№ 116
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600472 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1,
изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 3312/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, депозирано от адвокат П., упълномощена за производството от
осъденото лице И.Ф.Й... В искането се сочат цифрово касационните основания по
чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК, но доводи в подкрепа на явната несправедливост на
наложеното наказание, не са изложени. Иначе се твърди, че след като постановената по
делото присъда, чиято незаконосъобразност се атакува, е влязла в законна сила е било
проведено производство по чл.306, ал.1, т.2 от НПК, което е разгледано в съдебен
състав, различен от произнеслият присъдата и това съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Нарушено било и правото на защитата, тъй като без
уважение е оставено искането за експертно изследване на подписа на медицинското
лице – доктор Ч., както и за повторно кръвно изследване на Й., което да установи
конкретните промили на алкохол в кръвта му. На тази база се правят алтернативно
заявени искания – да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане, да
се отмени присъдата и да се прекрати наказателното производство, да се измени
1
присъдата с налагане на по-леко наказание.
В съдебно заседание адв. П. поддържа искането по изложените в него
съображения, като за първи път в съдебната зала се излагат доводи в подкрепа на
явната несправедливост на наложеното наказание.
Осъденият иска да се намали присъдата му.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с
процесуалния закон и приложимите материално – правни норми. Поради това пледира
искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено е
от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не
е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради
което същото е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №260047/20.10.2020г. по НОХД №3312/2020г. по описа на РС –
Пловдив, И.Ф.Й.. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2
от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, при
първоначално „Строг“ режим и глоба в размер на 1 000 лева, като е лишен и от
правото на управлява МПС за срок от три години. На основание чл.68, ал.1 от НК е
постановено Й. да изтърпи изцяло и отделно и наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода, наложено му с влязло в законна сила определение по
ЧНД №3838/2018г. по описа на РС – Пловдив.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение
№260060/25.02.2021г. по ВНОХД №2413/2020г. по описа на ОС – Пловдив, е
потвърдена изцяло.
Преди произнасянето по съществото на делото следва да се каже първо, че в
настоящето производство съдът е ограничен в произнасянето си. Неговите рамки са
очертани от наведените в искането за възобновяване касационни основания в контекста
на доводите в тяхна подкрепа, а необосноваността на съдебните актове не попада в
лимитативно очертания в чл. 348, ал. 1 от НПК кръг от касационни основания. Второ,
нови касационни основания и нови доводи в тяхна подкрепа могат да се правят до
даване ход на делото в Апелативния съд и то в 6 – месечният срок от влизане на
2
съдебният акт в законна сила, а не по всяко време от подаването на искането за
възобновяване до решаването на делото.
В светлината на тези съществени разяснения, по съществото на наведените с
искането оплаквания:
1. В казуса, аргументите, които са заявени в преклузивният 6 – месечен срок в
подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснати
съществени процесуални нарушения, са свързани с произнасянето на РС – Пловдив в
друго производство – по чл.306, ал.1 т.2 от НПК и отказът на прокурорът и на съда
да уважи направени доказателствени искания. Оплакванията не може да се споделят.
Дали и какви нарушения на процесуалните правила са били допуснати в
проведено наказателно производството, различно от това, възобновяването на което се
иска, е без правно значение. Дори да се счете, че незаконен е бил съдебният състав,
постановил определението с правно основание чл.306 от НПК, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила ще е това определение, а не
присъдата, ревизия на която с искането за възобновяване се преследва.
Отказът да се уважат направени от страните доказателствени искания не винаги
съставлява съществено процесуално нарушение, защото и прокурорът и съдилищата
разполагат със самостоятелност в решенията си за доказателствената обезпеченост на
процеса. Само когато този отказ е довел до непълнота на доказателствата, съответно,
до неизясняване на предмета на доказване, може да се заключи, че правото на защита е
било съществено накърнено. В казуса такъв извод не може да се направи. Сам
осъденият Й. в хода на процеса е заявил, че е употребил алкохол в инкриминираният
ден, че е бил спрян за проверка от полицейските служители, че кръвно изследване му е
извършено в медицинско заведение от едно „момиче“ с цел установяване на
алкохолното съдържание в кръвта му. За това, че „момичето“, което е взело кръвната
проба и попълнило документите в тази връзка, е доктор Ч. свидетелства последната,
която разпознава подписите си под протокол за медицинско изследване и лист за
преглед на пациент, макар и за конкретният пациент да няма спомени, което е логично.
Известно е, че експертиза се назначава при откриваща се необходимост от използване
на специални знания, каквито съдът не притежава, а конкретно графическа се
назначава при възникнало основателно съмнение относно авторството на подпис върху
значим за предмета на доказване документ и най – вече, когато лицето, посочено в този
документ като автор на подписа отрича да го е положил. Доктор Ч. в съдебна зала
категорично разпознава и потвърждава подписа си, положен под нейното име, сочейки,
че е извършила описаните в медицинските документи дейности. На тази база разумно
основание да се сподели „съмнението“ на защитата на подсъдимия, че подписът не е
положен от доктор Ч., не е било налично, съответно, не са били налице законовите
предпоставки за назначаване на графическа експертиза.
3
Некоректно е твърдението, че правото за защита е било нарушено, поради отказ
на разследващите да уважат искането на осъденият за ново експертно изследване на
взетата проба от кръвта на Й.. Такова искане от страна на осъденият и неговият
защитник не е правено в досъдебната фаза на процеса, а при разпитите на обвиняем и
при предявяване на материалите е отразено, че доказателствени искания Й. и
защитника му нямат. Вярно е, че в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, е предвидена
възможност за повторен химически анализ на иззетите кръв и урина. Това е една
възможност, предвидена в полза на заинтересованото лице, което обаче следва да заяви
изрично желанието си за такова повторно химическо изследване, да посочи
готовността да заплати сам за извършването му в определени, ограничени във времето
срокове. Такова изявление от страна на Й. в хода на процеса не е направено. Той е
отразил несъгласието си с отчетеното от техническото средство „Дрегер“, поискал е
медицинско изследване и такова е било извършено. При преглед на наличната
документация по делото не се откриват нарушения в процедурата, които да правят
резултатите от извършените с техническо средство и по експертен път изследвания
невалидни или да пораждат съмнение за манипулации и недостоверност на получените
резултати.
В обобщение, нарушения на процесуалните правила не се констатира да са
налични, поради което и обвързаното с тях искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС не може да се уважи.
2. Не е налице и нарушение на материалният закон във връзка с приложението на
чл.68 от НК, защото тази норма е приложена прецизно. Осъденият е извършил
инкриминираното деяние на 23.05.2020г. Към тази дата Й. е осъждан многократно.
Две от наказанията му, наложени с влезли в законна сила съдебни актове са били
групирани по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, определено е едно общо най – тежко
наказание от 1г. и 4м. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 01.08.2018г.
и както е известно от практиката от този момент започва да тече изпитателният срок,
защото в производството по чл.25 вр. с чл.23 от НК съдът следва да реши отново по
какъв начин най – тежкото наказание следва да се изтърпи – ефективно или условно.
Дори да се приеме тезата на защитата, че изпитателният срок тече от влизане в сила на
отделните съдебни актове, включени в кумулативната верига, видно е, че
определението за одобряване на споразумението по НОХД №3015/2017г. по описа на
РС – Пловдив е влязло в законна сила на 20.09.2017г., т.е., на 20.09.2020г.
изпитателният срок ще изтече, а определението за одобряване на споразумението по
НОХД №4029/2017г. е влязло в законна сила на 26.06.2017г., т.е., на 26.06.2020г. този
изпитателен срок изтича. Съответно, към 20.05.2020г. тригодишният изпитателен срок
и по двете осъждания още не е изтекъл. Ето защо, като са приложили чл.68 от НК
4
съдилищата са приложили правилно закона.
3. Искането за възобновяване касателно касационното основание по чл.348, ал.1,
т.3 от НПК - явна несправедливост на наложените наказания, е бланкетно, като нито
едно съображение в негова подкрепа не е изложено, а наведените в съдебната зала
доводи са поставени на вниманието на съда едва в хода на съдените прения и извън 6 –
месечният срок по чл. 421 от НПК. Все пак ще се каже, че определеното при баланс
наказание е съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на Й.
обстоятелства, като не се констатира незаконосъобразно подценяване/надценяване на
което й да е от отчетените такива. Лошите характеристични данни на Й., предходните
му осъждания и проявите му като водач на МПС / наказван е 13 пъти по
административен ред/, говорят достатъчно красноречиво в подкрепа на извода, че
основания за проява на допълнително снизхождение към осъденото лице не са
налични.
Поради всичко изложено, искането на осъдения И.Ф.Й.. следва да се остави без
уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на И.Ф.Й.. за възобновяване на НОХД №
3312/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5