Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА П.
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13968 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
365169 от 19.03.2018
г. по гр. д.
№ 43328/2017 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.М.,
ЕГН **********, К.И.Ш., ЕГН **********, Й.Ц.М., ЕГН **********, П.Ц.М., ЕГН **********,
Д.Ц.М., ЕГН ********** и Ц.Ц.М., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 от
ЗЕ съдът е признал за установено в отношенията между страните следното:
- че ответника А.А.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/ 2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
632.35 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 5.35 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 40.55 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
05.10.2016 г. като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над 5,35 лв. до пълния предявен размер от 8.92 лв., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.46 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
- че ответника К.И.Ш., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/ 2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
632,35 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 5.35 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 40.55 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
05.10.2016 г. като Е ОТХВЪРЛИЛ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над 5,35 лв. до пълния
предявен размер от 8.92 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.46 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
- че ответницата Й.Ц.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/ 2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
158.09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 1.34 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 10,14 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
05.10.2016 г. като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над 1.34 лв. до пълния предявен размер от 2.23 лв., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0.36 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
- че ответницата П.Ц.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/ 2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
158.09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 1.34 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 10,14 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
05.10.2016 г. като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над 1.34 лв. до пълния предявен размер от 2.23 лв., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,36 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
- че ответницата Д.Ц.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/ 2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
158,09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 1.34 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 10.14 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 05.10.2016
г. като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над 1.34 лв. до пълния предявен размер от 2.23 лв., както и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,36 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
- че ответника Ц.Ц.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016 г. по ч.гр.д. № 61924/2016 г. по описа на CPC, 141 състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
158,09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 1.34 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап.
№ 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отразени по партида с аб. №
052817, дължими за периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 10.14 лв., представляваща мораторно обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
05.10.2016 г. като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над 1.34 лв. до пълния предявен размер от 2.23 лв., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0.36 лв., претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2015 г. до 05.10.2016 г.
Със същото решение на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД следните суми:
- ответниците А.А.М., ЕГН **********, и К.И.Ш.,
ЕГН **********, всеки от тях да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 223,09 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, и
сумата 70,79 лв., сторени разноски в заповедното производство.
- ответниците Й.Ц.М., ЕГН **********, П.Ц.М., ЕГН **********, Д.Ц.М.,
ЕГН ********** и Ц.Ц.М., ЕГН ********** всеки от тях да заплати на „Т.С.” ЕАД
сумата 111,55 лв., представляваща сторени разноски в производството пред
първата инстанция, и сумата 35,39 лв., сторени разноски в заповедното
производство.
Недоволни от така постановеното решение
в частите, с които са уважени
предявените от ищеца установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, са останали ответниците Ц.М., Д.М.,
П.М., Й.М., А.М., които в срока по чл. 259, ал. 1 го обжалват при твърденията,
че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и събраните по делото писмени доказателства. По
делото не се установява размерът на претендираното от кредитора вземане.
Въззивникът-ответник К.Ш. също депозира
въззивна жалба с вх.№ 5061161 от 13.04.2018 г. с която се обжалва цитираното
по-горе съдебно решение в частта, с която установителните искове са уважени по
отношение на него. Въззивникът поддържа, че не е ползвал топлинна енергия и не
е задължено лице за процесния топлоснабден имот. „Т.С.“ ЕАД е издала декларация
за прехвърляне на партидата на лицето А.М..
Депозирана е молба от 13.06.2019 г. от
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, с която заявява становище по въззивната жалба и
по съществото на спора. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски за
юрк. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещните страни. Към молбата е приложено пълномощно за юрисконсулт на „Т.С.“
ЕАД.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивните жалби и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна
енергия на адрес: гр. *******.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. Съгласно приетите
по делото писмени доказателства - договор за продажба от 08.02.1969 г. на
държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ се установява, че Й. А.М.е придобила
собствеността върху следния държавен недвижим имот: апартамент № 25, находящ се в гр. ********. От писмо на
Столична община - Район „Надежда“ се установява, че Й. А.М.е починала на
24.03.2006 г. и е оставила следните наследници по закон: трима сина - А.А.М., А.А.М.
и К.И.Ш., както и наследниците по закон на четвъртия си син Ц.А.М., починал на
06.04.2004 г. - Ц.Ц.М., Д.Ц.М., П.Ц.М. и Й.Ц.М.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата
на починалия наследяват по равни части правата на своя наследодател, а
низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи като наследяването в този случай
става по коляно /чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗН/. От изложеното става ясно, че А.А.М.
и К.И.Ш. се легитимират по силата на наследствено правоприемство от своята
майка като собственици с по 1/4 идеална част от имота, а Ц.Ц.М., Д.Ц.М., П.Ц.М.
и Й.Ц.М. - с по 1/16 идеална част. Съгласно
правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС за задълженията на общата вещ съсобствениците
отговарят съразмерно с частта си. Следователно анализът на събраните по
делото доказателства обосновава извода, че въззивниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по
смисъла на §1,
т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на
посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
3амяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012
г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците.
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че облигационно правоотношение за доставка на ТЕ съществува само
между ищеца и единия съсобственик – А.А.М..
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при смърт
на купувач - физическо лице наследниците са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл. 14, респ. чл. 12 от новите ОУ чрез подаване на
заявление до продавача за промяна на партидата с приложено копие на
удостоверение за наследници.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в
случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на името на наследника или на
един от наследниците, по писмено споразумение между тях.
По делото липсват доказателства
съсобствениците да са подали заявление за смяна на партидата, поради което и облигационното
отношение по продажба на ТЕ е продължило в лицето на всички съсобственици. Липсва
и изскуемото писменото съгласие на ответниците за извършване на промяната в
партидата, поради което което и правилно първостепенния съд е приел, че
съсобствениците на процесния топлоснабден имот не са постигнали споразумение по
смисъла на чл. 63, ал. 2 от ОУ, достигнало до ищеца, партидата за процесния
топлоснабден имот да бъде открита на името на съсобственика А.А.М..
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение
на ответниците. Неоснователни са
възраженията на ответниците за доказателствената стойност на издаваните от
ищеца фактури по отношение на реално потребената енергия и невъзможността
исковата претенция да бъде установена с тях. Претендираните вземания не са
установени единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен
при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително
чрез заключението на съдебно-техническата експертиза.
От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентна, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, който е и в състояние
на метрологична годност. Показанията се отчитат ежемесечно. На ответниците е
начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела, за подгряване на
вода за БГВ на база и отдадена от сградна инсталация. За отоплителните тела са
служебно изчислени и начислени дялови единици, поради отказан достъп.
Технологичните разходи в АС са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът
приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е определено
коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Съгласно
заключението на изслушаната през първоинстанционния съд СТЕ стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2 529,46 лв. Заповедта
за изпълнение е влязла в законна сила относно претендираните суми по отношение
на съсобственика А.А.М. на 18.04.2017 г., съгласно констатация на СРС от
22.05.2017 г. Неизплатеният остатък след приспадане на частта на този
съсобственик съставлява сумата 1 897,07 лв., която съответства на исковата
претенция, разпределена между ответниците съобразно квотите им.
Към тази сума е добавена и дължимата
годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 16.06
лв., разпределена съразмерно на частта на всеки съсобственик, като до пълния й
предявен размер същата правилно е била отхвърлена.
Възражението на ответниците за
погасяване на дълговете по давност е неоснователно.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в
сила от 12.03.2014 г./, купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
на изравнителните сметки, в тридесетдневен срок от датата на публикуването на
фактурата на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите
условия, при забава в плащането на фактурата за стойност на реално потребено
количество топлинна енергия потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС че общият размер на обезщетението за забава е сума
в размер на 121,66 лв., до който размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен.
Затова съдът приема, че задължението е
определено според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно
законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365169 от
19.03.2018
г. по гр.д.
№ 43328/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав в обжалваните части, вкл. частта
за разноските.
ОСЪЖДА
ответниците А.А.М., ЕГН **********, К.И.Ш., ЕГН **********, Й.Ц.М., ЕГН **********,
П.Ц.М., ЕГН **********, Д.Ц.М., ЕГН ********** и Ц.Ц.М., ЕГН ********** да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** сумата от 100 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.