М
О Т И В И
към
присъда № 86 от 19.06.2020 година
по н. о. х. дело № 1272 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2020 година
Обвинението против
подсъдимата Р.И.Г., ЕГН **********, е в това, че през продължителен период от
време, считано от 25.09.2019 год. до 18.05.2020 год., в гр. Стара Загора, като
пълнолетно и работоспособно лице не се занимавала с обществено полезен труд, като получавала
нетрудови доходи по неморален начин (осъществявала сексуални контакти с
различни мъже срещу заплащане) – престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимата Р.И.Г. да
бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание „пробация“,
а „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест
месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година и шест месеца и „безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 150 часа за една година.
Защитникът адв.Д.Д. оспорва обвинението против подзащитната
му и пледира за оправдателна присъда, алтернативно – в случай, че бъде призната
за виновна, да й бъде наложено наказание „пробация“ в
размер на шест месеца, без да сочи вида на пробационните
мерки.
Подсъдимата Р.И.Г. не беше намерена
на посочения от нея адрес за призоваване в страната, явяващ се същевременно нейн постоянен и настоящ адрес, и делото беше разгледано в
нейно отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. В хода на
досъдебното производство подсъдимата дава обяснения по повдигнатото й
обвинение, имащи характер на самопризнания.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата
Р.И.Г. е осъждана многократно, включително за престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК, и ако, доколкото липсват данни в обратна насока, да е в добро физическо
състояние – здрава и трудоспособна, не се е занимавала с общественополезен
труд.
През
периода от 25.09.2019 год. до 18.05.2020 год. подсъдимата посещавала нощем района
на Станционната градина в гр. Стара Загора, а денем –
околовръстния път, източно от гр. Стара Загора, където предлагала и
осъществявала сексуални контакти срещу заплащане с различни мъже, като получавала
от тях по 20 лева за орален и по 30 лева за вагинален секс. С получените по
този начин суми подсъдимата осигурявала издръжката на себе си и детето си.
С
гореописаната дейност подсъдимата се занимавала от години, като през
инкриминирания период от време, считано от 25.09.2019 год. до 18.05.2020 год.,
при извършвани проверки от полицейски служители (на 25.09.2019 год., на 10, 17
и 23 октомври 2019 год., на 10 и 20 ноември 2019 год., на 9, 17 и 30 декември 2019
год., на 7 и 30 януари 2020 год., на 4, 5, 7, 13 и 16 февруари 2020 год., на
06.03.3020 год., на 3 и 23 април 2020 год. и на 18.05.2020 год.) многократно е
била установена да проституира на посочените места и съответно е била предупреждавана
писмено на основание чл. 65 от ЗМВР да преустанови тази си дейност.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимата Р.И.Г., дадени пред органа на досъдебното производство в
присъствието на защитник и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията
на свидетелите Г.П.Т., С.Н.С., Г.Д.Г. и Т.Й.С., дадени в хода на съдебното
следствие;
показанията
на св. Г.И.З., дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени в
хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т.
5 от НПК;
показанията
на св. Д.А.А., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281,
ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК;
приетите
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справка за съдимост на
подсъдимата и преписи от бюлетините й за съдимост;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
порчетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК: протоколи за
предупреждение по ЗМВР от 25.09.2019 год., 10.10.2019
год., 17.10.2019 год., 23.10.2019 год., 20.11.2019 год., 09.12.2019 год.,
30.12.2019 год., 30.01.2020 год., 04.02.2020 год., 07.02.2020 год., 13.02.2020
год., 16.02.2020 год., 06.03.2020 год., 07.01.2020 год., 23.04.2020 год. и
18.05.2020 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата от 29.05.2020 год., писмо рег. № 10-09-12-452 от
20.05.2020 год. на Агенцията по заетостта, писма изх. № С200024-178-0012747 от
22.05.2020 год. и изх. № 8540#1 от 22.05.2020 год. на Офис гр. Стара Загора към
ТД на НАП гр. Пловдив и справка от НАП за общите задължения на подсъдимата.
В
случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани по делото доказателства
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което не се налага да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че през продължителен период от време, считано от 25.09.2019 год.
до 18.05.2020 год., в гр. Стара Загора (вж. т.4 от ТР № 29 от 29.11.1984 год.
по н. д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), подсъдимата Р.И.Г., като пълнолетно и
работоспособно лице, не се занимавала с
обществено полезен труд, а е получавала нетрудови доходи по неморален
начин – осъществявала е сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане (вж.
т.1 от ТР № 29 от 29.11.1984 год. по н. д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), с което е осъществила
от обективна страна признаците от престъпния състав на чл. 329, ал. 1 от НК.
Съдът не споделя довода на
зищитника, че за съставомерноста на извършеното деяние следва да бъде установен
размерът на доходите, получени от подсъдимиата по неморален начин (в резултат
на осъществявяната от нея проституция), тъй като размерът на тези доходи, ако и
да е от значение при преценката на обществената опасност на извършеното деяние
(вж.
т.3 от ТР № 29 от 29.11.1984 год. по н. д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), не е елемент от състава на престъплението по чл. 329, ал. 1 от НК,
поради което не е задължително да бъде конкретизиран, още повече, че това може
да е невъзможно, доколкото се касае за нелегални доходи, какъвто именно е
разглежданият случай.
За
да признае подсъдимата за виновна в извършването на описаното по-горе
престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, понеже
е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е настъпването на общественоопасните му последици и е
искала настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено, в частност – предходното осъждане на подсъдимата по чл. 329, ал. 1
от НК и многократно съставените й по протоколи за предупреждение по ЗМВР,
недвусмислено сочещи, че подсъдимата е съзнавала, както неморалния, така и
престъпния характер на осъществяваната от нея дейност – проституция, но въпреки
това през инкриминирания период не е преустановила упражняването й, а се е
издържала изцяло от нея.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до две
години или пробация;
направените
от подсъдимата самопризнания в хода на досъдебното производство, тежкото й
семейно и материално положение и имотно състояние според декларацията й в тази
насока, приложена на л. 53 от досъдебното производство, и събраните гласни
доказателства (безработна, с малко дете и в напреднала бременност), и младата й
възраст, които съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства;
обремененото
съдебно минало на подсъдимата според справката й за съдимост, което съдът
отчете като отегчаващо отговорността й обстоятелство.
При
тези данни съдът намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, като с оглед на това,
че тя е в напреднала бременност – наказанието й следва да бъде по втората
алтернатива на чл. 329, ал. 1 от НК, предвид което й определи и наложи
наказание „прабация“, както следва:
„задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца два пъти
седмично;
„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и шест месеца;
„безвъзмезден
труд в полза на обществото” от 120 часа годишно в рамките на една календарна година.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: