Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
21050 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен Д. н. В., ЕГН ********** с адрес *** Иван Срацимир № 2А срещу ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 22.07.2020г./
в размер на 1716,49лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
с коефициент 1.413, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в ОД на МВР
Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. на 12часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период, считано от м.10.2016г. Работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил
нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което
се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден
труд. Счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на
трудовото законодателство и в частност чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време регламентираща
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че
в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1664часа нощен труд,
който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 1901,95часа, което
изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване
на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и размер.
Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност по щата на ОДМВР Варна- ст.полицай в Участък
Долни чифлик към Четвърто РУ при ОДМВР Варна. Потвърждава, че ищецът е работил
на смени, в т.ч. е полагал нощен труд, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските
служители в МВР и по аргумент от ал. 3 на Наредбата на структурата и организацията
на работната заплата. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено,
че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със
закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния
труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо
от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването
на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност ст.полицай в Участък Долни
чифлик към Четвърто РУ при ОДМВР Варна;
- че в периода 01.10.2016г.- 31.03.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите,
няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техния размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично
предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент
1,143 от 244часа възлиза на сумата от 1716,49лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 66,11лева за периода 01.10-31.12.2016г.;
109,89лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 128,20лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
134,31лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 140,41лева за периода 01.10-30.12.2017г.;
131,59лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 182,76лева за периода 01.04-30.06.2018г.;
138,90лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 153,52лева за периода 01.10-31.12.2018г.;
168,89лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 168,89лева за периода 01.04- 30.06.2019г.,
193,02лева за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 68,66лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 218,66лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 480лева
платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019г.
Направено е възражение за прекомерност. Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т. 2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения към датата
на сключване на договора, минималният размер на адв. възнаграждение е 350,15лева.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, възражението е
основателно и адв. възнаграждение следва да се определи в минималния му размер
от 350,15лева, или 420,18лева с ДДС, което съдът преценява за съответно на усилията на защита при упражняване
на процесуалните й права.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. н. В., ЕГН ********** с адрес *** Иван Срацимир № 2А сумата
от 1716,49лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. от 244часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, формирана по отчетни периоди, както следва: 66,11лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 109,89лева за периода
01.01-31.03.2017г.; 128,20лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 134,31лева за
периода 01.07-30.09.2017г.; 140,41лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 131,59лева
за периода 01.01-31.03.2018г.; 182,76лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 138,90лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 153,52лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 168,89лева
за периода 01.01- 31.03.2019г.; 168,89лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 193,02лева
за периода 01.07- 30.09.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 218,66лева,
представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. н. В., ЕГН ********** с адрес *** Иван Срацимир № 2А сумата
от 420,18лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: