№ 495
гр. Плевен , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430100410 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „А***, със седалище и адрес на управление
гр.С*** срещу М. Д. М.. Ищецът твърди, че на 12.12.2019г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., на основание чл.99 ЗЗД между „*** и „***Д, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 20.03.2018г.
сключен между „*** и ответника било прехвърлено в полза на „А*** изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички
лихви. Твърди, че Приложение №1 е неразделна част от договора и в него са
отразени данните на ответника като длъжник. Ищецът твърди, че съгласно
договора за цесия ищцовото дружество се е задължило от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което има изрично пълномощно. Твърди, че на ответника е
изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и за извършената цесия,
като писмата са върнати в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„непотърсена пратка“. Моли съда с връчване на исковата молба да връчи на
ответника уведомлението за предсрочна изискуемост и за цесия. Твърди, че
съгласно договора, при просрочване на две или повече месечни вноски,
1
считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки, обезщетение за
забава и разноски за събиране на вземането, за което има произнасяне на ВКС
по реда на чл.290 ГПК. Твърди, че задължение за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем има само кредитната институция, а в случая
кредитодателят не е такова лице. Ищецът твърди, че на 20.03.2018г. между
Б*** и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, при
спазване разпоредбите на ЗПК. Размерът на кредита бил 5000 лева, като
страните постигнали съгласие за сключване и на договор за застраховка на
плащанията, при която застрахователната премия да бъде плащана директно
на застрахователния агент в размер на 1680 лева. Задължението за плащане
било разделено на равни месечни вноски, дължими заедно с вноските по
кредита. Съгласно условията на договора за застраховка, при неплащане на
текуща месечна застрахователна премия, на съответния падеж на
погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява
автоматично. Твърди, че съгласно договора, общата стойност на плащанията
са в размер на 10822,20 лева, като уговорената лихва е в размер на 5822,20
лева. Съгласно договора, сумата следвало да бъде върната в срок но
20.03.2023г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Твърди,
че съгласно чл.5 от условията към договора, при просрочване на две или
повече месечни вноски, вземането на кредитора става изцяло предсрочно
изискуемо в целия му размер – надбавки, обезщетение за забава и разноски
по събирането без да е необходимо изпращане на съобщение за обявяването
до кредитополучателя. Твърди, че въпреки, че не е имало такова задължение,
кредитодателят изпратил съобщение на ответника.
След прехвърляне на вземанията, новият кредитор подал заявление и било
образувано ч.гр.дело по което е издадена заповед за изпълнение. В срок има
подадено възражение и в едномесечния срок е постъпила исковата молба.
В писмения отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
претенциите. Навежда доводи, че договорът е изготвен в нарушение на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, като размерът на шрифта не отговаря на
изискванията на закона. Оспорва уговорката посочена в договора като „такса
ангажимент“. Оспорва уговорената застрахователна премия, като твърди, че
не е вписан в законовата форма. Твърди, че уведомлението за цесия не му е
връчено, както и не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
2
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
По делото са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по отношение на
ответника на вземането, претендирано от ищеца за главница и лихви. В
производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по
основание и размер.
Не е спорно между страните, че ищецът е подал заявление и е издадена
заповед по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
ответника, за следните суми: главница в размер на 4373,78 лв., за периода от
20.02.2020 г. до 20.03.2023 г., договорна лихва: 2433,24 лв. за периода от
20.02.2020 г. до 19.10.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 415,16 лв. за
периода от 21.02.2020 г. до 03.11.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2020 г. до
окончателното и изплащане. Вземането произтича от следните обстоятелства:
сключен Договор за паричен заем на 20.03.2018г. между “***” АД и
длъжника; Договор за цесия, сключен на 19.08.2019г. между “Б*** и „***, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
от 20.03.2018г. с ответника било прехвърлено в полза на „*** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. Видно от
приложения по делото договор от 20.03.2018г., в т.27 е уговорено, че
кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго
време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице,
без да е нужно предварително да поиска съгласието на кредитополучателя, с
оглед на което съдът приема, че кредитодателят е имал право да прехвърли
вземането си по договора на ищцовото дружество и АСВ е активно
легитимирано като ищец в производството. Видно е, че до ответника е
изпратено уведомление, по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба
на вземането от името на първоначалния кредитор. Установява се от
приложеното ч.гр.дело 7940/2019г. по описа на РС Плевен, че срещу
заповедта ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите суми. След подаване на възражението, съдът е указал на ищеца, че
може да предяви установителен иск. Искът е предявен в едномесечния срок,
поради което се явява допустим и следва да бъде приет за разглеждане по
3
същество.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е валиден договор за заем и налице
ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера, налице ли
са нищожни клаузи в договора, действителен ли е договора за потребителски
кредит, настъпила ли е предсрочна изискуемост.
Не е спорно и се установява от приложения по делото договор на лист 5 и сл.,
че между „*** - *** и ответника М. Д. М. е сключен договор за заем PLUS №
15830529/20.03.2018г. за сумата 5000лв., със срок 60 месеца. Установява се,
че страните са договорили застрахователна премия в размер на 1680 лева,
която сума се дължи с месечната вноска по кредита и се превежда директно
на застрахователя. Посочено е, че общата стойност на плащанията е 10822,20
лева, а ответникът следва да я заплати на 60 месечни вноски всяка в размер на
по 180,37 лева. Видно от договора годишният процент на разходите е 32,84
%, а страните са договорили и такса ангажимент в размер на 175 лева.
За да е действителен договора за кредит, същият следва да отговаря на
изискванията на ЗПК. Съгласно чл.10 ЗПК, Договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По делото е назначена
и съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда. От
същото се установява, че Договорът за потребителски кредит е отпечатан с
шрифт Garamond с размер 11. С оглед разпоредбата чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. С
оглед установеното, че текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12 и
неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, процесният договор е
недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
4
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния
договор ответникът дължи единствено главницата.
Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК,
вземането, произтичащо от договор за банков кредит , става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Дружеството, с което ответникът е сключил договор
за кредит представлява небанкова финансова институция. Обстоятелството,
че извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране не я
прави банка, поради което сключеният между „Б***“ и ответника договор за
кредит няма характера на договор за банков кредит по смисъла чл.430 от
ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая,
тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на
договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане
по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение №
41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. От друга страна,
дори да се приеме, че е следвало кредитополучателят да бъде уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, съдът счита, че това уведомяване е
изпълнено, тъй като уведомлението е изпратено на адреса, посочен от
кредитополучателя при сключване на договора. Клаузата в чл.9 от Договора,
предвижда т. нар. „фингирано” връчване, при която опитът за връчване, се
приравнява на фактическо връчване на адресата, доколкото същата изрично и
ясно посочва, при наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за
връчване, ще се приравнява на фактическо предаване на съобщението. /в т.
см. Решение №148/02.12.2016г, т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. постановено по
реда на чл. 290 от ГПК./
Разпоредбата на чл.5 от Договора за кредит предвижда автоматична
предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече месечни вноски.
С оглед гореизложеното и приетото по делото заключение, съдът приема, че
вземането на кредитора по кредита за главницата е станало изцяло
5
предсрочно изискуемо на 19.10.2020г.
По отношение възражението на ответника, че не дължи като част от
главницата сумата от 175 лева, посочено в договора като такса
ангажимент. : Съдът споделя доводите на процесуалния представител на
ответника относно нищожността на тази клауза в договора. Съгласно чл.10а
ЗПК, Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал.2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази
връзка, съдът е указал на ищеца да докаже основанието и размера на
претендираните суми, включително и претенцията за посочената в договора
такса ангажимент. Нито в съдебно заседание, нито в представените писмени
бележки, ищецът е посочил за какво е уговорена тази такса и каква услуга е
предоставена на ответника срещу тази нея, както и дали е осъществена.
Съгласно чл.10а ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Съдът счита, че посочената такса ангажимент не
отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса.
Следователно, заобикалят се изискванията на закона и като такава клаузата е
нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК. Поради това съдът счита, че
сумата от 175 лева, която е събрана от кредитополучателя като част от
получената главница не се дължи.
Не така стои въпросът със застрахователната премия. Същата е уговорена в
договора и отделно от това по делото е приложен сертификат, подписан от
страните, и Общи условияа, също подписани от страните, в които точно са
посочени покритите рискове. Дължимата като застраховка сума в размер на
1680 лева е включена в главницата като част от месечните вноски. Съгласно
чл.5.4 от Общите условия на застраховката, при неплащане на дължима
месечна застрахователна премия, застрахователното покритие се прекратява.
В исковата молба ищецът претендира главница в размер на 4345,78 лева за
периода от 20.06.2019г. до 20.03.2023г. с оглед настъпилата предсрочна
изискуемост и 28 лева дължими по договора за застраховка, дължими към 20-
та вноска с падеж 20.11.2019г. Не са представени доказателства, нито се
установява от заключението на вещото лице кредитодателят да е заплатил
6
процесната вноска в размер на 28 лева на застрахователя, поради което съдът
счита, че сумата от 28 лева застраховка дължима с вноската, падежирала на
20.11.2019г. не се дължи и претенцията за заплащането и е неоснователна.
Считано от тази дата, договорът за застраховка е прекратен и ответникът не
дължи суми по него.
В заключението си вещото лице е установило, че на ответника е отпусната
като кредит сума в размер на 5000 лева. Ответникът е получил сумата от 4825
лева, тъй като още с получаването на главницата, кредитополучателят си е
удържал уговорената в договора такса ангажимент в размер на 175 лева. С
оглед приетото, че тази сума не се дължи, тъй като представлява нищожна
клауза, задължението на ответника за главница е в размер на 4825 лева.
Разпоредбата на чл.23 ЗПК гласи, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита и с
оглед направеното възражение за прехващане на платените суми за главница
и лихва от страна на ответника, то от главницата в размер на 4825 лева
следва да се извади платената сума, която вещото лице е установило, че е в
размер на 1708,96 лева договорна лихва и 654,22 лева главница, или общо
сумата от 2363,18 лева. Съдът счита, че не следва да се приспада платената
сума в размер на 532 лева застраховка, тъй като е бил налице сключен
валиден договор за застраховка, по който ответникът е дължал плащания на
уговорените вноски до датата на прекратяването му поради неплащане на
една вноска. След приспадане на платената сума от 2363,18 лева, ответникът
остава да дължи на ищеца сума в размер на 2461,82 лева главница, като за
разликата до 4373,78 лева, претенцията се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Неоснователни са претенциите за договорна лихва в размер на 2433,24 лева за
периода 20.02.2020г. до 19.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на
415,16 лева за периода 21.02.2020 до 04.11.2020г. с оглед посочените по горе
съображения за недействителност на договора.
Като прецени, че делото е разгледано в две поредни заседания, съдът приема,
че разноските за юрк.възнаграждение са в размер на 200 лева. Ищцовото
дружество е направило разноски за държавна такса в размер на 144,44 лева,
както и за депозит за експертиза в размер на 220 лева. Общо разноските на
ищеца съдът приема, че са в размер на 564,44 лева.
7
Разноските на ответника са в размер на 550 лева, за което е представен
списък на разноските на лист 95 от делото.
Съобразно уважената и отхвърлена част на претенциите, разноските на ищеца
са в размер на 192,25 лева, а на ответника са в размер на 362,52 лева.
В заповедното производство, разноските на ищеца са в размер на 80,99 лева и
съобразно изхода на делото, ответникът му дължи разноски в размер на 27,60
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с ЕГН
********** от *** че дължи на ***, със седалище и адрес на управление:
град ***, бул. „***, представлявано от *** сумата от 2461,82 лева главница,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260680/06.11.2020г. по ч.гр.дело №
5845/2020г. по описа на РС Плевен, като за разликата до 4373,78 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от ***,
със седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***, представлявано от
*** против М. Д. М. с ЕГН ********** от *** да бъде признато за
установено, че М. Д. М. с ЕГН ********** дължи на *** сумата от 2433,24
лева договорна лихва за периода от 20.02.2020г. до 19.10.2020 и сумата от
415,16 лева обезщетение за забава считано от 21.02.2020г. до 04.11.2020г.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***, представлявано от ***
разноски по делото в размер на 192,25 лева.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***
представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. М. с ЕГН ********** от
гр.**** разноски по делото в размер на 362,52 лева.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***, офис 4, представлявано
от *** разноски по ч.гр.дело № 5845/2020г. по описа на РС Плевен в размер
на 192,25 лева.
8
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9