№ 1116
гр. Велико Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100403 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът « БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. с адрес на управление
Франция, чрез « БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., клон България,
гр.София, чрез процесуалния си представител юк М. сочи, че срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2557/2020 г.
по описа на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с
който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 974,14 лева главница; сумата от 193,17 лева
възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г. – 8.12.2017 г.; сумата от 272,49
лева мораторна лихва за периода 8.12.2017 г.- 23.10.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира
разноски. Вземането си основава на договор за потребителски револвиращ
кредит от 4.03.2016 г. , по силата на който дружеството е предоставило сума
при посочени в договора срокове и условия за погасяването и. Заявява , че на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 12.12.2017 г. ,
след като той е преустановил обслужването на заема на 1.07.2017 г. Изтъква
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което
1
предявява претенциите си по съдебен ред. При условията на евентуалност ,
ако бъде отхвърлен иска поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост предявява осъдителен иск за същите суми, като иска да бъде
прието обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника. В съдебно заседание
не изпраща представител.С писмено становище поддържа иска.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Ш. ЗЮР. М., чрез
особения си представител адв. Х.-** от ВТАК е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че
договорът за кредит не съдържа съществени елементи и не отговаря на
изискванията на ЗПК, както и на ЗЗП. Счита, че това го прави
недействителен по изложени подробни съображения. Сочи, че не е доказано
усвояването на кредитния лимит, както и настъпването на предсрочната
изискуемост. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание поддържа
становището, изложено в отговора.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2557/2020 г. на ВТРС
срещу Ш. ЗЮР. М. за заплащане в полза на ищеца на сумите от 974,14 лева
главница ; 193,17 лева възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г.-
8.12.2017 г.; мораторна лихва в размер на 272,49 лева за периода 8.12.2017
г.- 23.10.2020 г. и законна лихва върху главницата от 27.10.2020 г. –подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. От доказателствата по
делото се установява, че между ищцовото дружество и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 11324880/20.06.2015
г., с който освен, че е отпусната сума за закупуване на хладилник фризер
„Индезит“ на стойност 529 лева, е предвидено и предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Видно от приложението към договора на кредитополучателя е
предоставена кредитна карта Мастъркард – CARD-11613758/20.06.2015 г. с
кредитен лимит от 1000 лева. Договорен е лихвен процент от 35% и ГПР от
44,90%, както и минимална месечна погасителна вноска, която при този
2
кредитен лимит е 60 лева. Предвидени са различни услуги при
използването на кредитната карта. Картата се блокира по искане на
кредитополучателя, технически причини или неизпълнение задълженията на
кредитополучателя, а в т.11 са разписани начините за закриване на картата,
като това става по изрично искане на кредитополучателя, или от кредитора в
няколко хипотези, една от които е при просрочие над три месеца. Месечните
погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването
на месечното извлечение / до 15-то число/, което кредиторът следва да издава
и да изпраща на картодържателя. Задълженията по договора произтичащи от
ползването на кредитната карта възникват, след като кредитополучателят я
активира, което в случая по твърдения на ищеца е станало на 4.03.2016 г. с
първата трансакция по кредитната карта. Според месечното извлечение по
кредитна карта изпратено до кредитополучателя от 15.11.2017 г.,
използваният кредитен лимит е 1167,31 лева ; минимално дължимата сума е
120 лева , срокът за плащане е 1.12.2017 г. Изпратена е покана до
кредитополучателя от 12.12.2017 г., в която същият е уведомен относно
преустановяване на плащанията по кредитната карта на 1.07.2017 г. , описани
са дължимите към момента суми и той е поканен в 7-дневен срок от
получаване на уведомлението да погаси доброволно задължението си. Няма
данни поканата да е достигнала до получателя , доколкото приложената по
делото разписка от МиБМ Експрес удостоверява изпратени и получени
книжа от ответника преди датата на цитираната последна покана. По делото
е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице
се установява, че кредитната карта е активирана в периода 16.02.2016 г.-
15.03.2016 г., след като е усвоена главница от 600 лева , след което
периодично са усвоявани суми и са извършвани погасявания. Последното
погасяване на месечни вноски е извършено на 7.06.2017 година, когато са
внесени 60 лева и от тогава няма извършени плащания независимо, че в
периода 16.06.2017 г.- 14.07.2017 г. кредитополучателят е изтеглил сума от 90
лева от кредитната карта. Съгласно заключението на вещото лице към
15.11.2017 г. използваният кредитен лимит е 1167, 31 лева, от които 974,14
лева главница и 193, 17 лева възнаградителна лихва за периода 1.07.2017
г.- 15.11.2017 г. Дължимото обезщетение за забава за периода 8.12.2017 г. –
23.10.2020 г. е в размер на 272,94 лева.
3
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на посоченото в нея основание , поради което за да се
постанови положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да
докаже наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на
вземанията по кредита на сочените основания и размера на всяка една от
претенциите си . По делото се установи по безспорен начин, че между
страните са възникнали облигационни отношения основани на подписания от
тях договор за револвиращ потребителски кредит и предоставяне на кредитна
карта Мастеркард с кредитен лимит от 1000 лева. Предоставена е кредитна
карта, активирана от ответника според заключението на вещото лице , по
която са извършвани усвоявания. От съдържанието на договорите и
посочените в тях параметри на ГЛП и ГПР съдът счита, че същите отговарят
на изискванията на закона и валидно обвързват страните, доколкото не се
установява наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК ,
които биха могли да доведат до тяхната нищожност. В този аспект
възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, тъй
като в договора е предвидено, че в частта относно револвиращия
потребителски кредит и ползването на кредитна карта същият се счита
сключен при активиране на кредитната карта; в приложението към него
касателно ползването на кредитната карта визираният ГПР не надвишава
размерите, императивно установени в чл. 19,ал.4 от ЗПК , а годишният
лихвен процент е фиксиран за целия срок на ползване на кредитната карта и
не противоречи на добрите нрави в договорения размер съобразно трайно
установената съдебна практика. Заключението на вещото лице , кредитирано
от съда като компетентно и обосновано сочи, че кредитополучателят е
ползвал кредитната карта , включително след като е преустановил плащането
на минимално дължимите месечни вноски , считано от 1.07.2017 г. , при
4
последно погасяване на 7.06.2017 г. При позоваване от страна на заявителя
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следваше да докаже
настъпването на предпоставките за това преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем според условията на договора, когато освен
обективния факт на неплащането изпълни задължението си да уведоми
надлежно длъжника относно упражненото си право. В случая макар
кредиторът да е изпратил последна покана до длъжника, с която го уведомява
за възможността да търси вземането по съдебен ред, ако длъжникът не
изпълни просрочените задължения в предоставения му 7-дневен срок от
получаването на поканата, няма доказателства същата да е достигнала до
адресата си. Според мотивите на ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото към
приключване на съдебното дирене , а не към момента на предявяване на иска
съгласно чл. 235,ал.3 от ГПК, независимо от вида на претенцията според чл.
415,ал.3 от ГПК /установителен или осъдителен иск/. В т.1 на цитираното ТР
се допуска съдът, разглеждащ установителен иск по договор за кредит,
обявен за предсрочно изискуем, ако не са налице предпоставките за
уважаване на иска поради ненадлежното и обявяване преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение , да уважи иска относно
вноските с настъпил падеж към деня на приключване на съдебното дирене.
Ако обаче кредиторът –ищец направи волеизявлението си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем в исковата молба, или в приложение към
нея, в тези случаи това изявление поражда правните си последици от
момента, в който длъжникът- ответник по иска е получил исковата молба и
преписите към нея и ако са налице и обективните предпоставки / факта на
неплащането/ , съдът следва да съобрази това обявяване на основание чл.
235,ал.3 от ГПК. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът
предявявайки осъдителен иск при условие на евентуалност , ако съдът счете,
че е налице ненадлежно уведомяване, е поискал да се приеме факта на
обявяването на тази предсрочна изискуемост с връчването на препис от
исковата молба и приложението към нея на ответника. В светлината на
изложеното по-горе настоящият състав следва да вземе предвид това
5
волеизявление на кредитора и съотнасяйки го към момента, в който
ответникът, чрез особения си представител е получил препис от исковата
молба и приложенията приема, че предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника-ответник на 19.05.2021 г. В случая няма значение факта, че
книжата са получени не лично от ответника, а от особен представител, тъй
като последния е назначен , за да гарантира правата и интересите му , а
лицата, които се представляват по този ред поради собственото си
неправомерно поведение , наложило призоваване по реда на чл. 47 от ГПК, не
следва да се третират по-благоприятно от останалите длъжници. С оглед
доказания факт на неплащане на дължмите суми за главница и
възнаградителна лихва съобразно заключението на вещото лице, както и
обявената предсрочна изискуемост на кредита, считано от 19.05.2021 г., съдът
следва да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 974,14 лева главница по договор за револвиращ
потребителски кредит и издаване на кредитна карта Мастеркард , както и
възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г.- 8.12.2017 г. в размер на 193,17
лева. Относно претенцията за обезщетение за забава предявена за периода
8.12.2017 г.- 23.10.2020 г. в размер на 272,49 лева същата е неоснователна и
следва да се отхвърли, доколкото изискуемостта на задължението не е
настъпила за този период. Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане. При този
изход на делото съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения иск
поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие за неговото
разглеждане.
По разноските: На основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноските направени в исковото производство за заплатена ДТ от
125 лева , възнаграждение за особен представител от 300 лева , за вещо лице
– 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено на 100 лева на
основание чл. 78,ал.8 от ГПК. По правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК съобразно
уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 547,25 лева. Следва да се присъдят и направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2557/2020 г. на ВТРС разноски,
възлизащи на 60,80 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от претенциите.
6
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,ал.1,
вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Ш. ЗЮР. М. с ЕГН
********** от гр.***** ДЪЛЖИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " С.А, клон България с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк
София", сграда 14, сумата в размер на 974,14 / деветстотин седемдесет и
четири лева и 14 ст./ главница по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD 11613758/4.03.2016 г. , сумата от 193,17 / сто деветдесет и три
лева и 17 ст./ възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г. – 8.12.2017 г.;
законна лихва върху главницата от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане
, като за разликата до пълния предявен размер от 1439,80 /хиляда
четиристотин тридесет и девет лева и 80 ст./ , именно за 272,49 / двеста
седемдесет и два лева и 49 ст./ представляваща обезщетение за забава за
периода 8.12.2017 г.- 23.10.2021 г. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ш. ЗЮР. М. с ЕГН ********** от гр.***** ДЪЛЖИ на
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А" Париж с рег. № *********,
чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " С.А, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4",
"Бизнес парк София", сграда 14, сумата в размер на 547,25 / петстотин
четиридесет и седем лева и 25 ст./ разноски в исковото производство и сумата
от 60,80 / шестдесет лева и 80 ст./ разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2557/2020 г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8