Присъда по дело №179/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 9
Дата: 18 юли 2023 г. (в сила от 3 август 2023 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20232110200179
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. А., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
и прокурора И. Анг. П.
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20232110200179 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА за ВИНОВНА подс. Н. Р. Б. – родена на *** г. в гр.А., постоянен
адрес – с.Я., общ.Р., обл.Б., основно образование, месторабота – „***“ ***,***, разведена,
осъждана, ЕГН **********, в това, че след като е осъдена /с Определение № 85/ 31. 01.2018
г. пo гр.д. № 990/2017 г. по описа на Районен съд гр. А., влязло в законна сила на 08.02.2018
г., с което съда е одобрил спогодба, постигната между Н. Р. А. u С. Х. А./, да издържа свои
низходящи — децата Х. С. Х., роден на *** г. и Е. С. Х., родена на *** г., като изплаща
ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. за всяко едно дете, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, a имeннo: 27 месечни вноски за
периода от месец август — 2020 год. до месец юли — 2021 год., от месец септември — 2021
г. до месец февруари — 2022 г. и от месец април — 2022г. до месец декември — 2022 г. за
детето Е. С. Х., равняващи се на обща сума в размер на 3510 лв. и в размер на 22 месечни
вноски за периода от месец август — 2020 год. до месец юли — 2021 год., от месец
септември — 2021 г. до месец февруари — 2022г. и за периода от месец септември — 2022
г. до месец декември — 2022 г. за детето Х. С. Х. в с. С., обл. Б., равняващи се на обща сума
в размер на 2860 лв., като деянието е извършено в условията на повторност, след като подс.
Н. Р. Б. е била осъдена по НОХД № 80/2022 г. с Присъда № 8/04.06.2020 г. на Районен съд
гр. А., влязла в сила на 22.06.2020 г. за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, поради
което на осн. чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК вр. чл. 54 НК я ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ
1
адрес", изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
"задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел А..
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подс. Н. Р. Б. /със снета по делото
самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на 149,10 лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Б.ки окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ от 21.07.2023 г. по НОХД № 179/2023 г. по описа на РС – А..
Съдeбното производство е образувано по повод обвинителен акт срещу подс. Н. Р. Б. –
родена на *** г. в гр.А., постоянен адрес – с.Я., общ.Р., обл.Б., основно образование,
месторабота – ***,***, разведена, осъждана, ЕГН **********, за това, че след като е
осъдена /с Определение № 85/ 31. 01.2018 г. пo гр.д. № 990/2017 г. по описа на Районен съд
гр. А., влязло в законна сила на 08.02.2018 г., с което съда е одобрил спогодба, постигната
между Н. Р. А. u С. Х. А./, да издържа свои низходящи — децата Х. С. Х., роден на *** г. и
Е. С. Х., родена на *** г., като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. за всяко
едно дете, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, a имeннo: 27 месечни вноски за периода от месец август — 2020 год. до месец юли
— 2021 год., от месец септември — 2021 г. до месец февруари — 2022 г. и от месец април
— 2022г. до месец декември — 2022 г. за детето Е. С. Х., равняващи се на обща сума в
размер на 3510 лв. и в размер на 22 месечни вноски за периода от месец август — 2020 год.
до месец юли — 2021 год., от месец септември — 2021 г. до месец февруари — 2022г. и за
периода от месец септември — 2022 г. до месец декември — 2022 г. за детето Х. С. Х. в с.
С., обл. Б., равняващи се на обща сума в размер на 2860 лв., като деянието е извършено в
условията на повторност, след като подс. Н. Р. Б. е била осъдена по НОХД № 80/2022 г. с
Присъда № 8/04.06.2020 г. на Районен съд гр. А., влязла в сила на 22.06.2022 г. за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК - престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.28 ал.1 НК.
Представителят на РП в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението. Излага
подробни аргументи, считайки, че подсъдимия е извършил вмененото му престъпление
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание пробация в размер на 1 година,
искайки налагане на задължителните две мерки по закон, както и на обществено порицание
като кумулативно предвидено наказание.
Защитникът на подсъдимия пледира за осъдителна присъда срещу подзащитния си,
пледирайки за налагане на наказание глоба на осн. чл. 55, ал.1, т.2, б.“в“ НК в размер на 300
лв., както и обществено порицание, считайки, че в случая са налице многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият се явява в съдебно заседание, дава
подробни обяснения, признавайки вината си. Признава фактите по обвинението, като
обяснява и причината, поради която не разполага със средства, за да заплати издръжката,
като желае минимално наказание.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата Н. Р. Б. е родена на *** г. в гр.А., постоянен адрес – с.Я., общ.Р., обл.Б.,
основно образование, месторабота – ***,***, разведена, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата и С. Х. А. имат две общи деца – Х. С. Х., род.на ***г. и Е. С. Х., род. на
***г. С Определение № 85/ 31. 01.2018 г. пo гр.д. № 990/2017 г. по описа на Районен съд гр.
А., влязло в законна сила на 08.02.2018 г., съдът е одобрил постигната спогодба между Н. Р.
А. u С. Х. А., по силата на която подс.Б. следвало да издържа свои низходящи – децата Х. С.
Х., род.на ***г. и Е. С. Х., род. на ***г., като трябвало да изплаща ежемесечна издръжка в
размер на 130 лв. за всяко едно дете.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на ВЛ
Д., че подсъдимата не е плащала дължимата издръжка през периода, обхванат от
обвинителния акт на своите две деца /низходящи/, като съзнателно не е изпълнявала
задължението си да заплаща издръжката, на която е осъден, като се касае до общо 27
месечни вноски, възлизащи на обща стойност 3510 лева за детето Е.Х. /за периода м.август
2020г.-м.декември 2022г./ и 22 месечни вноски, възлизащи на обща стойност 2860 лева за
1
детето Х.Х. /за периода м.август 2020г.-м.декември 2022г/. Подсъдимият не отрича
задължението си към своите низходящи, обяснявайки неплащането на издръжката с
нередовни и недостатъчни доходи.
С Присъда № 8/04.06.2020 г. на РС А. по НОХД № 80/2022 г., влязла в сила на
22.06.2022 г., подсъдимият бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК.
С вл. в сила на 30.12.2022г. решение на БОС е било потвърдено решение на РС А. по
гр.д. №896/21г., по силата на което на подсъдимата е било предоставено упражняване на
род.права по отношение на децата Е.Х. и Х.Х., като е определено местожителството на
същите да бъде при майката. Децата към момента живеят при майката, която се грижи за
тях, като за инкриминираният период е извършвала частични погашения на задълженията
си, а в периода, когато е била в чужбина е плащала на ръка чрез трето лице парични суми на
своите низходящи и им е купувала движими вещи.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен
и безспорен начин от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И.А., М.С.,
С.А., Е.Х. и Х.Х., от заключението на ВЛ Н., както и събраните по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства и при така изяснената фактическа обстановка,
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение от РП. За
осъществяване на състава на престъплението е достатъчно неплащане на повече от две
месечни вноски, какъвто е настоящият случай, като е видно от доказателствата, че се касае
до неплащане на издръжка от подсъдимия на повече от две месечни вноски по отношение на
двама низходящи. Подсъдимият вече е бил осъждан за престъпление по чл.183, ал.1 НК с
Присъда № 8/04.06.2020 г. на РС А. по НОХД № 80/2022 г., влязла в сила на 22.06.2022 г.,
поради което деянието е извършено при повторност по см.на чл.28, ал.1 НК, изпълващо
състава на престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – предаване лично на
законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът
може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е изпълнил повече от две месечни
вноски. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че е задължен да дава издръжка на своите деца, но въпреки това не е изпълнил
задължението си. Задължението за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а
подсъдимият е трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не
позволяват да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал
действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради което
следва да се приеме, че субективният признак също е налице.
Обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият не е бил на постоянна
работа по никакъв начин не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка на
децата. Законодателят е определил това задължение като безусловно, а не според
възможностите на длъжника. Съгласно ППВС № 5/70 г. не се освобождават от
задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Невъзможността да се дава издръжка следва да е резултат на обективна причина извън
волята на задълженото лице-продължителна болест довела до временна или трайна
неработоспоспособност, отбиване на военна служба, изтърпяване на наказание лишаване от
свобода и т.н., а такива причини по делото не са установени.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимият за виновен по предявеното обвинение
по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази младата възраст на
2
дееца, че към момента на извършване на деянието деецът проявява съжаление за стореното,
съдейства за разкриване на обективната истина, като същевременно с вл. в сила съдебно
решение на същия е предоставено упражняване на род.права върху децата, както и че
последните към момента живеят при подсъдимия и биват обгрижвани от последния. С оглед
на това наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при условията на
чл.54 НК, като се наложи предвиденото по-леко наказание пробация и наред с него да
наложи кумулативно предвиденото наказание обществено порицание чрез прочитане на
присъдата по Радиовъзел А., който обслужва и общината, в която е адресната регистрация
на подсъдимия. Налагането на наказанието лишаване от свобода, предвидено като
алтернативно в чл.183, ал.4 НК е несправедливо, явяващо се несъразмерно тежко предвид
обществената опасност на деянието и дееца. Предвид продължителността на периода на
неизпълнение на задължението за издръжка, съответно времето през което не са изплащани
дължимите вноски за издръжка, както и че не са издържани двама низходящи на
подсъдимия обуславят извод, че не са налице условията на чл.55 НК. В случая наложеното
наказание пробация и мерките по нея, определени в размер малко над минималния,
включващо задължителните законови пробационни мерки: "задължителна регистрация по
настоящ адрес", изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, съответстват в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Безвъзмезден труд съдът не налага, тъй като налагането на тази мярка би ограничило
възможностите на подсъдимия да работи по трудов договор, препятстващо изпълнение на
задължението за издръжка. При това наред с пробацията се наложи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което следва да се изпълни по
горепосочения начин. Определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на деянието и на обществена опасност на подсъдимия като
личност и е достатъчно по размер да съдейства за постигане целите на чл.36 НК.
С оглед крайния резултат на основание чл.189, ал.3 НПК разноските следва да се
възложат на подсъдимия.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
3