РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пловдив, 7 юли 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 261
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Л.Л.Ч., ЕГН **********,***,
против Заповед № 317з-399/14.01.2022 г. на началник отдел „Разследване“ при
ОДМВР Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта като
постановена в нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречаща на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон.
Конкретно се сочат допуснати СПН в хода на
дисциплинарното производство, изразяващи се в невръчване/недаване на възможност
да се запознае жалбоподателя с документите, част от дисциплинарната преписка,
послужили за основание за налагане на дисциплинарното наказание, като по този
начин е нарушено правото на защита на Ч..
Сочи се също, че оспорената заповед страда от липса на
мотиви като в нея не се съдържа описание
на доказателствата въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение.
Навеждат се доводи и за липсата на мотиви досежно
определения размер на наложеното наказание „мъмрене“.
Излагат се доводи и за нарушение на материалния закон
– според жалбоподателката, тя не е допуснала нарушение на служебната дисциплина
съобразявайки здравословното ѝ състояние.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по тези съображения. Представя се подробна писмена защита с доводи по
съществото на спора.
Претендират се разноски.
За ответната страна се заема становище
за неоснователност на жалбата. Подробни съображения се излагат в представено
писмено становище.
Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, а именно представената административната преписка и
свидетелските показания на св.Г.и св.П.и като взе предвид становищата на
страните, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
заповед № 317з-399/14.01.2022 г. на Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР
Пловдив относно налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в
ОДМВР-Пловдив.
С тази заповед, за извършено нарушение
на служебната дисциплина, на основание чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2 вр.ал.1
вр.чл.198, ал.1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок
от три месеца, на Л.Л.Ч., старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване
– Шесто РУ Пловдив“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР Пловдив.
Видно от мотивите на заповедта,
жалбоподателката е наказана за извършено нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че на 31.08.2021 г., в гр.Пловдив, около 16.00 часа
инспектор Л.Л.Ч., старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване-Шесто РУ
Пловдив“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив не е изпълнила служебните
си задължения по досъдебно производство № 438/2021 г. по описа на 06 РУ
Пловдив, като не е взела мерки за осигуряване извършване на неотложно действие
по разследването и не е извършила оглед на местопроизшествие.
Въпросното нарушение на служебната дисциплина
е констатирано в резултат на извършена проверка, назначена със заповед на ДНО peг. №
317з-8614/20.09.2021 г. и заповед peг. № 317з-11687/31.12.2021
г. и констатации в справки с peг. № 435р-27616/16.11.2021 г. и с peг. № 435р-685/10.01.2022 г. по описа на ОД на МВР -
Пловдив.
Изведен е извод, че с действията си инспектор Л.Л.Ч. е
нарушила член 203, алинея 1 и алинея 2 от НПК и не е изпълнила в пълен обем
задълженията си, регламентирани в раздел III на типова длъжностна характеристика
peг. № 3286р- 3407/22.01.2018 г., утвърдена с M3 №
3286з-332/23.01.2018 г. (Провежда разследване по реда на НПК, по наказателни
производства за престъпления от общ характер в предвидените процесуални
срокове; Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и
успешно извършване на разследването п водените досъдебни производства, като
събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на
обективната истина, съобразно НПК; Планира действия по възложените досъдебни производства,
като набелязва действията и поредността, в която трябва да се извършват.).
В крайна сметка е постановена и процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив намира
същата за издадена при СПН и в нарушение на материалния закон по следните съображения:
Според настоящия състав на съда, дисциплинарно
наказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на
наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото
на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство.
Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да
представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане
на дисциплинарното наказание. За да реализира в пълен обем правото си на
защита, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае
с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира
дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред
дисциплинарно наказващия орган. В обсъждания случай, служителят е запознат със
заповедта за извършване на проверка, заповедта за удължаване срока на
проверката, справка за резултатите, заповед за налагане на дисциплинарното
наказание и др. Изискваните обаче от служителя писмени обяснения са от името на
ДРО Е., а не от ДНО. Същите съдът приема, че са дадени в хода на проверката с
цел изясняване данните за извършено нарушение. Същите обаче нито са изискани,
нито са приети от ДНО.
Съдът намира, че в конкретния случай не
е спазен реда по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и не са приети
обясненията на държавния служител /безспорно същия не е изслушан/ преди
налагането на дисциплинарно наказание.
По делото са налице обяснения (стр.25, 52
и протокол за непредставяне на писмени обяснения от служител на л.58), дадени
от държавния служител до ДРО като няма никакви данни, че същите са приети от
дисциплинарнонаказващия орган. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, дисциплинарно наказващият
орган приема с резолюция писмените обяснения и възражения, дадени от служителя,
в която отбелязва своето име, длъжност и дата. В конкретния случай това не е
сторено. Тези обяснения, вкл. и последващи писмени покани за даване на писмени
обяснения от 16.11.2021 на л.51 по делото и от 06.01.2022 г. на л.57 по делото,
каза се са изискани от ДРО, а не от ДНО, съответно няма данни по
административната преписка въпросните обяснения да са приети/преценени по
някакъв начин от ДНО.
Целта на нормата на чл.206, ал.1 от ЗМВР
е преди налагането на дисциплинарното
наказание ДНО да изслуша или приеме писмените обяснения от привлечения
към дисциплинарна отговорност служител, за да прецени той като компетентен
орган, налице ли са условията за налагане на дисциплинарно наказание вкл.
обстоятелствата по неговата индивидуализация. В конкретния случай това не е
сторено. Този извод на съда не се променя и от отбелязването в мотивната част
на заповедта, че ДНО е приел обясненията на служителя. Същото е следвало да
стане преди налагането на дисциплинарното наказание, а не с налагането на самото
дисциплинарно наказание.
Основателни са и доводите по жалбата, че
заповедта е постановена в нарушение на материалния закон.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай не е налице нарушение на служебната дисциплина.
Не е спорно по делото, а и се доказва посредством
представените писмени доказателства по делото (л.28 и сл.), че
жалбоподателката, след преживян обширен инфаркт на миокарда на 19.03.2015г. и
инплантирани четири броя стендове на коронарни артерии, е преминала през ЦЕЛК
при МИ - МВР - гр. София. Същата е освидетествена от ЦЕЛК при МИ на МВР - гр.
София и с решение на комисията ѝ е призната инвалидност поради общо
заболяване 50% със срок за три години до 01.12.2022г. В решението на ЦЕЛК е посочено, че Ч. е годна за служба в МВР като държавен служител
- старши разследващ полицай при спазване на противопоказаните условия на труд,
отразени в т. 15 на ЕР, а именно: тежък физически и нощен труд, работа при
неблагоприятни атмосферни условия, работа свързана с психо - емоционално
пренатоварване,
продължително статодинамично натоварване на гръбначен стълб и долни крайници.
Експертно Решение № 0642 /10.12.2019г. е представено своевременно на
работодотеля и е проведено заседание на Комисия по трудострояване, определена
със Заповед 317з-7875/19.12.2019г. на Директор ОД МВР - Пловдив. Видно от
протокол № 317р- 13334/23.12.2019 на Комисия, утвърден от Директор на ОД МВР -
Пловдив е че Комисията е установила, че
длъжностните задължения според длъжностната характеристика са подходящи за
здравословното състояние на Ч. при спазване предписанията на експертната
лекарска комисия. В конкретния случай се касае за извършване на неотложно
действие по разследването – оглед на местопроизшествието, което като
продължителност (да се извърши след 16 часа или малко след 16 часа по
показанията на св.Г.) евентуално предполага
и работа в извънработно време, което в крайна сметка се е и случило –
според показанията на св.Г.претърсванията са продължили и след работния ден, но
това няма как да е било ясно първоначално. Действително, в какъвто смисъл са
констатациите на ДРО, в предписанията на
т. 15 на ЕР изрично не е посочено, че има пречка жалбоподателката да полага
труд в извънработно време, но полагането на труд в извънработно време, след
приключването на осемчасов работен ден,
би могло да доведе до психо-емоционално пренатоварване в какъвто смисъл
пък има забрана по т. 15 на ЕР. При положение, че има такава изрична забрана за
психо-емоционално пренатоварване на служителя, този факт е следвало да бъде
отчетен при преценката дали е осъществено или не е осъществено нарушение от
негова страна на служебната дисциплина. В настоящия случай това не е сторено,
което навежда съда на извод, че осъществяването
на нарушението на служебната дисциплина не е доказано по безспорен начин. Последното е
в доказателствена тежест на ответника и като не е сторено следва да се приеме,
че въобще липсва нарушение.
Основателни се и оплакванията по
жалбата, че липсват мотиви в процесната заповед за размера на наложеното
наказание, което също само по себе си е достатъчно основание да доведе до
неговата отмяна.
В заповедта са изложени мотиви за
вида на наложеното наказание, но защо е наложен този вид наказание в
максималния му допустим по закон размер, липсват мотиви.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена пи допуснати СПН и
в нарушение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане, на жалбоподателя се следват сторените по
делото разноски, които се констатираха в размер на 510 лева, от които 500 лева
платен адвокатски хонорар и 10 лева ДТ.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 317з-399/14.01.2022 г.
на Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, да заплати на Л.Л.Ч.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 лева.
Решението е окончателно.
Административен съдия: