Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12129 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 66846/2018г. на СРС, ГО, 75 състав, са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу С.Б.Г.
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на вземането за сумата от 1 210, 47 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 112, находящ се в
гр. София, жк “*******за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземането за сумата от 74, 99 лева – законна мораторна лихва за периода от 16.09.2015г.
до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6472/2018г., СРС, ГО, 75 състав. Със същото решение е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата
над сумата от 74, 99 лева до пълния предявен размер от 75, 13 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.Б.Г.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът не е
обсъдил нито едно от ревелевираните от ответника възражения, които се поддържат
и на етапа на въззивното производство. По тези съображения прави искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят.
Ответникът по
жалбата – “Т.С.” ЕАД не е подал отговор
на въззивната жалба. В хода на въззивното
производство е взето становище за неоснователност на жалбата.
Конституираното на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Б.Б.“ ООД, не изразява становище по
въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената
и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че
стойността на доставената през периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. топлинна
енергия възлиза на сумата от 1 210, 47 лева, която не е била заплатена.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Ответникът поддържа релевираните възражения за
нищожност на нотариалния акт поради липса на задължителни реквизити на същия, с
което се домогва да докаже, че не е титуляр на правото на собственост върху
процесния имот.
По така очертания правен спор настоящият съдебен
състав приема следното:
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване.
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите
правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството
дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в
разглеждания случай /ответникът е изключителен собственик на имота за процесния
период/ същата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата
разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Законът по императивен ред
приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота
с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден
обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия
обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството
с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/. Без значение
са предвидените в Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София правила във връзка с промяната на
собствеността върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария
собственик за уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е
така, тъй като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците
и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия.
В конкретния случай по делото е представен договор за
замяна на недвижими имоти от 05.11.1992г., обективиран в нотариален акт № 92,
нот. Дело № 17703/1992г., от който се установява, че ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Релевираните твърдения за пороци в нотариалното
удостоверяване на придобивната сделка са неоснователни. Видно от представения
препис от договора, в същият е посочен ден, месец и година на съставяне на
нотариалния акт – 05.11.1992г. Обстоятелството дали и кога са внесени
съответните държавни такси по нотариалната сделка, коя община е издала
удостоверение за граждански брак и акт за раждане, както и за кого се отнасят
тези актове, е ирелевантно за пораждане на правните
последици на придобивното основание, доколкото същите
не представляват пороци, водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване по
смисъла на чл. 576 от ГПК /обн. ДВ, бр. 59 от
20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, идентична с нормата на чл. 472 от ГПК
/отм./. Други възражения относно пасивната легитимация на ответника не са
въведени в производството. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от представения
договор за замяна на недвижими имоти се установява принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае
се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който
жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова
разпоредба. Следователно, установено е принципното съществуване на договорно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, действал за
исковия период.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че стойността
на доставената през периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. топлинна енергия
възлиза на сумата от 1 210, 47 лева, която не е била заплатена.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на конкретни оплаквания във
въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за
обезщетение за забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на
главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на
вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на решението на СРС в частта досежно претенцията за лихва.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178116 от 29.07.2019г., постановено по
гр.дело № 66846/2018г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Б.Б." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.