Р Е Ш
Е Н И Е
№ 142 /04.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2156/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от началник на група „АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, против решение № 260059/14.08.2020
година по н.а.х.д. № 2304/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено
наказателно постановление № 17-0769-004713/13.11.2017 година, издадено от началник
на група в сектор ПП при ОД – Бургас на МВР
(НП).
С НП, на И.Т.П. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 350 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от три месеца.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, единственият аргумент за отмяна
на НП – изтекла давност, не съответства на фактите по делото и тълкуването на
приложимите норми. Поддържа, че давността за налагане на наказанието не е
изтекла.
Иска отмяна на решението.
Ответникът оспорва жалбата в
писмено становище. Твърди, че давността за административнонаказателното му
преследване е изтекла. При приемане на тезата на касатора, излага съображения
за необоснованост на съдебния акт и незаконосъобразност на НП.
Прокурорът пледира
основателност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С НП П., е наказан за това, че
на 22.08.2016 година, в 06:05 часа, в град Бургас на булевард „Тодор
Александров“ в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовището с улица „Спортна“,
до бензиностанция „Лукойл“, при разрешена скорост в участъка от 80 км/ч
(въведена със знак В-26), е управлявал със скорост 134 км/ч лек автомобил „Пежо
508“ с регистрационен № СВ 6802 АН в нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е засечено със система „Sitraffic
LYNX ERS - 400” с № 003059049644,
снимка № 0010 (показана на водача при връчване на АУАН).
За да постанови решението си,
съдът е преценил, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност - за
административнонаказателно преследване на извършителя, тъй като от датата на
извършване на нарушението (22.08.2016 година) до датата на връчване на НП
(01.06.2020 година) са изтекли повече от три години, а в
административнонаказателната преписка няма данни производството да е било
спирано.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са
основателни.
В случая, нарушението, за
което е ангажирана отговорността на П. и за което е издадено процесното НП, е
свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак
В-26 - в конкретния пътен участък 80 км/ч, в какъвто смисъл е текста на
разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Изготвената снимка и прилежащото детайлно
увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде
идентифицирано по несъмнен начин (лист 12 от н.а.х.д. № 2304/2020 година).
Съответно, в саморъчно попълнена декларация от 02.06.2017 година П. е посочил,
че на датата на заснемане на автомобила (22.08.2016 година) той лично го е
управлявал (лист 14 от н.а.х.д. № 2304/2020 година).
АУАН е съставен на 22.06.2017
година – в срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН - и е връчен на П. на 18.07.2017
година, а НП е издадено на 13.11.2017 година – в срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН
(лист 11 и 4 от н.а.х.д. № 2304/2020 година).
От наказващия орган са
представени доказателство за надлежното удостоверяване на годността на
системата (стационарна видео – радарна система) да засича скоростта на
преминаващите МПС – удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
90.10.4823, протокол за проверка от 17.06.2016 година за грешки при работата на
системата. Представени са и протокол за монтаж на пътен знак за сигнализиране
на водачите за извършвания контрол на скоростта и снимка на пътния знак (лист
20 – 24 от н.а.х.д. № 2304/2020 година).
От цитираните доказателства се
установява правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта
на МПС, попаднали в обхвата ѝ, както и изправността на самата система -
към датата на засичане на скоростта на автомобила на И.П..
Основателно е възражението на
наказващия орган, че към момента на произнасяне на съда не е изтекла давността
за погасяване на административнонаказателното преследване на нарушителя.
Според чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността,
формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
В ЗАНН липсва уредба на
давността, която да урежда абсолютната давност при която
административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с
който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична
на разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба
следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане,
визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи
отговорността в разпоредбите на общата част на НК, защото при посочената
хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Нормата на чл. 81 ал. 2 от НК
предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в
чл. 80 от НК.
С оглед датата на извършване
на нарушението и вида на едно от процесните наказания – „глоба“, приложима е
хипотезата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, в редакцията й след изменението,
обнародвано в ДВ бр.26/2010 година, според която наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
В случая нарушението е
извършено на 22.08.2016 година, а административнонаказателното преследване е започнало
със съставянето на АУАН – на 22.06.2017 година. На 22.06.2017 година давността
е било прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок по силата на чл. 81
ал. 2 от НК.
На 18.08.2017 година от
надлежните органи е било предприето следващото действие по реализиране на
административнонаказателната отговорност на П. – връчването на АУАН - и давността отново е била прекъсната, на
основание чл. 81 ал. 2 от НК.
На 13.11.2017 година е било
издадено НП, с което давностният срок отново е бил прекъснат, а на 01.06.2020
година – отново в срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК – НП е било връчено на
нарушителя и не е влязло в сила и към настоящия момент.
Нормата на чл. 81 ал. 3 във
връзка с чл. 80 ал. 3 от НК постановява, че, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, като този
срок започва да тече съобразно ал. 3 на чл. 80 от НК, от довършване на
деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено.
Абсолютната давност, предвид
факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно
приложимата редакция на чл. 80 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 81 ал. 3 от НК, и
към настоящия момент все още не е изтекла (изтича на 22.02.2021 година).
Доколкото от представените доказателства по делото се установява, че
извършването на нарушението е доказано в съдебното производство от наказващия
орган, решението на РС следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което НП да се потвърди.
С оглед изложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
260059/14.08.2020 година по н.а.х.д. № 2304/2020 година на Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-0769-004713/13.11.2017 година, издадено от началник на група
в сектор ПП при ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: