Решение по дело №3108/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……….

 

Гр.Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 3 108 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Предявени са обективно съединени искове от Д.Т. Т*** чрез адв. ***от АК Варна срещу Д.И.И. с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик чрез покупко-продажба, обективирана в НА №,том *** дело **/1995г. на нотариус при ВРС на  ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 150 кв.м. съставляващо парцел №ІV-7 в кв. 310 по плана на ІХ микрорайон на гр.Варна идентичен с имот с идентификатор **** с административен адрес ул. „***.

Ищецът твърди, че до 11.12.2014г. дворното място се ползвало общо от съсобствениците, но след като ответницата Д.И. закупила част от процесния имот достъпа до него станал невъзможен.  Ответницата отглеждала кучета в двора и складирала вещи.

Ищецът моли, съдът след като установи, че е собственик чрез покупко-продажба на ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 150 кв.м. съставляващо парцел №ІV-7 в кв. 310 по плана на ІХ микрорайон на гр.Варна идентичен с имот с идентификатор № ***с административен асрес ул. „*** да осъди ответницата Д.И.И. да му предаде владението, на осн.чл.108 от ЗС.

Моли съдът, да постанови решение с което да осъди ответницата да премахне находящите се в имота движими вещи: зелена мрежа, 5 броя гуми, бял хладилник с една врата висок около метър, зелени пластмасови маса и столове, канализационна тръба, кучешка колиба, метална стълба и 2 броя кучета порода „кокер шпаньол“ , с посочено местонахождение на скица на л.19 от делото. В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца адв. Аначкова прави изявление, че разваля споразумение от 11.12.2014г. между Д.Д. и Д.И.. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като оспорва изцяло предявените искове. Излага, че иска по чл.108 е неоснователен, тъй като ответницата ползвала незастроената част от дворното място по споразумение с ищеца от 11.12.2014г. , с нот. заверка на подписите.  Сочи, че твърденията на ищеца за складиране в двора но сочените вещи не отговаря на истината. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * от 11.12.2014г. на П.С*** нотариус с район на действие ВРС ***, учредяват на *** пожизнено право на ползване на недвижим имот находящ се в гр.***, самостоятелен обект с идентификатор № *** и 75 кв.м. идеални части от дворното място в което е изградена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***. Същите продават на Д.И.И. същият недвижим имот.

Видно от нот.акт за собственост на недвижим имот № *,том ІХ,дело ***/98г. от 28май 1998г. нотариус при ВРС е признал за собственик Д.Т.Д. на три стаи и стълбище на първи жилищен етаж с площ от 34,38 кв.м., стаи и стълбище на тавански етаж с площ от 15,66 кв.м.,баня-тоалетна и стълбище в сутерена с площ от 44-04 кв.м.,ведно със стопанската постройка в дворното място и ½ ид. ч. от дворното място,цялото с пространство от 150 кв.м.,съставляващо парцел ІV-7в кв. 310 по плана на ІХ микрорайон в гр.Варна.

Видно от нот.акт за продажба на недвижим имот № *,том *, дело */1995г. на нотариус при ВРС *** са продали на Д.Т.Д. следния свой собствен недвижим имот, семейна имуществена общност: сутеренен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.*** състояща се от три стаи, коридор, антре, стопанска постройка, клозет в двора, ведно с ½ ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с площ от 150 кв.м.

Между Д.Т.Д. и Д.И.И. е сключено споразумение с нот. удостоверяване на подписите на 11.12.2014г. на нотариус П.С*** с район на дейност ВРС ,като собственици на самостоятелни обекти в съсобствен поземлен имот с идентификатор *** с адм. адрес *** гр. Варна относно ползването на имота.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Сираков и Д. се установява, че в имота си ищецът Д.Д. влиза през врата от към пътя. От 2014-2015г. няма достъп до двора.  От прозореца му се вижда двора.  В двора има столове, маси, чадъри.  Има две кучета кокершпаньоли. Те живеят на двора. Има сложена изкуствена преграда , зелена прозрачна, като тента от към двора да не се вижда какво има. Има направено някакво мокро помещение. Имало е от имота на Д.Т. врата към двора , но тя е била затворена отдавна. Свидетелят Д. не си спомня за такава врата.

От показанията на свидетеля И***, баща на ответницата които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че когато дъщеря му е купила имота. Т. не е ползвал дворното място. В имота имат наематели и те отглеждат две кучета. От земята към терасата на Т. има стъпала, изградени от свидетеля. По тези стъпала, Т. може да излезе на двора. След сключено споразумение правили ремонт по двора. Свидетеля бетонирал целият двор, с измазване, отделяне на водата да отива по шахтата. Правили канализацията, ремонт на покрива.

Свидетелят Ахмед, сочи че от една година е наел къщата на *** от ответницата. Познава г-н Т., който има отделен вход откъм мазата. Свидетелят има две кучета кокершпаньол, които са на двора. Има масичка и два стола. Има неизползваем фризер на двора, който е негов.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание.

Относно процесният недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор *** по КК на гр.Варна, се установява че ищецът по силата на нот.акт за продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус при ВРС е собстевник на  ½ ид.ч. от това дворно място. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата.

Спорът се свежда до наличието на основение на което ответницата Д.И. ползва процесния имот.

Налице е валидно сключено споразумение между страните с нот. удостоверяване на подписите на ***. на нотариус П.Си***с район на дейност ВРС. Страните, като съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** са уредили ползването му.

В случая ищецът прави изявление за разваляне на споразумение между страните с нот. заверка на подписите от 11.12.2014г. в първото по делото заседание.

По силата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД

, развалянето на договори, сключени в писмена форма, става писмено, като уведомлението за развалянето следва да включва както причината за това, така и определянето на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му, изправната страна ще счита договора за развален. В посочената разпоредба имплицитно се съдържа изискване писменото предупреждение да е достигнало до знанието на неизправната страна, поради което в проверката за наличието на материалноправните предпоставки за настъпване на развалянето задължително се включва както съществуването на изявление за разваляне, така и достигането му до знанието на неизправната страна.

С исковата молба може да бъде направено изявление за разваляне на договора , в случая споразумение, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника по чл. 87 ЗЗД. В случая изявление за разваляне на постигнатото между страните споразумение е направено едва в първото по делото заседание от ищеца. Поради несвоевременното изявление , то същото не би могло да породи  желаните правни последици. А именно споразумението от 11.12.2014г., не би могло да се счита за развалено. Още повече , липсват конкретни твърдения, респективно доказателства за неизпълнение по същото от страна на ответницата Д.И..

При наличието на валидно подписано споразумение между Д.Т.Д. и Д.И.И. с нот. удостоверяване на подписите на 11.12.2014г. на нотариус П.С*** с район на дейност ВРС съгласно т. 5 от който, ползването на целия незастроен двор и пространство /плоча/ над банята на Д.Т.Д. да се използва само от Д*** И., като същата се задължава да изгради със собствени средства подходяща тента над банята, за да не прониква влага през плочата , то иска за предаване владението на процесната ½ ид.ч. е неоснователен. Ответницата ползва целия незастроен двор по силата на облигационно правоотношение възникнало валидно между страните.

Негаторният иск е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, тоест на използването на вещта според предназначението и.

Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

При липсата на спор относно собствеността на ищеца на ½ ид.ч от дворното място в имот с идентификатор № **** по КК на гр.Варна,следва да се разгледат останалите предпоставки по иска по чл.109 от ЗС.

За да се уважи иска по чл. 109 от ЗС ищецът следва не само да твърди за наличието на "пречещо" действие, а следва да обоснове и докаже неоснователност на такова действие и преди всичко - реално смущаващо правата му фактическо състояние.

Доколкото по делото се установи наличието на основание от страна на ответницата да ползва процесното дворно място по споразумение от 11.12.2014г., то неоснователен се явява и иска по чл.109 от ЗС за премахване находящите се в имота движими вещи: зелена мрежа, 5 броя гуми, бял хладилник с една врата висок около метър, зелени пластмасови маса и столове, канализационна тръба, кучешка колиба, метална стълба и 2 броя кучета порода „кокер шпаньол“ , с посочено местонахождение на скица на л.19 от делото.

На ищеца разноски не се присъждат, тъй като ответникът никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца върху имота му. Постановяването на установителен диспозитив е следствие от  Тълкувателно решение №4/2014г. на ВКС.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата.

Съгласно чл.1 от Наредбата №*** за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Иначе казано страните разполагат със свободата да уговарят с упълномощения от тях адвокат размера на адвокатското възнаграждение, в случая уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева не е прекомерно , предвид предявените обективно съединени искове. Поради което и сумата от 550 лева следва да се присъди в пълен размер.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.Т.Д. ЕГН **********, с адрес *** и Д.И.И. ЕГН **********, с адрес *** , че Д.Т.Д. ЕГН **********, с адрес *** е собственик на ½ ид.ч. от дворно място от поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес ул. „*** по покупко-продажба обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело */1995г. на нотариус при ВРС.  

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Т.Д. ЕГН **********, с адрес *** против Д.И.И. ЕГН **********, с адрес *** иск за предаване владението на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място от поземлен имот с идентификатор № ** с административен асрес ул. „***, на основание чл.108 от ЗС, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Т.Д. ЕГН **********, с адрес *** против Д.И.И. ЕГН **********, с адрес *** , иск по чл.109 от ЗС, за премахване находящите се в дворно място от поземлен имот с с идентификатор № *** с административен асрес ул. *** движими вещи: зелена мрежа, 5 броя гуми, бял хладилник с една врата висок около метър, зелени пластмасови маса и столове, канализационна тръба, кучешка колиба, метална стълба и 2 броя кучета порода „кокер шпаньол“, с посочено местонахождение на скица на л.19 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН ********** да заплати на Д.И.И. ЕГН **********, с адрес *** сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.

 

 

Районен съдия: