№ 45
гр. Малко Търново, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100150 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от Н. Ж. В., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л." ***, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество „М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." ***-*, ет. *, офис *-*,
представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: **********, срещу „А. Т. Е.
Г." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *, представлявано от Ф. Г. Д., с предмет
на иска: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска: 5 лв. (частичен иск от общо 98,49
лв.) за това, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата
предвидена в:
Чл. 6.6 към Договор за потребителски кредит № 300427, сключен между
ищцата и „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *,
представлявано от Ф. Г. Д., предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на поръчител в размер на 0,67 лв. средно на ден, но не повече
от 1% от главницата.
Да бъде осъдено „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: ********* да заплати на Н. Ж.
В., ЕГН: ********** сумата в размер на 5 лв. (частичен иск от общо 98,49 лв.)
платена сума без основание, както и да бъде осъдена ответната страна да
заплати направените в настоящото производство разноски.
В с. з. ищецът и представител на ищеца не се явява. Представени са
писмени бележки. Претендират разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2022 г. между ищцата и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 300427. При
подписването на договора обаче не са и представени изискуемите документи
съгласно чл. 10 3ПК - липсва посочване на сумата на договора, годишния
лихвен процент и други, съществени елементи от правоотношението - същите
са посочени в отделно приложение към договора. В чл. 6.1 от договор за
потребителски кредит № 300427 е посочено, че най-късно до следващия ден,
кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита.
В чл. 6.6 към договор за потребителски кредит № 300427 е посочено, че
в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то
потребителят дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план.
Основните параметри на заема по договор № 300427 са уговорени в
Анекс към договор за потребителски кредит № 300427, съгласно който сумата
по кредита е в размер на 200 лв., размер на погасителния план - 21 седмични
вноски, размер на погасителната вноска е в размер на 10,36 лв. с одобрено
обезпечение и 15,05 лв. без одобрено обезпечение. Съгласно чл. 9 от Анекс
към договор за потребителски кредит № 300427, размерът на неустойката в
случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 0,67 лв. средно на ден.
Погасителен план, съгласно който г-жа В. следва да заплати 21 вноски
по 15,05 лв. Сумата е формирана по следния начин: 200 лв. главница, 17,56 лв.
възнаградителна лихва, и неустойка в размер на 98,49 лв.
Договорът е сключен с г-жа В. за задоволяване на нейни лични нужди,
поради което считат, че към настоящия момент следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК.
Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да
осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на Договора й е
начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно
позволения от Закона размер на ГПР. Същата е включена в погасителния план
още от самото начало. Съгласно чл. 23 3ПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума.
Считат, че уговорената в него неустойка противоречи на множество
императивни правни норми на 3ПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД,
е нищожна.
На първо място считат, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите
(ГПР) - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено
при изчисляването на ГПР и така същия да остане под установената граница
от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в
пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е
видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на
договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има
2
единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над
максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази
клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури
обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод. Срокът е
твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на
подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не мотат нито да
представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови
доходи. Сочат, че следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично
задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С
предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че
заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което
изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В
случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то
следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната
практика.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесиите заемни суми - т.
нар. „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство
за връщане на заема от две лица (евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът
може да поиска и повече от две), отговарящи на определени условия в срок от
24 часа от подписването. Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от
който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на
договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горното следва да се посочи и уговорката, че в
случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде
разсрочено за срока за изпълнение на договора, което отново навежда към
изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на
обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Относно предоставената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в
размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при
сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото
лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. Договорът, въз основа на който са възникнали
претендиралите вземания, представлява договор за потребителски кредит и
попада под уредбата на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от
18.12.2014 г. е в размер на 10%, или годишният размер на разходите към
момента на сключване на договора не следва да надхвърля 50% от
предоставената по кредита сума.
3
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесиите заемни суми - т.
нар. „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство
за връщане на заема от две лица (евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът
може да поиска и повече от две), отговарящи на определени условия в срок от
24 часа от подписването. Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от
който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението. Нарушават се основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.
Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.
Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на
ОСТК, преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заетата сума. Видно и от размера и същата е в размер на близо 49,3% от
предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след
като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил
отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От
изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка
заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е
екзорбитантна, нарушаваща добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и
чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл е Решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д.
4386/2013т. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.
д. № 115/2010 Г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за
неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл.
71 от 33Д е предвидена достатъчно тежка санкция.
На следващо място считат, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК. В
нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
4
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3ПК. Намират подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.
Освен това считат, че неустоечната клауза в Договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита
на потребителите (33П). Същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърдят, че
тази клауза не е индивидуални уговорена, съгласно чл. 146 от 33П.
Отбелязват, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато
същите са били реално очаквани от кредитора), съобразни разпоредбата на чл.
71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието
плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в §
1, т. 2 от 3ПК, че „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая е записана общата дължима сума, но същата не отговаря на
посочения ГПР. Предвидено е още при сключването на договора, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като към вноската се добавя сума от 4,69 лв. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. Непредоставянето на обезпечението
самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да
се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да
намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и
5
параметрите, при които да стане това (В този смисъл редица решения на
СЕС). Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото
начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може
да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се
получава едно допълнително възнаграждение, същевременно се влошава
финансовото състояние на потребителя. Освен това неустойката не е точно
определена в договора за кредит и е посочена, като размер едва в
погасителния план. В този случай при сключване на договора потребителят не
е наясно какъв е размерът на неустойката и дали този отразен в погасителния
план съответства на договорения средно на ден, но не повече от 1% от
главницата.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно невярна информация относно
общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО (Директива за нелоялните търговски практики),
тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това
от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф
1 от Директива 93/1 З/ЕО и влече недействителност на договора в негова та
цялост.
Ответната страна иска постановяване на решение, с което да се
отхвърлят изцяло исковите претенции на ищцата Н. Ж. В. за установяване на
нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Анекс към Договор за
кредит № 300427 от дата 20.01.2022 г. на основание чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 10,
чл. 19, ал. 4, чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 22 и 23 от ЗПК; чл. 26, ал. 1, чл. 71 от
ЗЗД, както и чрез нарушаване на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и чл. 146 от ЗЗП.
Молят да се отхвърли изцяло претенциите на ищцата за осъждане на
ответника да заплати на Н. Ж. В. сумата в размер на 5 лв. (частичен иск от
общо 98,50 лв.), представляваща недължимо платена сума.
Правят се възражения относно допустимостта и редовността на исковата
молба, срещу твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка в сключения
между страните Договор за кредит се явява нищожна, срещу твърдението на
ищцата, че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК, срещу твърденията
на ищцата, че сключения между „А. Т. Е. Г.” АД и Н. Ж. В. договор за кредит
нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, оспорват твърдението, че
неустойката, установена в сключения между страните Анекс към Договор за
кредит 300427 от дата 20.01.2022 г. била недействителна на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на
закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на
всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.
Оспорват твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка противоречала на
чл. 71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна, възразяват изцяло срещу
6
тълкуването на ищцата на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, в който смисъл
размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното
неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение,
възразяват срещу твърденията за заплащане от страна на Н. Ж. В. на
твърдените в исковата молба суми. Излагат подробни съображения.
Възразяват срещу посочените в ИМ доказателствени искания, както и правят
искане за обединение на дела заведени в МТРС.
Едновременно с отговора е предявен и насрещен иск от ответника по
първоначалния иск. Ищецът по насрещния иск твърди,че на 20.01.2022 г.
между „А. Т. Е. Г.” АД, в качеството си на кредитодател, и Н. Ж. В., в
качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит „Гет кеш“ № 300427.
На 29.09.2022 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД, в качеството си на кредитодател,
и Н. Ж. В., в качеството си на кредитополучател, е сключен Анекс към
Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 300427 по Транш с пореден №
303775.
Сключването на Анекс по Транш с пореден № 303775 между ищеца по
насрещния иск и ответницата е извършено по инициатива на
Кредитополучателя – Н. Ж. В.. За да получи кредитът, ответницата е
попълнила Заявка за кандидатстване, като в същата е попълнила и е
предоставила доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност
като: трите си имена, ЕГН, адрес (постоянен и настоящ), лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,
предпочитания от нея начин за получаване на сумата по кредита. Ответницата
е посочила, че желае да получи заема в брой чрез предаване на сумата по
отпуснатия кредит от Кредитния консултант на Кредитодателя. „А. Т. Е. Г.”
АД е разгледал предоставената от Н. Ж. В. информация и въз основа на тази
информация, и след проверка в Централния кредитен регистър, я е одобрил за
искания от нея кредит.
Съгласно сключения между страните Анекс по Транш с пореден №
303775, кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 1 600 лв.,
като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.
Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири
14-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 30.09.2022 г.
до 24.09.2023 г. и при условията, договорени между страните. Съгласно
сключения между страните Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет
кеш“ № 300427 по Транш с пореден № 303775, Н. Ж. В. е получила от „А. Т. Е.
Г.” АД паричен заем в размер на 1 600 лв., като сумата е предоставена в брой
на 29.09.2022 г., за което свидетелства приложената към исковата молба
разписка за получаване в брой на сума по заема, съгласно Анекс по транш с №
303775 към Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 300427.
Падежът на всяка погасителна вноска по процесния договор е посочен в
приложения погасителен план по процесния анекс. Дължимата и непогасена
главницата по процесния договор за кредит е в размер на 1 545,24 лв.
Съгласно Договора за кредит, Общите условия на „А. Т. Е. Г.“ АД и
7
погасителния план, приложим към него, кредитополучателят дължи на
кредитодателя лихва за ползване на кредита. Дължимата и непогасена по
кредита лихва за ползване на кредита е в размер на 327,65 лв., начислена за
периода от 15.10.2022 г. до 24.09.2023 г
С допълнителна молба от 19.03.2024 г., ищецът по насрещния иск
оттегля исковата молба в частта, с която се предявява иск за осъждане на
ответника за заплащане на Законна лихва за забава в размер на 94,85 лв. за
периода от 25.09.2023 г. до датата на предявяване на настоящата насрещна
искова молба 07.03.2024 г.
С оглед на горепосоченото, молят съда да постанови решение, с което да
бъде осъдена Н. Ж. В. да заплати на ищеца по насрещния иск „А. Т. Е. Г.” АД
следните суми съгласно сключения помежду им Анекс към Договор за
потребителски кредит „Гет кеш“ № 300427 по Транш с пореден № 303775 и
приложимите към този договор за кредит Погасителен план, и Общи условия:
1) Главница в размер на 1 545,24 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до
окончателното плащане на задължението;
2) Възнаградителна лихва в размер на 327,65 лева за периода от
15.10.2022 г. до 24.09.2023 г. както и направените по делото разноски.
Моли за присъждане на разноски.
Представител на ответника на се явява в с. з.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В с. з. бе изслушана експертиза, която съдът прие като еднозначна и
непротиворечива.
В действителност, според трайно установената съдебна практика,
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е
наличието на правен интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се
установи наличие на спор междустраните по делото, при който се извършват
действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Следователно, за да
съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от
него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита
чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата
на ищеца.
По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр.д. № 1331/2010 г. на
ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен
интерес от предявения установителен иск за нищожностна договор, респ.
клаузи от същия, решението по него следва да се отрази на правното
положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен
резултат.
8
Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право. В настоящия случай и с оглед процесуалната
позиция, която заема ответника твърдейки, че договорните клаузи, предмет на
делото не са нищожни, респ. неравноправни, обосновават и допустимостта,
съответно интереса от предявяване на иска.
Разгледани по същество, първоначалните искове се явяват основателни,
като съображенията за това са следните:
По установителния иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
6.6 от договора за нищожна: Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл. 10а, ал. 2
от ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл
е изменението на ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се посочва
/Забранява се на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на
кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване
на кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие.
Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират
таксите и комисионните, да се описват ясно и точно в договора за кредит.
Съдът намира, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите (ГПР) - чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за
неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и така същия да остане под установената граница от
50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в
пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е
видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на
договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има
единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над
максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази
клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури
обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод. Срокът е
твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на
подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не мотат нито да
представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови
доходи.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесиите заемни суми - т.
9
нар. „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство
за връщане на заема от две лица (евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът
може да поиска и повече от две), отговарящи на определени условия в срок от
24 часа от подписването. Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от
който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението.
На следващо място съдът счита, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК. В
нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Поради което съдът намира, че е налице нищожност единствено и само
на посочените по-горе клаузи по договора а именно чл. 6.6 от договора.
С оглед всичко изложено и предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 5 лв., поради нищожност на уреждащите я клаузи на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и
като сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от
ЗЗП, се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск - Съдът го намира за основателен до посочения в
експертизата размер. Това се потвърждава и от приетата от съда експертиза.
поради което насрещния иск следва да бъде уважен за обща сума в размер на 1
387 лв., тъй като е заплатена сума от 213 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до
окончателното плащане на задължението;
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищцата разноски
по делото в размер на 50 лв. д. т., 15 лв. за у-ние, 350 лв. разноски за
експертиза и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя
становището на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение за всеки
един от исковете. На първо място съдът съобрази сложността на фактическата
обстановка по делото, на следващо място представител на ищеца не се явява в
с. з и не на последно място това, че са предявени наколко иска не обуславя
искането да се присъжда възнаграждение за всеки от исковете поотделно.
Ищцата следва да заплати на ответника съобразно уважения насрещен
иск сумата в размер на 111,81 лв. д. т. за насрещния иск и 480 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Ж. В., ЕГН:
**********, постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л." ***, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски
съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." ***-*, ет. *,
офис *-*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: **********, срещу
„А. Т. Е. Г." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *, представлявано от Ф. Г.
Д., с предмет на иска: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска: 5 лв. (частичен иск
от общо 98,49 лв.), че клаузата на чл. 6.6 към Договор за потребителски
кредит № 300427, сключен между ищцата и „А. Т. Е. Г." АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С."
№ 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *, представлявано от Ф. Г. Д., предвиждаща
заплащането на неустойка при непредоставяне на поръчител в размер на 0,67
лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *,
представлявано от Ф. Г. Д., да заплати на Н. Ж. В., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л." ***, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество „М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." ***-*, ет. *, офис *-*,
представлявано от Д. М. М. – Управител, сумата от 5 (пет) лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *,
представлявано от Ф. Г. Д., да заплати на Н. Ж. В., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л." ***, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество „М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." ***-*, ет. *, офис *-*,
представлявано от Д. М. М. – Управител, разноски по делото в размер на 50
лв. д. т., 15 лв. за у-ние, 350 лв. разноски за експертиза и 480 лв. адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л."
***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „М.", вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на
24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
бул. „А. С." ***-*, ет. *, офис *-*, представлявано от Д. М. М. – Управител, да
заплати на А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *,
представлявано от Ф. Г. Д., обща сума в размер на 1 387 лв., тъй като е
заплатена сума от 213 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
11
подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното
плащане на задължението, като отхвърля иска до претендирания размер като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Г., ул. „Я. Л."
***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „М.", вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на
24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
бул. „А. С." ***-*, ет. *, офис *-*, представлявано от Д. М. М. - Управител, да
заплати на „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Л.", ул. „С." № 16, бл. П. Л. О. Ц., ет. *,
представлявано от Ф. Г. Д., съобразно уважения насрещен иск сумата в размер
на 111,81 лв. д. т. за насрещния иск и 480 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
12