МОТИВИ към Присъда №
18/06.07.2020 г.
по
НОХД № 347/2019 год.
Подсъдимият Б.И.Р. ***,
живущ ***, ***, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че след като бил
осъден с влязло в сила решение по Гражданско дело № 92/2018 год. на PC -
Тутракан, влязло в законна сила на 25.04.2018 год., да издържа своите низходящи
- синовете си Й.Б.Р. - роден на *** год., Р.Б.Р. - роден на *** год. и Б.Б.Р. -
роден на *** год., с ежемесечна издръжка за всяко от децата си в размер на
127.50 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски - за м. ноември 2018 г., м.
юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2019 г. включително,
представляващо сума в размер на 2 295.00 лв., като деянието е извършено
повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Р. за извършено
престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 4 от НК. Пледира за налагане на
наказание с приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК и му
бъде наложено наказание „пробация” в минимален размер и алтернативно за
прилагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Подсъдимият Б.И.Р. редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява редовно упълномощен защитник адв. А.Т. ***. Представя операционни
бележки в подкрепа на твърдяното, че подсъдимият е изплатил дължимите издръжки
за периода, за който му е повдигнато обвинение, в пълен размер.Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да не му
бъде налагано наказание, предвид разпоредбата на чл.183 ал. 3 от НК,тъй като
подсъдимия е изпълнил задълженията си за месеците,предмет на настоящото
наказателно производство,до настоящия момент не е ползвал привилегията и не са
настъпили други вредни последици за пострадалите.
Съдът, след като взе предвид, че на подсъдимия е
предявено обвинение, което не е тежко по смисъла на закона, неявяването на същия
няма да попречи за установяване на обективната истина, подсъдимия е редовно
призован, не посочва уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание,
процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК е изпълнена, намира се извън страната и че
няма други пречки за разглеждане на делото в условията на чл. 269 ал. 3, т. 3 и
т. 4 от НПК, разгледа делото в отсъствието на подсъдимия.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Р. е с постоянно местоживеене ***. През
2003 год. той и св. М.Р.И. *** на семейни начала. От това съвместно съжителство
им се родили три деца: Й.Б.Р. - роден на
*** год., Р.Б.Р. - роден на *** год. и Б.Б.Р. - роден на *** год.
През 2014 год. родителите на децата се разделили, като
и трите деца останали да живеят при своята майка св. И..
През 2018 год., по молба на св. И., в Тутраканския
районен съд е образувано гражданско дело за определяне на месечна издръжка за
децата, която подсъдимият да плаща. С протоколно определение от 25.04.2018 год.
по Гр. дело № 92/2018 год. по описа на Pайонен съд гр. Тутракан, съдът е одобрил
постигната спогодба между страните, съгласно която подс. Р. бил осъден да плаща
ежемесечна издръжка за всяко едно от децата по 127.50 лв., считано от
26.02.2018 год. Решението по това дело влязло в сила на същата дата -
25.04.2018 год.
Подсъдимия не изпълнявал редовно определеното му от
съда задължение.С присъда № 44/11.04.2019г. по НХД № 414/2018г. по описа на
Районен съд Тутракан,влязла в законна сила на 02.05.2019г. съдът е признал
подсъдимия Р. за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.183 ал.
от НК и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода”,изтърпяването на което на основание чл.66 от НК, е отложил за срок от
три години.
Подсъдимия Р. продължил да не изпълнява задължението
си да издържа своите низходящи и след като е бил осъден за такова деяние. Това
е довело до образуване на второто наказателно производство за извършено
престъпление по смисъла на чл.183 от НК.От събраните доказателства е видно,че
подсъдимия не е изпълнил задължението си за 6 месеца,а именно за месец ноември
2018г. и за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2019 г.
включително, представляващо сума в размер на 2 295 лв.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява и доказва от събраните доказателства, а именно: показанията на св. И.
– майка и законен представител на малолетните деца Й.Б.Р., Р.Б.Р. и Б.Б.Р.; тъжба от М.И. ***;
з. к. на Удостоверение за раждане на детето Б.Б.Р. от дата 28.09.2009 г.; з. к.
на Удостоверение за раждане на детето Р.Б.Р. от дата 01.04.2008 г.; з. к. на
Удостоверение за раждане на детето Й.Б.Р. от дата 04.11.2004 г.; з. к. на
Протоколно определение № 37 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 92/2018 г. по описа на
РС Тутракан; Присъда № 44/11.04.2019 г. по НОХД № 414/2018 г.; разписки от
15.04.2019 г. и 27.05.2019 г. за получени от М.Р.И. суми, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост
на подсъдимия; Декларация по чл. 18, ал. 7 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от
престъпления на М.Р.И. от 16.10.2019 г.
В хода на съдебното производство защитата на
подсъдимия представя писмени доказателства за това, че той е изпълнил
задължението си,за месеците,за които му е било повдигнато обвинение, като е изплатил
дължимата сума от 2295,00 лв. на М.Р.И. – майка на Й.Б.Р., Р.Б.Р. и Б.Б.Р. и
техен законен представител.
При така установената и описана фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното:
С деянието си
подсъдимият Б.И.Р. от обективна страна е осъществил всички елементи от състава
на чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК. С влязло в сила решение на съда,
той е бил осъден да изплаща издръжка на своя низходящ. Подсъдимият не е изпълнил
това си задължение за шест месеца, т. е. много повече от две месечни вноски,
криминализиращи това деяние.
На подсъдимия е било повдигнато обвинение за това,че
той не е изпълнил задължението си за посочените месеци в условията на
повторност т.е. след като е бил осъден с влязла в сила присъда за такова
деяние. Обвинението има предвид присъда № 44/11.04.2019г. по НХД № 414/2018г.
по описа на Районен съд Тутракан,влязла в законна сила на 02.05.2019г. Съдът
констатира,че подсъдимия не е изпълнил задължението си за м. ноември 2018г.
преди цитираната присъда да влезе в сила,което е станало на 02.05.2019г.Налага се извода,че за
м.ноември 2018г. подсъдимия не е извършил деянието в условията на повторност по
смисъла на чл.28 от НК.
От субективна страна подсъдимия е осъществил деянието
с пряк умисъл. Той е съзнавал, че е осъден да издържа свои низходящи и
неизпълнявайки това вменено му от съда задължение, осъществява състава на престъпление по смисъла на НК.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението
са незачитане на установения в страната правов ред.
Съдът призна подсъдимия Б.Р. за виновен в това, че в
условията на повторност, след като бил осъден с влязло в сила решение по
Гражданско дело № 92/2018 год. на PC - Тутракан, влязло в законна сила на
25.04.2018 год., да издържа своите низходящи - синовете си Й.Б.Р. - роден на ***
год., Р.Б.Р. - роден на *** год. и Б.Б.Р. - роден на *** год., с ежемесечна
издръжка за всяко от децата си в размер на 127.50 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 /пет/
месечни вноски за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2019 г.
включително, представляващо сума в размер на 1912.50 /хиляда деветстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки/, като до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд е изпълнил задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалите, с което е осъществил престъпление
по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК.
Призна подсъдимия Б.Р. за невиновен в това, че в
условията на повторност, след като бил осъден с влязло в сила решение по
Гражданско дело № 92/2018 год. на PC - Тутракан, влязло в законна сила на
25.04.2018 год., да издържа своите низходящи - синовете си Й.Б.Р. - роден на ***
год., Р.Б.Р. - роден на *** год. и Б.Б.Р. - роден на *** год., с ежемесечна
издръжка за всяко от децата си в размер на 127.50 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си за месец ноември 2018 г., поради което го оправда по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с
ал. 1 от НК.
Призна подсъдимия Б.Р. за виновен в това, че след като
бил осъден с влязло в сила решение по Гражданско дело № 92/2018 год. на PC -
Тутракан, влязло в законна сила на 25.04.2018 год., да издържа своите низходящи
- синовете си Й.Б.Р. - роден на *** год., Р.Б.Р. - роден на *** год. и Б.Б.Р. -
роден на *** год., с ежемесечна издръжка за всяко от децата си в размер на
127.50 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си за месец ноември 2018 г.,
представляващо сума в размер на 382.50 /триста осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалите, с което е осъществил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, подсъдимият е изплатил дължимите от него месечни вноски
за издръжка на своите низходящи, с което е изпълнил едно от изискванията на
привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК.Няма доказателства да са
настъпили други вредни последици за пострадалите. Съдът констатира, че до настоящия
момент е налице и третата предпоставка за прилагане на цитирания текст от НК,а
именно подсъдимия да не се е ползвал вече от този привилигирован текст от НК.
Следва да се уточни,че съществуват противоречиви
становища в теорията и практиката относно приложимостта на привилигирования
състав на чл.183 ал. 3 от НК за престъпленията по чл.183 ал. 4 от НК.Изхождайки
от систематическото място на привилигирования текст –ал. 3,пред квалифицирания
състав на ал. 4 на чл.183 от НК,се налага извода за неприложимост на
привилигирования състав по отношение на квалифицирания. Вярно е и това,че деянието,осъществяващо
състава на чл.183 ал. 4 от НК е с по-висока обществена опасност в сравнение с
деянията осъществяващи съставите на чл.183 ал. 1 и 2 от НК.
Едновременно с това обаче следва да се има предвид,че в
чл. 183 ал.3 от НК, не е посочено
изрично,че този текст е приложим единствено и само за деянията,осъществяващи
фактическите състави на чл. 183 ал. 1 и ал. 2 от НК. В самия текст на чл.183
ал. 3 от НК са посочени изчерпателно предпоставките за неприложимост на
привилигирования състав, като не е включен квалифицирания състав на това
престъпление. Следва да се има предвид и целта на привилигирования състав,а
именно да се мотивират извършителите на престъплението все пак да изпълнят задължението
си,вменено им от съда,като по този начин вредите за пострадалите ще да са
по-малки.Когато се обсъжда въпросът за приложимостта на привилигирования текст
на чл.183 ал. 3 от НК,по отношение на квалифицирания състав на чл.183 ал. 4 от НК, в контекста на степента на обществена опасност,следва да се има предвид,че
законодателя е предвидил приложението на привилигировани текстове, при определени
предпоставки и за квалифицирани състави на престъпления,които са признати от законодателя за много по-тежки
престъпления,изхождайки от вида и размера предвидените наказания, в сравнение с
визираното в чл.183 ал. 4 от НК.
Предвид горното,на основание чл. 183, ал. 3 от НК не
наложи на подсъдимия наказание.
Предвид изхода на делото, съдът отмени взетата в
съдебната фаза мярка за неотклонение
„Подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: