Решение по дело №894/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Ж. В., чрез адв. Г. Г. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0271-000034/01.04.2025 г. на С. Д. Г. - мл. автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, Районно управление (РУ) – Харманли.

В жалба са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен орган, респ. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Твърди се и че не били налице фактическите и правните основания органът да издаде заповедта.

Предвид изложеното се иска да се прогласи за нищожна ЗППАМ № 25-0271-000034/01.04.2025 г., издадена от С. Д. Г. - мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, евентуално - да се отмени същата, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли (С. Д. Г.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 25-0271-000034/01.04.2025 г. на С. Д. Г. – на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, е наложена на М. Ж. В. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) № ******* - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че на 01.04.2025 г., около 11.50 часа в [населено място], по улица без име в посока от Гробището към бензиностанция „Лукойл“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Х. ЦР-В“, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични или упойващи вещества (НУВ) или техни аналози. Отбелязано е, че водачът е изпробван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг тест 5000, с фабричен номер ARRC – 0053, като уредът отчита наличие на метамфетамин в 11.50 ч. на 01.04.2025 г. На същия е издаден талон за изследване с № 277514, но той не е пожелал да даде кръв и урина за химическа експертиза. Посочено е още, че така виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 3639952/01.04.2025 г. от същото длъжностно лице, талон за изследване № 277514 и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 01.04.2025 г., от който е видно, че от М. Ж. В. не са взети кръв и урина, поради отказ да даде такива и съотв. не е извършено медицинско изследване.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № 25-0271-000034/01.04.2025 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 01.04.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 10.04.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от приетите Заповед № 272з-803/23.02.2024 г. на Директора на ОДВМР – Хасково и писмо с рег. № 272р-12613/20.05.2025 г. на Началник Сектор КАПОЧР при ОДМВР - Хасково, към 01.04.2025 г. С. Д. Г. е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12). Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният административен акт е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. Освен това в нея е индивидуализирано и СУМПС, което се отнема - № *********, а посоченият срок за това съответства напълно на нормативно определения в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка възражение на жалбоподателя е абсолютно бланкетно, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция. Само за пълнота може да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. В този ред на мисли, не е налице и твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в съответствие и с материалния закон.

Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.

В конкретния случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС и му е била извършена проверка от полицейски орган, при която е установена по надлежния ред – с тест, употреба на наркотични вещества - метамфетамин. Във връзка с направеното възражение за недоказаност е уместно да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Освен това се установява и че М. Ж. В. се е явил в ЦСМП – Харманли, но е отказал да даде биологични проби от кръв и урина, поради което не е извършено медицинско изследване. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява издаден при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона. По отношение на срока е необходимо да се добави и че не следва да се сочи някакъв конкретен период на действие на процесната мярка, тъй като при произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален срок, ПАМ се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 6757 от 14.05.2012 г. по адм. д. № 13627/2011 г., Решение № 7547 от 4.06.2013 г. по адм. д. № 4935/2013 г., Решение № 5140 от 19.04.2018 г. по адм. д. № 11287/2017 г., Решение № 13279 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 1667/2017 г., всички по описа на ВАС.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя да управлява МПС за определен период от време.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на М. Ж. В. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ж. В., адрес: [населено място], [област], [жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Г. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0271-000034/01.04.2025 г., издадена от С. Д. Г. на длъжност мл. автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление - Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.