О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______________
гр. ВАРНА, _____.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова
ч.т.д.№182 по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба от Ю.А.Н., чрез адв.М., срещу определение №279/23.01.2020г. по
в.т.д.№983/2019г. на ВОС, с което е върната като недопустима молба
вх.№34887/25.11.2019г., подадена от жалбоподателката, за допълване на
постановеното по делото решение.
В жалбата се твърди, че
определението е неправилно. Депозираната втора молба за допълване на решението
не е за произнасяне по нищожността на т.2.1 от договора, а съдържа искане да
произнасяне по предявените като евентуални самостоятелните искове за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, касаещи начина на изпълнение
на целия договор, евентуално, начина на формулиране и извършване на заплащането
по т.2.1 от него. В молбата са посочени твърденията, които обосновават защо
изпълнението на договора е довело до неоснователно разместване на блага.
По същество се
претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на искането
по същество.
Ответникът „Миг Маркет“
ООД, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по
жалбата.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК /депозирана по пощата на 13.02.2020г.,
съобразно клеймото на пощенския плик/ и е допустима.
Съдът, след преценка на
изложените в жалбата съображения и материалите по в.т.д.№983/2019г. на ВОС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС
е образувано по въззивна жалба от Ю.А.Н., чрез адв.М., срещу постановеното
решение №1647/18.04.2019г. по г.д.№6485/2018г. на ВРС.
С решение
№924/25.10.2019г. по в.т.д.№983/2019г. на ВОС решението по г.д.№6485/2018г. на
ВРС е потвърдено.
С молба
вх.№31942/29.10.2019г. въззивницата е направила искане за допълване на
постановеното от състава на ВОС решение, като съдът се произнесе по цялото
искане формулирано във въззивната жалба и предявените пред ВРС искове, а
именно: за прогласяване нищожността на т.2.1 от договора между страните и
съответно на това основание за връщане на платените по нищожната клауза
средства. Твърди се, че ако договорът е за общи части по чл.2 от ЗУЕС в него
нямат място дейностите по индивидуалните услуги и обекти на ответника и не
трябва да се плащат 10 евро на кв.м за тях, а няма разграничение колко следва
да се плаща само за общите части. Ако се приеме, че договорът е за дейности по
ползване на индивидуални услуги и обекти на ответника, в него нямат място
дейности по общите части на сградата, а няма в 10 евро разграничение колко се
плаща за индивидуалните услуги и обекти на ответника, за които и не е ясно и защо
кв.м на апартамента на ищцата следва да се имат предвид. В молбата е направено
и искане за поправка на решението в частта, с която е прието, че същото не
подлежи на касационно обжалване.
С решение
№1007/15.11.2019г. по в.т.д.№983/2019г. на ВОС искането за допълване и поправка
на постановеното решение №924/25.10.2019г. е оставено без уважение.
На 26.11.2019г. по
делото е постъпила касационна жалба вх.№35031/26.11.2019г.
На 25.11.2019г. е
постъпила и молба вх.№34887 от Ю.А.Н., гражданин на Руска Федерация, действаща
чрез адв.М., за допълване на решението, като съдът се произнесе по предявената
в условие на евентуалност самостоятелна претенция по иска с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а не като такава обусловена от иска за нищожност.
В молбата се сочи, че е
предявен евентуален иск за връщане на дадените по договора суми с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърденията, които обосновават претенцията
са всички онези части от жалбата, които коментират начина на изпълнение на
договора. Мотиви за неоснователното плащане по т.2.1 от договора има и в
мотивите за нищожността на т.2.1, а именно: ако договорът е за общи части по
чл.2 от ЗУЕС в него нямат място дейностите по индивидуалните услуги и обекти на
ответника и не трябва да се плащат 10 евро на кв.м за тях, а няма разграничение
колко следва да се плаща само за общите части; ако договорът е за дейности по
ползване на индивидуални услуги и обекти на ответника, в него нямат място
дейности по общите части на сградата, а няма в 10 евро разграничение колко се
плаща за индивидуалните услуги и обекти на ответника, за които и не е ясно и
защо кв.м на апартамента на ищцата следва да се имат предвид.
С определение
№279/23.01.2020г. молбата за допълване на решението е върната като недопустима,
тъй като по направеното с нея искане вече е налице произнасяне на съда с
постановеното решение №1007/15.11.2019г.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.250 от ГПК постановеното по делото решение подлежи на
допълване, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, с
което е бил сезиран.
В производството по допълване
съдът не може да извършва преценка на други факти и обстоятелства, които се
твърдят от молителката, нито да излиза извън предметните предели на въззивното
производство, очертани с постановеното по делото първоинстанционно решение.
В конкретния случай,
искането, с което е сезиран съдът с втората молба за допълване на постановеното
по делото решение е идентично на това, вече разгледано с решение №1007/15.11.2019г.,
а именно за осъждане на ответника да заплати процесната сума поради липса на
основание за получаването ѝ. В хода на цялото производство
/първоинстанционно и въззивно/, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД е разгледан като обусловен от главния иск за нищожност на сключения
между страните договор, в какъвто смисъл е и произнасянето на въззивния съд,
включително и по направеното искане за допълване на постановеното решение.
Повторно искане за допълване на решението с разглеждане на иска по чл.55 от ЗЗД,
на основанията вече обсъдени при първоначалното произнасянето на съда, е
недопустимо.
В депозираната втора
молба липсват твърдения за наличие на въведени с въззивната жалба възражения,
които са останали неразгледани от съда и по съществото си представляват
непълнота на произнасянето на въззивната инстанция.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
№279/23.01.2020г. по в.т.д.№983/2019г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: