Р Е Ш Е Н И Е
773/31.7.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на шестнадесети юли, през две хиляди
и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 446 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
В производството по настоящото дело съдът е
сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 232, ал.2 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК вр.чл. 86 от ЗЗД от Община Шумен,
представлявана от кмета Л. Х., чрез Общинско предприятие „ОЖИ“ чрез пълномощник
Ю.В. –директор и чрез адв. В.К. при ШАК срещу Н.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцовото дружество излага, че със Заповед № РД-***/***г.,
кметът на Община Шумен е пренастанил Н.К.И., ЕГН ********** *** - представляващ
общински имот . Община Шумен, чрез Общинско предприятие „Жилища и имоти“ като
наемодател, е сключила договор № ЖИ-***/***г. за процесния имот с наемателя –
ответник. Договорът бил със срок на действие 3 години, при сключването е
заплатен депозит в размер на 174 лв. Общинското жилище било освободено от
наемателката, който факт е констатиран от служители на Общината на ***г., като
комисията констатирала липси и повреди в жилището. Наемателката не е платила
доброволно наем и лихви за м. юни, за м. юли и м. август ***г. и след
приспадане на дължимите суми с внесения депозит, е останала дължима сума за м.
септември ***г. - от 01.09.***г. до ***г. - в размер на 52,20лв. и остатък от наем
в размер на 2, 34лв. за периода от 01.08.***г. до 31.08.***г. Претендират и
лихва за периода от 01.09.***г. – ******г., в размер на 0,69 лв. и за периода
от 01.10.***г. до ******г., в размер на 5,70 лв. или общо за 7,47 лв. лихви.
Поради поведението на длъжника, от ищеца било
подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което е образувано
ч.г.д.№ *** /***г. по описа на ШРС и издадена Заповед № ***/******г. за
изпълнение на парично задължение за следните суми: 54.54 лв. /петдесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/ - неплатени месечни наемни вноски по наемни
правоотношения по Договор за наем № ЖИ-***/*** г. за отдаване под наем на
общински жилищен имот, находящ се в гр. Шумен, ул. С. ***, ***, дължими за
месеци: 01.08.*** г.-31.08.*** г. и за 01.09.*** г.-*** г., с 0.69 лв.
/шестдесет и девет стотинки/ - лихва за периода от 01.09.*** г. до ****** г., с
5.70 лв. /пет лева и седемдесет стотинки/ - лихва за периода от 01.10.*** г. до
****** г. и законната лихва от ****** г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски по делото, от
които 300.00 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски за заплатена
държавна такса.
Доколкото книжата по заповедното производство
били връчени по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на длъжника, на основание чл. 415,
т.2 от ГПК, били дадени указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 422
от ГПК. Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника на исковата молба.
В отговора сочи, че искът е неоснователен. Твърди,
че в Договор № ЖИ-***/ *** г. има разминаване в датите - дата на сключване и
датата на самия договор. Заявява, че съгласно чл. 6, раздел 11 от същия,
наемната цена се дължи от датата на връчване на настанителната заповед. Такава
заповед към договора за отдаване под наем на общински жилищен имот не е
представена като доказателство, т.е. липсата на заповед налага извод, че
вземането по иска не е станало изискуемо на основание разпоредбата на чл. 6,
раздел II от Договора. Счита, че настоящият иск е неоснователен и недоказан и в
качеството си на особен представител по делото, оспорва изцяло претенцията на
Община Шумен, гр. Шумен, бул. „С.“ № 17, ЕИК ***, представлявано от Кмета Л. Д.
Х., чрез „Общински жилища и имоти” чрез пълномощника Ю. В. - директор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. В.К., поддържа исковата молба. За ответника се явява
назначеният му особен представител –адв. Ив.И. от ШАК, като поддържа направенте
възражения в отговора на исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № ***/*** по описа на ШРС се
установи, че ищецът Община Шумен подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на ******
г., по което била издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № ***/****** г. за сумите - предмет на предявените в настоящото исково
производство искове и за разноски в общ размер 325,00 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
Исковете са предявени от Община Шумен по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление - в качеството му на кредитор срещу ответника - в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № ***/****** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. на ШРС, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По делото е приложена Заповед № РД-***/*** г. на
Кмета на Община Шумен, съобразно която, на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за
общинската собственост, Н.К.И. ***, без да е посочен срок. Представен е Договор
№ ЖИ-***/*** г. за отдаване под наем на общински жилищен имот между ОП
„Общински жилища и имоти“ гр. Шумен и ответника. По силата на същия, на И. бил
предоставен за временно и възмездно ползване общински жилищен имот, находящ се
на ул. „С.“ С., ***, ***, ***. Била уговорена наемна цена в размер на 58,00 лв.
месечно, платима до 30-то число на текущия месец. Срокът в договора е три
години.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Т. В. Х.а, която работи в ОЖИ като домоуправител, която
заявява: „…Почеркът на този договор не е мой. Моя колежка попълва тези
данни, но по принцип домоуправителят се занимава с това. Има договор с готови
бланки и се попълва. Договорът е от ***г., в чл.19 от същия пише, че влиза в
сила от 01.01.2016г. Това е със стара дата, понеже е закъсняла да си подаде
документи и подава по – късно в Общината и излиза в протокол, че имаме право да
сключим договор. Към ***г. Н.И. живее в това жилище.…От месец януари, 2016г.
до месец март, 2016г. съм посещавала апартамента, но Н. не живееше там. Тя
живееше в чужбина. Там живееха децата й – синът й и дъщеря й. Членове на
семейството живееха там. За януари – март, 2016г. не мога да кажа със
сигурност, но е била в чужбина. Има пълномощно от Ж. Х.а. Това е майка й. Тя
движеше нещата, тя подаде документи в Общината. Имотът е ползван от членове на
семейството на Н.. Договорът не беше сключен от мен. Майката на Н. е сключила
договора с пълномощно. Н. не се е връщала от години тук. Грешката е наша, че на
подписа не сме написали, че е пълномощник…“
Съдът намира показанията на свидетелката за
противоречиви и объркващи относно факта била ли е Н. К. И. наемател на общинско
жилище, както и кой е положил подпис на процесния договор от името на Н. К. И..
Съгласно разпоредбата на чл.45а, ал.1 от ЗОС,
условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в
общински жилища се определя с наредба на общинския съвет. Такава наредба в
случая е Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем и за продажба на общински жилища на Общински съвет – Шумен,
приета с Решение № 222 от 08.10.2008г.
Съгласно нормата на чл.15, ал.1 от посочената Наредба,
настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета, в
която се посочват видът и местонахождението на жилището, трите имена и ЕГН на
настаненото лице и на членовете на семейството, срокът за настаняване, начинът
за определяне и плащане на наемната цена и размерът на депозита, съгласно
методиката за определяне на наеманата цена на общински жилища и имоти.
В представената Заповед № РД *** от ***г. на
кмета на Община Шумен, е посочено, че семейството на Н.К. С., ЕГН ********** ***.
Тази заповед е връчена на Н.К. С. на ***г.
Представеният Договор № ЖИ – ***/***г. за
отдаване под наем на общински жилищен имот е подписан на ***г. между ОП
„Общински жилища и имоти“- наемодател и наемателите - Н.К.И. и П. Н. П. за
временно възмездно ползване под наем на общински жилищен имот на адрес :ул. „С.“
С., ***, ***, ***.
В чл.15, ал.5 от Наредба за условията и реда
за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на
общински жилища, е регламентирано, че
въз основа на настанителна заповед, се сключва писмен договор за наем по реда
на ЗЗД, с кмета или с лицата, на които е възложено, в който се определят:
редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на наемателя и
наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането
(текущи и основни ремонти); размерът на депозита и други условия по наемното
правоотношение. Настанителна заповед от 2016г., въз основа на която да е сключен представеният договор за наем от 2016г., не е представена по
делото от ищеца. Нормата на чл.6 от Договора посочва, че наемната цена се дължи
от датата на връчване на настанителната заповед.
Възможност за продължаване на наемно
правоотношение за общински жилищен имот е предвидена както в чл.46, ал.4 от ЗОС, така и в чл.20, ал.3 от Договор за отдаване по наем на общински жилищен
имот, като е предвидено, че при изтичане на срока на настаняване, наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Това обстоятелство обаче не води до
извод, че при подобна хипотеза не се прилага нормата на чл.15, ал.5 от Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и
за продажба на общински жилища, регламентираща, че сключването на договора за
наем става въз основа на настанителна
заповед от връчването на която се дължи наемната цена, каквато заповед в
процесния случай няма. Доколкото по делото не е представена актуална
настанителна заповед към договора за наем, както и Протокол №1 от 14.01.2016г.
на комисията по чл.9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища, съобразявайки с
оглед представените доказателства и разпределената доказателствена тежест
съгласно чл.154 от ГПК, съдът намира, че ищецът не успя да докаже наличието на
валидно възникнало наемно правоотношение между страните.Предвид така
установеното по-горе, съдът споделя становището на особения представител на
ответника и намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, се явяват
неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото, на ответника не следва
да се присъждат разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК, тъй като няма
доказателства такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Община Шумен, представлявана от кмета Л. Х., чрез
Общинско предприятие „ОЖИ“ чрез пълномощник Ю.В. –директор срещу Н.К.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.232 от ЗЗД
и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 54.54 лв. /петдесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки/ - неплатени месечни наемни вноски по наемни
правоотношения по Договор за наем № ЖИ-***/*** г. за отдаване под наем на
общински жилищен имот, находящ се в гр. Шумен, ул. С. ***, ***, и 0.69 лв.
/шестдесет и девет стотинки/ - лихва за периода от 01.09.*** г. до ****** г.,
5.70 лв. /пет лева и седемдесет стотинки/ - лихва за периода от 01.10.*** г. до
****** г. и законната лихва от ****** г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № ***/******г. по ч.гр.д. №***/ ***г. по описа на ШРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: