Решение по дело №1177/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 162
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20204440101177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Червен бряг , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М. Ц. Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20204440101177 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.127, ал.2 от ГПК.
В ЧРС по искова молба вх.№4561/01.12.2021г. е било образувано настоящото дело с ищец
М. М. Р., ЕГН********** от **** в качеството му на родител и законен представител на
малолетния П. М. М., ЕГН**********, чрез адв.*** със съдебен адрес в г**** срещу ИВ.
ВЛ. Т., ЕГН********** от ***
След проверка по делото, съдът установи следното:
С определение №1***2/18.05.2021г. съдът се е произнесъл по привременните мерки.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата И.Т. имали съвместно съжителство
до *** 201***г., като от това съжителство било родено детето П. М. М. , ЕГН**********, за
което по делото е представено удостоверение за раждане-дубликат от *** издадено въз
основа на акт за раждане №0204/22.12.2011г. на Община *** Твърди се, че детето е с
постоянен и настоящ адрес в **** и същото дете учи в *** Допълва се, че към настоящия
момент малолетното дете живее в *** при ищеца и същия го отглежда.
Твърди се от ищеца, че първоначално детето останало да живее при него в *** но през
месец *** ответницата го взела при себе си с уговорката детето да е при нея за около месец.
Ищецът сочи, че заминал за чужбина, като имал уговорка с майката на детето след този
месец да върне детето на родителите на ищеца в ***. Допълва се, че след изтичането на този
месец майката на малолетния П. не го върнала и заминала в чужбина, където заживяла с
друг мъж на съпружески начала от когото забременяла, малолетния П. оставила при нейните
родители в **** В тази връзка от ищеца се сочи, че при всяко негово искане да чуе детето
по телефон или „вайбар“, както и при искане на родителите на ищеца да видят детето,
родителите на ответницата категорично отказвали контакт и не позволявали на родителите
1
на ищеца да посещават и виждат детето. Изтъква се от ищеца, че този тормоз върху детето
от родителите на ответницата продължил до ***, когато се прибрал от чужбина и взел с
много усилия детето от родителите на ответницата. Ищеца изразява съмнение, че при
евентуално негово отсъствие от страната или друг повод, родителите на ответницата ще
направят опит да вземат детето от училище под различен предлог и няма да го върнат, което
според ищеца допълнително психически натоварвало детето. Допълва, че след като се
прибрал от чужбина детето било стресирано и му се оплакало, че майката и бащата на
ответницата му били забранили да контактува с ищеца и неговите родители и говорели само
негативни неща за него във връзка с което ищеца твърди, че това довело до увреждане на
детската психика, емоция и нарушило връзката родител дете. Допълнително от ищеца се
сочи, че несигурността за детето за в бъдеще го обезпокоявало силно и счита, че
поведението на родителите на ответницата било повече от противоправно и възмутително за
него. Освен това сочи, че във връзка с този инцидент в който детето се отзовало при
родителите на ответницата потърсил защита на интересите си и тези на детето пред
полицията в *** , като подал жалба за съдействие и предупреждение спрямо родителите на
ответницата, но и към момента на подаване на исковата молба не му било отговорено. Освен
това сочи, че правил опити да съхрани съвместното си съжителство с ответницата в името
на семейството и най-вече на детето, но опитите му останали безрезултатни. Счита, че
поведението на ответницата се характеризира с цялостно не изпълнение на родителските
задължения, виновно бездействие и действие изразяващо се в възпрепятстване на срещите
между него и детето, като му се отнемала възможността да контактува спокойно с детето,
както и да му помага в неговите начинания, което според ищеца продължило трайно, като
счита, че по този начин ответницата с поведението си целяла да доведе до впечатление у
детето, че ищеца се е дезинтересирал от него. Счита също така, че формалното упражняване
на родителските функции от майката не е оправдано и не е целесъобразно за детето, тъй
като детето е от мъжки пол и някой биологични потребности във времето ще наложат
намесата на ищеца като акцентира и на това, че възпитанието и формирането на детето в
различните етапи от неговата възраст изисква присъствието на бащата което в крайна сметка
мотивира ищеца за подаване на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да присъди упражняването на родителските
права на него и определи постоянно местоживеене на малолетния П. в *** където живее и
ищеца, за да може същия да го отглежда и полага грижи за него с оглед възрастта на детето,
а от друга страна и с оглед помощта, която родителите на ищеца могат да му оказват. Сочи,
че са осигурени необходимите условия за отглеждане на детето за неговото нормално
развитие и израстване. Допълва, че към момента на подаване на исковата молба има
постоянна работа и доходи, които му позволяват да отглежда и се грижи за детето, както и
да поеме консумативите за дрехи, храна, учебни пособия, лекарства, играчки и други с оглед
възрастта на детето.
По отношение на личните контакти на детето с ответницата ищеца предлага
контактите да се осъществяват по постоянния адрес на детето в *** с честота всяка събота и
неделя от месеца за времето от *** като майката има право да взема малолетното дете при
2
себе си през един от летните месеци – *** *** и *** когато отпуска и не съвпада с този на
бащата.
По отношение на издръжката ищеца претендира ответницата да заплаща чрез него за
малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на *** от датата на подаване на исковата
молба , които да се заплащат по банкова сметка на ищеца до 10-то число на месеца, ведно
със законната лихва върху всяка забавена или просрочена вноска до настъпване на причини
за нейното изменяне или прекратяване като съда допусне и предварително изпълнение по
чл.242 ал.1 от ГПК на решението си.
Направени са доказателствени искания за изготвяне на социален доклад, за допускане
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и да се присъдят на ищеца
направените съдебно деловодни разноски. Представят се писмени доказателства по опис.
С разпореждане №1257/02.12.*** на основание чл.131 ал.1 ГПК съдът е разпоредил и е
изпратен препис от исковата молба с доказателствата на ответницата. На 16.12.***
ответницата е била уведомена за разпореждането на съда, а с вх.№15***/13.01.2021г. в ЧРС
е постъпил писмен отговор от ответницата.
В отговора си ответницата сочи, че счита, депозираната молба за неоснователна,
поради което изцяло я оспорва. Излагат се съображения за това, че изнесените от ищеца
твърдения в исковата молба за това, че ответницата умишлено възпрепятствала връзката му
с детето, през времето през което ищеца бил в чужбина не отговарят на истината, тъй като
винаги когато ищеца позвънявал на ответницата, според нея изключително рядко той имал
възможност и осъществявал връзка с малолетното дете.
От ответницата се оспорват и изнесените твърдения, че поради липса на желание и
възможности не полагала достатъчно грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Твърди се от ответницата, че винаги е полагала необходимите грижи, като осигурявала
необходимите средства за издръжка, а детето винаги било с чисти и изпрани дрехи, като му
били осигурявани необходимите за възрастта му занимания и почивки.
Направено е искане съда служебно да изиска всички депозирани от ответницата
сигнали срещу ищеца и неговите близки до съответното полицейско управление и отдел
„Закрила на детето“ гр. ***
Направено е искане за допускане до разпит при режим на довеждане от страна на
ответницата на трима свидетели.
Предявен е насрещен иск срещу ищеца, като ответницата моли съда да се произнесе с
решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права върху
малолетното дете П., като съда определи подходящ режим на лични контакти на детето с
неговия баща и последния бъде осъден да заплаща издръжка в размер на150 лв.
Направено е особено искане за определяне на привременни мерки с които съда да
предостави на ответницата упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете, като определи местоживеене на малолетния при майката в село Г. да се
определи подходящ режим на лични отношения с бащата и същия да бъде осъден да
заплаща за малолетното дете чрез неговата майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 150 лв. до окончателното приключване на делото.
3
С определение №35/27.01.2021г. друг състав на ЧРС се е произнесъл в производството
за определяне на привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете на майката, като привременна мярка, считано от
***. до приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение. Със
същото определение е определен режим на лични отношения на другия родител и е осъден
М.Р. да заплаща месечна издръжка в размер на *** на малолетното дете чрез неговата майка
и законен представител до настъпването на основание за нейното прекратяване.
С определение №43/03.02.2021г. друг състав на ЧРС е оставил без уважение молбата на
ищеца ***В в качеството му на родител и законен представител на малолетния П. за
изменение на привременните мерки относно малолетния.
С разпореждане №141/16.02.2021г. друг състав на ЧРС е разпоредил да се издаде в
полза на И.Т. изпълнителен лист съгласно определението по привременните мерки.
С определение №115/25.03.2021г. предходния съдебен състав на основание чл.22 ал.1
т.6 от ГПК се е отвел от разглеждане на делото.
С разпореждане №308/02.04.2021г. настоящия съдебен състав е допълнил определение
№76/01.03.2021г. по гр.д.№1177/*** на ЧРС, като е дал указания на страните , срокове за
тяхното изпълнение като е разяснил на страните и последиците от тяхното неизпълнение, а
делото е било насрочено за *** в открито съдебно заседание. В това съдебно заседание
ищецът се явил лично заедно с двама ангажирани пълномощници. Ответницата е била
редовно призована, но нито тя, нито нейния процесуален представител са се явили в това
съдебно заседание, като съдът не е дал ход на делото, тъй като е бил представен документ за
това, че ответницата е в девети месец на бременността си и не може да се яви тъй като се
намира във *** В тази връзка съдът е отсрочил делото за ***
Междувременно с разпореждане №400/28.04.2021г. настоящия съдебен състав е
насрочил за *** разглеждането на искането за промяна на постановени с определение
№35/27.01.2021г. привременни мерки, за която дата са били призовани страните,
процесуалните им представители, а от ДСП ***и ДСП *** е изискано изготвянето на
социални доклади.
С определение №1***2/18.05.2021г. в производството по реда на чл.323 ГПК съда е
изменил мерките за упражняване на родителските права, като е постановил детето П. М. М.,
ЕГН**********, да живее при родителя си М. М. Р., ЕГН********** на адреса на родителя
гр.*** обл. ** община *** ул.„*** като привременна мярка, считано от *** до приключване
на производството по гр.д.№1177/20г. на ЧРС с влязло в сила решение. Със същото
определение упражняването на родителските права по отношение малолетното дете П. М.
М. с ЕГН********** е предоставено на родителя му М. М. Р., ЕГН********** с адрес в ***
обл. ** община *** ул. *** като привременна мярка, считано от *** до приключване на
производството по гр.д.№1177/20г. на ЧРС с влязло в сила решение. Определен е режим на
лични отношения между другия родител ИВ. ВЛ. Т. ЕГН**********, с адрес в с. Г. община
***, обл. *** с детето П. М. М. с ЕГН********** , а именно: всяка първа и трета седмица от
месеца от *** като майката взима и връща детето на адреса на бащата М. М. Р.,
ЕГН********** в *** обл. ** община *** ул. *** като привременна мярка, считано от ***
4
до приключване на производството по гр.д.№1177/20г. на ЧРС с влязло в сила решение. ИВ.
ВЛ. Т. ЕГН********** с адрес в с. Г. община ***, обл. *** е била осъдена да заплаща на
детето П. М. М. с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител М. М. Р.,
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 162.50лв., считано от ***, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението
до настъпването на причини и условия за нейното изменение или прекратяване, като
привременна мярка, считано от *** до приключване на производството по гр.д.№1177/20г.
на ЧРС с влязло в сила решение.
В съдебно заседание на 31.05.2021г. ищецът отново се явил лично и с ангажираните от
него процесуални представители. Въпреки твърденията си ответницата е била редовно
призована, но не се е явила, нито се е явил нейния процесуален представител, като след
изслушването на малолетния П. вещото лице психолог и явилия се представител на ДСП
*** както и на допуснатите и явили се свидетели съдът е разгледал делото по същество, като
на основание чл.5***, ал.6 от СК е изслушал явилия се родител Р. и е приключил делото с
оглед на постановяване на решение по същество, с което окончателно да бъдат решени
спорните между страните въпроси. В дадения срок Р. е посочил способ за изплащане от
ответницата чрез него на определената от съда издръжка за малолетното дете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът М.Р. и ответницата И.Т. са родители на детето П. М. М., ЕГН**********.
Родителите на малолетното дете през ***. заминали на работа в *** като оставили детето на
грижите на своите родители. В началото на *** двамата родители са се завърнали в *** но
след раздялата им през месец *** *** всеки един от тях се върнал в *** След раздялата
между родителите възникнал конфликт относно местоживеенето и отглеждането на детето.
Докато пребивавали в ***двамата родители искали, но нямало възможност да вземат
малолетния П. при тях, тъй като отглеждането на деца на мястото, където пребивавали било
забранено.
През месец *** Т. признала пред Р., че е влюбена в друг мъж, което станало основна
причина за раздялата им, а към настоящият момент същата е родила друго дете във *** на
което Р. не е баща.
Бащата е този, при който след раздялата живее детето. В грижите за детето му помагат
неговите родители, с които той и детето, заедно обитават имот в гр.*** ул. *** който
предлага необходимите удобства на обитателите и на детето. Бащата въпреки указнаията на
съда не е представил доказателства за доходите си, но на проведеното съдебно дирене стана
ясно, че разполага със средства, заработени при пребиваването му в *** които му дават
възможност да отглежда и се грижи за детето. Той е отдаден изцяло на отглеждането на
детето.
Ответницата е с адрес в с.Г. община ***, обл.*** на който адрес са и родителите й. Тя не
пребивава на този адрес, а с оглед представените писмени доказателства се намира в ***
където отглежда скоро родено дете.
Социалният работник, изготвил социалния доклад, поддържа становище за необходимост от
5
осъществяване на социална грижа по отношение на двамата родители с оглед сложилите се
между тях отношения, които пряко се отразяват на психиката на детето, но от друга страна
се сочи, че всеки от тях притежава достатъчен родителски капацитет. Пред социалния
работник и двамата са заявили обичта и привързаността си към детето и стремеж да му
осигурят жизнена среда, която да е подходяща на потребностите му. В съдебно заседание
социалният работник и ВЛ заявиха, че детето в следствие конфликта между родителите е
започнало да заеква. Що се отнася до финансовите възможности на родителите от
социалният работник не се сочи кой от двамата родители е по-стабилен финансово, тъй като
не разполага с информация за този факт.
Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към делото писмени
доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, разпитани по инициатива на ищеца –
А.М. и Е.И. Показанията на двамата свидетели съда подложи на внимателен анализ с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските
показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено
възприети от свидетелите факти, но поради наличие на емоционална връзка между
свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в една или друга степен
възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът
изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от
емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от
доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира даден и под страх от
наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е
подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство.
Внимателният прочит на показанията сочи липса на съществени противоречия между тях.
Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвения и поддържан в съдебно
заседание социален доклад.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК съда прие, че относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата
издръжка не е налице съгласие между родителите и в тази връзка спорът се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Липсата на постигнато между родителите
споразумение изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно от двамата родители - ТР № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2016г, ОСКГ, т. 2.
Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца е всеки от двамата родители и всеки от тях има право и задължение да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от
родителите да възложи упражняването на родителските права и да определи местоживеенето
на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави детето в такава позиция, в
6
която неговите интереси са защитени по най - добрия начин. В разпоредбата на § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието "интерес на детето", който се
преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори: желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В чл.5***, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, с което в общи линии
са възпроизведени обстоятелства, очертани в Постановление №1 от 12.11.1***74г. на
Пленума на ВС, актуални и при сега действащия СК. Съобразно посочените критерии и на
база събраните доказателства съдът извърши съпоставка кой от двамата родители е по-
пригоден да осъществява родителските права:
И двамата родители притежават необходимия обем възпитателски качества, за да успеят да
изградят детето П. като пълноценна личност. В тази връзка от значение са образование,
културата, мирогледът, моралният облик и пр. Майката и бащата са образовани хора. По
делото са налице данни, че майката е с накърнен морален облик, а именно, че и към
настоящият момент същата се намира в *** където съвсем скоро е родила дете от друг мъж,
което се явява обществено-неприемливо поведение. Поради тази причина, съдът намира, че
в конкретния сличай бащата е в състояние добре да направлява детето в живота, да му
служи за личен пример, да му внушава правилните постъпки.
От друга страна и двамата родители желаят да полагат грижи за детето, привързани са към
него, стараят се според възможностите си да го обграждат с обич и внимание. Всеки от тях
може да разчита на помощта на близки при отглеждането му. Всеки от тях разполага с добри
жилищно-битови условия за живот. Финансово и двамата рофдители разчитат на доходи,
които са реализирали в ***
Съдът с оглед липсата на изравненост на посочените по-горе критерии, а от друга страна с
оглед и на продължаващото пребиваване на майката в *** намира, че спорът следва да се
реши при отчитане на критериите пол, възраст на детето и наличието на родител на
територията на страната, доколкото липсват други критерии, приложими в казуса. Детето П.
е на *** години, поради което е бил изслушан в съдебно заседание.
Съдът приема, че майката не се справя до сега с грижите за детето. Поведението й
застрашава интересите на детето, което е ученик. Нейното поведение като родител е
укоримо с оглед контактите й, от които вече е родено друго дете, както и с оглед
отдалечеността й от детето, което се явява причина съда да постанови исканата от бащата
промяна в родителските права. От събраните в хода на съдебното дирене доказателствата се
установява, че майката не осигурява и не е в състояние да продължи да осигурява за в
бъдеще подходяща среда за правилното физическо и психическо развитие на детето. В
интерес на детето е родителските права да продължат да се упражняват от бащата, който с
оглед възрастта и степента на развитието на детето е по-способен да полага адекватни грижи
не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като зряла личност, което
7
обаче е мислимо да бъде постигнато с осъществяването на пълноценни отношения с другия
родител и ще бъде санкционирано от съда при определяне на режима на личните контакти.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, на който живее ищеца в
гр.*** обл.** ул.„******.
Съображенията на съда в тази връзка са следните:
Излагайки фактическите обстоятелствата, на които се основава искът по чл.127а от СК за
ищеца може да се направи обоснован извод, че същия не желае да се връща в *** а
поведението му показва, че той трайно се установява да живее в *** за да се грижи за
малолетното дете.
Тъй като ответницата не се явява и представлява в нито едно съдцебно засеедание от
доказателствата по делото съда достига до извода, че въпреки посочения от нея адрес в с.Г.
община ***, обл. ***, на който живеят родителите й, тя няма намерение да се установява на
територията на България още повече, че е ангажирана в ***с грижи за новородено. Налице
са само твърдения от ответницата за размера на доходите, които получава, за да може съда
да прецени, че с тях ответницата може да осигури по-добър живот за детето. Така
формулирано, всъщност е налице едно двойнствено положение в смисъл, че от една страна
ответницата грижейке се за дете от друго съжителство би успяла в случай, че упражнява
родителските права да се грижи от *** на неустановен адрес за малолетния П., който би
живял на адреса на родителите на ответницата в с.*** Искането е дотолкова неопределено,
че съдът е поставен в невъзможност да прецени дали ако допусне такава промяна в
местоживеенето на детето би било в негов интерес. В тази връзка с оглед разпоредбата на
чл.5***, ал.3 от СК съдът намира, че не следва да се променя режимът на лични контакти на
детето с неговата майка, който е регламентиран с определението на съда по привременните
мерки и същият следва да бъде утвърден и с настоящото решение, като ИВ. ВЛ. Т.
ЕГН********** с адрес в с. Г. община ***, обл. *** има режим на лични контакти с детето
П. М. М. с ЕГН********** всяка първа и трета седмица от месеца от *** като майката
взима и връща детето на адреса на бащата М. М. Р., ЕГН********** в *** обл.** ул.
„******. Следва да се добави, че майката ще има право да взема детето при себе си един път
за 20 дни през лятото, несъвпадащи с отпуска или планирани пътувания на бащата, след
предварителна уговорка с бащата. Следва също така майката да има право да присъства на
личните празници на детето (рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на учебна
година и др).
През периода на официалните празници (Нова година, 3 *** - Ден на Освобождението на
*** 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май -
Гергьовден, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 6
септември - Ден на Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на *** 1 ноември -
Ден на народните будители, Коледните и Великденските празници) майката ще има право да
взема детето при себе си само по предварителна уговорка с бащата.
Съдът намира изложеният режим на лични контакти за достатъчно разширен. Даване на по-
широки възможности за лични контакти би имало за последица накърняване на
възможността за упражняване на родителските права от страна на родителя, на когото са
8
предоставени (решение № 176 от 30.10.201*** г на ВКС по гражданско дело №
3******3/2018 г., III г. о).
Ищецът претендира присъждане на издръжка по исковата молба в размер на 160.00 лева с
начален момент 01.12.*** Този размер с последното произнасяне на съда по привременните
мерки е променен на 162.50лв., който размер е минималният утвърден за страната.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителите. Според, ал.2 издръжката на детето не може да е по-ниска от
¼ от минималната работна заплата, която от 01.01.2021 г. е 650.00 лева и издръжката на
детето не може да е по-ниска 162.50 лева, а през 2020 г. - от 152.50 лв. Детето П. е на ***
години към момента и се нуждае от средства, за да съществува и да се развива като личност.
Необходимо е да му се осигуряват средства за здравословна храна, облекло, средства за
отопление, за медикаменти, за козметични продукти и пр.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът обясни, че има средства от работата си в *** които му
позволяват безпроблемно да се грижи за детето. За доходите на ответницата съда доби
представа само от последния социален доклад, в който социалният работник е посочил, че
ответницата е декларирала, че получава 342 пауна (около 800лв.) на седмица.
Възможностите за даване на издръжка не се свеждат обаче само до полученото трудово
възнаграждение. Ищецът обясни, че се подпомага финансово и от неговите родители в
отглеждане на детето. От друга страна за ответницата липсват данни за подкрепа от нейните
рофители в с.***
По делото не се представиха доказателства, че майката или бащата страдат от заболявания,
както и да имат задължения към други лица, на които са задължени да дават издръжка в
поредността, посочена в чл. 141 от СК.
Не са изнесени данни, че за детето П. са необходими средства, различни от присъщите за
тази възраст.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на
детето П. с оглед възрастта му и възможностите на родителите, е 350.00лв. Финансовите
възможности на двамата родители съда приема за изравнени. Тъй като майката е родителят,
който не е ангажиран с преките грижи за детето, но пък е ангажирана да отглежда друго
малолетно дете, съдът намира, че в нейна тежест следва да се възложи да заплаща сумата от
162.50лв. от издръжката, а разликата до 350лв. в размер на 187.50лв. следва да се възложи
на бащата. Присъдената издръжка не следва да бъде плащана от майката, когато взема
детето при себе си за период, по-дълъг от една седмица и поема цялата издръжка на детето,
дължима за съответния период.
Издръжката за минало време не се претендира, но се иска допускане на предварително
изпълнение по реда на чл.242, ал.1 от ГПК на решението на съда, което в конкретния случай
е основателно и следва да се допусне.
При този изход на делото, съдът намира направеното искане от страна н а ищеца за
присъждане на разноски за основателно. Своевременно от процесуалните му представители
е представен списък с разноски, като следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
9
ищеца 800лв. разноски в настоящото производство.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в общ размер на 234.00лв.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 5***, ал. 2 от СК на бащата М. М.
Р., ЕГН********** с адрес в *** обл. ** ул.„****** упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете П. М. М., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете П. М. М., ЕГН********** при бащата М.
М. Р., ЕГН********** на адрес в гр.*** обл.** ул.„******.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 5***, ал. 3 от СК на майката ИВ. ВЛ.
Т. ЕГН********** с адрес в с.Г. община ***, обл. *** режим на лични отношения с детето
П. М. М., ЕГН**********, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от *** като
майката взима и връща детето на адреса на бащата М. М. Р., ЕГН********** в гр.*** обл.**
ул.„******.
МАЙКАТА има право да взема детето при себе си един път за 20 дни през лятото,
несъвпадащи с отпуска или планирани пътувания на бащата, след предварителна уговорка с
бащата.
МАЙКАТА има право да присъства на личните празници на детето (рожден ден, имен ден,
първи учебен ден, завършване на учебна година и др).
През периода на официалните празници (Нова година, 3 *** - Ден на Освобождението на
*** 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май -
Гергьовден, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 6
септември - Ден на Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на *** 1 ноември -
Ден на народните будители, Коледните и Великденските празници) МАЙКАТА има право
да взема детето при себе си само по предварителна уговорка с бащата.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.143 и чл. 142 от СК ИВ. ВЛ. Т.,
ЕГН********** с адрес в с.Г. община ***, обл. *** да заплаща на детето П. М. М.,
ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител М. М. Р., ЕГН**********
месечна издръжка в размер на 162.50лв., считано от 01.12.***, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението до настъпването
на причини и условия за нейното изменение или прекратяване, като съответният размер на
присъдената издръжка не се дължи, когато майката взема детето при себе си за период, по-
дълъг от една седмица.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. ВЛ. Т., ЕГН********** да заплати на М. М.
Р., ЕГН********** направените от него разноски в производството в размер на 800лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ИВ. ВЛ. Т., ЕГН********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Ч.Бряг сумата 234.00 лева, представляваща
окончателна държавна такса върху присъденият размер на издръжката.
10
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката, която съдът е определил за малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Плевен с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *** _______________________
11