Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Плевен, 21.
12. 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански
състав, в публично заседание на единадесети декември
през двехиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р.К., като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 6555 по описа за 2012 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М.В.М. ***,
в която се твърди, че молителката и ответникът Ц.А.П. *** са бивши съпрузи,
които от брака си имат едно дете- ****, роден на *** год. Твърди се, че
ответникът е изтърпял присъда лишаване от свобода в размер на 2 години. Твърди
се, че след като излязъл на свобода на 26. 10. 2012 год. ответникът започнал да
проявява нетърпима агресия спрямо молителката, като постоянно я преследвал,
обиждал и заплашвал с убийство. Твърди се, че свидетел на това поведение
ставало и детето на страните, което се променило, започнало да се страхува от
баща си и често плачело. Твърди се, че последните прояви на това поведение на
ответника били на 08. 11. 2012 год. Твърди се, че на тази дата ответникът
изпратил на мобилния телефон на молителката съобщения със следното съдържание:
“Мършо, ще те разчекна както сме разведени и ще ти разбия курвенската мутра
още утре”; “Ще те излежа и тебе, където те видя ще ти отхлупя черепа, боклук
мръсен”; “Чу ли маааа, утре ще ти смачкам черепа” и “Утре те пребивам и отивам
да те лежа”. Твърди се, че при получаването на тези съобщения молителката била
в къщи с майка си и много се разстроила и изплашила. Твърди се, че след това
ответникът позвънял на молителката и й казал да го чака пред хотел “Ростов”.
Твърди се, че молителката отишла на уговореното място, където я чакал
ответникът. Твърди се, че същият се навел над молителката, изхрачил се в лицето
й и я заплашил, че ще я убие. Твърди се, че горните прояви са само част от
случаите на постоянно психическо, физическо и емоционално насилие срещу
молителката. Поради това молителката моли съда да издаде заповед, с която
приложи следните мерки за защита: 1/ ответникът Ц.А.П. ***, ЕГН **********, да
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката М.В.М. ***, ЕГН **********; */ на ответника да бъде забранено да
приближава жилището, обитавано от молителката, находящо се в ****, както и
местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от 18 месеца, и 3/
ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми.
В проведеното публично съдебно
заседание молителката, чрез своя процесуален представител, заявява, че не
поддържа молбата си в частта й, в която има искане за задължаване на ответника да
посещава специализирани програми.
Ответникът Ц.А.П. *** ангажира
становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 1 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от бивш съпруг. С оглед на това конкретният случай попада в
приложното поле на горната разпоредба и молбата, въз основа на която е
образувано делото, се явява подадена срещу надлежна пасивно легитимирана страна
при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което
е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По
делото е приложена декларация от М.В.М. по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 08. 11. 2012
год. спрямо нея е бил извършен акт на насилие от ответника Ц.А.П., изразяващ се
в отправянето на обиди, заплахи и закани за убийство. Горната декларация
притежава необходимата доказателствена сила съгласно разпоредбите на чл. 13 ал.
2 т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН, а отразените в същата обстоятелства се потвърждават
изцяло от признанието на ответника, направено в съдебно заседание.
Анализът на така събраните писмени и гласни
доказателства води до извода, че от страна на ответника Ц.А.П. е извършен акт на
психическо насилие спрямо молителката М.
В.М., поради което са налице условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за
издаване на заповед за защита. При преценката на тежестта на извършените
действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените
в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН- задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие и забрана да приближава жилището и местата за социални контакти
и отдих на молителката за срок от осемнадесет месеца.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителката направените деловодни разноски
в размер на 200 лв. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30 лв. и глоба в размер на 500 лв. по сметка на Плевенския
районен съд.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила на основание чл. 5 ал. 1 от Закона за защита
срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ц.А.П., живущ в ****, ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу М.В.М., живуща ***, ****, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Ц.А.П., живущ ***, ЕГН **********,
да приближава жилището на молителката М.В.М.,***,
****”, ****, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от осемнадесет месеца, считано
от датата на постановяване на настоящото решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на основание
чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц.А.П., живущ в ****, ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Ц.А.П., живущ в ****, ЕГН **********,
да заплати на М.В.М., живуща ***, ****”, ****, ЕГН **********, направените
деловодни разноски в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Ц.А.П., живущ в ****, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
и глоба в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред
Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: