Р Е Ш Е Н И Е
№ 224/18.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и при
участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 176 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 83, ал. 6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалбата на А.Д.Ю.,***, срещу Отказ
рег.№ 367р-1537/24.01.2023 г. на ВПД началника на РУ-Велинград да му издаде разрешение за съхранение, носене и употреба
на късоцевно огнестрелно оръжие, като физическо лице за самоотбрана. Твърди
най-общо, че органът не е изложил мотиви за издадения отказ, нито по отношение
на колекционерската стойност на притежаваното от жалбоподателя оръжие, нито по
отношение необходимостта за самоотбрана спряно него и семейството му.
Ответникът –– ВПД началникът на РУ-Велинград не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Производството е образувано по подадено от А.Ю. Заявление
вх.№ 367000-12260/16.12.2022 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са
представени: декларация по чл. 98 ЗОБВВПИ; карта за предварителен медицински
преглед; удостоверение от Национална следствена служба; удостоверение за
придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие.
След извършена проверка на заявлението са
изготвени докладни записки от 20.12.2022 г. и 29.12.2022 г., в които е
посочено, че лицето отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 8 ЗОБВВПИ. С писмо от 04.01.2023 г. на заявителя е даден 30-дневен срок за
отстраняване на непълнота на представените документи, установена при извършване
на проверката, изразяваща се в липса на основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В отговор Ю. е посочил, че притежава
оръжието повече от 20 години и за него има колекционерска стойност. Посочва, че
притежанието на пистолета му дава сигурност в ежедневието и не се е налагало да
се разделя с него.
Във връзка с установеното, на посочено правно
основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, ВПД началникът на
РУ-Велинград е постановил отказ за издаване на А.Ю. на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, като физическо лице за
самоотбрана и е иззел един брой пистолет марка „ТТ“, кал. 7,62х25мм, с № 26748
и боеприпасите за оръжието
При така установеното от фактическа страна и след извършване
на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по
следните съображения:
Оспореният отказ е издаден от материално и
териториално компетентен орган по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, според която
директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно
началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението.
Отказът е обективиран в писмена форма и съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Мотивиран е, като
административният орган е посочил фактическите основания, както и приложимата
законова разпоредба. При издаването му не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Отказът е и материално законосъобразен. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които
го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за
служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие,
предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за
охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за
други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с
определени в ЗОБВВПИ характеристики, предоставено на физически и юридически
лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни
и културни нужди.
При така установените законови предпоставки,
преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта
от боравене с огнестрелно оръжие, е въпрос за законосъобразността на акта. В
случая правилно административният орган е приел, че лицето не е обосновало
необходимост от носене на късо огнестрелно оръжие. Не е налице доказана
конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на жалбоподателя. В тежест на иницииралото производството лице е да
докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните
по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен административен акт по искането на Ю., е
законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно
производство жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща
необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният орган е
приложил правилно ЗОБВВПИ.
Липсват доказателства за наличие на конкретна и
реална опасност от посегателства по отношение на самия жалбоподател или на
членове на неговото семейство.
Жалбоподателят е посочил като причина за исканото
разрешително самоотбрана. Самоотбраната е една от причините, разписани в чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, при наличието на които органът може да разреши
дейности с огнестрелно оръжие. Освен посочването на една от визираните в т. 10
причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е.
следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават
основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна
сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за
самоотбрана. Административният орган не е задължен да издирва или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото
разрешение. Анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ налага
извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на
членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по
начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и
необходимите за ползването му боеприпаси.
Нито в административното, нито в съдебното
производство са представени категорични доказателства за необходимостта от
използване на огнестрелно оръжие. Твърдението, че пистолетът има колекционерска
стойност за жалбоподателя, както и че притежанието му му дава сигурност не
налага само по себе си основание за издаване на исканото разрешително.
Жалбоподателят не е доказал, че животът му е в реална опасност, която да
обоснове притежаването и използването на огнестрелно оръжие. Съображения на Ю.
за нуждата от притежаване на късо огнестрелно оръжие не попадат в предметния
обхват на ЗОБВВПИ.
Притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност
за обществото, за самия притежател на оръжието, за заобикалящите го лица и
законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от
определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано
безспорно. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната
безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта
от извършване на дейността не е доказана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Ю.,***, срещу Отказ рег.№ 367р-1537/24.01.2023 г.
на ВПД началника на РУ-Велинград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/