№ 80
гр. Кюстендил, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Т.
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора М. В. Кр.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600490 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и по реда на гл.ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимата *** Т. срещу присъдата по НОХД №
160/20 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с която е осъдена за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК на 8 м. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок.
Прави се оплакване за неправилност, поради процесуална и материална
незаконосъобразност, и явна несправедливост на наказанията. Развити са съображения за
недоказаност на авторството на подсъдимата на деянието и за неправилното му
квалифициране като престъпление вместо като гражданско правоотношение.
Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на оправдателна.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за неоснователност
на жалбата, поради правилност на обжалваната присъда, а защитника- адв.И.- за уважаване
на жалбата, поради основателност на доводите за незаконосъобразност на присъдата.
Подсъдимата не е участвала във въззивното производство, което е проведено в
нейно отсъствие.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба, становищата на
страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционната
присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид
следното:
С обжалваната присъда ДнРС е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че в периода от
09.11.2018 г. до 12.11.2018 г. в гр.Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила у Й. СЛ. СТ. заблуждение (че ще й съдейства за отпускане на паричен заем) и с
това й е причинила имотна вреда в размер на 500 лв., за което й е наложил наказание 8 м.
1
ЛС с 3-годишен изпитателен срок, на осн.чл.66, ал.1 от НК. Уважил е и гражданския иск за
500 лв., като я е осъдил да плати тази сума на гр.ищца С.
Районният съд е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила. По
предвидения в НПК ред е събрал допустими и относими за изясняване на обстоятелствата
по делото доказателства, които е оценил според действителното им съдържание. Въз
основа на същите e приел за установена фактическа обстановка, която не се променя от
събраните от КнОС доказателства. КнОС я споделя изцяло, като след собствен анализ на
събраните от ДнРС доказателства и на тези, събрани по време на въззивното съдебно
следствие, прие за установено следното , от фактическа страна:
Установено е по делото, че през м.11.2018 г., свидетелката и гр. ищца С. имала
нужда от кредит. Вече имала такъв от банка, който бил „проблемен“.
На неустановена дата, преди 09.11.2018 г., св.С., започнала да чете сайтове в
интернет, в които предлагали съдействие за получаване на кредит. В „Зор.бг“ намерила
такава обява и формуляр за кандидатстване, в който посочила трите си имена, желаната
сума от 20 000 лв. , елекронната си поща и телефонен за връзка.
На следващия ден, от телефон с № ***, й се обадила подсъдимата Е.Т.. Казала й, че
за да започнат да й готвят документите, трябва да преведе 250 лв. банкова сметка ***.
Последната била открита на нейно име в Обединена българска банка АД, клон Искър-
София на 24.11.2014 г. и през 2018 г., а и след това била активна. Уговорили се парите по
заема да бъдат преведени в банковата сметка на св. С. в Пощенска банка.
На 09.11.2018 г. в гр.Дупница св. С. превела по банков път по сметката на
подсъдимата в ОББ 250 лв. Към този момент подсъдимата имала в сметката си 20.29 лв. На
следващия ден подсъдимата се обадила по мобилен телефон на свидетелката и я
уведомила, че един от старите й кредити е проблемен, което свидетелката знаела. Тогава
подсъдимата поискала свидетелката да й преведе още 250 лв. Обяснила й, че кредитът й е
сигурен и й обещала, че след внасяне на втората вноска, веднага ще получи искания кредит.
Св. С. започнала да търси 250 лв. назаем, тъй като нямала.
На 12.11.2018 г. св. С. превела по сметката на подсъдимата още 250 лв. На същата
дата подсъдимата изтеглила от сметката си 500 лв. и в сметката й останали 18.79 лв., след
приспадане на такса за теглене 1.50 лв.
След превода на първата сума от 250 лв. на 09.11.2018 г. до 12.11.2018 г.
подсъдимата често се обаждала на свидетелката и я уверявала, че след като направи
втората вноска, ще получи веднага по банков път искания заем. Това не се случило, поради
което няколко дни след 12.11.2018 г. свидетелката започнала да звъни на подсъдимата хо
мобилния й телефон, но тя не отговаряла. Свидетелката започнала да й звъни и от др.
мобилни номера, при което подсъдимата отговорила, но като чуела гласа й, веднага
затваряла.
На 18.12.2018 г. св. С. подала заявление до РУ на МВР в гр. Дупница, в което
посочила, че била финансово измамена от частно финансиране- физически лица, след като
кандидатствала за потребителски кредит от частни лица. Въз основа на заявлението й, в
районното управление била образувана преписка, по която на 08.01.2019 г. Е.Т. дала
сведение по случая. В последствие било образувано досъдебно производство, по което на
17.07.2019 г. подсъдимата била разпитана като свидетелка, а на 30.12.2019 г. била
привлечена като обвиняема и дала обяснения пред разследващ полицай.
За последен път свидетелката разговаряла по мобилен телефон с подсъдимата около
два месеца преди 03.06.2019 г. ( или през м. април 2019 г. ). Тогава подсъдимата заявила на
свидетелката да престане да й звъни, тъй като не я плашат полицаите и че тя нищо не може
да й направи.
Гореизложеното е установено от показанията на св. С., дадени в досъдебното и
съдебно производство пред районния и окръжен съд, и от писмените доказателства – вносна
2
бележка от 09 и 12.11.2018 г. за сумите от по 250 лв. (лист 19 и 20, и лист 51 от ДП), писма
от ОББ и извлечения от сметката на подсъдимата за 09 и 12.11.2018 г. (лист 40-42 и л.63-65
от ДП и лист 49-52 от ВНОХД №490/2021г.), решение от 10.10.2019 по ЧГД № 2131/2019 по
описа на ДнРС за разкриване на банкова тайна за паричен превод на 250 лв. на 09.11.2018 г.
по сметка на подсъдимата, и справка за съдимост.
Правилно и обосновано ДнРС е дал вяра на показанията на пострадалата св. С., тъй
като са ясни, категорични, последователни, логични. Те се потвърждават изцяло от
банковите документи относно превода на двете суми от по 250 лв. от св.С. по сметката на
подсъдимата и постъпването им по същата.
Анализирайки показанията на св.С. и горецитираните банкови документи, КнОС
приема, че именно подсъдимата, а не друго лице, е обещало на свидетелката да й съдейства
за получаване на паричен заем от 20 000 лв., срещу банков превод на две вноски по 250 лв.
по горепосочената банкова сметка в ОББ, дадена на свидетелката от подсъдимата.
Липсват доказателства по делото, поставящи под съмнение верността на показанията
на свидетелката. Установено е по несъмнен и категоричен начин, от банковите извлечения и
преводи, че банковата сметка, по която пострадалата свидетелка е превела общо 500 лв. е
на подсъдимата и че тя лично е изтеглила преведените й по сметката суми от свидетелката,
както и че преди въпросите преводи по сметката на подсъдимата е имало малко повече от
20 лв.
КнОС дава вяра на показанията на свидетелката, според които след като попълнила
формуляра в сайта в интернет за кандидатстване за съдействие за получаване на кредит, на
следващия ден по мобилен телефон й се е обадила жена, представила й се с имената на
подсъдимата, обещала й да получи исканите 20 000 лв.-кредит, след внасяне на 250 лв. по
банкова сметка, която й съобщила и тя превела, а след внасянето на тези 250 лв. отново
потвърдила обещанието си за съдействие за получаване на заем, за което поискала още 250
лв., които свидетелката внесла на 12.11.2018 г. На тези показания съдът дава вяра, тъй като
се потвърждават от горецитираните банкови преводи и извлечения, които доказателства в
съвкупността им сочат на извод, че подсъдимата е искала и изтеглила от сметката си
преведените общо 500 лв. от свидетелката.
Предвид гореизложеното съдът дава вяра и на показанията на свидетелката, според
които тези пари е превела по искане на подсъдимата, за да получи заем от 20 000 лв.,
каквото обещание имала от подсъдимата и тя не изпълнила.
По делото са налични доказателства, че към инкриминирания период, свидетелката е
търсела паричен заем и от други частни лица, в каквато насока е Договор за паричен от
12.12.2018 г. ( л.21 от ДП) . Този договор е в потвърждение на показанията на свидетелката,
че е търсела заем от частни лица в сайтове по интернет, предлагащи съдействие за
получаване на кредит, както и самата тя е заявила. Тези данни са в подкрепа на твърдението
на подсъдимата, че договорката й с подсъдимата е касаела заем на пари, а не други
отношения
Съдът няма основание да не даде вяра и на показанията на свидетелката, според
които разговорите й с подсъдимата са били по повод паричен заем, тъй като всички
останали установени от свидетелката факти се потвърждават от горепосочените писмени
доказателства-банкови документи и договор за заем. Хронологията на събитията,
установени от доказателствата по делото, позволяват убедителен и категоричен извод за
достоверност на показанията на свидетелката изцяло.
От разпечатките от движенията по сметката на подсъдимата, издадени от ОББ, в
която е банковата й сметка, се установява и че лично подсъдимата е изтеглила направените
от свидетелката 2 вноски от по 250 лв. или общо 500 лв.
Дадените от подсъдимата „сведения“ по време на предварителната проверка и
обяснения по време на досъд.п-во е недопустимо да бъдат приобщени към доказателствени
материал поради липса на предвидено в закона основание за това. Поради това и съдът няма
3
право да ги обсъжда, а и да имаше-те не опровергават достоверността на показанията на
свидетелката, по гореизложените съображения.
КнОС изцяло споделя правните съображения на ДнРС за обективна и субективна
съставомерност на деянието на подсъдимата като престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Те са
в съответствие с правната теория, изведени са въз основа на приетите за установени
фактически обстоятелства и кореспондират с доказателствата.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с упражняване
правото на собственост, както и правото на свободно разпореждане с определено имущество
въз основа на самостоятелно взето решение.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез действия, изразили се
във въздействие върху съзнанието на измамената пострадала свидетелка , чрез представяне
на неистинска информация (че ще и съдейства за отпускане на паричен заем 20 000 лв.) ,
чрез която у нея е възбудила заблуждение, че ще получи искания кредит. В резултат на
това заблудената свидетелка е извършила акт на имуществено разпореждане с парични
средства в размер на общо 500 лв., довели до причиняване на имотна вреда в този размер.
Субект на престъплението е подсъдимата, тъй като е наказателно отговорно лице.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от
НК и користна цел. Тя е съзнавала общественоопасния характер на извършеното —
нарушаването на правото на собственост, предвиждала е общественоопасните последици -
причиняването на имотна вреда на пострадалата и е искала настъпването на тези
последици. У подсъдимата е била налице и специалната цел за имуществено
облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за пострадалата
настъпва имотна вреда.
Правилно наказанието е индивидуализирано при усл.на чл.54 от НК, предвид
степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата , подбудите за
извършването му , както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието е относително завишена, с оглед
вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението, както и предвид настъпилия престъпен
резултат и размера на причинената щета.
Степента на обществена опасност на подсъдимата правилно е преценена от
районния съд като ниска, тъй като не е осъждана, и са налице данни за упражняване на
трудова дейност, полагане на грижи за нейно малко дете, а и липсват други негативни
характеристични данни, извън разкритите от начина на извършване на престъплението.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетено от ДнРС
чистото съдебно минало на подсъдимата.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете предумисъла за
извършване на престъплението, доколкото решението за същото е взето в спокойна
обстановка при възможност за обсъждане за и против осъществяването му.
Не са налице основания за намаляване на наложеното от районния съд наказание 8
м. лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок. Налице са трите предпоставки по
чл.66, ал.1 от НК за приложението му, поради което правилно изтърпяването на
наказанието е отложено
КнОС споделя напълно съображенията на ДнРС за основателност на гражданския
иск. Същият е предявен от надлежна страна-пострадалата свидетелка за сумата от 500 лв.
срещу подсъдимата
4
Налице са предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД - противоправно деяние ( каквото е
престъпното деяние на подсъдимата по отношение на св.С. и гр.ищца), виновно извършено
от подсъдимата противоправно деяние, причинена щета в размер на сумата от 500 лв. и
причинна връзка между деянието и причинената щета.
Предвид на изложените съображения правилно ДнРС е осъдил подсъдимата да
заплати на гр.ищца сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието -
12.11.2018 г. до плащането.
Поради изложените съображения и развитите от ДнРС в мотивите към присъдата,
КнОС намира за неоснователни доводите в жалбата за неправилност на присъдата.
Твърденията за евентуално наличие на граждански правоотношения и за недоказаност на
авторството на подсъдимата в престъплението не могат да бъдат споделени, предвид
гореизложените съображения. Правилно районният съд е посочил разграничителния
критерии между престъплението измама и неизпълнението на договорно задължение по
ЗЗД- за заем или др. Установена е липса на изначално намерение у подсъдимата за
изпълнение на поетото задължение към подсъдимата за съдействие за получаване на
паричен заем, поради което е налице престъпление измама, а не гражданско неизпълнение
на договорно задължение . На този извод сочи поведението на подсъдимата, установено
от доказателства по делото.
По категоричен начин е установено по делото от разпечатките от банковата сметка на
подсъдимата, че тя лично е изтеглила от сметката си преведените по нея от свидетелката 500
лв. Поради това твърденията в жалбата за недоказаност на изтеглянето на сумата от 500 лв.
от подсъдимата е неоснователно. Достатъчни са събраните по делото банкови документи за
установяване на лицето, изтеглило въпросните пари. Няма съмнение, че това е подсъдимата,
тъй като така е посочено в представените от банката извлечения от движенията по сметката
на подсъдимата. Липсата по делото на бележка с подпис от подсъдимата за изтегляне на
въпросната сума не всява съмнение в достоверността на представената от банката
информация, според която подсъдимата е изтеглила сумата от 500 лв. на 12.11.2018 г. Съдът
приема и че подсъдимата не е дала съгласие за разкриване на банковата тайна по сметката й,
защото е знаела, че така ще се установи, че тя е изтеглила преведените суми от свидетелката.
Това е и установено, след разкриването на банковата тайна от съда с решение по
предвидения в закона ред. Право на подсъдимата е да не дава обяснения по делото и да не
съдейства за разкриване на обективната истина, като това и процесуално поведение не може
да бъде тълкувано в нейна вреда, но е нелогично да не даде обяснения и да не желае да
участва по делото, за да съдейства за оборване на обвинението за извършено престъпление.
Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е ориентирано към
минималното предвидено в закона 3 мес. ЛС и не е явно несъответно на степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
По изложените съображения КнОС не споделя доводите в жалбата за неправилност
на присъдата, тъй като тя не страда от материална и процесуална незаконосъобразност,
както и от явна несправедливост. Затова и КнОС счете, че следва да я потвърди
С оглед на горното и на осн. чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260051/16.06.2021 г., постановена по НОХД №
160/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд
Решението не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка от
Софийски апелативен съд по реда на чл.33 от НПК, озагл. „Възобнавяване на наказателни
дела“ по искане на осъдената или по сигнал на главния прокурор.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6