О П Р Е Д Е Л Е Н И Е …/15.12.2016 г.
гр. Бургас
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС ХХХІІ граждански състав
На петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.д. № 5425/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от З. Димитрова С., ЕГН – **********, против Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към МВР.
Ищцата иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в периода й на работа при него от 10.07.1995 г. до 28.12.2014 г. на различни длъжности, свързани с извършване на граничен контрол е подложена на пряка и непряка дискриминация, извършена чрез описаните в иска действия, основана на половата й принадлежност като жена и семейното й положение на самотна майка, и по тези признаци е била по-неблагоприятно третирана и поставяна в по-неблагоприятно положение.
Ищцата иска също да бъде осъден ответникът да и заплати обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди за установеното дискриминационно отношение, както следва:
Сумата от 19 196,18 лева, представляваща разликата между възнаграждението й по служебно правоотношение и получавания размер на пенсията й за периода от датата на прекратяване на служебното й правоотношение поради пенсионирането й на 28.12.2014 г. до 30.06.2017 г., като част от сумата от 78 000 лева за периода от 28.12.2014 г. до 19.09.2016 г. – датата, на която е била пенсионирана, ако не е било гореописаното дискриминационно отношение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до заплащането.
Сумата от 20 000 лева, представляваща главница на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гореописаното дискриминационно отношение, в периода 10.09.2011 г. до 10.09.2016 г., изразяващи се в мъка, емоционално и физическо страдание и болка, неудобство и срам, притеснение и стрес, нарушено психическо спокойствие и равновесие, ведно със законната лихва от предявяване на иска до заплащането му.
Сумата от 713 лева, дължими за служебното облекло и обувки, които е закупила със собствени средства през 2011 г. и 2012 г., за да бъда облечена в задължителното за нея униформено облекло, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С определение на съда от 17.10.2016 г. е прекратено производството по делото в частта, с която З. Димитрова С. иска да бъде осъдена Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към МВР да й заплати сумата от 19 196,18 лева, представляваща разликата между възнаграждението й по служебно правоотношение и получавания размер на пенсията й за периода от датата на прекратяване на служебното й правоотношение поради пенсионирането й на 28.12.2014 г. до 30.06.2017 г., като част от сумата от 78 000 лева за периода от 28.12.2014 г. до 19.09.2016 г. – датата, на която е била пенсионирана, ако не е било гореописаното дискриминационно отношение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до заплащането. Със същото определение производството по делото в останалата му част е оставено без движение и са дадени указания на ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба досежно претенцията за неимуществени вреди. Същите са отстранени с молба уточнение от 28.10.2016 г.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от ответника, в която на първо място се посочва, че претенциите са подсъдни на административен, а не районен съд, поради което производството пред тази инстанция следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на компетентния административен съд.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона,
намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закон за защита от дискриминация (за краткост Закона). Според текста на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.6 от АПК всички спорове, касаещи искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по административен ред. В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1, т.6 от АПК –аргумент за разглеждането на всички искове от административен съд от Решение № 330 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2014 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата. Това е така, защото ищцата претендира обезщетение за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, произтичащо от прекратено към настоящия момент служебно правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, за разлика от трудовите правоотношения – в този смисъл Определение № 32 от 5.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 28/2014 г., 5-членен с-в.
Разпоредбата на чл. 71 от Закона, която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове по чл. 71, ал. 1, т.1 – т.3 от Закона, не изключва компетентността на административните съдилища, предвидена в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 Закона, като отговорността следва да се реализира по ЗОДОВ – в този смисъл Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС. В т.4 от него е прието, че доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 от Закона. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа и реши исковите претенции е Административен съд – Бургас (аргумент за местната подсъдност от чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, вр. чл.7, ал.1 от АПК), поради което делото пред БРС следва да се прекрати и да се изпрати на родово и местно компетентния административен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5425/2016 г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: