№
2018 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 5.04. 2018 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 758 / 2018
г. по описа на
съда,за да се произнесе взе предвид
следното :
Делото е
образувано по жалба на К.Е.С.,против мълчалив отказ на кмета на Община Провадия
по нейно заявление вх.№ СД-1-01/5.01.2018 г. за издаване на удостоверение за
липса на акт за общинска собственост и заверки на 2 бр. молби-декларации за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот находящ се в
с.Златина,община Провадия.
С внасяне
на адм.преписка в АС- Варна,към материалите по нея е приложено удостоверение изход.№СД01-1/-4/28.02.2018
г. ,което всъщност е исканото със заявлението удостоверение.
Така
издаденото удостоверение сочи на наличието на данни за оттегляне на мълчаливия отказ от страна на адм.орган,но
тъй като преписката не е съдържала такива за заверка на 2 бр. молби-декларации,
с разпореждане № 4201/22.03.2018 г. съдът е дал възможност на жалбоподателката
да заяви съществува ли за нея правен интерес от разглеждане на жалбата по
същество и ако такъв е налице да внесе дължимата от нея държавна такса от 10
лв.
С молба
с.д. 5445/19.03.2018 г. е представено от пълномощника на жалбоподателката –
адвокат И.,становище за прекратяване на делото на основание чл.159,т.3 от АПК и заплащане
на разноски съобразно представен списък. Към молбата са приложени документ от
19.03.2018 г. за платена по сметка на АС- Варна държавна такса от 10 лв. и договор за правна защита и съдействие,в
който е посочено,че се осъществява безплатна правна помощ на близко лице по
реда на
чл.38,ал.2 от ЗА.
Постановено
е разпореждане № 4714/20.03.2018 г. за съобщаване искането за разноски на
противната страна – кметът на община Провадия.
С молба
с.д. 6487/4.04.2018 г. е представено становище от кмета на община Провадия,с
което се оспорва искането на разноски и същевременно се претендират такива на
основание чл.78,ал.8 от ГПК.
По така
направените от страните искания,съдът намира следното :
В
становището си ответникът посочва обективни причини за късното извършване на
административната услуга,но максималният предоставен от нормата на чл.57,ал.5 от АПК срок е
едномесечен – като се има предвид датата на заявлението / 5.01.2018 г./ ,то
този срок е изтекъл на 5.02.2018 г.,а исканото удостоверение е издадено на
28.02.2018 г. Последното сочи,че към датата на подаване на жалбата /12.02.2018
г./ е бил налице мълчалив отказ,който
впоследствие е оттеглен от адм.орган на 28.02.2018 г.,когато е издадено
исканото удостоверение. При тези обстоятелства налице е основанието по
чл.159,т.3 от АПК за прекратяване на съдебното производство по жалбата на С..
Независимо
от последното ,в случая не е налице
основанието по чл.143,ал.2 от АПК за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката – 10 лв. за платена
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от съдържанието
на разпореждане № 4201/22.03.2018 г. ,плащането на таксата не е предизвикано от
мълчаливия отказ на адм.орган – при подаване на жалбата такса не е била
внесена,а съдът е изискал такава само в условията на съществуващ за
жалбоподателката правен интерес от разглеждане на жалбата по същество – в този
смисъл са дадените от съда указания. С подадената от пълномощника на
жалбоподателката молба от 19.03.2018 г. е поискано прекратяване на делото,а не
разглеждането му по същество,като противно на дадените от съда указания е
внесена държавна такса от 10 лв. Това процесуално действие се квалифицира от
съда като израз на злоупотреба с права – таксата е платена и за нея се
претендират разноски с цел присъждането на такива да даде възможност за
прилагане на чл.38,ал.2 от З-на за адвокатурата – нормата дава право на
адвокатско възнаграждение само в случаите,при които насрещната страна е осъдена
за разноски. По тези съображения,съдът намира,че правото на разноски не
възниква,когато същите са платени без основание.
Съобразно тези обстоятелства ,не е налице и право на разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лв.,тъй като представеният договор за правна защита и
съдействие не удостоверява плащането на такива - разноски се дължат само ако са реално
платени.
Неоснователна
е и претенцията на ответника за разноски – право на разноски за адм.орган не
съществува в хипотезата на чл.143,ал.2 от АПК,а от друга страна не е налице
претендираното от ответника основание по чл.78,ал.8 от ГПК – няма данни за
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
По тези
съображения,претенциите за разноски и на двете страни се явяват неоснователни.
Предвид
изложеното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Е.С.,против мълчалив
отказ на кмета на община Провадия по нейно заявление вх.№ СД-1-01/5.01.2018 г.
и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на
нея съдебно производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :