№ 56
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500219 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. 427/ 2020 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗАД Д. ж. и з.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И., ж.к. Д., бул.
„Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. – заедно от поне
двама изпълнителни директори, да заплати на ЕЛ. СТ. С., ЕГН **********, с
адрес: с. Ж.В., община Сливен, ул. „П.М.“ №**, сума в размер на 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
вследствие получените увреждания при пътнотранспортно произшествие
(ПТП) от 9.10.2019 г. в с. Ж.В., община Сливен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.08.2020 г., до окончателното изплащане, като
искът над уважения до претендирания размер от 25 000 лв. е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД Д. ж. и з.“ АД, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Н.Г., срещу постановеното
1
решение, в която същото се оспорва, като неправилно и необосновано,
постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Въвежда се искане за неговата отмяна, с намаляване
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Заявява се в жалбата, че присъденото е прекомерно завишено и не
съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с наличието на
съпричиняване от страна на въззиваемата за настъпване на инцидента и
вредите от него.
По мнение на въззивника, съдът е допуснал нарушения на
процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението си, е анализирал едностранчиво и в полза на въззиваемата,
игнорирайки част от установените по делото обстоятелства. В жалбата са
развити оплаквания, че е пренебрегнат фактът, установен от свидетелските
показания на водача на процесното МПС, че местопроизшествието не се
характеризира като тротоарно пространство, а като паркинг, намиращ се пред
магазин, както и обстоятелството, че водачът е потеглил от паркомястото си
на заден ход, без да има възможност да забележи пострадалата, доколкото
същата е била наведена зад автомобила, попадайки в мъртвата точка на
видимост.
Изтъква се, че посоченият по изслушаната съдебна автотехническа
експертиза механизъм на ПТП е непълен, неясен, необоснован и
противоречив. Акцентира се на обстоятелството, че произшествието е било
технически непредотвратимо, доколкото водачът обективно не е имал
възможност да възприеме местоположението на пешеходката.
Във връзка с претърпените вреди, се релевират доводи, че по -
голямата част от травматичните увреждания на ищцата се характеризират
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, не са налице
усложнения и необратими последици за здравословното й състояние;
въззиваемата не е провеждала рехабилитация, която би спомогнала за
възстановяването й от инцидента.
2
Изразява се несъгласие с размера на обезщетението, като същото се
квалифицира като завишено, несъответстващо на реално претърпените болки
и страдания.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЕЛ. СТ. С., чрез пълномощника й адв. Е.П., в който същата се оспорва, като
неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и справедливо.
Подчертава се, че по делото е била установена вината на водача на
увреждащия автомобил, който е предприел технически неправилна маневра
на заден ход, в зоната на тротоарното пространство, където се е движила
въззиваемата.
Излагат се съображения, че не е установено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като мястото на удара е
на тротоара, извън платното за движение.
Подкрепя се изводът на съда от първа инстанция за причинна връзка
на причинените увреждания с процесното ПТП, както и преценката му
относно справедливото обезщетение. Сочи се, че присъдената сума не
надхвърля обичайно определяната такава по сродни казуси. Изводите на
първоинстанционния съд относно обема на вредите и дължимото
обезщетение са съобразени със задължителната съдебна практика, поддържа
въззиваемата.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
3
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззиваемата, като следствие от пътен инцидент, от който тя
е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – И.С.И..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззиваемата е отправила до
застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498,
4
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие, поради несъгласие с изплатеното от
застрахователя обезщетение от 5000 лв., е инициирала настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото същият е платил извънсъдебно
обезщетение по застраховката. Ето защо, налага се изводът, че между
страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта. Не следва да се обсъждат, в
този смисъл, оплакванията във въззивната жалба на застрахователя за
случайно събитие и липса на вина на делинквента – застрахован, въведени
като твърдения за непредотвратимост на инцидента.
Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да
получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и
страданията от деликта.
Видно от данните по делото, на 9.10.2019 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззиваемата е била увредена, като
пешеходец, в с. Ж.В., на тротоарното пространство, югозападно от ул. „И.Г.“,
пред железарски магазин, когато, при маневра движение на заден ход,
предприета от водача на лек автомобил Пежо, с рег. № ДР ***** АТ, е била
ударена със задната част на автомобила.
В резултат на настъпилия сблъсък, на въззиваемата са причинени
следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска
експертиза: контузия на главата, с наличие на разкъсно-контузна рана в
дясната половина на челото, на границата на окосмената част на главата,
наложила извършването на хирургична обработка и шев; контузия на гръдния
кош без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни
структури, участващи в изграждането му и други усложнения или
травматични увреждания; контузия на лявата ръка с клинични и
рентгенологични данни за счупване на лъчевата кост на ръката на типично
5
място, в нейния долен край, над гривнената става, наложило
имобилизирането на ръката с гипсова имобилизираща превръзка за период от
месец и половина. Вещото лице по експертизата, при проведения актуален
преглед на пострадалата, е констатирало, че в дясната половина на челната
област, на границата на окосмената част на главата, се вижда белег от
разкъсно-контузна рана, разположен хоризонтално, с дължина около 3,5 - 4
см, със следи от хирургични шевове от двете му страни, с бледорозов цвят и
на нивото на околната кожа; налице е слабо изразена оточност в областта на
гривната става на лявата ръка, с опипване на костна неравност в долния край
на лъчевата кост, без палпаторна болезненост, като подвижността на ръката в
гривнената става е възстановена в обем, съответстващ на обема на движение
на здравата дясна ръка, с леко ограничение при свиване на китката на ръката в
посока нагоре. Възстановителният процес за най-сериозните по тежест увреди
е с продължителност, според вещото лице, от три - четири месеца. Изразен е в
експертизата и при разпита на вещото лице в съдебно заседание извод за
пълно възстановяване функциите на крайника, с незначителни остатъчни
затруднения – незначително ограничение в движението и леко изразена
деформация, които не оказват значимо негативно влияние в ежедневието на
въззиваемата.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като
изброяването е примерно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
6
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, вследствие инцидента, въззиваемата е понесла
увреждания с комплексен характер – счупване, разкъсно-контузна рана,
контузия без фрактури. Претърпяла е хоспитализация с продължителност от
два дни, хирургична обработка на раните с шев, мануална репозиция под
местна анестезия и рентгенов контрол на костните фрагменти на счупената
кост, обездвижване на крайник с гипсова имобилизация за продължителен
период. Възстановена е от уврежданията, но все още изпитва ограничения,
получила е траен белег на лицето.
Разпитаните пред съда от първа инстанция свидетели А. и Т.,
непосредствено възприели състоянието на въззивницата след инцидента,
споделят за нейните преживяванията, натоварени със силни болкови
усещания, невъзможност самостоятелно да се придвижва и обслужва в
ежедневието за известен период.
Към датата на пътния инцидент, пострадалата е била на възраст 78
г., с придружаващо заболяване от артериална хипертония, без отношение към
уврежданията или оздравителния процес.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– възрастта на въззиваемата; причинените множество тежки травматични
увреждания със счупване на кост на крайник; претърпени хоспитализации,
хирургична интервенция, имобилизация, болезнени усещания, траен белег,
трайно ограничение в движенията на ръката; периода на възстановяване, и,
воден от общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 23 000 лв. Като се вземат предвид изплатените от
застрахователя 5000 лв., претенцията е основателна до размера на 18 000 лв.
7
Лишено от основателност е въведеното от застрахователя
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, изразяващо се в движение в пределите на паркинг за
автомобили, а не по тротоар, и несъобразяване поведението й с правомерно
предприетата, при подаден светлинен сигнал, маневра движение назад от
водача на лекия автомобил.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
От заключението на изготвената и приета по делото пред съда от
първа инстанция съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
ползвало събраните материали по досъдебното производство, образувано по
повод пътния инцидент и впоследствие прекратено, категорично е установено
че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на тротоарно
пространство, извън платното за движение на пътни превозни средства. При
разпита си в съдебно заседание, прекият причинител на увреждането също е
потвърдил, че инцидентът е настъпил на площад в населеното място, покрит с
плочки, непредставляващ част от уличното платно, използван за паркиране от
клиенти на разположените в близост магазини.
При принципната допустимост съгласно ЗДвП престой и паркиране
на автомобили да се извършва на тротоар, водачът следва да е особено
предпазлив и внимателен към уязвимите участници в движението. Установи
се по делото, че въззиваемата бавно се е придвижвала именно по
предназначеното за движение на пешеходци пространство, не е навлязла
внезапно и непредвидено зад лекия автомобил, направлението и скоростта й
на движение са били възприети от водача, по негови собствени свидетелства,
и единствено на неговата неправилна преценка за възможността свободно да
осъществи маневрата движение назад се дължи стълкновението между
автомобила и пострадалата, без какъвто и да е обективен принос от
въззиваемата.
8
Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези
на първоинстанционния съд обосновава потвърждаване на атакувания
съдебен акт. Решението следва да се потвърди и в частта относно дължимата
законна лихва за забава, поради функционалната обусловеност на този иск от
основателността на главната претенция.
При този изход от делото и отправеното искане, на процесуалния
представител на въззиваемата следва да се присъди възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1070 лв., платимо от дружеството
– въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 24.02.2021 г. на Окръжен съд
Сливен, постановено по гр.д. 427/ 2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. ж. и з.“ АД , ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1172, район И., ж.к. Д., бул. „Г.М.Д.“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на адв. Е.П., с адрес: гр. Сливен, ул.
„Г.С. РР.“ № /, сумата от 1070 лв. – възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10