Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 10.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 10514
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 118526 от 17.05.2019
г. на СРС, 138 с-в, по гр. д. № 44800/2018 г. е отхвърлен предявения от „ ДЗИ - О.З."
ЕАД, ЕИК ******** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1 406, 09 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско+" застрахователно обезщетение и разноски
за определянето му за вреди, причинени на 21.08.2017 г., в гр. Смолян, на л. а.
„Фолксваген Тигуан", с рег.№ ********, вследствие виновно, противоправно
поведение на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба - 06.07.2018 г. до окончателното
изплащане, като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на „Д.З." АД, ЕИК
******** срещу „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ******** за сумата в размер на 1 393.
99 лв., представляваща непогасена от ищеца част от регресно вземане на „Д.З."
АД за изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 2 802. 97 лв. по
застраховка „Каско" за причинените вреди на застрахования от ответника
седлови влекач „Ман 18. 440“, с рег. № ********, при ПТП на 29.12.2016 г.,
вследствие виновно, противоправно поведение на водача на челен товарач
"Хюндай" с № 13785, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ищеца и сумата в размер на 30 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 25.05.2018 г. до 09.08.2018 г. Ищецът е осъден за
разноски.
Производството
е образувано по въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД, чрез представителя
му. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано и постановено
в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че СРС не е обсъдил възражението
на ищеца за причиняване на ПТП основно по вина на водача на товарния влекач МАН с рег. № ********, касаещо
възражението за прихващане на ответника, при допуснато от него нарушение на чл.
87 ЗДвП, предвиждаща забрана за тегленето на МПС от превозно средство ремарке и
обратно, както и тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път. От показанията на
свидетеля, разпитан пред СРС се установява, че водачът на товарния влекач МАН е
имал представа за противоправното си поведение, тъй като е спрял управляваната
от него МПС на заледен участък. При условията на евентуалност се твърди
съпричиняване на ПТП от водача на влекача МАН, с оглед на което се поддържа, че
обезщетението следва да се намали с 1/2 част. Поддържа се, че с извършеното от
ищеца плащане на обезщетението по тази щета е изплатено цялото дължимо
обезщетение по нея по КЗ и не следва да се извършва прихващане. Моли да се
отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна - ответникът „Д.З.“ АД, оспорва жалбата в писмен отговор,
подаден по реда на чл. 263 ГПК. Излагат се доводи, че решението е съобразено с
установените по делото факти и е правилно постановено. Спорен ответника, от
събраните пред СРС доказателства се установява,
по безспорен и категоричен начин, основанието и размера на насрещното вземане
на ответника по възражението му за прихващане. Не се установява да е било
налице виновно причиняване на ПТП от страна на водача, застрахован при
ответното дружество по имуществена застраховка. От писмените и гласни доказателства
приети пред СРС се установява, че ПТП по правоотношението, с което е направено
възражение за прихващане, е причинено изцяло по вина на водача на челен товарач
„Хюндай“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, изразена в
загуба на устойчивост и контрол върху управляваното МПС. Поддържа, че е без
правно значение обстоятелството дали са спазени нормативно установените
изисквания за теглене на МПС, доколкото вредите по застрахованото МПС не са в
резултат от тегленето и не са в причинна връзка с него, тъй като при загубата
на контрол на челния товарач, тегленето все още не е започнало. Моли да се
потвърди решението, като правилно и съобразено с установените факти и закона. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ - за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка пряко от застрахователя на
виновния водач по застраховка „гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Решението е постановено
при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС, която въззивният състав не
намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание
чл. 272 ГПК.
Като взе предвид възраженията доводите на страните във
въззивното производство и след преценка на събраните пред СРС доказателства,
съдът намира следното :
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с
тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.
Както е приел и СРС, за да се ангажира
отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по делото е
необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”,
заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения
автомобил по застраховка - „каско”,
както и наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена
връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответника е да обори презумцията
за виновно причиняване на вредите.
В случая, от събраните и обсъдени
подробно от СРС доказателства се установява наличие на валидно правоотношение
по имуществена застраховка „Каско +“
между ищцовото дружество и М.А.М.за лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“,
с рег. № ********, настъпване на застрахователно събитие в срока
на действие на застраховката, с участието на застрахования
от ищеца автомобил и лек автомобил "Фолксваген", „Пасат“, с peг. № ********,
управляван от В.Б., застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Установява се и заплащането на застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахованото при
ищеца МПС на сервиз „П.А.“ ЕООД, като е извършен ремонт на обща стойност 1 391.
09 лв., която сума е преведена на сервиза с платежно нареждане от 16.10.2017 г.
от ищеца.
Ответното дружество е поканено, от ищеца с регресна
покана, получена на 26.10.2017 г., да заплати дължимото обезщетение.
От заключението на приетата пред СРС без възражения съдебно
-автотехническа експертиза се установява също така, че всички обезщетени от
ищеца вреди са в пряка причинно - следствена връзка с механизма на процесното
ПТП, както е описан в съставения протокол за ПТП. Съгласно заключението
стойността на ремонта на л. а. „Фолксваген“, „Тигуан", изчислена на база
средни пазарни цени към датата на настъпването им, възлиза в размер на 1 680. 29
лв.
От събраните пред СРС доказателства
се установяват и предпоставките по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната
връзка между тях. Вината на причинителя на вредите се
предполага. В тежест на ответната страна е да опровергае презумцията на закона
за виновно причиняване на вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства за
оборване на презумцията.
При така установените факти
основателно и при съобразяване изискванията на материалния закон СРС е направил
извод, че застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на
вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение, на основание чл. 411 КЗ.
Основателно СРС е направил извод, че регресното право
на ищеца е възникнало до размер на пазарната стойност на причинените вреди, която
според неоспорената експертиза е 1 680. 29 лв.
Тъй като тази стойност е по по - висока от изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение, претенцията за заплащане на сума в размер
на 1 391, 09 лв. по щетата заедно с 15 лв. ликвидационни разходи - общо 1 406,
09 лв., е изцяло доказана по основание и размер.
Поради основателност на главната претенция, СРС
законосъобразно е разгледал и защитното правопогасяващо възражение на ответника
за прихващане на задължението му с негово насрещно регресно вземане срещу
ищеца.
Във връзка с това възражение и съображенията на ищеца,
изложени във въззивната жалба, настоящият намира следното :
В
практиката се разграничават хипотезите на материалноправно прихващане и на съдебно прихващане, като насрещно възражение срещу
вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до
размера на по-малкото от тях. При
материалноправното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението
за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането
не е ликвидно, нито изискуемо. Приема се освен това, че в тази хипотеза на съдебно
прихващане погасителния ефект настъпва след като влезе в сила решението, тъй
като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. (в
този смисъл решение № 113 постановено по гр.
дело № 1274/2013 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС решение № 35 от
25.07.2017 г. по т. д. № 3164/2015 г., т. к., І ТО)
С доклада по чл. 140 ГПК СРС е приел за съвместно разглеждане
възражение за прихващане на ответника за сумата от 1 393, 99 лв.
непогасена част от негово регресно вземане към ищеца по щета № *********/30.12.2016 г., заедно с 30 лв. лихва за
забава за периода от 25.05.2018 г. до 08.09.2018 г. (датата на отговора на
исковата молба) – или общо за
1 423, 99 лв.
Във връзка с дължимостта на вземането на ответника по това
възражение, пред СРС се установява, че ищецът
е бил застраховател по „гражданската отговорност“ на водача на челен товарач „Хюндай“
с № 13785, че по регресната претенция на ответника „Д.з.“ АД по щета № *********/30.12.2016 г. на обща стойност 2 802, 97 лв. (изплатено обезщетение плюс
ликвидационни разходи), както и че ищецът е заплатил доброволно частично сумата
от 1 408, 98 лв. по тази щета. При това е останала непогасена част от
претенцията в размер на 1 393, 99 лв., която, ведно с мораторна лихва в
размер на 30 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 08.09.2018 г. (общо 1 423,
99 лв.), е предмет на възражението за прихващане, направено от ответника.
При
тези фактически констатации основателно СРС е направил извод в решението си, че
плащането от страна на ищеца на част от регресната претенция на ответника, представлява
по същество извънсъдебно признание на предпоставките, обуславящи възникване на регресното
вземане на ответника, в това число : наличие на валиден договор за
имуществена застраховка „Каско“ между
ответника и собственика на автомобила, настъпването на покрит риск по договора,
извършено от ответника заплащане на обезщетение за настъпилите вреди от ПТП на
29.12.2016 г., които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице,
чиято гражданска отговорност е покрита към този момент от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД.
Неоснователно
ищецът твърди в жалбата, че СРС не е обсъдил възражението му за причиняване на
ПТП, предмет на възражението за
прихващане, основно по вина на водача на товарния влекач МАН с рег. № ********, понеже такова
възражение не е направено в рамките на първоинстанционното производство. В
първото по делото заседание пред този съд са оспорени единствено механизма на
ПТП и причинната връзка на вредите с него. Ищецът не е направил и възраженията,
които поддържа за първи път във въззивното производство, за допуснато нарушение
на чл. 87 ЗДвП, предвиждаща забрана за тегленето на МПС от превозно средство
ремарке и обратно, както и тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път, нито е
направил възражение за съпричиняване на ПТП от водача на влекача МАН, поради
което обезщетението следва да се намали с 1/2 част. Поради изложеното настоящият въззивен състав
намира, че тези възражения са преклудирани, не са били предмет на обсъждане
пред СРС и е недопустимо да се разглеждат за първи път във въззивното
производство.
По отношение на механизма на ПТП на 29.12.2016 г. и
конкретния размер на вредите причинени от него, пред СРС са събрани както
писмени доказателства, включително заключение на САТЕ, така и гласни такива –
показанията на свидетеля Н.Й.Т.- водач на седлови влекач МАН – 18. 440, с ДК № ********, подписал
двустранния протокол за ПТП от 29.12.2016 г., който му е бил предявен в съдебно
заседание на 19.02.2019 г.
Според показанията на свидетеля, който се подкрепят от
останалите писмени доказателства по спора, ПТП на 29.12.2016 г. е настъпило при
снеговалеж и хлъзгав път, между управлявания от свидетеля товарен камион МАН и
фадрома (челен товарач „Хюндай“), която е разчиствала пътя. Тя се е върнала да издърпа
камиона, който е закъсал на баир и се е плъзнала назад, защото пътя е бил
хлъзга и неопесъчен, вследствие на което е настъпил удара. Мястото не е било
разчистено, валял е сняг. Управляваният от свидетеля товарен камион е бил в
спряло състояние. Ударът е осъществен между задната част на фадромата и предна
лява част на камиона. Според свидетеля ПТП не е можело да се предотврати, но е
настъпило по вина на водача на фадромата, защото участъка не е бил опесъчен.
Във връзка с размера на вредите от това ПТП съдът е
съобразил заключението на САТЕ, което не е било оспорено от страните. Според
вещото лице, обезщетените от ответника вреди са в причинна връзка с пътно -транспортното
произшествие, чиито участници и механизъм са описани в представения по делото
протокол за ПТП от 29.12.2016 г.
Стойността на ремонта на тези вреди, по средни пазарни
цени към датата на настъпването им възлиза на 3 251, 23 лв. Тази стойност
е в по - висок размер от заплатеното от ответника обезщетение по тази щета от общо
2 802.97 лв. в това число - обезщетение в размер на 2 787. 97 лв. и 15 лв.
ликвидационни разходи.
За посочения размер за ответника е възникнало регресно
вземане срещу ищеца. Ищецът не е оспорвал, че е погасил извънсъдебно част
задължението до размер от 1 408, 98 лв., като непогасената част е останала
в размер на 1 393, 99 лв. Към нея следва да се прибави и претендирана от
ответника лихва за забава за периода от 25.05.2018 г. по арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ (не се спори, че представената с отговора на исковата молба регресна покана е
получена от ищеца на 25.04.2018 г.) до 09.08.2018 г. - подаване на отговора на
исковата молба.
СРС е определил по реда на чл. 162 ГПК, че лихвата за
този период е в размер на 30 лв. При това общият размер на вземането на
ответника към ищеца, установен в производството, е 1 423, 99 лв.
Предвид изложеното до момента, основателно СРС е
приел, че възражението за прихващане на ответника е основателно и доколкото
вземането на ответника е по - голямо от това на ищеца, предявено по иска по чл.
411 КЗ, то претенцията на ищеца следва да се приеме за изцяло погасена чрез
прихващане. Искът по чл. 411 КЗ, макар и доказан по основание, следва да се
отхвърли изцяло, поради погасяване чрез прихващане.
Тъй като изводите на настоящия състав
съвпадат изцяло с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този
извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с
доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответника. В негова съдът определя, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1
НЗПП, разноски за юрисконсулт за производството в размер на 50 лв., доколкото
ответникът единствено е депозирал отговор на въззивната жалба.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118526 от 17.05.2019 г.
на СРС, 138 с-в, по гр. д. № 44800/2018 г., включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с БИК ********, с адрес по делото : гр. Варна, бул. „********,
чрез адв. П.Р.да заплати на „Д.з.“ АД, с адрес *** Ар ********, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за производството пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.