Р Е
Ш Е Н И Е
№2432/7.5.2014г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено първи
април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря О.Ж.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5800 по описа на
Варненски районен съд за 2013
год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба с вх. № 10176/ 23.04.2013 год.,
образувано въз основа на молба от Д.Б.Х., ЕГН: ********** и В.Б.Х., ЕГН: **********,
и двамата с адрес ***, чрез процесуален представител срещу Р.Б.А., ЕГН: **********,
Г.Р.А., ЕГН: ********** и Р.Б.А., ЕГН: **********, действаща чрез настойника си
- Р.Б.А.,***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди:
- Р.Б.А. да заплати на ищците сумите от 9000.00лв., представляваща обезщетение за ползването на
собствения ни имот, представляващ магазин с площ от 31.77 кв.м и находящ се в
гр .Варна, ул. „ *, за периода от 23.01.2008г. до 19.10.2011г. /45 месеца/, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащане на дължимата сума, както 3890.00 лева -
обезщетение за забава, за периода от 02.04.2009 год. до
23.04.2013 год.;
-
Г.Р.А. да заплати на ищците сумата от 2250.00лв представляваща обезщетение за
ползването за имот, собственост на ищците, представляващ магазин с площ от
31.77 кв.м., находящ се в гр. гр .Варна, ул. „ *, за периода от 23.01.2008г. до
19.10.2011г. /45 месеца/, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на дължимата сума, както и 980.00 лева - обезщетение за
забава за периода от 02.04.2009г. до 23.04.2013 год.
-
Р.Б.А.,
действаща чрез настойника си - Р.Б.А. да заплати на
2250.00лв представляваща обезщетение за ползването за имот, собственост на
ищците, представляващ магазин с площ от 31.77 кв.м., находящ се в гр. гр .Варна, ул. „ *, за периода от
23.01.2008г. до 19.10.2011г. /45 месеца/, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на дължимата
сума, както и 980.00 лева - обезщетение за забава за периода от 02.04.2009г. до 23.04.2013 год.
В исковата молба се излага, че
ищците са придобили собствеността върху процесни магазин въз основа на договор
за покупко – продажба, обкетивиран в НА № * год. По
силата на влязло в сила решение, 23.01.2008 год., ищците са предали на
ответниците владението върху описания магазин. Влязлите в сила решения на ВОС и
ВКС е отменени по реда на чл. 231 ГПК /отм./, като при новото разглеждане на
делото предявеният от настоящите ответници срещу ищците ревандикационен иск е
отхвърлен. Издаден е обратен изпълнителен лист, по силата на който на
19.10.2011 год. ищците са въведени във владение на имота. За периода 23.01.2008
год. – 19.10.2011 год., ответниците са ползвали имота, като са се обогатили за
сметка на ищците.
Ответниците - депозират писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност на
предявения иск. Твърдят, че ищците не са
придобили правото на собственост върху процесния магазин, като сделките
обективирани в НА № * год. и НА № * год. са нищожни, поради липса на предмет.
Оспорват твърдението в исковата молба, че са на 23.01.2008 год. са въведени в
имота, респ., че са ползвали същия през процесния период. Сочат, че на
12.10.2011 год. ключовете за обекта са предадени на ЧСИ. Намират, че до
13.09.2011 год. за тях не е съществувало задължение за предаване на обекта.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Варна, не изразява становище.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
НА № 143, ХХХІХ, д. № 14662/ 27.09.1994 год. * И.Ж., действаща като ЕТ „*.“ и *
продават на * А., учреденото в полза ЕТ „*.“ с НА № * г. право на строеж за
построяване на две жилища от сграда, цялата с разгъната площ от
Видно
от НА № */* год. * А. продава на Г. С. Д., действаща като ЕТ *“ учредено в
негова полза, с НА № */* год. право на строеж върху парцел пл. № *, кв. *, на *-
ми подрайон на гр. Варна, за построяване на едно жилище /офис/ от
жилищна сграда, цялата с разгъната площ от
С
НА № */* год. Г. С. Д., действаща като ЕТ *“ продава на Д.Б.Х. учреденото с от
НА № */* год. право на строеж за изграждане на следния недвижим имот, а именно:
магазин с площ от
Видно
от представеното на л. 9 удостоверение, Д. Б.Х. и В.Б. * са сключили граждански
брак на * год.
Видно
от представеното на л. 32 удостоверение
законни наследници на * А. са Р.Б.А. /съпруга/, Г.Р.А. /син/ и * Р.А. /син/. ;
Видно
от представеното на л. 33 удостоверение законен наследник на * Р.А., поч. на *
год., е Р.Б.А. /дъщеря/.
С Решение от 14.01.2005 год.,
постановено по гр. д. № 1730 по описа на ВОС за 2002 год. е отменено решение от
18.06.2002 год. по гр. д. № 4352/ 2000 год. на ВРС, ХХІ състав, в частта,
с която е отхвърлен иска Р.Б.А. срещу * Б.Х. с ЕГН ********** ***Х17/партер,
стоматологичен кабинет/ и В. * Х. с ЕГН **********, с.а. за осъждане на
ответниците да предадат владението върху следния недвижим имот, твърдян, че е
собствен на ищцата въз основа на наследствено правоприемство от * А., а от последния въз основа на учредено право на строеж с
н.а.Х143/94г. и нищожност на сделката, обективирана в НА
№ 49/ 94г.
поради пълна симулация, а именно: 4/6 ид.ч. от магазин с площ от 31,77 кв.м.,
находящ се в партера на сграда с адм.адрес гр.Варна, ул."*, изградена в парцел I-1, кв.*, по плана на *
подрайон, на осн. чл.108 от ЗС,
като вместо това е прието за установено по иска на Р.Б.А. по отношение на Г. С. Д., действаща като
ЕТ „*“, Г.Р.А., * Р.А., Д. Б.Х., В. * Х., че сделката, обективирана в НА № */*
год. е нищожна поради пълна симулация и поради липсва на предмет. Със същото
решение * Б.Х. и В. * Х. са осъдени да предадат на Р.Б.А. владението върху
имот, съставляващ магазин, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в гр.
*, в парцел *, кв. * по плана на *- ми подрайон, с площ от
С
Решение № 924/ 11.07.2008 год., постановено по дело № 1259/
Видно
от представеното на л. 21 удостоверение от ЧСИ рег. № *, на 23.01.2008 год. по
изп. дело № 20077120400207, взискателят - Р.Б.А. е въведена във владение в
процесния имот – магазин /стоматологичен кабинет към датата на въвода/, находящ
се в гр. Варна, на партерен етаж в сграда на ул. „*“ № 17, в парцел * в кв. *
по плана на *- ми подрайон, с площ от
С
Решение № 392/ 05.02.2009 год. по гр. д. № 304 по описа за 2008 год. на ВКС са
отменени влезлите в сила решения на Варненски окръжен съд от 14.01.2005 год. по
гр. д. № 1730/ 2002 год., в частта, в която е уважен предявения
ревандикационен иск и на ВКС, ІV „а“ отделение от 11.07.2007 год. по гр. д. №
1259/ 2006 год., поправено с Решение на ВКС, ІV „а“ отделение от 17.03.2008
год. по гр. д. № 1259/ 2006 год., на основание чл. 231, ал. 1, б. „а“ ГПК /1952
год./. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен
съд.
С
Решение № 1497/ 25.11.2009 год. по в. гр. д. № 324 по описа 2009 год. на ВОС,
са оставени в сила решения на ВРС от 18.06.2002 год. и 04.11.2003 год.,
постановени на по гр. д. № 4352/ 2002 год., ХХІ състав, в частта, с която е отхвърлен предявения
от Р.Б.А.
срещу * Б.Х. и В. * Х. иск за осъждане на ответниците да предадат
владението върху следния недвижим имот, твърдян, че е собствен на ищцата въз
основа на наследствено правоприемство от * А., а от
последния въз основа на учредено право на строеж с н.а.Х143/94г. и нищожност на сделката, обективирана в НА
№ */*г.
поради пълна симулация, а именно: 4/6
ид.ч. от магазин с площ от 31,77 кв.м., находящ се в партера на
сграда с адм.адрес гр.Варна, ул."*, изградена в парцел *, кв.*, по плана на * подрайон, на осн. чл. 108 ЗС.
Решението не е допуснато до касационно обжалване, видно от
Определение № 847/ 13.09.2011 год. по гр. дело № 798/ 2010 год. на ВКС, ІІ г.о.
Въз основа на решението е издаден обратен изпълнителен лист
срещу Р.Б.А. /л. 79/.
Видно от представения на л. 31 протокол, съставен по изп.
дело № 201180704000581, на 19.10.2011 год. ищците са въведени във владение на
процесния магазин.
По делото е представена нотариална покана, адресирана до
ответниците, за заплащане на месечен наем в размер на 800.00 лева относно
магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „*. Поканата е получена от Р.А. на
02.04.2009 год.
По делото е представен договор за наем от 01.03.2009 год.,
сключен за наемодателя от Г.Р.А. – като представител на собствениците на
помещението.
От заключението на вещите лица по изготвената в хода на
процеса тройна съдебно – оценителна експертиза, се установява следното:
средният пазарен месечен наем за процесния магазин, за периода 23.01.2008 год.
– 19.10.2011 год. е 17587 лева, определено за всеки от ответниците и за всяка
календарна година както следва: за Р.А.
за 4/ 6 ид. ч. – 3913.98 лв. /за 2008 год./, 3200 лв. /за 2009 год./,
2560.00 лева /за 2010 год./, 2050.75 лева /за 2011 год./; за Г.А. за 1/ 6 ид. ч. - – 978.49 лв. /за
2008 год./, 800 лв. /за 2009 год./, 640.00 лева /за 2010 год./, 512.69 лева /за
2011 год./; за Р. *за 1/ 6 ид. ч. - –
978.49 лв. /за 2008 год./, 800 лв. /за 2009 год./, 640.00 лева /за 2010 год./,
512.69 лева /за 2011 год./.
В хода на процеса са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на свид. * и *.
От показанията на свид. К. се установява, че след смъртта на
Р. А. имотът за дълъг период от време се е ползвал за зъболекарски кабинет.
След като си е върнала имота, Р. го е отдавала под наем за кратко – около 3 – 4
месеца, поради проблеми с Акт обр. 16
От показанията на свид. Г. се установява, че след като
„зъболекарите“ са освободили имота, Р. е отдавала същия под наем за кратко
време – около 3 -4 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно че ответниците са ползвали вещта в релевирания
период, в резултат на са се обогатили, а ищцата - обедняла с твърдяната сума.
В тежест на ответника е да установи наличие на
правно основание за настъпилата промяна в имуществената сфера на страните.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването.
Обедняването може да има различни форми - то може да се
изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на
иначе сигурно увеличение на имуществото. Именно тази втора
проявна форма на обедняването е осъществена в настоящия случай.
В конкретната хипотеза, от събраните по
делото доказателства обстоятелството се установява
обстоятелството, че по силата на правна сделка ищците са собственици на
процесния магазин, като въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.
108 ЗС, на 23.01.2008 год. са предали на ответника Р.Б.А. владението върху същия. В
последствие влязлото в сила решение по ревандикациониня иск е отменено по реда
на чл. 231, б. „а“ ГПК /1952 год./, т.е. възстановена е висящността на спора за
собственост между страните. С влязло в сила на 13.09.2011 год. решение на ВОС
спорът за собственост между страните е разрешен, като предявеният от Р.А. иск
за предаване на владението върху процесния магазин е отхвърлен. Същевременно от
представения протокол за въвод се установява, че Р.А. е предала владението
върху имота на 19.10.2011 год. Ответниците не ангажираха доказателства, годни
да установявят възраженията относно датата на предаване на владението, а именно
– че е 12.10.2011 год. Дори и да се приеме, че ключът за външната щора е
предаден на тази дата /в каквато насока са и изложените от ищцовата страна
твърдения/, тези действия са ирелевантни след като не е предаден ключът за
входната врата. Касае се за изгоден за ответниците факт, поради което и в
предвид изричното възражение в тази насока, в тяхна тежест е да установят това
обстоятелство, при това в условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, следва да се приеме, че през периода
23.01.2008 год. - 19.10.2011 год. ищците са лишени от
възможността да ползват собствения си имот, по причина
свързана с поведението на ответника Р.Б.А.. Процесните
имоти биха могли да бъде
предоставяни от собственика за възмездно ползване на
други лица, като по този начин той би получавал доходи от
същото и би увеличил имуществото си. Реализирането на тази
полза в случая е не само хипотетично, а реално осъществимо.
В тази насока следва да се отбележи, че въвеждането на
обекта в екплоатация не е предпоставка за успешното провеждане на настоящия иск
В тази смисъл са и решение № 338 от
27.10.2011 г. по гр. д. № 181/2011 г. III
г. о. ВКС; решение № 533 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1685/2009 г. III г. о. ВКС; решение № 291 от 02.08.2011 г.
по гр. д. № 959/2010 г. IV г. о. ВКС; решение № 614 от 07.07.2011 г.
по гр. д. № 971/2009 г. III г. о. ВКС., постановени по реда
на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика. Фактическа власт
върху недвижим имот, може да бъде установена и преди въвеждане
на строителния обект в екплоатация. Ограничението за ползаване
по реда на чл. 177 и чл. 178 ЗУТ не е пречка за установяване на владение върху
имота /Решение
№ 117 от
26.04.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. I г.
о. ВКС/.
На ищците следва да
бъде присъдено обезщетение, което обаче не може да бъде по-голямо от
действителното му обедняване, съобразно задължителните
указания, дадени в т. 4 от Постановление
№ 1/ 1979 г. на
Пленума на ВС. В случая размера на дължимото обезщетение за
ползване на процесните
имоти следва да се определи при съобразяване на средния пазарен месечен
наем за имота. Тези стойности се установяват от размера на изготвената по
делото на тройната СИЕ, която се кредитира от съда като всестранно и
компетентно изготвена. Заключението на вещите лица е изготвено при използване
на т. нар. сравнителен метод – след съпоставка между реализираните цени при
сходни характеристики, въз основа на местоположението и предназначението на
имота, а също и данни от реално сключени сделки.
От друга страна – по делото липсват данни за предприети
действия, респ. за осъществено ползване на имота от другите двама ответници.
Същите не са страни по спора за собственост, предмет на който са 4/ 6 ид. ч. от
магазина, като по делото липсват данни същите да са ползвали обекта. Действително
по делото е представен договор за наем на същия обект, но в него изрично е
отбелязано, че Г.Р.А. действа като представител на собствениците на
помещението. Не са представени доказателства, че при въвода, осъществен през
2008 год. Р.Б. освен в лично качество, е действала като представител на другите
двама ответници. Този извод кореспондира изцяло и с представения на л. 79
обратен изпълнителен лист.
По изложените съображения се налага
извод за частична основателност на предявените искове – същите са основателни и
следва да бъдат уважени по отношение на ответника Р.Б., като последната бъде
осъдена да заплати на ищците сумата от 9000.00 лева, представляваща
обезщетение за ползването на имот, представляващ магазин с площ от 31.77 кв.м и
находящ се в гр .Варна, ул. „ *, за периода от 23.01.2008г.
до 19.10.2011г., , на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са осъждане на Г.Р.А. и Р.Б.А. да заплатят на ищците сумите от по 2250.00лв. - обезщетение за лишава
от
ползването за имот - магазин с площ от 31.77 кв.м., находящ се в гр. гр .Варна, ул. „ *, за периода от 23.01.2008г. до
19.10.2011г., са неоснователни поради което и следва да бъдат
отхвърлени, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва върху главницата от 9000 лева, за периода от
02.04.2009 год. до 23.04.2013 год., в размер на 3882.62 лв., изчислена чрез
софтуерен продукт – „Апис финанси“, като за горницата до пълния предявен размер
от 3890.00 лева – претенцията следва да бъде отхвърлена.
С
оглед неоснователността на главните искове срещу Г.Р.А. и Р.Б.А., неоснователни
са и акцесорните такива за присъждане на обезщетение за забава за периода от
02.04.2009 год. до 23.04.2013 год., в размер на
980.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
Р.Б.А. следва да бъде
осъден да заплати на ищците сумата от 1344.19 лева – извършени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, внесен
депозит за вещо лице и заплатена държавна такса, преводни такси, съобразно уважената част на исковете. Сумата
от 1300.00 лева, внесена като гаранция по допуснатото обезпечение на иска не
следва да бъде присъждана – същата подлежи на връщане след отмяна на
обезпечението, при отпадане на обезпечителната нужда. Сумите от 15.00 лева- за
вписнане на възбрана и 2.00 лева – преводна такса не следва да бъдат
присъжадни, с оглед липсата на доказателства на реалното им заплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съообразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 121.44
лв., представляваща извършени разноски за заплатен депозит за СОЕ. Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на Р.Б.А. и Р.Б.А. сумата от 150.73 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение съобразното отхвърлената част на исковете
спрямо двамата ответници, страни по договора за правна защита /л. 210/. Претендираният
от ответниците адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност
на спора, а също и с изискванията на Наредба № 1/ 2004 год., поради което е не
се налага неговото редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б.А., ЕГН: **********,*** да заплати на Д.Б.Х., ЕГН: **********
и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** сумите от 9000.00 /девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за ползването на собствения ни имот, представляващ магазин с площ
от 31.77 кв.м и находящ се в гр .Варна, ул. „ *, за периода
от 23.01.2008г. до 19.10.2011г. /, на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на дължимата сума, както и 3882.62 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и два лева
и 62 ст./ - обезщетение за забава върху
главницата от 9000.00 лева за периода от 02.04.2009 год. до 23.04.2013 год.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Х., ЕГН: **********
и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** срещу Р.Б.А., ЕГН: **********,*** за
осъждане на ответника да заплати на ищците горницата над присъдените 3882.62 лв. /три хиляди осемстотин
осемдесет и два лева и 62 ст./ до пълния заявен размер от 3890.00 /три хиляди осемстотин и
деветдесет/ лева - обезщетение за забава върху
главницата от 9000.00 лева за периода от 02.04.2009 год. до 23.04.2013 год.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Б.Х.,
ЕГН: ********** и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес ***
срещу Г.Р.А.,
ЕГН: **********,*** за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумите от 2250.00 /две хиляди двеста и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за ползването за имот,
собственост на ищците, представляващ магазин с площ от 31.77 кв.м., находящ се в гр. гр .Варна, ул. „ *, за периода от 23.01.2008г. до
19.10.2011г, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на дължимата сума, както и 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лева - обезщетение за забава върху
тази главницаза периода от 02.04.2009г. до
23.04.2013 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Б.Х.,
ЕГН: ********** и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес ***
срещу с
адрес гр. Варна, ул. „* срещу Р.Б.А., ЕГН: **********,
действаща чрез настойника си - Р.Б.А. за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумите от 2250.00 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за ползването за имот, собственост на ищците, представляващ магазин
с площ от 31.77 кв.м., находящ се в гр. гр .Варна, ул.
„ *, за периода от 23.01.2008г. до
19.10.2011г, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на дължимата сума, както и 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лева - обезщетение за забава върху
тази главницаза периода от 02.04.2009г. до
23.04.2013 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Б.А., ЕГН: **********,*** да заплати на Д.Б.Х., ЕГН: **********
и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** сумата от 1344.19 лв. /хиляда триста четиридесет и четири лева и
19 ст./, представляваща извършени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Б.Х., ЕГН: ********** и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** да заплатят на
Р.Б.А., ЕГН: **********,***, Г.Р.А.,
ЕГН: **********,*** и Р.Б.А., ЕГН: **********, действаща чрез Р.Б.А.
сумата от 121.44 лв. /сто двадесет и един лева и 44 ст./ – извършени разноски за СОЕ, съобразното отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Б.Х., ЕГН: ********** и В.Б.Х., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** да заплатят на
Р.Б.А., ЕГН: **********,*** и Р.Б.А., ЕГН: **********,
действаща чрез Р.Б.А. сумата от 150.73 лв. /сто и петдесет лева и 73 ст./ – заплатено адвокатско възнаграждение съобразното
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: