на
показанията на тези свидетели. Те самите си противоречат един с друг и това
са нещата, които са свързани с обективната истина. И когато се говори за
изпълнително деяние законодателят е регламентиран едно, а в конкретния
случая има съвсем други отношения, които нямат нищо общо с това и затова
тези доказателства имат отношение в два аспекта. Първо, дали има изобщо
някакъв мотив като предпоставка да се върши нещо подобно. И второ, доколко
достоверни са показанията на свидетеля Н. и това, което се изпраща от НАП,
постоянно. Ни искаме едно, те постоянно дават друго. Нещо, което не им се
иска. Има значение тези обстоятелства и аз, затова смятам. А пък това
прокуратурата дето го коментира, за някаква тайна и т.н, няма нищо общо в
цялата тази проверка. В наказателното производство всички имаме
информация, но няма нищо конфиденциално в подобна информация за
разкрИ.е на обективната истина, това не може да бъде пречка. Това са
исканията.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ. С.: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямаме други искания по доказателствата.
Като взе предвид доказателственото искане, становището, че за
6
обстоятелствата, за които е искано са изяснени от другите доказателства по
делото съдът, намира че същото следва да бъде разгледано от съдебния състав
досежно неговата относимост, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА си определението си за изискване на посочената
информация.
ЧЕТАТ и СЕ ПРИЕМАТ всички писмени доказателства по делото, а
именно: справка търговски регистър за търговско дружество „Д. Е.“ ЕООД /л.68-
л.69/; разпечатка фирмени досиета /л.75-л.92/; писма до ТД „НАП“ и отговори,
свидетелство за съдимост на С. А. /л.153-л.158/; справки /л.164/; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на С. А. /л.179-л.180/.
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия и съдебни заседатели, ОП -
Благоевград поддържа обвинението спрямо подс. С. К. А. за престъпление по
чл.258 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК, като считаме, че от събраните до момента пред
вас в ДП и в съдебното производство доказателства по един безспорен и
категоричен начин се установи именно описаната в ОА, фактическа и правна
обстановка. Действително на инкриминираната дата – 05.02.2021 г. в гр.
Благоевград, на ул. Св. И. Р. № 15 пред офиса на счетоводната къща на сина на
подс. А., същият е извършил инкриминираното деяние, а именно да попречи
на орган на приходите - свид. Т. и свид. Н. да извършат насрещна проверка на
фирма „Д. Е. Е.“ ЕООД да влязат в офиса на счетоводната къща като отправил
срещу двамата служители и закани, че ще бъдат убити срещу Т. Т.. За Н., ако
се опита да влезе няма да излезе жив от там.
Считам, че показанията на свидетелите Т. Т. и И. Н. бяха пълни,
непротиворечиви и се подкрепиха от писмените събрани доказателства,
включително и от показанията на свидетелите П. С. и М. П.. Що се отнася до
показанията на В. Б., на К. А., на З. В., същите не следва да бъдат
кредитирани, тъй като лицата, освен в приятелски взаимоотношения, К. А. е и
в роднински такива с подсъдимият, същите са обвързани. На въпросният адрес
се регистрирани десетина дружества, на които въпросните лица се водят
управители, а синът на подс. А. се води техен счетоводител и същите се
7
прехвърлени през определени периоди и лицата са обвързани, включително и
стопански и икономически, освен приятелски. Тяхната версии са защитни и
тяхната цел е да спомогнат подс. А. да избегне наказателна отговорност, като
твърдят, че не са чули нищо, че не са видяли, че те са пили кафе, че не е имало
никаква разправия пред офиса, че е на по-голямо разстояние.
Считам, че обвинението се доказа по един безспорен и категоричен
начин. Дали са приложени проверки на други дружества, за които е била
извършвана насрещната проверка, считам че е абсолютно безпредметно, тъй
като деянието е на конкретна дата дори и на другия ден да бяха пуснати
служители в този офис да вземат тези документи, това не оневинява
подсъдимият за конкретната дата какво е извършил и, че е отправил закани и
ги е възпрепятствал. Съгласно ДОПК на чл.12, същите имат право и
правомощия и задължения да посещават всички офиси на юридически лица.
Да изискват документи. Да ги проверяват. Да изчакат. Дори да не е бил в
настоящият момент там собственика и управителят на това дружество.
Офисът е отворен, никакъв проблем не е било същите да влязат, да изчакат
същият да се появи, да звъннат по телефона, но нещата са се разВ. в съвсем
друга плоскост. Нарушени са техните правомощия. Същите са опитали да
избегнат конфликта срещу тях, който е бил в настоящият момент и, за да не се
разраства са си тръгнали. Дали са се обадил на тел. 112, в дадения момент или
не, всеки човек и служител реагира по различен начин в такива ситуации. Не
може да бъде вменявано в тяхна вина това, тъй като едва ли не пък на живот и
смърт не за да влязат в конкретния офис. Считам, че на тях е било попречено
да изпълнят задълженията без значение дали след два или три месеца са
изпращани някакви документи и дали въобще са били взети или невзети при
преценка на данъчната ревизия на „Л. Т.“.
Самият подс. С. А. е реабилитиран и се води с чисто съдебно минало
към датата на деянието. С добри характеристични данни. Считам, че едно
наказание определено около минимума една година „лишаване от свобода“ с
отлагане по чл.66 от НК, с три годишен изпитателен срок и „глоба“ в
минималният размер биха изиграли своята превантивна, възпитателна роля за
обществото. Моля същият да бъде осъден.
АДВ. С.: Моето становище по принцип не се различава от становището
8
на окръжния прокурор. Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл.258 ал.2 от НК, т.е. който
противозаконно пречи на органа по приходите да извърши съответно
служебно задължение. В случая безспорно по делото са следните
обстоятелства, които не са спорни, а именно, че на конкретната дата във
връзка с възложена с резолюция за извършване на насрещна проверка номер,
последните цифри ***-ОРП-001/05.02.2021 г. на „Д. Е. Е.“ ЕООД, Н. е
предприел действия за извършване на насрещни проверка в качеството му на
данъчен инспектор. Сформиран е екип като е присъствала свидетелката Т.,
която е ръководител на екипа и са решили да посетят на място офиса на
проверяваната фирма. Според показанията на пострадалите лица, те са
конституирани като гр. ищци и частни обвинители, не са били допуснати до
офиса от подсъдимият, който ги е заплашил с конкретни думи, посочени са от
нас. Тези думи са предизвикали страх у последните и същите не са посмели и
не са довършили онова, за което са искали да извършат служебно. Това са
твърденията на пострадалите. От друга страна подсъдимия казва в тази част
заявява и сега в обясненията му изясни, че му е било ясно къде са били
тръгнали пострадалите, но тъй като Т. Т. е казала обидни думи за сина му той
се е афектирал и проверка не е била извършена. Това подлежи на анализ.
Спорен е въпроса как е протеклата срещата между пострадалите и подсъдимия
и доколко при тази среща поведението на подсъдимия е станал причина
двамата служители на НАП да не извършат своите задължения. В случая имат
ли право двамата служители на НАП да извършват такава проверка. Имат и
състава на чл.110 от ДОПК, разширявам малко становището на окръжния
прокурор – чл.12. Чл. 110 от ДОПК е категоричен, че проверката се извършва
от органите по приходите без да е необходимо изрично писмено възлагане,
като в случая, когато не е предвидено друго тя може да бъде извършена и да
бъде удължен срока и се касае за целесъобразност за начина на извършване на
проверката. Т.е. това, което искат да ни вмени защитата е, че видите ли тази
проверка е незаконна, че „Л. Т.“, следващата фирма е била изрядна е въпрос,
които не подлежи на анализ, тъй като начина на извършване на проверката е
въпрос на целесъобразност възложени на органите на приходите с оглед на
неговите служебни задължения. Така, че това, че двамата служители са
решили лично да посетят офиса за извършване на тази проверка възложена с
възложително писмо не представлява някакъв вид нарушение. В случая
9
защита отива в мотив видите ли, че тази проверка не е извършена, тъй като Т.
Т. е нападнала сина на подсъдимия и той се е бил афектирал. Би могло да се
приеме тази версия, ако нямаме безспорни доказателства по делото и не е
спорно, че бившата съпруга на подсъдимия е служител на НАП. Тя е колега на
пострадалите. Безспорно е установено, че преди да извършат проверка, е тук е
нарушението на двамата данъчни служители, те са предупредили своята
колежка за извършената проверка. Т.е. те са дали нещо повече като добро
отношение към своята колежка, за която знаят, че синът и има отношение и е
съпричастен към проверяваната фирма. Значи ли можем ли да твърдим, че има
някакво негативно отношение от двамата проверяващи към проверяваната
фирма при условие, че те са предупредели близък човек на фирмата затова,
което ще извършат. Може би са искали по някакъв начин да спомогнат за
извършване на тази проверка и резултата, но не и това, което твърди
подсъдимият, че те са били с неприязни отношения към сина на подсъдимия и
към самия него. Напротив, анализирайки двата факта, а именно подозираме и
нормално предполагаме, че подсъдимия е бил предупреден за тази проверка да
считаме, че някой би нападнал сина на подсъдимия, затова че при условие, че
няма мотив за това нападение с обидни думи касаещи неговата чест и
достойнство. Така, че в случая резултата е следния. Имаме проверка
възложена, т.е. потвърждаваме показанията на началниците на двамата
проверяващи. Имаме служебно действие, което е останала недовършена,
недовършен поради страна на някаква среща с подсъдимия. И сега. Важният
момент видите ли те казваха неприлични думи за моят син. Мотивът за
действията на подсъдимият е ирелевантен. Дали ще има неприязън към Н.,
към Т.. Дали други мотиви го водят резултатът е, че той не е допуснал двамата
служители да отидат и извършат това, за което им е възложено. Дали тази
проверка би била положителна за „Л. Т.“. Дали би била отрицателна за „Л. Т.“
няма никакво отношение и закона е държиш сметка, тъй като не можем да
твърдим, че само тези проверки, които са отрицателни за проверявания, само
това са проверки. Напротив, всички проверки с положителен и отрицателен
резултат за проверявания са проверка, те са елемент от съответното правно
релевантно действие извършено от органите по приходите. Така, че мотива,
който изкара подсъдимият, че видите ли те говореха лоши думи за моя син, не
се защитава с неговото оправдаване. Той би могъл да защити правата си по
съответния ред. Имам предвид, че има са това процедури, но не и да
10
възпрепятства служебно служителите.
Другото основание, което се изтъква е видите ли, че не са се обадили на
тел.112. И сега се поставя въпроса. Може ли последващите действия на
двамата пострадали да водят до оневиняване или пък неглижиране на самото
събитие, което е извършено преди това. Т.е. може ли последващите действия
на пострадалите, затова че не са се обадили на тел. 112, по всякакви
съображения всеки реагира различно който не си е извършил служебно
работата. Някой се срамуват. Други се страхуват. Пък други имат и други
съображения, а те са се обадили в съботния ден или неделя на своя пряк
началник и по-късно са подали жалбата в полицията. Може ли чрез
последващите действия на пострадалите да твърдим, че събитието не се е
случило. Този аргумент бе преодолян с обясненията на самия подсъдим. Той
каза две много важни, които са много важни и те не бяха изяснени, а именно
на него му е било ясно защо отиват Т. Т. и Н., къде са се запитали като той
знае, че те ще отидат да вършат проверка. И второто му е било ясно и не ги е
допуснал. Това бих казал. Така, че в случая състава е несъмнено изяснен. Още
повече, че поисканата от нас преписка е видно, че това не е първия случай,
при който има нападение, говорим за вербално нападение и като се атакува
честа и достойнството на проверяващите с някакви неправомерни действия,
които действия биха компрометирали техните служебни функции. Така, че
представената проверка има същия казус, това е проверката от 2015 г. в сигнал
в НАП, където подсъдимия А. при друг проверяващият по същият начин е
реагирал, че видите те, ли че те имат отношение към него.
Ето защо с оглед доказания състав налице е визираното престъпление по
чл.258 от НК.
По отношение гражданските искове, аз моля да ги уважите в цялост, тъй
като това дело е изпитание не само към подсъдимия, но и към самите
пострадали, защото се чуха доста неприятни неща твърдения от страна на
подсъдимия спрямо тях, които по някакъв начин макар и неверни рефлектират
върху тяхното достойнство в тяхната служебна отговорност пред техните
ръководители. Тук бяха казани доста неверни неща спрямо моите подзащитни,
тъй като няма как да ги провериме, тъй като бяха казани от различни
свидетели и колкото и да са неверни, след приключване на производството
може би ще вземем отношение за тези твърдения, които твърдяха някой
11
свидетели. Но те рефлектират и върху Н.. Самочувствието на Н. и Т. е като
служебни лица, като лица, които са натоварени с важни служебни задължения
възложени от държавата.
С оглед на изложеното, аз ви моля да присъдите гражданските искове в
пълен размер и моля да ни присъдите разноски съгласно представеното
пълномощно.
ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТ. ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Няма какво да кажа.
Поддържаме казаното от защитата.
ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТ. ОБВИНИТЕЛ И. Н.: Поддържаме казаното от
защитата.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДС. С. А.: Офисът не беше отворен,
тъй като вратата е с код и беше затворен и нямаше как да влезнат.
Второто нещо. Защо чакахме две години да ми повдигнат нова алинея
при положение първо трябваше като са толкова сигурни, че аз съм ги
заплашвал.
Искам да отговоря на адвоката. В момента господата са наказани и не са
вече в една стая, а са разделени, тъй като целия НАП знае, че са любовници.
Също можех да кажех, че съм притискан от полицията от София от г-жа Т..
Мога да го докажа, но не исках да го разтягах у времето. През полицията ме
натискаха да сменя показанията, както сега бившата ми съпруга беше
натискана от техния пряк началник в София да смени показанията ми. Само,
че жена ми беше на море и нямаше как да предстои разговор. Щом ще
говорим за честност нека да каже, как измами на К. другата фирма при съдия
изпълнител. Взе парите на хората и това мога да го докажа. А на адвоката
мога да му кажа да му отговоря като родител всеки ще се възмути. Аз съм
виждал как се правят проверки на тел. 112, тъй като над Д., също има
счетоводител и той не ги допусна, дойде полиция, 10 човека. Така, че да
говорят истината.
АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, в
12
конкретния случай по делото е събран един огромен обем доказателства,
които вие имате отговорна роля да анализирате внимателно и след един
задълбочен подход да стигнете до обективната истина, защото в конкретният
процес обективната истина като твърдение, като позиция на страните е
колкото страни толкова и истина. Прокуратурата в ОА в днешната
обвинителна реч е изложила едни обстоятелство, които се опровергават дори
и от показанията на частните обвинители и граждански ищци. Самите частни
обвинители и граждански ищци имат и други твърдения, затова как са се разВ.
събитията на 05.02.2021 г. различни от прокуратурата и подсъдимия разбира
се и той излага обстоятелства за какво става въпрос и какво всъщност е
станало тогова.
Ще започна от първите твърдения на прокуратурата обективирани в ОА,
че много така акцентирано, тенденциозно се коментира например, че в 11:00
часа пред офиса. Когато се коментираше пред офиса прокуратурата иска да
внуши на няколко места дори, че доверителят ми е стоял на вратата на офиса,
че като някакъв цербер е бранил този офис. Не е давал възможност на
частните обвинители и граждански ищци да влязат вътре. Ето по-нататък на
третия абзац на стр. 2 от ОА – Обвиняемият А. застанал навън пред входната
врата на адреса пред служителите на НАП и заплашил с думите и т.н. Ами
такова нещо няма. Пострадалият Н. казваше за 10 метра на улицата. Т. Т.
говори на улицата, но прокуратурата решава, за да внуши по убедително да го
сложи доверителят ми на входната врата, за да може да се обоснове една
абсурдна и нелогична обвинителна теза. Разбира се този подход няма нищо
общо от обективната истина и вие дори да не вярвате на доверителят ми, че по
това време е бил подпрян на кола. Пил е кафе. Поне показанията на
пострадалите опровергават този подход. Следващото нещо, което
прокуратурата борави на абзац втори от ОА – Обвиняемият С. А. ги
пресрещна на улицата пред офиса като разпозна веднага Т. Т., която е колежка.
И Т. и Н. му се предстаВ., че са служители на ТД на НАП – София и, че търсят
сина му К. А. във връзка с извършване на Насрещна проверка на дружеството
му „Д. Е.“ и, че искат да влязат да съберат, да обезпечат доказателства и т н.
Самите пострадали заявяват, че всичко се разви на улицата, много бързо и ние
нямахме възможност нито да се легитимираме нито нищо, защото нещата се
развиха много бързо. Ето цитирам показания на свид. Т. от 25.03.2024 г. – „…
Нямаше как да заявим, че искаме да влезем в офиса. То става на улицата. Не
13
ни беше дадено право да говорим защо сме там. Още само като ни видя на
улицата той започна да крещи, да вика и да обижда…“. От къде ги извеждат
държавното обвинение тези обстоятелства. Доверителят ми не ги твърди.
Пострадалите не ги твърдят. Никой не ги твърди. Ами тук имаме някаква
абстрактна творческа обстановка към нещата, но тази творческа обстановка,
тази фабула може да има литературен характер, но не се подкрепя от никакви
доказателства по делото. И задавам този въпрос. Има ли по делото едно
доказателство, което да казва, че той ги е пресрещнал, че те са се
легитимирали, че те са искали и са му заяВ., обяснили са му, че влизат на
проверка.Такова нещо няма. Три пъти го водим това съдебно следствие.
Повтаряме. Повтаряме. Такова нещо няма.
По-нататък. Отправил е заканите си срещу същите спрямо живота им и
застанал пред тях с тяло пред входа, за да не могат да минат и да влязат в
офиса. С тяло пред входа. Да едричък е и сигурно затваря входната врата, но
доверителят ми даде обяснения и самите те дадоха обяснения, че всичко става
на улицата, но прокуратурата го праща пред входа с тяло да пречки. Нали
само словесно, но с тялото им препречил да влязат. Литература. Литература.
Много творчество, но не подкрепено с никакви доказателства.
Следващият момент от ОА на стр.3, абзац 2 – цитира се. Възниква и
въпроса чакай сега. В. Б. няма общо с дружеството по отношение на което ще
се извършва проверката. А., служител, работник, общ работник в друго
дружество, за да може да се обоснове, че едва ли не, ако те влязат В. Б. ще им
предостави информацията, която искат. Но В. Б. няма нито пълномощно нито
има някакво отношение с конкретното дружество. К. А. го няма, но за да се
обоснове някаква вероятност, те да свършат някаква работа и се коментират
неща, които нямат никакво правно значение. Нито В. Б.. Нито С. А. може да
им предостави каквато и да е информация. Отново се правят едни внушения,
че тези лица могат да свършат и те могат да свършат някаква работа.
Осуетена невъзможно за извършване проверка, реално това е, но тъй като
прокуратурата ясно съзнава още на ДП е казала, че те няма какво да направят.
Дори и няма защо да ги спират да извършват нещо, което не могат да
извършат. И затова се представят някакви такива обстоятелства, че
доверителят ми противозаконно бил попречил на нещо, което те не могат да
свършат.
14
Възниква въпроса нужно ли е с подобен ОА, с подобни твърдения, не
подкрепени с никакви доказателства прокуратурата да се опитва внушава
обстоятелства, които нямат нищо общо със състава, за който е повдигнато
обвинение и да се твърдят откровени неистини оборени от доказателствата по
делото. Аз смятам, че за наказателното производство това не е нужно. Смятам,
че когато се работи с обективната истина както прокуратурата, така и съдът
трябва да изхождат от доказателствата по делото, а не от субективното
желание на някой автор непременно да накаже доверителят ми за
престъпление, което не е извършено, което е невъзможно за извършване. Да,
наистина двамата служители, частните обвинители и граждански ищци са
служители на НАП и ние не го оспорваме това по никакъв начин. Да, те имат
право да извършат проверка и за разлика от частното обвинение, което
някакви хипотези описва, които не съм си и помислил. Те имат такива права.
Имат такива възможности. Възниква въпроса, както се коментират и в
показанията на свидетелите С. и П., тъй като така се вършат проверки и т.н.
Тръгваш някъде, но не знаеш дали има някой или няма. Злоупотребява се
обстоятелството какъв е разговора с М. А.а. Тя самата свидетелка Т. и М. А.а
говорят, че разговора е бил единствено затова офиса на дружеството дали е
още там или не е. Нищо повече. Това го заявява доверителната на повереника,
той твърди някакви други, че нещо там те предупредили и т.н. Няма такова
нещо. Отново творчество.
Възниква и другия въпрос. Тази неотложност в кР. сметка може да
доведе до само едно нещо да се разходиш напразно без да можеш да свършиш
работа. Независимо дали А. беше провел този разговор или не беше провел
резултата щеше да е същия, защото те и да влязат в офиса няма го управителя
да му връчат каквото и да било. Нямат и възможност и да получат каквото и
да е било. И щеше да се разходят напразно.
Възниква обаче следния въпрос защо се налага така упорито вече
минавам към втората фабула от страна на самите частни обвинители и
граждански ищци защо се налага да се твърдят откровени неистини
опровергани от документи и от свидетелката Т.. Ще ви прочета само чест от
показанията отново дадени на 25.03.2024 г. – четат се показанията на
свидетелката. Едното е неистина и другото е неистина. Има резолюция за
извършена проверка приложена по делото от 05.02.2021г. но според
15
показанията на Т. Т. преди повече от месец тя във връзка с тази насрещна
проверка нещо е комуникирала. К. А. е нещо бил лъгал един, два пъти, три
пъти, пет пъти. На същата дата според нейните показания тя не е изпращала
нищо. Документът, който е издаден от нея за проверката е на същата дата. Не
са били изпращани документи макар и на по-късен етап установи се, че и
документи са изпратени. В две изречения, в три лъже. Възниква въпроса дали
пък тя да е права, аз да бъркам и нейния колега казва, че същия ден, към 11
часа, по ел. поща, след 8 часа каза, не е било преди 8 часа, са изпратени
съобщения до ел. поща на управителя, същия ден. И възниква въпроса как
така свид. Т. коментира месеци преди това за нещо, а пък същия ден било
изпратено. Разбира се после се правеха нелепи опити да се обясняват нещата в
някакъв друг контекст и смисъл, с които се задълбочи още повече това
поведение, защото при една такава интензивна комуникация както е, че е
установено, че З. В. не само по телефона, но имал и лични срещи преди това и
свид. Т. много добре е познавала К. А., управителя на дружеството.
Възниква въпроса във връзка с необаждането на тел. 112. Оказва се, че
двамата нямат телефони. Н. неговия е бил мотиран. Тя няма телефон. В какво
общество живеем на 05.02.2021 г. няма телефони дори и в НАП, което по
техни думи е на две минути път и там нямат телефон, за да се обадят на тел.
112. Аз, не го вярвам и, ако човек желае да се обади на тел. 112 и, ако има
сериозно намерение как те твърдят при условията на неотложност да
извършат проверката. Това може да стане дори чрез офиса на НАП и след две
минути да се върнат, както доверителят ми цитира за случая с 10 полицая и си
влязат. Пък възниква въпроса като дойдат 10, или 20 или 100 полицая да
дойдат, къде ще идат. Управителят го няма, въпреки че по-късно те са го
видели на улицата и той щял да бъде там и да се обадят на тел.112 и ако са
имали сериозното намерение да си свършат работата щели са да го заварят
защото са се разминали на 25 см. на улицата с К. А., но не са го напраВ.. Уж е
неотложно, пък изведнъж стана не толкова неотложно. Уж е важно. Пък
изведнъж става не толкова важно.
Възниква и въпроса да оставим нещата за тел. 112. Възниква за този
сигнал, неприятният. Това са длъжностни лица. Истината така както твърдят.
Редно е, ако не на тел.112 да уведомят преките си ръководители. И отново
поредната лъжа опровергана от С. и П.. Ами ние същият ден се обадихме на
прекия ръководител. Ма няма такова нещо. Има и кореспонденция. Не и на
16
следващия ден както твърди техния повереник. На 7-ми в неделя. Изпратено е
съдържанието, приложено там съдържанието на седми. Потвърдено е и на С. и
на П.. Обяснението е било, че същия ден нещо чакала извинение, че същия ден
не могла. На следващия ден имала лични ангажименти на тях било обяснявано
и едва в неделя е тръгнала цялата работа. А за жалбата в полицията твърдения,
че едва ли не преди това е пратена. Ами не, тя е заведена е на 08.02.2021 г. Ето
е жалбата. Приложена е по делото. Отново и защо е необходимо толкова
много разминавания да има. Разминавания с документите. Разминаванията
със свид. П. и свид. С.. Разминавания между тях двамата в показанията и
когато има толкова много несъответствия за какво говорим. В кР. сметка всяка
една страна в процеса трябва да дава показания под клетва. Защо. И последния
въпрос, който е свързан с показанията и начина на установяване на
обективната истина от страна на частното обвинение. Нещо повече. Свид. Н.
заявява твърдо и категорично – „…никога не съм имал комуникация с К. А..
Никога не съм получавал документи….“. Никога. Никога. И в един момент
когато се дадоха показания се представят доказателства. Да, да той ми изпрати
ама до май месец, ама тогава, ама след срока, да, да има. А защо беше
необходимо това да не го казваш или да го отричаш, че се е случило, когато
реално се е случило. Очевидно, че желанието на двамата свидетели да
представят нещата не такива каквито са в действителност е огромно и затова
се получават всичките тези разминавания и затова се опровергани с всяко
невярно твърдение опровергано било то документи. Било то показанията на
един или друг от свидетелите. Било от всичките всички тези неща
И следващото нещо, което и доверителят ми сочи в своите обяснения е
какво реално се е случило. Дали е имало неправомерни изявления чути от
доверителят ми по адрес на сина му. В това отношение дали версията за такава
липса на желание за извършване на проверка, уж искат ама нямат желание.
Дали е правдоподобно и това, което разказал подсъдимия анализирано от
държавното и частно обвинение като защитни позиция.
Когато желаеш да извършиш проверка имаш целия инструментариум
имаш целия механизъм. Самата г-жа Т. в своите показания заявява, че
разполага с тези възможност и ги знае прекалено ясно и не може да се
откажеш. Самата тя в показанията си твърди – цитират се показанията на
свидетелката Т. Т.. Едното е вярно, че не се е обадила на тел. 112, но и не се е
17
обадила на прекия ръководител. Това е станало в неделя, два дни по-късно.
Възниква въпроса когато при условията на неотложност, толкова важна
проверката, която не търпи отлагане защо не търсиш съдействието, за да се
случи. Очевидно е, че в момента донякъде и под въздействие на емоциите е
станало нещо различно на улицата не толкова свързано със сериозно
намерение за извършване на проверка, а нещо деликатно, което не е могло в
момента до го преработи. Една изпусната фраза и квалификация по
отношение на К. А. е съвсем логично да има такова въздействие да блокира по
всякакъв начин желанието на пострадалите, за мене псевдо пострадали в
конкретния случай, да се ползват от законовите възможности да извършат
проверка. Нещо повече, то не е по желание. Те императивно са задължени да
го направят и да се откажеш да си изпълниш служебните задължения да
искаш съдействието за извършване на проверка.
Смятам, че в конкретния случай и именно така в Светото писание казва
– „По делата ще ги познаете“, но бих доразвил тази мисъл на Спасителя, че и
по бездействието ще ги познаете. Бездействието е обосновано не от нещо
друго, а от тази неудобна ситуация, в която са попаднали, защото когато
дойдат хората от 112, трябва да обясни защо е отправяла такива квалификации
и тези неща ще станат достояние на органите на МВР, което обаче може да
рефлектира и върху служебният статус. Именно заттова е трябвало да се
преработи информацията затова са били необходими не 24 часа, а 48 часа.
Допускам и с помощта на трети лица, за де се представят нещата такива
каквито не са се случили. Но тука вече започват едни абсурдни твърдения, че
доверителят казал, че лежал по затвора. Виждам бюлетина му за съдимост.
Никога не се е случвало това.По някакъв затвор на братя Г..Пак ако влезеш
жив, няма да излезеш. Пък някакви закани. Това е една измислена история
която се е случила 48 часа от събитието. Аз обикновено нямам съмнение,
когето имам обаждане на тел. 112, защото за момента, когато се обаждаш ти
пресъздаваш нещата такива каквито са. Когато ти трябват 48 часа за да
мислиш и да се обадиш не пак на тел. 112, а на прекия ръководител
непосредствено и след това три дни на 8-ми да пускаш жалба. Това вече
коментираме за друга ситуация. Другият въпрос, който и те твърдят, разбира
се доверителят ми и свид. К. А. отричат, че след събитията доверителят ми
отишъл пред офиса на НАП ами добре там вече има хора има служители на
НАП. Има охрана. Защо не го приехте този човек, за да разберете какво се
18
случва. Защо като отива един човек пред офиса на НАП и човека, който
трябва да проверите как дошъл пред офиса на НАП, защо не го приехте. Защо
не му връчихте там каквото имате да връчвате. Защо се криете в офиса на
НАП и там ли има някакъв срам и тук вече говорим можете да откажете С. А..
Викнете управителя с него нямате никакъв спор. Пак странно бездействие се
случва три минути след събитията. Много са странните неща в този процес, за
да се приеме така лекомислено, че е извършено някакво престъпление.
Препраща се към някакъв случай, за който много упорито провереника
държеше да се събере. 1. Там проверката е извършана. 2. Връчени са
документите. 3. Имало е спор на улицата след това постфактом и спор на
улицата, което основно лицето единственото име, което посочва е Ч.
Доверителят ми е посочен като баща на еди кой си за нещо, което се е развило
преди 10 години. Това няма нищо общо с конкретния случай и с конкретния
обстоятелства.
Ето защо, аз така разглеждайки нещата за тези три версии, които се
развиха и са представени от всяка от страните процеса, от страна на
държавното обвинение, от страна на частното обвинение и от гражданските
ищци и подсъдимия е страна.
Вашата е грижа и задължението да стигнете до обективната истина,
защото обективната истина е основата на справедливостта. Само на база на
нея може да се стигне до един справедлив процес. Няма как да се игнорират
всички тези въпроси, които се задават както свързани с държавното
обвинение, така и с частното обвинение. Именно анализирайки събрания
доказателствен материал аз, смятам че фактическата остановка и обективната
истина в конкретния случая, не е така каквото е представена нито държавното
обвинение нито частното обвинение. Истината е такава каквато я заявява
доверителят ми.
1.Няма нищо вярно в това, че месеци наред сина на доверителят ми и
управителл на конкретната фирма, по отношение на която е трябвало да бъде
извършена проверката, няма никаква комуникация нито месеци, дни, никакви
твърдения за болен, за починал човек и т.н. Няма такова нещо. Конкретния ден
на 05.02.2021 г. свид. Т. е възложила на своя колега Н. да извършат проверка.
Хубаво решили са да бъде внезапна проверка, при която да отидат на място.
Независимо, че все още ограниченията на пандемията COVID през м. 02.2021
19
г. бяха налични, и много фирми работят и ХОМ офис. Независимо от всички
тези обстоятелства дали знаят или не знаят, че ще намерят някой, там решават
на място. Имат такова право. Тяхна е волята. Както сочи обаче свидетелката
С. при такова нещо като не си организираш срещата вероятността да не
свърши работа е голямо, защото като не намериш представител на
дружеството няма да свършиш нищо и ще се разходиш без да свършиш
никаква работа. Потвърдено е и от свидетелката М. А.а, че преди да тръгнат те
са и задали въпроси. Тя е работила на гише обслужване на клиенти и са задали
въпроси дали офиса се намира още там. И тя е заявила, че офиса е там. По
никакъв начин не е установен основното твърдение на свид. Т. и така
развявано от нейния повереник, че е имало комуникация по телефон между М.
А.а и С. А. и между нея и К. А.. Такова нещо в този процес не се доказа, а
такава удобно предположение и съждение може всеки да развива както си
иска. Но в процеса имаме изискване за доказаност по несъмнен начин на
такива твърдения, предположения и удобни съмнения не могат да бъдат
такова доказателство. Няма такива данни. Пък самата свид. М. А.а сочи, че са
разведени по това време не са имали комуникация със С. А.. И наистина имат
право по ДОПК при условията на неотложност да си свършат работа да
извършат проверка и да изискат документите. Тръгнали са, тъй като
разстоянието е близо на две минути път на улицата са видели С. А. така както
сочи, въпреки че самите те сочат, че това е било на улицата дали е от 6 до 10
метра, както Н. твърди, или от 8 до 10 метра или 3 – 4 метра, той е бил опрян
на колата, пушил е цигара и е стоял пред офиса. В този момент е възприел
фразата, че К. А. измамник и крадец, изречена от свид. Т. и като един баща,
защото най-силно човек може да бъде ударен чрез децата. Защото понякога
подобни обиди адресирани към един баща не могат да възпроизведат толкова
емоционална реакция както когато се засяга детето. Още повече, че подобни
твърдения не се основават на нищо от живота на К. А.. Нито е бил осъждан.
Нито са водени наказателни производство. Нито нищо подобно. Между
другото за подобни квалификации съобщава и свид. М. А.а на разпита и който
беше проведен в хода на съдебното заседание по адрес на К. А.. Не знам какво
е дало основание да се правят тези квалификации, защото ако вземем предвид
показанията на З. В.. Имали са контакти и служебни задължения с К. А. преди
това той като счетоводител на дружеството е имал разговори със свид Т., но
това е било възприето от доверителят ми. Към този момент доверителят
20
последното нещо, от което се е интересувал какво работят, какво правят. Става
въпрос за едни лични отношения възниквали заради непремерени изказвания
на свид. Т. и той е реагирал емоционално като баща и без да касае неговия син
като управител на дружество. Без да касае длъжностното качество на тези
лица. Става въпрос за разговор между хора. Разговор между хора, който не
цели някакви намерения и нещо не свързано с техните служебни задължения
лично, твърде лично както се казва и коментира в разни фирми и е популярна
тази фраза той е реагирал емоционално. Самият той заявява, че се афектирал
от тези квалификация за сина му и е направил забележка на Т. Т. без да има
никакво физическо посегателство. Без да има никакво приближаване той си е
останал статически на място и всичко се е развивало на разстояние от входа.
В подкрепа на това, че доверителят ми казва истината е и факта, че и в
конкретния случай те и да бяха отишли нищо не могат да направят. Няма го
управителя. Тази неотложност не е по НПК, а по ДОПК. НПК позволява, ако
има престъпление започва претърсване, обиск, изземване и т.н. по ДОПК,
няма такива възможности. Връчваш. Чакаш. Та тази неотложност не могат да
влязат без управителя. Не могат без управителя да връчат нищо, а той е
единственото лице. Няма и пълномощно. Доверителят ми няма никакъв мотив
да ги спира. Идете там да свършите нещо като знаят прекрасно че нищо не
могат да свържат. Личният момент е водещ тук. Какви са те. Ами те са хора
както всички останали. Държавните служители те са важна структура в
държавната администрация. Имат значение като работа, но тука не говорим за
такива отношения. Говорим за лични отношения и те са хора като всички
останали. Трябва да зачитат достойнството. Трябва необосновано да отправят
някакви обиди по отношение на лица, които казват че не ги познават, пък в
същото време не е така. И тази емоционална реакция наистина е възпроизвела
някакъв афект. Те казват, че уж са тръгнали на там, пък решили да се върнат.
Хубаво от тука на сетне доверителят ми е останал на място. На място са се
разминали и в кР. сметка С. А. е никой. Пред тях на улицата на 20 см. е
управителя К. А.. Ако имаха намерение да свършат работа можеше да спрат и
да кажат ние сме тръгнали при тебе, не при бащата ти, искаме да свършим
това и това или елате при нас в НАП да връчим еди какво си или дайте да
отидем до офиса. В конкретния случай такава важна неотложна проверка в
един момента не става нито важна нито неотложна. Разминават се с
управителя и нищо.
21
Следващият въпрос, който е важно при условията на неотложност. Тел.
112, самите заявяват не са търсили. Следващия момент К. А. отива пред
офиса. Пак него го приемат, за да му връча.
Смятам, че причината затова е само една, че неудобно е с това лице да се
общува, защото преди малко са казали неверни, обидни изрази, които са
афектирали бащата и от тази неудобна истина е блокирала възможността им
да действат като служители, ако са имали подобно намерение. И от там
насетне цялото това развитие как да бъде облечен един такъв нетактичен
случай с някакви действия, при които да не са уязвими и вече след 48 часа
размисъл са стигнали до извода, че единственото печелившо в конкретния
случай да се представи, че осуетена проверка, невъзможна за изпълнение
проверка и по този начин започва цялата тази машина на цялото производство.
Служителите на НАП. Кореспонденцията на 7-ми февруари. На следващия
ден пък вече тази кореспонденция вменява да се подаде жалба и на 8-ми
февруари е заведена такава жалба с Вх. № *** от същата дата. И тръгват
нещата на 08.02.2021 г. да се развиват в тази посока и вече свидетеля С. и
свидетеля Л., които много конкретно и двамата казват, ако има такова нещо, аз
ще се обяда на тел. 112 и ще свърша работа, никой не може да ми попречи да
си свърша работата, но в конкретния случай това не се е случило.
Анализът на всички тези доказателства сочи, че доверителят ми не
извършил никакво престъпление на 05.02.2021 г., защото задълбочения подход
към действията и бездействията на частните обвинители и граждански ищци
именно сочат на този извод, че истината е друга много по различна от тази,
която се пресъздава в противоречивите свидетелски показания.
Противоречиви между тях. Противоречиви във времето и се добавят нови, и
нови неща и анализа сочи именно на един личен момент, който по никакъв
начин не може да бъде престъпление. Има ли право едно лице, когато на
улицата някой каже нещо обидно за неговия син да реагира и да направи
забележка. Ами да, има. Има и морално право, морално даже като баща е
задължен да го направи да защити честта и достойнството на сина са, а и като
гражданин има такова право. Има ли право трето лице да нанася обиди без да
познава както самите твърдят подобни неща измамник, крадец, след като няма
дори влязла в сила присъда. Нямат такова право. И в кР. сметка за доверителят
ми отношенията си приключили. Той е направи тази забележка от тук на сетне
22
нещата са приключили. Личният момент в цялата тая история игнорира
възможността от обективна и субективна страна да се осъществи състава на
чл.258 от НК. Самите изисквания за са съставомерност са изложени в чл.258
ал.1 от НК, ал.2 е дадено едно квалифициращо обстоятелство. В ал.1 – казва,
който противозаконно пречи на орган на приходите да изпълни свое законово
задължения. Доверителят ми по никакъв начин не е пречил на органите на
приходите да извършат своето законово задължение. Това законово
задължение, което те измислят и твърдят, че са тръгнали да изпълняват
проверка, практическо обективно е било невъзможно за изпълнение, тъй като
управителя не се е намирало в дружеството, а в моментите, в които е било
възможно да се изпълни, към момента когато са изричани думите от
доверителят, а в моментите в които е било възможно да се изпълни, те са
преценили, че не следва да го изпълнят, защото няколко секунди след това са
се разминали с управителя на дружеството. Защото отказали са да извикат
полиция по тел. 112 и чрез тяхно съдействие да изпълнят задълженията си.
Така, че в основата на всичко не е противозаконното пречене да изпълнят свое
законово задължение, защото така както има законово задължение да
изпълнят такова нещо, имат законово задължение, ако някой му попречи да се
обади на тел. 112, което не е направено. Така, че от обективна страна не можем
да говорим за подобно поведение. Диалогът между доверителят ми и частните
обвинители и граждански ищци не е диалог между орган по приходите и
гражданин, който пречи, а е личен диалог във връзка с непремерени и обидни
изявления по адрес на сина на доверителя ми. От субективна страна
доверителят ми по никакъв начин не е имал представа и най-малкото
очакване, че нещата ще бъдат интерпретирани, представени 48 часа по-късно
по начин различен от този, който действително се е случил. Нямайки
представа, че отговаряйки на една лична обида към сина му това може да
произведе афекта да откаже органа по приходите да си изпълни законовите
задължения дори и да го откаже да извика тел. 112 и т.н. А по отношение на
ал.2, квалифициращото обстоятелство в случая не е налице. Нито има сила.
Нито заплашване. В конкретния случай има отговор на една обида.
С оглед гореизложеното, смятам че поведението на С. А. е
несъставомерно нито от обективна нито от субективна страна и задълбочения
анализ на доказателствата по делото, на действията и бездействията изводими
от правилата на житейската логика сочат, че в конкретния случай не може да
23
се говори за такова престъпление и единственият адекватен резултат на това
водено години наред производство е пълното оправдаване на доверителят ми
на основание чл.304 от НПК, защото по делото освен, че деянието не е
извършено, не е извършено от доверителят ми виновно и няма никакво
основание да се ангажира неговата наказателна отговорност.
Нещо повече законодателят е посочил в нормата на чл.303 ал.2, че такова
поведение трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Кое е несъмнен начин.
Голословните твърдения на прокуратурата опровергани от показанията дори
на самите частни обвинители и граждански ищци. Кое е несъмнения начин.
Показанията на двамата пострадалите, които са опровергани от писмени
документи, които си противоречат един други му и противоречат с
показанията на техните преки ръководители С. и П. и с показанията на К. А.,
В. Б., З. В. и т.н. Кое е несъмнен начин това невъзможност за възприемане на
поведение уж ще пречиш пък не търсиш полицията, за да си свършиш работа.
Па уж е неотложна, пък всъщност няма нищо такова. Всичко това сочи на
несъмнен начин, ако има нещо несъмнено в конкретния случай при този
доказателствен материал е това, че доверителят ми не е извършил подобно
престъпление
При тези обстоятелства да се коментират и граждански искове с
претендирани обезщетения по 10 хил. лева със законната лихва за 4 години,
което надхвърля вече 14 хил. лева е нещо, което е абсурдно.
Почитаемият съд не може да подходи към тези факти абсурдно и се
надявам, че ще отговори по принципите на НПК за разкрИ.е на обективната
истина. Няма основание предявяването на подобни граждански искове. Няма
доказани изобщо никакви неимуществени вреди и аз затова аз ви моля да
постановите решение по силата, на което да ги отхвърлите изцяло като
неоснователни.
По изложените съображения ви моля за вашата присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА ПОДС. С. А.: Съдът да реши.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът постанови присъдата в присъствие на страните и
начините и на обжалване.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 12:40 часа.
24
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 311 ал.2
НПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията и съдебния секретар.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
25