Решение по дело №1259/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1634
Дата: 29 ноември 2024 г.
Съдия: Инес Людмилова Димитрова
Дело: 20244430101259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Плевен, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430101259 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“
АД, ЕИК*********, чрез ***, против Ю. Т. Ц., с която са предявени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр.
чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Ю. Т. Ц. за сумата от 761,40
лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.03.2021г.-30.04.2023г. и сумата от 111,94лв.- лихва за забава, за
периода 02.04.2021-03.11.2023г., за топлоснабден имот – ***, находящ се на
адрес: ***, аб.№ ***.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/20***г. по описа на ***. Твърди се, че
ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- ***, находящ се на
адрес: ***, аб. № ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената
ТЕ, като не са погасени задълженията за това. Твърди се, че на основание чл.
150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи
условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено
1
приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен
труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се,
че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ,
в размер на 814,62лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 253,38лв; сума
за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 408,48лв, сума за битово
горещо водоснябдяване /БГВ/, в размер на 0,00лв., услуга дялово
разпределение в размер на 46,32лв; корекции 0,00лв. Твърди се, че в имота има
2 бр. уред /ИРУ/ и щранг-лира в банята. Твърди се, че ответникът е използвал
доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от
страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на назначеният от съда
особен представител на ответника- адв. И. Н. Н., е депозиран писмен отговор,
с който се оспорват исковете по основание и размер. Посочва се, че не се
установява кат е формирана главницата по иск- отделните компоненти на
консумираната ТЕ; оспорва се верността на представеното извлечение от
сметка. Оспорва се твърдението, че ответникът е единствено собственик на
процесния имот, както и че е ползван от него за периода. Твърди се, че не са
налице валидни Общи условия, съобразно изискванията на ЗЕ. Посочва се
също, че няма данни, че представената справка за реализирана топлоенергия е
изготвена от фирмата за дялово разпределение. Оспорва се твърдението, че
ответникът е използвал ТЕ за периода, т.к. не се установява, че ползваната ТЕ
е от монтираните измервателни уреди в имота. Посочва се, че реален отчет на
уредите за дялово разпределение на ТЕ не е направен и не е представена
такава справка. Посочва се също, че не се установява какво количество ТЕ
реално е доставено в имота. Оспорва се наличието на сключен договор с
фирма „Нелбо инженеринг“ ООД от 07.06.2021г. за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
2
По делото се установява фактът, че за процесния имот, находящ се на
адрес ***, е открита партида с аб. № ***. По делото, от страна на ищеца, е
представена справка, за периода 01.05.2023 – 26.02.2024г., от която се
установява, че за претендираната сума 1 522,80- главница- по пера, е: сума за
отопление с ИРУ, в размер на 814,62 лв; сума за отопление без ИРУ, в размер
на 253,38 лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 404,48 лв;
суми за услуга дялово разпределение в размер на 46,32 лв; корекции 0,00 лв.,
посочено е, че в имота има 0 бр. водомери, 2 броя уреди и щранг- лира в
банята. По делото, от страна на ищеца са представени и приети 16 бр.
фактури, за процесния период.
По представено по делото писмо от *** ***, че собственици на процесния
имот са Ю. Т. Ц. и К. Т. Ц., съгласно посочен нот.акт № *** от ***г.
По делото е представена данъчна декларация на ответника Ю. Т. Ц., с
която се установява, че същият е декларирал, че притежава ½ от процесния
имот.
По делото се установява факта на сключен договор №*** от ***г. с фирма
„Нелбо инженеринг“ ООД за дялово разпределение.
По делото е изслушана и е приета съдебно икономическа експертиза, от
заключението по която се установява следното: за процесния период
01.02.2021 г. -30.04.2023г, е начислена сума, съставляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за имот с аб. №***, в размер на общо 1522,80 лв,
от която: сума за отопление с ИРУ, в размер на 814,62 лв; сума за отопление
без ИРУ, в размер на 253,38 лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в
размер 408,48 лв; суми за услуга дялово разпределение в размер на 46,32 лв.
Вл посочва, че партидата е заведена на К. Т. Ц. и Ю. Т. Ц., в качеството им на
наследници, като ½ от главницата в в размер на 761,40 лв., а ½ от лихвата за
забава е 111,94 лв. ВЛ е установило, че за имота няма водомери, има 2 бр.
УРУ, не е начислявано отопление в баня с щранг лира. ВЛ е установило, че
отразеният отопляем обем на имота, въз основа на който е отчитана ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е 105,23 куб. м.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: имотът на ответника е присъединен към
топлопреносната мрежа, чрез абонатна станция; до имота е доставяна ТЕ. ВЛ
е установило, че разпределението на ТЕ за процесния имот, е извършено в
3
съответствие с действащата нормативна уредба- Методика за разпределението
на ТЕ в сгради ЕС. ВЛ е установило, че начислените суми са отразени
коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, и са в
съответствие с Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и
Наредба №16-3334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. ВЛ е посочило, че
разлики в изчислението на ФДР не са констатирани. Отделните компоненти на
месечната сметка на ответника /дадени от ВЛ в табличен вид/ са пет: ТЕ за
разпределение, дял ТЕ сградна инсталация ***, ТЕ баня ***, ТЕ за отопление
*** и обща ТЕ за апартамен. ВЛ е посочил също, че отчитането на общата ТЕ
в абонатната станция се извършва посредством търговски уред- топломер,
който е преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило също, че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. Вл е
посочил, че отоплителните тела, монтирани в жилището са със следните
толпотехнически параметри –отоплително тяло (хол) – друпанелен стоманен
радиатор с размери 550х1600mm, с топлинна мощност 1952W, отоплително
тяло (спалня) – двупанелен стоманен радиатор с размери 550х1800 mm, с
мощност 2196W, не се използва БГВ, банята се отоплява посредством щранг-
лира с мощност 62W, конструкцията на щранг-лирата не позволява
монтирането на топлоразделител. Вл е посочил, че за процесния период
главния топломер е премина съответните метрологични проверки на всеки две
години, за периода от 06.2020-2022 г. в АС е монтиран топломер тип ***,
фабричен номер ***, същият е преминал лабораторна проверка в лицензирана
фирма „***“ на дата 01.06.2020г., за периода 06.2022-2024г. е монтиран
топломер тип ***, фабричен номер ***, който също е преминал лабораторна
проверка в лицензирана фирма „***“ на дата 02.06.2022г. Вл посочва, че
технологичните загуби за процесния период са приспаднати от общите
показания и са за сметка на топлофикационното дружество; общият
отопляемият обем на сградата е 1 695,08 куб.м., а отопляемият обем на
процесният имот е 105,23 куб.м.; доставената ТЕ в АС е в пряка зависимост от
денонощните климатични параметри за целия отоплителен сезон; за
процесния период не е начислявана ТЕ за топла вода; не са представени
изравнителни сметки в края на отоплителния сезон.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
4
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от
ЗЗД, като същите са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. №
***/20*** г. по описа на РС ***. В законния едномесечен срок съгласно чл.
415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото.
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване.
Съдът приема за установен и факта, че отв. Ю. Т. Ц. има качеството на
собственик на процесния топлоснабден имот, към процесния период-
01.02.2021г-30.04.2023г. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС,
доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно
цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя
на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
5
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б.
Съдът приема също, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени
доказателства и заключението по изслушаната СТЕ, че до имота на ответника
е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период. По делото няма
събрани доказателства за плащане на дължимата суми. Съобразно чл.31, ал.1
от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си
дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Ето
защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки на предявеният
установителен иск, тъй като през процесния период е доставена топлинна
енергия до процесния имот, а потребителят-ответник не е заплатил цената на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, респ. са изпаднали в забава
по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ОУ. Размерът на претенциите на
топлофикационното дружество се установяват безспорно от приетото
заключение на СИЕ, а именно, че за имот с аб. №***, дължимите суми са
общо 761,40 лв., а дължимото обезщетение за забава е в размер на 111,94 лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе и сторените от
ищеца разноски, по представеният списък по чл. 80 от ГПК, доказани по
основание и размер, ответникът следва да заплати сумата от 962,53 лв. за
държавна такса, разноски за вещи лица, възнаграждение за особен
представител и юрк. възнаграждение, както и сторените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. ***/20***г. в размер на 42,47 лв. На
6
основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС ***
сумата от 220,00 лв., допълнителен депозит за вещото лице, съгласно справка-
декларация от Наредба № 1/2023г.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ю. Т. Ц., ЕГН **********,
от ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от законния си представител Й. В., сумата от 761,40 лв.
главница за периода от 01.02.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 111,94 лв.-лихва
върху главница за периода от 02.04.2021г. до 03.11.2023г. за незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - ***, находящ се в ***, ведно с
½ законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-20.11.2023г., до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение №3603/21.11.2023г., по ч. гр.д.
№ ***/20***г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Ю. Т. Ц., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД,
гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. В., със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от
962,53 лв.- разноски по делото и сумата от 42,47 лв. - разноски по ч.гр.д.№
***/20***г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Ю. Т. Ц., ЕГН **********, от
***, ДА ВНЕСЕ по сметка на РС Плевен сумата от 280,00 лв., допълнителен
депозит за вещото лице, съгласно справка-декларация от Наредба № 1/2023г.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Препис от решението да се изпрати на страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8