Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6839/2011
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.И.Ш.,
с която е предявен срещу И.А.Г. иск с правно основание чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ за сумата от 146535 лв. – частичен от сумата 293070
лв., представляваща задължение
по запис на заповед от 23.12.2008 г., заедно със законната лихва от 06.11.2009
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответницата е издала запис на
заповед на 23.12.2008 г., с който се е задължила да му плати сумата 293070 лв.
и което задължение не е изпълнила. Записът на заповед обезпечава изпълнение по
заемно правоотношение, по силата на което й е предоставил посочената сума, за
да може ответницата да закупи апартамент в гр. София на общата им дъщеря. Моли
съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 146535 лв. – част от общото
задължение от 293070 лв. по записа на заповед.
Ответницата оспорва иска. Оспорва автентичността на
записа на заповед, като твърди, че е подписала празен лист, върху който
впоследствие е бил нанесен текстът на записа на заповед. Твърди, че с ищеца
нямат предхождащи отношения, за обезпечаване на които да е бил издаден записът
на заповед, поради което не дължи плащане по него. В случай че съдът приеме, че
ищецът има вземане по записа на заповед, счита, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че по изп.д. № 210/2010 г. на ЧСИ рег. № 853 е била
реализирана публична продан на собствения й недвижим имот, в резултат на което
на взискателя А.И.Ш. е била изплатена сумата от 183131,65 лв. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по
чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ:
С
определение от 18.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 5424/2010 г. на СГС, са
обезсилени заповед за изпълнение от 05.02.2010 г. по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени в полза на ищеца по ч.гр.д. № 1193/2010 г. на СГС за вземането
му по запис на заповед от 23.12.2008 г. В резултат на това и с оглед
недопустимостта на първоначално предявения иск по чл.422 ГПК, ищецът е преминал
към осъдителен иск по чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство в заявения размер съобразно допуснатото
изменение на иска в последното съдебно заседание – като частичен.
Установява
се от запис на заповед от 23.12.2008 г., че И.А.Ш. като издател се е задължила
неотменимо срещу представяне на записа на заповед без разноски и без протест да
изплати сумата от 293070 лв. на падеж 01.11.2009 г. на поемателя А.И.Ш. или на
негова заповед. В записа на заповед е посочено, че е платим без разноски, без
протест и без да е необходимо предявяване.
Налице е
редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа изискуемите реквизити
по чл.535 ТЗ. Посоченият падеж е на определен ден съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ,
вр. чл.537 ТЗ. На 01.11.2009 г. е настъпила изискуемостта на вземането по него.
Ответницата
прави две групи възражения: за неистинност на документа („кражба на подпис“) и
за неосъществяване на каузалното правоотношение, в обезпечение на което е
издаден записът на заповед.
По първата
група възражения:
Ответницата
твърди, че не е подписвала процесния запис на заповед, а е положила подпис на
празен лист, върху който впоследствие е нанесен текстът на записа на заповед. По
делото са приети четири почеркови експертизи:
От
заключението на първоначалната съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът за „издател“ в записа на заповед е положен от ответницата. Поради липата
на пресичане на щрихи между печатния текст и подписа, вещото лице не е успяло
да се установи хронологичната последователност на написване на текста и
полагане на подписа. Изводът, че записът на заповед е подписан от ответницата,
се потвърждава от допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза,
която е изследвала свободни и условно свободни сравнителни образци от нейния
подпис, установявайки, че вариантността на подписите-образци е в рамките на
нормалната, проявяваща се при всеки човек.
От
изготвената експертиза от специалист-експерт при НИКК-МВР се установява, че за
да се определи последователността на изпълнение на ръкописни и печатни
текстове, подписи и др. в даден документ, е необходимо да се изследват
пресечните участъци на щрихите им. В случая подписът за „издател“ не пресича
печатния текст, но технологията на отпечатване на документа (с лазерен принтер)
предполага зацапване с тонерни частици в белите полета на хартиената повърхност
на страницата, което дава възможност да се определи последователността на
отпечатване на текста и полагане на подписа, като се изследва взаимното разположение
на тонерните частици и химикалната паста в щрихите на подписа. При изследване
на щрихите на подписа в случая се наблюдава отлагане на химикална паста върху
тонерните частици и не се наблюдават частици над химикалната паста, което дава
основание да се приеме, че подписът на
документа е изпълнен след отпечатване на текста.
Горното се
потвърждава изцяло от заключението на допуснатата тройна експертиза, според
което в щрихите на подписа за „издател“ в изследвания запис на заповед се
наблюдават тонерни частици, върху които е отложена химикална паста. Според експертите първо е отпечатан текстът
с лазерен принтер и след това е положен подписът за издател.
С оглед
изложеното, съдът намира за установено по безспорен начин, че подписът за
„издател“ за записа на заповед е положен от ответницата, след като е бил
отпечатан текстът на записа на заповед, поради което е неоснователно възражението на ответницата относно автентичността на
записа на заповед, включително с твърдение за „кражба на подпис“.
По втората
група възражения:
При
предявяване на иска ищецът се е позовал на записа на заповед, без да сочи
каузално правоотношение, за обезпечаване на което е бил издаден записът.
Ответницата е противопоставила възражение за липса на каузално правоотношение,
тъй като след развода й с ищеца през 2005 г. между тях не са налице материални
правоотношения, които да обосноват издаването на записа на заповед в качеството
му на обезпечение. В отговор на възражението на ответницата ищецът е навел
твърдения за каузално правоотношение, а именно – за заем, предоставен от него
на ответницата с цел закупуване на недвижим имот за тяхната дъщеря.
В хода на
процеса ищецът е ангажирал писмени доказателства, целящи да установят, че е
разполагал със сумата по записа на заповед, а именно: със сумата от 80000 лв.,
отпусната по договор № 80600КР-АА-4703 от 04.07.2005 г. за предоставяне на
ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот; сумата от 195000 щатски долара,
представляваща върнати заемни средства от Т.С.на ищеца в качеството му на
законен наследник на заемополучателката - неговата майка В.М.; сумата от 193000
лв. – заем, предоставен му от П.И. П. и сумата от 120000 лв. от продажба на
собствени имоти в периода 2000 г. – 2008 г.
Съдът намира
за напълно неотносимо обстоятелството дали ищецът е разполагал с посочената
сума, тъй в случая се твърди каузално правоотношение по договор за заем по
чл.240 ЗЗД, чийто фактически състав включва: първо, съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемополучателя на парична сума и
второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемополучателя. В случай че се
установи предаване на сумата, то очевидно заемодателят е разполагал с нея. В
случай че не се установи предаване на сумата, без значение е дали соченият като
заемодател е разполагал със сума в такъв размер или не, след като не я е
предоставил на заемополучателя. Ето защо всичките ангажирани доказателства за
собствени на ищеца парични средства могат да бъдат само някаква индиция, но не
и пълно доказване на сключване на договор за заем. В същото време следва да се
изясни каква е последицата от липсата на проведено главно доказване за наличие
на задължение по каузално правоотношение. По този въпрос съдът съобрази
следното:
Съгласно
разясненията по т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е
ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по
запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. Съгласно приетото в мотивите на цитираното ТР вариантите на развитие
на делото са следните: 1). Когато е въведено от страните каузалното отношение,
в обезпечение на което е издаден записът на заповед, съдът го обсъжда, като
разглежда конкретните възражения за погасяване на задълженията по каузалното
отношение. Ако няма спор между страните относно конкретното каузално отношение
и връзката му с ценната книга, съдът разглежда релевираните от ответника
възражения относно погасяване на задължението. 2). Ако е въведено каузалното
отношение, но страните спорят относно връзката му с издадената ценна книга,
като сочат различни каузални правоотношения, съдът обсъжда в мотивите на
решението този въпрос, като изследва с кое конкретно каузално отношение е
свързан записът на заповед, съответно – възраженията относно това каузално
отношение. 3). Ако е налице редовен от външна страна менителничен ефект и е
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Съдът приема, че в процесния случай е налице последната
(трета) хипотеза на общо оспорване от страна на ответника, че не дължи и
оспорване на връзката със заявеното от ищеца каузално отношение, без обаче да
сочи друго, по което да е подписал ценната книга. При това положение ищецът не
е длъжен да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него и ответника, във връзка с което е издаден записът на
заповед.
Наличието на
редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като
единствен източник претендираното парично вземане, освобождава ищеца - кредитор
от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя
като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното
правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на
заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения
за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално
правоотношение с издателя. В случая ответницата се е бранила с възражение, че
не е полагала подпис под процесния запис на заповед, а е подписала празен лист,
върху който в последствие е нанесен текстът на записа на заповед, т.е. оспорила
е автентичността на записа на заповед. В съдебната практика /решение № 143 от 1.02.2013
г. по т.д. № 870/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 213 от 22.12.2014 г. по т.д.
№ 2700/2013г. на ВКС, ІІ т.о./ се приема, че е налице общо възражение на иска в
случаите, когато ответникът възразява, че не е издал записа на заповед, респ.
че е налице безпаричност на записа на заповед. С оглед обаче на приетите
експертизи по делото, които съдът кредитира изцяло, това възражение се явява
изцяло неоснователно. Извън него ответницата не е противопоставила възражения
за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно
каузално правоотношение, а е твърдяла, че между нея и ищеца няма други
отношения извън записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед,
тъй не е встъпвала в никакви правоотношения с него. Процесуалната позиция на
ответницата следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа
на заповед.
При липса на
релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение
за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба
обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да
доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Във
формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС - решение № 87 от 11.07.2016
г. по т.д. № 1093/2015 г., II ТО; решение № 69 от 09.05.2016 г. по т.д. № 1185/2015г.,
II ТО; решение № 18 от 18.12.2015 г. по т.д. № 535/2014 г., I ТО; решение № 17
от 16.02.2015 г. по т.д. № 116/2014 г., II ТО; решение № 179 от 04.03.2015 г.
по т.д. № 3747/2013 г., II ТО; решение № 27 от 07.07.2015 г. по т.д. № 1384/2013
г., I ТО; решение № 24 от 29.05.2015 г. по т.д. № 2328/2013 г., I ТО; решение №
12 от 30.01.2015 г. по т.д. № 2714/2013 г., I ТО; решение № 213 от 22.12.2014
г. по т.д. № 2700/2013 г., II ТО; решение № 66 от 30.06.2016 г. по т.д. №
3803/2014 г., II ТО; решение № 26 от 15.04.2015 г. по т.д. № 2205/2013г., II
ТО, които са постановени след приемане на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
посочено, че общо оспорване от ответника
по менителничния иск е налице,
когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на
заповед. Проява на общо оспорване,
при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липсва на
каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден
записът на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално
правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед
е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е
получил насрещна престация от ищеца, и други /в посочения смисъл – решение № 15
от 16.06.2017 г. по т.д. № 1484/2015 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Житейската
логика на формираната съдебна практика почива на идеята, че едно лице не би се
задължило по запис на заповед, без да е налице някакво каузално правоотношение
между него и поемателя, вземането по което се обезпечава с подписване на записа
на заповед. В случая не се твърдят пороци, обуславящи нищожност или
унищожаемост на менителничния ефект, поради което съдът се ограничава в
изследване на хипотезите на общо оспорване на вземането по записа на заповед. Общото
оспорване на вземането по записа на заповед с оглед указанията в ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е
доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед /с
посочения смисъл - решение № 17 от 16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 г. на ВКС,
II т.о./.
Обстоятелството,
че в защита на възражението на ответницата ищецът е въвел твърдения за
наличието на конкретно каузално правоотношение, което не е успял да докаже, не
води до неоснователност на претенцията му, тъй като обуславящо за претендираното от него право и съответно подлежащо на
доказване от него е съществуването на редовен от външна страна запис за
заповед, какъвто в случая е налице. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция
на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането
си, основано на менителничния ефект.
След като ответницата
не доказа възражението си за неавтентичност на записа на заповед, нито въведе
твърдения и ангажира доказателства да е погасила вземането чрез плащане или
друг предвиден в закона способ, следва извод, че вземането съществува, а
предвид настъпилия падеж на записа на заповед – че същото е изискуемо и подлежи
на изпълнение.
По
възражението на
ответницата да се зачетат събраните суми в следствие на принудителното
изпълнение:
Изпълнителното
производство по изп.д. № 210/2010 г. на ЧСИ рег. № 853е образувано срещу
ответницата въз основа на заповедта за изпълнение по процесния запис на заповед
- въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2010 г., изд. по гр.д. № 1193/2010
г. на СГС, която заповед за изпълнение по-късно е била обезсилена. По това дело
е реализирана публична продан на собствения й недвижим имот, в резултат на
което на взискателя А.И.Ш. е била изплатена сумата от 183131,65 лв. От удостоверение
изх. № 314/22.01.2018 г. се установява, че от сумата от публичната продан в
размер на 189715 лв., на взискателя е преведена сумата от 183131,65 лв., а
съдебният изпълнител е удържал такси по изпълнението в размер на 6583,35 лв.
Не е налице
процесуална възможност за извършване на прихващането, тъй като вземането не е
ликвидно, а установеният процесуален ред ответницата да реализира правата си е
по чл.422, ал.3, вр. чл.245, ал.3 ГПК – чрез снабдяване с обратен изпълнителен
лист в рамките на заповедното производство. Ако такъв беше издаден, съдът
можеше да зачете възражението като материалноправно прихващане. При липса на
ликвидност, прихващането не може да бъде извършено в рамките на настоящия
процес.
По разноските:
На ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6011,40 лв.
разноски по делото. Не са налице предпоставките за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, тъй като не са ангажирани доказателства за плащането има (т.1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *******,
65843 Зулцбах Т., Ф.Р.Г., да заплати на А.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, както
следва:
на основание
чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ, сумата от 146535
лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от 23.12.2008
г., издаден за общата сума от 293070 лв., заедно със законната лихва от 27.05.2011 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6011,40 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: