№ 607
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100462 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от В. СЛ. АВР. от гр. Пазарджик срещу
Община Пазарджик за осъждане на общината да заплати на ищцата сумата 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от
спъване в плочка на неравен тротоар на улица "В.А." в града близо до входа на училище
"Христо Ботев", при което тя паднала и си ударила главата и ръката. Ударът в областта на
главата довел до мозъчно сътресение и загуба на съзнание за няколко минути. Ищцата била
настанена за три дни в болница, а в резултат на удара по главата и до днес, вече повече от
две години, търпяла болки и страдания. Сочи чл. 45 от ЗЗД като правно основание на иска
си и заявява, че нараняванията и са произтекли от виновното бездействие на общината,
която не изпълнява задължението си по § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА да се грижи за
общинските пътища и улици. Претендира и законната лихва от датата на увреждането.
Общината е представила отговор, с който оспорва иска. Счита, че исковата молба е
нередовна - не е уточнено къде точно е настъпил инцидентът, а това пречи на общината да
организира защитата си. Входът на училище "Христо Ботев" е на друга улица, а тротоарите
около училището не са изградени от плочки. Сочи, че чл. 45 от ЗЗД не може да бъде
основание на иска, тъй като общината е юридическо лице. Общината оспорва мястото и
механизма на инцидента, както и размера на вредите: плочки около училището липсват,
ищцата е на възраст и има придружаващи заболявания, които могат да доведат до
световъртеж и гадене. Освен това ищцата живее от дълги години на ул. "В.А." и редовно е
ползвала тротоара, но не е проявила предпазливост.
1
Съдът счита, че правното основание на предявения иск е чл. 49 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Посочената от ищцата квалификация, която може да се дължи и на техническа грешка, не
води до нередовност на исковата молба или неоснователност на иска.
В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си. Община
Пазарджик излага доводи за неоснователност на иска: общината няма качеството на
възложител, защото не е възлагала никаква работа нито на физическо, нито на юридическо
лице; „при“ или по повод“ работа означава, че вредите трябва да са причинени по време на
изпълнението на работата. Ако пък се счете, че възложена работа има, то искът е недоказан
– ищцата не е доказала по безспорен начин твърдените факти и размера на вредите, не се е
установило къде точно е настъпил инцидентът – твърди се, че на ул. „В.А.“, близо до входа
на училище „Христо Ботев“, където липсват плочки на места или са повдигнати от корени
на дървета; но входът на училището е на ул. „Димитър Греков“ и тротоарите около него не
са изградени от плочки. Освен това ищцата е адресно регистрирана на ул. „В.А.“ и би
следвало да и е известно състоянието на тротоарите там, но тя не е била предпазлива, докато
е влачила пълната количка с продукти – това невнимание в съвкупност с физическото
натоварване представлява съпричиняване на вредите. Показанията на свидетелката М.П. не
следва да се кредитират безкритично с оглед възрастта и. Заболяванията на ищцата, както се
потвърждава от заключението на вещото лице, сами по себе си също могат да причинят
замайване, световъртеж, слабост и припадък. С тези заболявания са свързани оплакванията и
след травмата, а не с последици от самата травма. След травмата ищцата е изпитвала
болезненост за кратък период – около 2-4 дни, оплакванията са отшумели без усложнения,
рентгенографията на череп не показва изменения, не се установяват твърденията за търпени
болки и страдания в продължение на две години; касае се за мозъчно сътресение, но то не е
тежко и всичко това е основание за присъждане на много нисък (символичен) размер на
обезщетение, ако такова бъде присъдено.
От своя страна ищцата излага съображения за основателност на иска в пълен размер – тя е
получила загуба на съзнание за няколко минути, по време на престоя и в болницата са и
вливани системи, давани са и болкоуспокояващи лекарства, които по думите на вещото лице
купират силната болка. Доказано е, че причина за падането е неподдържаният тротоар –
свидетелката е категорична, че за пръв път ищцата прави такова падане и че причината е
спъване; при приемането и в отделението на болницата кръвното и е 130/80 – повече от
нормално за нейната възраст, възраженията за световъртеж и пр. са „безпочвени, в теория на
вероятностите“. Общината носи отговорност за това, че не е изпълнила задължението си по
параграф 7, т. 4 от ЗМСМА да се грижи за пътната инфраструктура на града – търсенето на
съпричиняване представлява опит на общината да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Във връзка с размера на обезщетението следва да се отчетат по
справедливост възрастта на пострадалата, болките и невъзможността да се покаже навън
повече от два месеца с насинено лице. Ноторен факт е според ищцовата страна лошото
състояние на пътната инфраструктура в града извън 2-3 централни улици – някои улици са
неремонтирани с години, други са ремонтирани некачествено и след първия дъжд
2
ремонтираното го няма и справедливостта изиска общината да започне да се грижи за
гражданите, а не да прави опити да се измъква, прехвърляйки проблемите на тях.
И двете страни претендират разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 27.09.2019 г. около обяд ищцата В.А. и нейната съседка М.П. (свидетел по делото) се
прибирали от пазар, като ищцата возела покупките си в количка. Когато минавали по ул.
"В.А." покрай училище "Христо Ботев" ищцата се спънала в изронения асфалт и паднала
напред по лице и към лявата си страна.
По отношение на причината за падането съдът не вижда причина да не кредитира
показанията на свидетелката П. въпреки нейната напреднала възраст от 80 години и не
много добро физическо състояние, което и пречи да стои дълго време права, вкл. в
съдебната зала, и поради което тя, по собствените и думи, не може да носи много покупки и
не е можела да помогне на ищцата след падането и. Няма данни възприятията на
свидетелката да са силно затруднени и поради това неточни, а тя е категорична, че Вергиния
се е спънала, както и че асфалтът на това място е бил напукан и е имало дупки.
Разминаването между споменатите в исковата молба плочки и установеното за наличие не
на плочки, а на асфалт, може да се обясни с това, че ищцата след падането си е била замаяна
и не е могла да види и да запомни в какво се спъва. Това, че ищцата живее на същата улица,
в близост до училището, също не означава непременно, че тя добре е обърнала внимание и
помни каква е настилката на всяко място на тротоара - позната особеност на човешкото
внимание и памет е това, че за често виждани от даден човек елементи от всекидневната
обстановка се оказва, че не могат да бъдат описани от него подробно в детайли. Възможно е
разминаването да се дължи и на недоразбиране между ищцата и адвоката, който е писал
исковата молба, относно подробностите. Във всички случаи това разминаване не поставя
под съмнение верността на останалите твърдения на ищцата, които се подкрепят от
останалите данни по делото - показанията на свидетелката и медицинските данни от
епикризата, вкл. снетата анамнеза за начина на получаване на травмата.
Наистина вещото лице не отхвърля възможността ищцата, която към момента на събитието
е била на 73 години, да е получила световъртеж в резултат на влошено с възрастта
физическо състояние и на заболяванията си - хипертония, стенокардия и автоимунен
тиреоидит. То заявява в отговор на въпрос също и че не може да се изключи краткотрайно
моментно повишаване или понижаване на кръвното налягане. Показанията на свидетелката
за спъване и липсата на конкретни данни за изпитан преди това световъртеж и т.н. обаче
правят тази вероятност само теоретична, практически изключена като основна причина за
падането, още повече, че при постъпването на ищцата в болницата малко след това не е
имало данни нито за повишено кръвно налягане, нито за влошаване на другите и
заболявания.
След повикване на Спешна помощ ищцата била приета в неврохирургичното отделение на
МБАЛ - Пазарджик, където останала за 4 дни. Били и направени изследвания и била
3
лекувана с болкоуспокояващи медикаменти, както и с противооточни, с оглед
предотвратяване на мозъчен оток.
Травмата, която ищцата получила в резултат на падането, била мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма и насиняване и болезненост на лявата скула на лицето и
последните фаланги на лявата ръка (по посоченото в епикризата). За кратко тя изгубила
съзнание при падането, а след това се оплаквала от главоболие, гадене и повръщане. Според
вещото лице такава загуба на съзнание представлява зашеметяване, обърканост и сънливост,
а не е до степен на комоционна кома и представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съобразно заключението му основните оплаквания, свързани с
контузиите на скулата и на ръката, следва да са отшумели в период от 2-4 дни след травмата,
и също в рамките на дни следва да са изчезнали оплакванията в резултат от мозъчното
сътресение, макар вещото лице изрично да прави уговорката, че при изписването и е
възможно те да не са напълно отшумели - изписването точно на четвъртия ден се дължи на
това, че такава е продължителността на клиничната пътека. Към настоящия момент със
сигурност ищцата не би следвало да има остатъчни оплаквания от травмата според вещото
лице, а ако е налице главоболие, виене на свят и пр., те трябва да се свържат с хроничните и
заболявания. Вещото лице към момента на съдебното заседание не установява хлътване на
скулата или разлика във формата между двете скули.
При така установената обстановка съдът намира следното от правна страна:
Неоснователни са възраженията на общината, че тя не е възлагала никаква работа на никого
или че настъпване на вреди "при" или "по повод" работа означава те да са настъпили само в
момента на изпълнението на работата. Отговорност на общината съобразно чл. 29 и чл. 30,
ал. 4 от Закона за пътищата е поддръжката на общинските пътища, които съобразно
цитирания от ищцата текст на §7 от ЗМСМА са общинска собственост, както и на
тротоарите покрай тях. Самата липса на надлежна поддръжка означава, че някое от
длъжностните лица, служителите или наетите по други правоотношения от общината лица
не е изпълнило надлежно функцията си, свързана с осигуряване на поддръжка на пътя и
тротоара, дори да не може във всеки конкретен случай да се определи кое е това лице,
изобщо дали е едно конкретно лице и коя своя функция не е изпълнило. Всички тези
споменати лица са такива, на които общината по силата на положението си е възложител на
определени функции, на определена работа - било като работодател, било като страна по
договор за изработка и пр. От своя страна и "изпълнението на тази работа" по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД не означава единствено конкретно изпълнение на конкретни положителни
действия, а включва и бездействие, неизпълнение на задължения във връзка с възложената
работа - в случая неизвършване на ремонт, необходим поради състоянието на тротоара,
съответно съдържанието на "при или по повод" включва и причинна връзка с резултата от
извършената работа или от противоправното бездействие.
Не би могло да се приеме за установено, че ищцата е проявила някакво подчертано
невнимание, движейки се с количка с продукти спокойно по напукан асфалт. При движение
по такава настилка, макар и пукнатините да създават повишена опасност, не се очакват
4
някакви специални мерки или действия от пешеходците. Самото падане не е показател за
проявено невнимание, в противен случай би се оказало, че всеки пешеходец, паднал на
улицата поради спъване в неравности по настилката, по дефиниция е съпричинил травмата
си.
С оглед липсата на усложнения на мозъчното сътресение и на кръвонасяданията и болките
по скулата и пръста на лявата ръка, които са отшумели без последици в рамките на
обичайния срок от дни или седмици, съдът оценява по справедливост претърпените от
ищцата болки, гадене, повръщане, световъртеж, престой в болница и други неприятни
преживявания на 2000 лв. За разликата до 3000 лв. искът следва да се отхвърли, а разноските
да се разпределят между страните съобразно този изход на делото. На адвоката,
представлявал ищцата безплатно, следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА
– в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдвС, определен само върху уважената част от
иска, който е равен на 370 лв. (и не е по-нисък от 2/3 от минималния размер за иск в размер
3000 лв.). На общината следва да се определи според този състав на съда пълен размер на
юрисконсултското възнаграждение от 180 лв. – в границите по чл. 25 от НЗПП, а от него да
се присъди съразмерна част.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Община Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на ищцата В. СЛ. АВР.,
ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „В.А.“ **, ет. 6, ап. 16, сумата 2000 лв. заедно със
законната лихва, считано от 27.09.2019 г. до изплащането на главницата – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, гадене, световъртеж и други неприятни
преживявания в резултат на мозъчно сътресение и получени травми кръвонасядания по
лявата скула и малкия пръст на лявата ръка в резултат на падане поради спъване в напукан
асфалт на тротоара на ул. „В.А.“ в гр. Пазарджик на 27.09.2019 г., в резултат на
неизпълнение на общината ответник на нейно задължение да поддържа настилката на
тротоара, като отхвърля иска за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 3000
лв.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на В. СЛ. АВР. сумата 248 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на Т.С. К., адвокат от Адвокатска колегия –
Пазарджик, възнаграждение в размер 370 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда В. СЛ. АВР. да заплати на Община Пазарджик сумата 60 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6