Р
Е Ш Е
Н И Е
N 49
Гр.Велико Търново 13.04.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен Буюклиев
при секретаря С. Ф. и с
участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10015 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 570 / 13.12.2019г., постановено по АНД № 1664 по описа на ВТРС
за 2019г., четиринадесети състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № ********** / 12.09.2019г.,
издадено от заместник директора на Регионалната дирекция по горите Велико
Търново, с което на Л.И.Г. е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв. на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за нарушение на чл.12б, ал.1,
т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горски територии,
вр. чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите.
Касационното
производство е образувано по жалба от Л.И.Г.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закони. Изложени са доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства, което е довело и до неправилния извод за наличие на твърдяното
от органа административно нарушение. Поддържа се заявената и пред въззивния съд
теза за неустановеност на времето на направата на извозните пътища и
приключване на сечта преди това. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за отхвърлянето на същата.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне на решението в сила
като правилно и законосъобразно.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти:
На
09.01.2019г. на Л.Г., като представител на ЕООД „Лес груп 77” е издадено
Разрешително за сеч № 0475992 за извършване на сеч в отдел 338, подотдел л1, в
землището на с.Арбанаси, община Велико Търново в срок от 12.01.2019г. до
27.12.2019г. Към позволителното за сеч е приложен технологичен план. Добива и
извоза на дървесината до временен склад е приет от представител на ДЛС
„Болярка” на 21.02.2019г., а на 22.02.2019г. е издаден единствения превозен
билет по позволителното. На 27.02.2019г. в имота е извършена проверка от
контролните органи, документирана с Констативен протокол № 005815, при която са
установени два извозни пътя за извоз на дървесина – единият с дължина 50м. и
ширина 4,5 м ориентиран в посока северозапад-югоизток, другият с дължина 40м и
ширина 4,5м ориентиран в посока север-юг. В технологичния план липсват отразени
извозни пътища като установените по време на проверката. Сечището е
освидетелсвано на 20.09.2019г.
Административно
наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горски
територии, вр. чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в
горите и на лицензирания лесовъд е наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно
установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са
определени вида и размера на наказанието, не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление е
потвърдено.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати в хода на
административно наказателното производство съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в непълно описание на нарушението и недоказаност на наличието на
извозни пътища в имота. Наличието на два извозни пътя в отдел 338, подотдел л1, в землището на с.Арбанаси, община
Велико Търново се установява както от съставения при
проверката протокол, така и от показанията на свидетеля И.П.. Правилно
въззивния съд не кредитира показанията на свидетеля А., тъй като те са в
противоречие с представените писмени доказателства. Твърдението на защитата и
на свидетеля е, че това е водачът на превозното средство, извозило дървесината
и като такова лично е възприело състоянието на сечището към 22.02.2019г. –
датата на превоза. В представеното по делото копие от превозен билет от
22.02.2019г. като водач на МПС е вписан А., поради което и не може да се
удостовери присъствието на А. на сечището. Дори да се приеме тезата на касатора
за допусната грешка при вписване на водача в превозния билет, то е възможно
пътищата да са направени след 22.02.2019г., поради което и показанията на А. са
без значение за правния спор.
В акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление нарушението е описано ясно, разбираемо и
изчерпателно – посочени са броя на пътищата, тяхната дължина и ширина и
положението в имота. За нарушителя е било ясно какво е установеното нарушение и
в тази връзка е ангажирана адекватна за него защита – показания на свидетел за
липсата на извозни пътища в имота и движение на множество високопроходими
автомобили.
Твърденията за липса на пътища и наличие на гуми от преминаващи
през имота трети лица с джипове не се доказват от материалите по делото.
Установения от свидетеля П. факт на много ниско изрязване на дървата в обхвата
на пътищата говори за съзнателна дейност по създаване на път, а не за
преминаване през горска територия на високопроходими автомобили – те биха
заобикаляли дърветата.
Правилно районния съд приема, че в качеството си на лицензиран
лесовъд на когото е издадено позволително за сеч Л.Г. е админинистративно наказателно
отговорно лице за установеното нарушение на технологичния план. Разпоредбата на
чл.108, ал.3 от ЗГ предвижда задължение на лицето по ал. 2, на
което е издадено позволителното за сеч. Това задължение е да упражнява контрол
и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта. Безспорно създаването на извозен път без той да е предвиден в
технологичния план е в нарушение на правилата за извършване на сеч,
следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е
предотвратено или спряно от лицензирания лесовъд, на когото е издадено
разрешението за сеч. Развитата теза на касатора за прокарване на пътищата след
фактическото приключване на сечта е без правно значение за спора, тъй като
задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за лесовъда е до освидетелстване на сечището,
а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината. От представената
справка от сайта на Агенцията по горите на издадените разрешителни засеч през
2019г. за с.Арбанаси се установява, че за позволително за сеч № 475992 /
09.01.2019г. е издаден Протокол за освидетелстване № 488407 / 20.09.2019г.
Представените документи за приемане на добитата дървесина и превозването й в
периода 21-22.02.2019г. не представляват освидетелстване на сечището, поради
което и за констатираното след тези дати нарушение на технологичния план
отговорност носи Л.Г., независимо от автора на пътищата.
Представените пред
касационната инстанция наказателни постановления са без значение за правния
спор, тъй като са за други нарушения.
Водим
от горното съдът намира оспорения съдебен акт за постановен при спазване на
материалния закон и същия следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570
/ 13.12.2019г., постановено по АНД № 1664 по описа на ВТРС за 2019г.,
четиринадесети състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.