№ 345
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604791 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.10.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 18980/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимият К.Д.К. е
признат за невиновен в това, че на 15.10.2019 г. в качеството си на длъжностно лице –
заместник министър-председател и министър на отбраната на Република България,
както и председател на Националния изпълнителен комитет на политическа партия
„ВМРО – Българско национално движение“, при или по повод изпълнение на службата
му, като участник в телевизионното предаване „Денят на живо“, излъчено по телевизия
„Канал 3“ с водещ Н.А., е разгласил позорно обстоятелство и е приписал извършването
на престъпление по чл. 325 от НК на тъжителя ДЖ. П. с изразите: „И какво излезе?!
Един хулиган излезе и показа среден пръст и каза „това е поздрав за един кой си“ и го
споменава по име. Той значи много добре е знаел от същите тези Хелзинския комитет,
какви и кой какво мнение имал. Може ли Хелзинският комитет да ходи да освобождава
убийци?! Може! В България всичко може, но това не е нормално“, като клеветата е
нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез излъчването на посоченото
телевизионно предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК.
Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение
към нея от частния тъжител ДЖ. П.q чрез повереника му, с които се иска нейната
отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е описал фактическата
обстановка по делото, но е извел неправилни правни изводи. Посочва, че СРС
неправилно е приел, че не може да се изведе конкретно твърдение на подсъдимия, че
тъжителят П. е извършил престъпление по чл. 325 от НК, тъй като счита, че от
1
цялостния разговор на подс. К. с водещата на телевизия „Канал 3“ става ясно, че
подсъдимият има предвид конкретни дата и място, а именно деня на освобождаването
на ЧТ П. от сградата на Софийски централен затвор, когато подсъдимият твърди, че
тъжителят е показал среден пръст пред събралите се журналисти и е казал, че това е
поздрав за точно конкретен човек – св. Д.Т., когото бил назовал по име. Излага, че
проверката на твърденията на подсъдимия е била направена в открито съдебно
заседание, когато в присъствието на страните съдебният състав е прегледал
представените видеофайлове от централните новини на БТВ, излъчени на 20.09.2019 г.,
и се е установило, че при извеждането на тъжителя от сградата на затвора, същият е с
поставени белезници на ръцете и се придружава от двама униформени мъже, като ясно
се чуват изречените от него реплики: „Благодаря на Д.Т. – Заместник-началник на
Софийския централен затвор“, след което влиза в паркирания лек автомобил. Излага
твърдения, че след тази проверка на твърденията на подсъдимия СРС не е съпоставил
последните с констатираното от кадрите, като счита, че твърдяното от подсъдимия
относно поведението на тъжителя е лъжливо (неистинско) и позорящо по своя
характер, доколкото създава у зрителя мнение, че тъжителят вербално и жестово
публично обижда други лица. На следващо място, в допълнението към жалбата се
изтъква длъжностното качество на подсъдимия към инкриминираната дата, като се
излагат твърдения, че именно партията, на която е председател, е имала специален
интерес към случая на тъжителя П. и го е следяла през годините, като от нейно име е
било внесено искане до Инспектората на ВСС срещу съдиите от състава, постановил
условно предсрочно освобождаване на тъжителя, и е бил организиран митинг пред
сградата на съдебната палата в София, на който е било искано връщането на П. в
затвора. Посочва се, че СРС е приел без да каже ясно, че подсъдимият не е приписал
извършването на престъпление на тъжителя. На последно място, се излагат твърдения,
че първият съд не е обсъдил повдигнатото обвинение за извършено разгласяване на
невярно позорно обстоятелство, а само приписването на престъпление на тъжителя,
което счита, че прави атакувания съдебен акт неправилен на собствено основание.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. К. К. и ЧТ ДЖ. П. не се явяват
лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника си.
Повереникът на частния тъжител ДЖ. П. поддържа въззивната жалба. Прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подс. К. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Посочва, че
СРС неправилно е приел, че изказването на подсъдимия следва да попадне под
защитата на разпоредбите за защита на свободата на словото, както и че приписаното
от подсъдимия не е престъпление, а нарушение по УБДХ. На следващо място,
повереникът оспорва приетото от районния съд, че не може да се извади конкретика от
казаното от подсъдимия, като счита, че от цялостния контекст на случилото се в
предаването и с оглед на датата, на която са се случили събитията, конкретиката на
изказването на подсъдимия е много ясна, а именно, че по време на излизането от
затвора на тъжителя, той е размахал среден пръст и е казал, че това е поздрав за
заместник-началника на затвора. Също така процесуалният представител на тъжителя
посочва, че СРС безкритично и без опит за съпоставка с останалите събрани по делото
доказателства е приел защитната версия на подсъдимия, че става въпрос за метафора,
което според него не отговаря на истината. Последният аргумент, който излага като
основание за отмяна на присъдата, е че с тъжбата са били повдигнати две обвинения –
за приписване на престъпление и за разгласяване на позорно обстоятелство, като в
2
мотивите на първия съд второто не е обсъдено.
Защитникът на подс. К. К. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована. На първо място,
защитата посочва, че по делата от частен характер тъжбата им позицията на
обвинителен акт и всичко в нея трябва да бъде конкретизирано, за да може да се
организира защитата и от тази гледна точка няма как да се преценява контекста на
изказването на подс. К., доколкото не е инкорпорирано в тъжбата. Счита, че от
събраните по делото доказателство е безсъмнено установено, че инкриминираното
изказване на подсъдимия е емоционална реакция, представляваща оценка и становище
по отношение на един факт с обществено значение, като категорично липсва
разпространение на този факт. Излага съображения, че първоинстанционният съд
правилно е преценил, че липсва конкретизация за времето и мястото на извършване на
твърдяното в тъжбата престъпление и никъде в изказването на подсъдимия не се сочи,
че се касае за момента на излизане на ЧТ П. от затвора, когато го изпращат към
Бусманци. Посочва, че от събраните доказателства се е установило, че подсъдимият
като гражданин, а и като председател на политическа партия ВМРО, както и самата
партия, са имали дълга битка срещу предсрочното освобождаване на ЧТ П., като
подсъдимият и неговите партньори в партията многократно са изразявали становище в
тази насока. Защитата се съгласява с твърдението, че изказването на подсъдимия е
срещу излизането на ЧТ П. от затвора, но счита, че същото не представлява
разпространение на факти. Излага доводи, че в доказателства по делото не се съдържа
информация подсъдимият да е казал, че ЧТ П. е размахвал среден пръст, както и че
това представлява престъпление. Посочва, че по делото се е изяснило категорично, че
жестът е бил метафоричен и не е бил възприет като разпространение на информация по
отношение на П..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба
и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, намери за установено следното.
Подсъдимият К.Д.К. е роден на **** г. в гр. Русе, българин, български
гражданин, с висше образование, неосъждан.
Към 15.10.2019 г. подс. К. К. бил заместник министър-председател и министър
на отбраната на Република България, както и председател на Националния
изпълнителен комитет на политическа партия „ВМРО - Българско национално
движение“.
На 15.10.2019г., по телевизия „Канал 3“, било излъчено предаването „Денят на
живо“. Водещ журналист била Н.А.. В предавеното, участие взел подс. К.. На края на
същото, в последната минута водещата се обърнала към подсъдимия със следните
думи: „Какъв е Вашият коментар, до края на деня или може и утре да се очаква
освобождаването на ДЖ. П.. Днес австралийски дипломати влязоха в затвора в
Бусманци. Вътрешния министър съобщи, че ако се изпълнени всички мерки, той ще
бъде пуснат на домашен адрес“. К. отговаря: „Аз мисля, че трябва да се изчака
решението на съда. Решението на съда. Първо, в края на краищата ние или сме правова
държава, или не сме. Другото, което е, продължава да ме озадачава поведението на
някои съдии, включително шефа на съдиите Л.П.. Сега не можеш да знаеш..., да ми
говориш за правила и за морал и да призоваваш съда по-бързо да реши случая и да го
пуска. Това нормално ли е? За какво правораздаване говорим всъщност?! Хелзинският
комитет и Съюза на съдиите играят комбина. Не го ли виждаме? Виждаме го. Я да
извадим фактите! Имаше ли становище на Зам.-шефа на затвора, че лицето не се е
поправило и не заслужава да бъде предсрочно освободено?“. Следва реплика на
3
водещата Н.А.: „Тема, която сме говорили многократно“, след което подс. К. казва: „И
какво излезе? Един хулиган излезе и показа среден пръст и каза: „Това е поздрав за
заместник директор еди кой си“, го спомена по име. Той значи много добре е знаел от
същите тези Хелзинския комитет...“. Водещата А. го прекъсва с думите: „Финал
господин министър“, след което следват финалните реплики от страна подс. К.:
„...какви и кой какво мнение е имал. Може ли Хелзинският комитет да ходи да
освобождава убийци! Може! В България може всичко, но това не е нормално“.
След като гледал предаването, ЧТ ДЖ. П. изпитал негативни емоции,
чувствайки се засегнат и обиден от казаното от подсъдимия, и подал тъжба до
Софийски районен съд, Наказателно отделение.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите показанията на
свидетелите П.М.П. (л. 126-127 от съд. д.), Н.С.П. (л. 127-128 от съд. д.), Е.Д. А. (л.
166-167 от съд. д.) и Д.А.Т. (л. 167 от съд. д.); писмените доказателства: определение
№ 429/19.09.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 921/2019 г. по описа на САС (л. 14-23 от
съд. д.); заповед № 5364з-1702/20.09.2019 г. за принудително настаняване на чужденец
в „Специализиран дом за временно настаняване на чужденци при дирекция
„Миграция“-МВР“ (л. 24 от съд. д.); информация от интернет страницата на БНТ
относно инициатива на младежката организация на ВМРО (л. 25-26 от съд. д.); искане
от Главния прокурор на Република България до ВКС за възобновяване на наказателно
дело (л.27-28 от съд. д.); информация от интернет сайта „OFFnews.bg“ (л. 29 от съд. д.);
екранна снимка от Youtube-канала на Канал 3 (л. 30 от съд. д.); заповед № 5364з-
2029/15.10.2019 г. за оттегляне на заповед № 5364з-1702/20.09.2019 г. (л. 31 от съд. д.);
екранна снимка от фейсбук профила на С.Т. (л. 32 от съд. д.); разпечатка от статия от
интернет страницата „клуб Z“ (л. 33-35 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет
страницата на „Mediapool.bg“ (л. 36 от съд. д.), разпечатка от статия от интернет
страницата „Dnevnik.bg“ (л. 37 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата
„fakti.bg“ (л. 38 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „topnovini.bg“
(л. 39 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „defakto.bg“ (л. 40-41 от
съд. д.); копие на статия от вестник „24 часа“ от 15.07.2020 г. със заглавие: „Стикери с
кукиш разлепил убиецът ДЖ. П. в затвора в Казичене“ (л. 61-62 от съд. д.); разпечатка
на стикер с надпис: „Българско затворническо сдружение. Когато несправедливостта е
закон, съпротивата е дълг“ (л. 63 от съд. д.); писмо от „БТВ М.Г.“ ЕАД от 06.07.2021 г.
с приложен оптичен носител (л. 161, 162 от съд. д.); писмо от „Н.Б.Г.“ ЕООД от
14.07.2021 г. (л. 164 от съд. д.); писмо от „Е.М.Б.“ ЕООД от 16.07.2021 г. (л. 170 от съд.
д.); справка съдимост на подс. К. К. (л. 174 от съд. д.); копие на публикация от фейсбук
профила на К. К. от 17.10.2019 г. (л. 175 от съд. д.); и способи на доказване: съдебно-
техническа експертиза (л. 137-149 от съд. д.) и оглед на веществено доказателствено
средство (оптичен носител) (л. 176 от съд. д.).
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената
фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.
СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на СРС, относими към
личността и служебната ангажираност на подс. К. К. към инкриминираната дата, като
прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали. Настоящата инстанция няма основание да не
4
сподели изводите на първоинстанционния съд и относно факта на участието на подс.
К. в телевизионното предаване „Денят на живо“, излъчено на 15.10.2019 г. по
телевизия „Канал 3“, както и относно съдържанието на репликите на подс. К., в
отговор на журналистически въпроси на водещата, като прецени, че същите намират
категорична доказателствена опора в заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено, както и в приложените по делото статии от различни медии.
Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на първия съд по фактите
в обсъжданата част, като намира, че същите са изградени на правилен анализ на
събраните по делото еднопосочни и взаимнодопълващи се доказателствени средства.
От приложеното по делото копие на определение № 429/19.09.2019 г.,
постановено по в.н.ч.д. № 921/2019 г. по описа на САС, се изяснява, че е постановено
условно предсрочно освобождаване по отношение на ЧТ ДЖ. П. от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години,
определено по н.о.х.д. № 866/2008 г. по описа на СГС. От съдържанието на
приобщеното по делото веществено доказателствено средство – оптичен диск,
съдържащ запис от интернет страницата на „БТВ М.Г.“ ЕАД - btvnovinite.bg, се
установява поведението на ЧТ ДЖ. П. при освобождаването му от затвора на
20.09.2019 г. и изречените от него думи – тъжителят е с поставени белезници на ръцете
и е придружаван от двама униформени мъже, като от заснетите кадри се чуват
изречените от него реплики: „Благодаря на Д.Т. – заместник-началник на Софийския
централен затвор“, след което се вижда, че влиза в паркиран лек автомобил.
Последното намира подкрепа и в показанията на св. Д.Т., който към инкриминираната
дата заемал длъжността заместник-началник на Софийски централен затвор и е
присъствал на освобождаването на тъжителя от затвора, като потвърждава, че
последният е бил с поставени белезници на ръцете и бил конвоиран от служители на
дирекция „Миграция“. Св. Т. не е възприел лично думите, казани от тъжителя, а
разбрал за тях след това, когато гледал репортажи от събитието.
От показанията на свидетелите Н.П. – заместник-министър на правосъдието, и
Е. А. – директор на Дирекция „Връзки с обществеността към ВМРО“, се установява, че
както личната позиция на подс. К. К., така и на политическото ръководство на ВМРО е
била, че ЧТ ДЖ. П. не следва да бъде предсрочно освобождаван от затвора. В тази
връзка от страна на ВМРО били организирани поредица от акции, както и протест пред
съда в самия ден на разглеждане на делото за условното му предсрочно освобождаване,
което се потвърждава и от приложените по делото журналистически материали. От
показанията на свидетелите П. и Анев се изяснява също, че подс. К. и политическото
ръководство на ВМРО възприели условното предсрочно освобождаване на ЧТ П. като
своеобразен жест на показване на среден пръст към държавността. Последното
кореспондира и с приложеното по делото копие на публикация от фейсбук профила на
К. К. от 17.10.2019 г., в която е записано, че „ДЖ. П. показа среден пръст на държавата
ни“.
На следващо място, въззивния съдебен състав кредитира показанията на св.
Петър Пиперков, който познавал ЧТ ДЖ. П. покрай работата си като доброволец към
Българско затворническо сдружение. Пред него тъжителят споделил, че се чувствал
злепоставен от инкриминираните реплики на подс. К. К., тъй като не отговаряли на
действителността.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
5
чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, че подс. К. К. не е осъществил състава на престъплението по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК от обективна и
субективна страна.
Както правилно е разяснил СРС, за да бъде осъществен съставът на
престъплението клевета е необходимо от обективна страна да бъде установено, че
субектът на престъплението е разпространил информация за определено лице за
позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление, за което деецът знае, че
са неистински. Тези обстоятелства следва да съдържат информация, факти и да бъдат
разпространени с цел да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото,
посредством засягане на неговите чест и достойнство. Позорното обстоятелство е
такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е от естество да накърни
доброто му име в обществото. За да бъде едно обстоятелство позорно за другиго, е
необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение
или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на
лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за
него. Престъплението е деяние, което е укоримо от гледна точка на господстващия
морал и характеризира отрицателно личността на извършилото го лице. Поради това
твърдението, че конкретно лице е извършило дадено престъпление, което той
действително не е извършил, винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта
на този, за когото се твърди, че е извършил престъплението.
Престъплението, уредено в цитирания законов текст, е резултатно, като за
довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са
доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на
посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо
деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
Контролираният съд правилно е изяснил също, че от субективна страна,
клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с
евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния
характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното
деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият
не е извършил приписваното му престъпление.
На подс. К. К. е повдигнато обвинение за това, че на 15.10.2019 г. в качеството
си на длъжностно лице – Заместник министър-председател и министър на отбраната на
Република България, както и председател на Националния изпълнителен комитет на
Политическа партия „ВМРО – Българско национално движение“, при или по повод
изпълнение на службата му, като участник в телевизионното предаване „Денят на
живо“, излъчено по телевизия „Канал 3“ с водещ Н.А., е разгласил позорно
обстоятелство и е приписал извършването на престъпление по чл. 325 от НК на ЧТ
ДЖ. П. с изразите: „И какво излезе?! Един хулиган излезе и показа среден пръст и каза
„това е поздрав за един кой си“ и го споменава по име. Той значи много добре е знаел
от същите тези Хелзинския комитет, какви и кой какво мнение имал. Може ли
Хелзинският комитет да ходи да освобождава убийци?! Може! В България всичко
6
може, но това не е нормално“, като клеветата е нанесена публично и разпространена по
друг начин – чрез излъчването на посоченото телевизионно предаване.
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че авторството на подс. К.
по отношение на инкриминираните изрази и качеството му на длъжностно лице по
повод участието си в посоченото телевизионно предаване се доказват по несъмнен
начин от събрания по делото доказателствен материал. Употребените от подсъдимия
изрази в посочения по-горе смисъл, обаче, не могат да бъдат квалифицирани като
клеветнически. Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен
състав установи, че в мотивите си районният съд е изложил подробни съображения
както по отношение на обвинението, че подсъдимият е приписал престъпление на
тъжителя, така и досежно обвинението, че е разгласил за него неистинско позорно
обстоятелство.
На първо място, настоящата съдебна инстанция се солидаризира с изложеното
от първата, че от съдържанието на използваните от подсъдимия изрази,
инкриминирани в тъжбата, и по-конкретно: „Един хулиган излезе и показа среден
пръст и каза „това е поздрав за един кой си“ и го споменава по име“, не може да се
изведе конкретно твърдение, че ЧТ ДЖ. П. е извършил престъпление, вкл. и такова по
чл. 325 от НК. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за
общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща
характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например
относно целта на дееца (Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на
ВКС). За да отговори на възраженията във въззивната жалба в тази насока, въззивният
съд следва да изясни, че основният признак на изпълнителното деяние по чл. 325 от
НК, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни
действия“, т.е. такива, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им
проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен
признак (престъпен резултат), а именно грубо нарушение на обществения ред, в
смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация
против установения ред. Именно съставомерното изискване за грубо нарушаване на
обществени ред разграничава престъпното хулиганство по чл. 325 от НК от дребното
хулиганство, регламентирано в УБДХ. Съгласно чл. 1, ал. 3 от УБДХ „дребното
хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и
държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред
и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс“. В Постановление № 2
от 29.VI.1974 г., постановено по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, са откроени различията
между административното нарушение дребно хулиганство и престъплението
хулиганство и са зададени основните критерии за квалифицирането на тези прояви
като престъпни или непрестъпни, като разграничението се съдържа в обществената
опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. В
процесния случай изложеното от подсъдимия, че тъжителят е показал среден пръст и е
казал, че това е поздрав за един кой си, споменавайки го по име, не може да бъде
квалифицирано като приписване на престъплението по чл. 325 от НК, тъй като липсва
конкретизация за времето, мястото и обща характеристика на извършване на
твърдяното деяние и такава не може да се извлече от цялото инкриминирано изказване
на подсъдимия. Въпреки това, първият съд правилно е изяснил и че когато се
извършват неприлични жестове, какъвто е показването на среден пръст на публично
място, и тези жестове не са съпроводени с физическа или вербална агресия, се
7
осъществява административното нарушение „дребно хулиганство“.
На следващо място, така установените по делото факти сочат, че в
инкриминираните с тъжбата изрази, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение,
не се съдържат и твърдения за позорящи честта и достойнството на тъжителя
обстоятелства и това е така, тъй като в случая се касае до изказано мнение от страна на
подсъдимия, което представлява пресъздаване на неговата субективна оценка, че
предсрочното освобождаване от затвора на ЧТ П. е „скандален акт“ и представлява
метафорично показване на неприличния жест среден пръст по отношение на
държавността и законите в Република България. В случая установеното по делото
поведение на подс. К., свързано с инкриминираните изрази, несъмнено е мнение и
оценка на факти от обективната действителност, както и израз на правото му на
свободно изразяване на мнение и не може да се приеме като противоправно и
престъпно. Практиката на ВС и ВКС приема, че предмет на престъплението клевета
могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за определено обстоятелство, което да предизвиква отрицателна оценка на
обществото или да приписва извършването на престъпление. Инкриминираните с
тъжбата изрази не съдържат твърдение за позорящи честта и достойнството на
тъжителя обстоятелства, тъй като разгледани в контекста на целия разговор с водещата
на предаването и целите изрази, в които са използвани, се установява, че се касае за
лична позиция и оценка в обсега на свободата на правото на изразяване на личността.
Последното намира подкрепа в показанията на свидетелите П. и А. и копието на
публикацията от фейсбук профила на К. К. от 17.10.2019 г., обсъдени в
доказателствения анализ. Поради това сочените от тъжителя изрази не представляват
клеветническо твърдение, а отразяват неговата позицията спрямо предсрочното
освобождаване на тъжителя, която има оценъчен, мисловен характер и за нея той не
следва да носи наказателна отговорност.
Предвид изложеното и поради липса на доказани частни съставомерни
признаци от обективна страна и в частност – неговото изпълнително деяние,
принципно безпредметно се явява обсъждането на квалифициращите признаци по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК, както и на субективната страна на
престъплението.
С оглед изложеното, възражението на тъжителя, че по делото са събрани
необходимите по обем и категоричност доказателствени източници в подкрепа на
извода, че подс. К. е осъществил престъпния състав от обективна и субективна страна,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. При осъществената в цялост
служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във
въззивната жалба, не констатира неправилност на същата, които да налагат нейната
отмяна или изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.10.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
18980/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9