РЕШЕНИЕ № 536
гр. Сливен ,
16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното заседание
на десети май , през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното
от съдия Каранашева
гр. дело № 6448 по описа за 2018 год. на СлРС ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че Гаранционен фонд е изплатил на основание чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ отм. е
изплатил щета –обезщетение за имуществени вреди в размер на 899.96лв за увреден
при ПТП, настъпило на 30.05.2012г. в гр.Сливен.Сочи се, че виновен за ПТП-то е
ответника И.Д.С., който управлявайки л.аФиат Пунто, с ДКН СН8777НН, собственост
на ЕТ „Фокус-Хюсейн Целов", при движение по ул. ..Илинденско
въстание", предприема неразрешена маневра-изпреварване отдясно, не
осигурява достатъчно странично разстояние до движещото се пред него МПС-2, удря
го и така причинява процесното ПТП.В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Поискано е да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
899.96лв, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди, изплатено
от Гаранционен фонд, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, както и направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така
предявеният иск, като такъв с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ отменен вр.§22 от КЗ вл.в сила на
1.01.2016г.
Указано е на ищеца, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията за настъпилото ПТП на
30.05.2012 г., начина на настъпване на ПТП-то, причинените имуществени вреди,
вината на ответника за настъпилото ПТП, причинната връзка между настъпилото ПТП
и причинените вреди, е негова.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че не се оспорва, че ответника е
участвал в посоченото от ищеца ПТП, но е оспорен механизма за настъпването му.
Освен това в Констативния Протокол за ПТП е налице липса на констатации относно
вината на ответника.Не е ясно как ищцовото дружество е приело, че ответника е
виновен за причиненото ПТП, само въз основа на така представения Протокол за
ПТП от 30.05.2012г. От изложеното, по никакъв начин категорично не се
установява виновното му поведение - посочено е само, че обстоятелствата и
причините за ПТП са в процес на изясняване, както и че е образувано досъдебно
производство.В представения Протокол за ПТП не се съдържа план схема на
ПТП.Твърди се, че изложеното в исковата молба и приложените доказателства се
установява, че срещу ответника има издадено НП №672 от 2012г., с което е
наказан по чл.315 ал.1т.1 от КЗ, което е връчено и е влязло в сила на
31.01.2013г. Съставен му е АУАН за допуснато ПТП и е издадено НП №492 от
12.04.2013г. с което е наказан по реда на чл.179 ал.2 от ЗдвП, но от Писмо с
per. №5358 от 19.04.2013г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция" на
Областна Дирекция на МВР Сливен не става ясно и няма доказателства, че НП
съдържа констатации за вината само на ответника . Не става ясно защо АУАН за
допуснато ПТП на 30.05.2012г. е издаден с дата 29.03.2013г. или 11 месеца след
Констативния Протокол за ПТП.Видно от второто Писмо с изх.№ 6942 от
06.06.2013г., издадено от Началник Сектор Пътна полиция при ОД-МВР Сливен - НП
№492/2013г. е връчено на 23.04.2013г. на ответника и е посочено, че е влязло в
сила на 30.04.2013г.Твърди се, че ищецът не е представил нито едно
доказателство за основателността на предявената си претенция. В случая
посоченият от ищеца протокол за ПТП не може да е доказателство за твърдените от
него факти.Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на другия водач на
МПС, което е основание за намаляване на претенцията на 50 процента.Направено е
възражение за погасителна давност върху претендираната сума -изтекла е общата
погасителна давност от пет години по чл.110 от ЗЗД, чийто начален момент е
плащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В случая
обезщетението е изплатено на 20.11.2013г., видно от представеното платежно
нареждане по делото.
Поискано е да бъде отхвърлен
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество редовно призовано, представител не се явява, в писмено
становище моли да бъдат уважен изцяло предявения иск за главница и мораторна лихва и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника И.Д.С.,
редовно призован не се явява, вместо него се явява назначения му особен
представител адв.А., която моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на доверителя му направените по
делото разноски.
Съдът на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, след като обсъди становището на страните и представените и приети по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На зададения въпрос на
ищцовото дружество дали ще се ползва от протокол за ПТП с пострадали лица,
въпреки подаденото писмено становище не е заявено от ищеца дали ще се ползва от
него, поради което следва да се изключи от доказателствата по делото.
От писмо от ОД на МВР Сливен
се установява, че НП на И.Д.С. е връчено на 23.04.2013г. и е влязло в сила.
От справка от база данни се
установява, че лек автомобил с рег№СН8777Нн няма валидна застрахователна полица
Гражданска отговорност за 30.05.2012г.
На 31.05.2015г. е подадено
уведомление за имуществени вреди от ЕТ Арея-Дизайн-Петър Петров за настъпило ПТП на 30.12.2012г.
С доклад по щета са оценени
щетите на 899.96лв, а сумата за предявяване на регрес на 936.96лв.
От заключителна техническа
експертиза се установява, че щетите са оценени на 899.96лв.
На 20.11.2013г. е издадено
платежно нареждане, с което Гаранционен фонд е заплатило по сметка на ЕТ
Арея-Дизайн-Петър Петров сумата в размер на 899.96лв.
На 20.06.2014 г. Гаранционен
фонд е изпратило регресна покана до И.Д.С. и е поискано да се изплати
застрахователното обезщетение в размер на 899.96лв. Писмото е върнато като непотърсено-
Съдът приема
горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива,като събраните
писмени доказателства, назначената и
изпълнена по делото съдебно авто-техническа експертиза са непротиворечиви и кореспондират помежду
си.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съдът приема, че в настоящия
случай е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ отменен вр.§22 от КЗ вл.в сила на 1.01.2016г.. Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Не се доказа в производството по пътя на прякото,главно и пълно доказване
настъпването на ПТП и причинените имуществени вреди. В в заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение като дата на настъпване на застрахователното
събитие се сочи 30.12.2012 г.Не се доказа по безспорен и категоричен начин в
настоящото производство настъпването на ПТП-то на 30.05.2012г., че вина за
настъпването на ПТП има ответника и вследствие на поведението на ответника
ПТП-то е настъпило и са причинени имуществени вреди По направеното възражение за изтекла
погасителна давност, съдът приема възражението за основателно.Съгласно
разпоредбата на чл.197 от КЗ отм. Правата по застрахователния договор се
погасяват с три годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
живот, злополука и при застраховка Гражданска отговорност с пет годишна давност
от датата на настъпване на събитието.Застрахователното събитие е настъпило на
30.05.2012г., а исковата молба е предявена на 21.11.2019г. т.е към момента на
предявяването на исковата молба е погасено правото на иск и правото на
принудително изпълнение.С оглед изложеното предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на
назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер
на 300 лв., тъй като по делото не е подаден отговор от назначения особен
представител.
Така
мотивиран,СлРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ отменен вр.§22 от КЗ вл.в сила на 1.01.2016г.
от Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Граф
Игнатиев №2, ет.4 за осъждане на И.Д.С., ЕГН********** да им заплати сумата от
899.96 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета от
20.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2018
г. до окончателното изплащане на задължението,поради погасяването по давност на
правото на иск и правото на принудително изпълнение като неоснователен и недоказан.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. А. да
се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: