РЕШЕНИЕ
№ *6
гр. Нови пазар, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620101473 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 316 ГПК.
Предявени са от ищцата Н. Ю. Ю. от гр. Н. срещу „П.Б.“ ЕООД, кумулативно
обективно съединени искове, посочени в чл. 310, т.1 от ГПК във вр. с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на
уволнението и признаването му за незаконосъобразно; 2/ иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на предишната месторабота и заеманата длъжност „***/***/“ и 3/ иск по чл.
344, ал.1, т.3 от КТ заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа,
считано от 01.10.2024 г. за не повече от 6 месеца в размер на 2400 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска -26.11.2024 г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата е работила в ответното дружество „П.Б.“ ЕООД в гр. Н. от 28.02.2024 г. на
длъжност „***/***/“, с месторабота в гр. Н., като след първите 6 месеца, договорът бил
станал безсрочен.
Ищцата сочи, че през м. септември била в болничен поради временна
нетрудоспособност, когато се върнала на работа на 18.09.2024 г., управителя на търговския
обект, в качеството си на пълномощник на работодателя, възразил че е била в болничен,
както и че била възрастна за да изпълнява функциите си и настояла да подаде молба за
напускане. На ищцата била връчена бланка за прекратяване на трудовия договор по реда на
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
1
Ищцата сочи, че подписала предложената й бланка въпреки нежеланието си да
напуска работата си, под натиск и от обида, че е наречена „възрастна“ и негодна за работа.
През следващите 7 дни не получила писмено изявление за приемане на предложението,
което била подписала и за времето от 18.09 до 30.09.2024 г. тя продължила да изпълнява
задълженията си.
На 01.10.2024 г. на ищцата била връчена Заповед №*/* г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, като в заповедта било посочено, че е подадена молба на 18.09.24
г., която е приета и е постигнато взаимно съгласие.
Ищцата твърди, че прекратяването на трудовото й правоотношение е
незаконосъобразно, тъй като е постановено след изтичането на 7 –дневния срок за приемане
на подписаната от нея молба, което го прави в нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищцата твърди, че след прекратяването на договора е останала без работа, поради
което и на основание чл. 225, ал.1 КТ претендира обезщетение за оставането си без работа за
срок не повече от 6 месеца.
Предвид на горното ищцата моли съда да уважи предявените от нея искове по чл.
344, ал.1 от КТ като признае уволнението й за незаконосъобразно и в резултат на това да
уважи и претенциите за възстановяването му на предишната работа и заеманата длъжност
„***/***/“, както и да осъди ответника да й заплати на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от
01.10.2024 г. за не повече от 6 месеца в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска -26.11.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата претендира направените по делото разноски.
Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в
законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че исковете
са допустими, но са неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят.
Ответникът не оспорва твърдението, че между него и ищцата по силата на трудов
договор №* от * г. са възникнали трудовоправни отношения със срок на изпитване от 6
месеца в полза на работодателя за длъжността „***/***/“, с месторабота магазин „П.“ (*) гр.
Н., ул. „О.“ № * с основно трудово възнаграждение в размер на 1 320лв.
Ответникът не оспорва, че на 18.09.2024 г. ищцата е подала заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът оспорва всички посочени от ищцата факти относно обстоятелствата, при
които е подписала заявлението за прекратяване на договора и твърденията за отправени
обиди.
Оспорва твърдението, че ищцата не била уведомена в 7-дневния срок за решението
на работодателя.
2
Не оспорва и твърдението относно връчването на заповедта за прекратяване на
правоотношението.
Поради горното ответникът моли исковете по чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание на 14.04.2025 г. (след приемане на експертизата) ищецът е
направил на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на иска по чл. 344, ал.1 от КТ по
размер, както вместо претендираните 2400 лв. при завеждане на делото да се счита предявен
за сумата от 7919,94 лв. (за дължиимо обезщетение за срок от 6 месеца), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 26.11.2024 г.
Ответникът моли съда да му присъди направените по делото разноски, представя
списък на разноските.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, съдът установи следното:
Относно фактите по делото:
Страни по делото са ищцата Н. Ю. Ю. от гр. Н. и ответникът „П.Б.“ ЕООД с ЕИК
***.
Ответникът е представляван от лицето А.Д.П., гражданин на ***, който съгласно
приложено на л. 25 (гърба) – 29 от делото е упълномощил Б.Г., * гражданин, който съгласно
т. 7 от пълномощното, да го представлява по всички трудови правоотношения, като
подписва от името и за сметка на дружеството следните документи: трудови договори и
длъжностни характеристики със служителите на дружеството; вътрешни заповеди, вкл.
заповеди за назначаване, анекси за промяна на трудовите договори, всякакви документи
(заповеди, протоколи, предизвестия и др.под.) относно прекратяване на трудовите
правоотношения и пр….
Съгласно даденото пълномощно, упълномощеното лице има правото да
преупълномощава други трети лица – служители на дружеството, с част или с всички права
по настоящето пълномощно.
Съгласно приложено по делото пълномощно на л. 29 (гърба) -32, упълномощеното
лице Б.Г., е упълномощило И.Н.Ц., гражданин на *, с правата дадени му от манданта
А.Д.П., в полза на друг мандатар А.С.Н., служител на дружеството на длъжност „***“, в
търговски обект Магазин „П.“ с адрес гр. Н., ул. „О.“ № *, съгласно пълномощно на л. 32
3
(гърба) – 37. Пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № * от * г., на
нотариус * с Рег. № * на НК и с РД – РС *.
По делото няма данни пълномощното да е оттеглено към датата на предявяване на
иска – 26.11.2024 г.
По делото е представено в оригинал трудовото досие на ищцата, водено при
ответника, л. 91-115, от което съдът се съобрази с относимите по предмета на делото
документи.
Видно от приложените по делото, л. 105, Трудов договор № */* г. между „П.Б.“
ЕООД, представлявано от А.С.Н., упълномощена от управителя на „П.Б.“ ЕООД съгласно
пълномощно от 23.10.2023 г.от една страна, в качеството на работодател, и от друга Н. Ю.
Ю. от гр. Н., ищцата е била назначена на работа при ответника, на длъжност „***/***/“, с
месторабота в гр. Н., ул. „О.“ № *.
Трудовият договор е за неопределено време със срок на изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя.
Начало на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника е посочено,
считано от 04.03.2024 г.
Договорът е сключен за 8 часов работен ден, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1320 лв.
Договорено е допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 на сто за всяка прослужена година върху ОТВ.
В трудовият договор са уговорени условията за неговото прекратяване.
Договорът е подписан от страните, като на работника е било връчено уведомление по
чл. 62, ал.3 КТ на 28.02.2024 г.
Към договора е приложена длъжностна характеристика, л. 107-108, подписана от
работника.
По делото е представено от ответника по делото Заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие от 18.09.2024 г., подадено от ищцата по
делото, с искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.
1 КТ по взаимно съгласие, считано от 01.10.2024 г. Оригиналът на това заявление е в
приложената по делото папка от ВЛ по делото, а на л. 95 е копие от него.
Формулярът на заявлението, включва втори раздел „становище на работодателя“
(упълномощен представител – управител, магазин, Районен мениджър или Мениджър
човешки ресурси): в което е посочено „съгласен съм“, име и фамилия: А.Н., дата „18.09.2024
г. и подпис на упълномощеното лице.
Формулярът на заявлението, съдържа и трети раздел „декларация за
информираност“, в който е вписано „запозната с решението на работодателя“ име, презиме,
4
фамилия – Н. Ю. Ю., дата – 18.09.2024 г. и подпис.
Съгласно Заповед №*/* г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, с която
работодателят е „обявил прекратяване“ на трудовото правоотношение с работника, поради
подадена от негово име молба от 18.09.2024г., която била приета от работодателя и е
постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор. Оригиналът на заповедта
е в приложената по делото папка от ВЛ по делото, а на л. 92 е копието.
В заповедта е посочено, че на работника не се дължат обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск.
Заповедта е връчена на работника на 01.10.2024 г.
Разделът от заповедта „удостоверяване на връчването в случай на отказ на служителя
…„ не е попълнен.
Под този раздел, следва част, с която работникът е информиран относно
необходимостта от представяне на трудовата си книжка за да бъде отразен трудовият стаж
при работодателя, както и за правото да използва предоставените му ваучери за храна за м.
септември.
В заповедта, най – накрая саморъчно е вписано „получих лично Н. Ю. Ю. 01.10.2024
г. и подпис“.
Съгласно издадено удостоверение от НАП, към 19.11.2024 г. за ищцата няма
регистриран трудов договор.
В първото по делото съдебно заседание е открито производство по чл. 193 ГПК по
оспорване истинността на вписаното в Заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие от 18.09.2024 г.,относно вписаното него в частта от
него раздел „декларация за информираност“, в който е вписано „запозната с решението на
работодателя“, както и вписаните име, презиме, фамилия – Н. Ю. Ю., дата – 18.09.2024 г. и
подпис.
По делото е назначена съдебно – графическа експертиза, изготвена от инсп. К. К.,
към НТЛ при ОДМВР Ш., съгласно която почеркът с който са изпълнени ръкописните
текстове „запозната с решението на работодателя“, „Н. Ю. Ю.“, „18 09 2024“ и подписът
срещу служител в раздела „декларация за информираност“, на документа – обект на
експертизата, не принадлежи на лицето Н. Ю. Ю. с посоченото в експертизата ЕГН.
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза, която да установи какъв е
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата, получавано за месеца
предхождащ уволнението й, както и какъв е размерът на обезщетението по чл. 344, ал.1 т. 3
5
КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за един месец и за 6 месеца.
От приетата по делото експертиза се установява, че БТВ за един месец възлиза на
1319,99 лв., а размера на обезщетението по чл. 344, ал.1 т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за един
месец и за 6 месеца е 7919,94 лв.
В съдебното заседание, в което е приета съдебно – икономическата експертиза на
14.04.2024 г., съдът е извършил констатация, че към този момент ищцата не работи по
трудово правоотношение, в трудовата й книжка на стр. 20-21, след положения от ответника
печат за прекратеното правоотношение на 01.10.2024 г.,няма печат от друг работодател.
По делото е открито производство по оспорването истинността на раздел трети от
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, в частта „декларация за
информираност“, в който е вписано „запозната с решението на работодателя“ име, презиме,
фамилия – Н. Ю. Ю., дата – 18.09.2024 г. и подпис.
Съгласно приетата по делото експертиза, изготвена от ВЛ при НТЛ към ОДМВР Ш. е
прието, че текстове „запозната с решението на работодателя“, „Н. Ю. Ю.“, „18 09 2024“ и
подписът срещу служител в раздела „декларация за информираност“, на документа – обект
на експертизата, не принадлежи на лицето Н. Ю. Ю. с посоченото в експертизата ЕГН.
Съгласно нормата на чл. 194, ал. 2 ГПК, след проверката съдът с определение
признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния
случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето
определение.
Въз основа на горното, съдът приема, че оспорването е основателно и доказано, и
тази част от оспорения документ следва да се приеме за неистинска и да се изключи от
доказателствения материал по делото.
Порочността на тази част не се отразява върху действителността на първата част
относно подаденото от ищцата заявление за прекратяване на трудовото правоотношение,
доколкото уведомяването й за отношението на работодателя по подадената от нея молба
може да бъде изразено и в отделна форма, и не опорочава действителността на целия
документ.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено.
Съгласно изр. 2-ро, страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;
По делото е установено по несъмнен начин, че ищцата е подала заявление за
6
прекратяване на трудовия договор с ответника, което е материализирано в писмена форма,
95 от делото (копието), оригиналът е в приложената по делото папка от ВЛ по графическата
експертиза по делото. Съгласно посоченото заявление от 18.09.2024 г., ищцата по делото е
отправила предложение до работодателя си, с искане за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от
01.10.2024 г.
Това заявление е било прието от упълномощения от ответника служител, съгласно
последното пълномощно на л. 32 (гърба) – 37, заверено от нотариус * с Рег. № * на НК и с
РД – РС * на 23.10.2023 г., конкретно лицето А.С.Н.. Приемането на молбата и посоченото в
него становище от името на работодателя „съгласна съм“ е от същата дата, от която е и
самото предложение за прекратяване на правоотношенията – 18.09.2024 г.
От приетата по делото съдебно графическа експертиза се установи по безспорен
начин, че третият раздел от формуляра от заявлението, представляващ „декларация за
информираност“, изписаното в него „запозната с решението на работодателя“, „Н. Ю.
Ю.“, „18 09 2024“ и подписът срещу служител в раздела „декларация за
информираност“, на документа – обект на експертизата, не принадлежат на лицето Н. Ю.
Ю., ищцата по делото.
В обстоятелствената част от експертизата много подробно е обоснована липсата на
идентичност между почерка и подписа, полаган от ищцата върху сравнителния материал и
използваните сравнителни документи, подписвани от нея, и почерка и подписа, с който е
попълнено полето в раздел „декларация за информираност“.
От горното следва, че ищцата, тя и работник в трудовото правоотношение с
работодателя не е била надлежно уведомена за отношението на работодателя по подадената
от нея молба/заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, както на посочената
в заявлението дата, така и след него по друг начин.
От горното съдът приема, че ответникът, в качеството на работодателя не е уведомил
ищцата, в качеството на работник за становището си по нейното искане за прекратяване на
правоотношението, с което и на основание чл. 325, ал.1, т. 1, изр. 3-то КТ, следва, че
предложението не е прието. В този смисъл са и постановените от ВКС Решение № 244 от
3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2016 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че след като
представителят на [фирма] не е направил изявление за приемане на предложението на В. М.
в законния 7-дневен срок от направата му, означава, че предложението не е прието.
Приемането след изтичане на срока не удовлетворява изискванията по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
и поради това извършеното уволнение е незаконно; Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
704/2005 г., III г. о., ГК, Решение № 146 от 7.5.2013 Г. по гр. д. № 935/2012 г. на IV ГО на
ВКС, Решение № 69 от 20.04.2012 Г. по гр. д. № 898/2011 г. на III ГО на ВКС и мн.др.
Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №*/* г. не
представлява уведомяване от насрещната страна за взетото отношение на работодателя по
7
заявлението на ищцата по смисъла на чл. 325, ал.1, т.1 изр.2-ро КТ, доколкото същата е
постановена след изтичането на 7 – дневния срок. В този смисъл е и постановеното Решение
№ 4 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № *8/2011 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че
страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в
седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че
предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
по настоящето дело, обаче е издадена след изтичането на 7 –дневния срок, който е посочен и
е в тежест на насрещната страна за изразяване на становище по предложението за
прекратяване на правоотношението (12 дни след подаденото заявление), поради което и не
може да обслужи изискването за срок съгласно чл. 325, ал.1, т.1 изр.2-ро КТ. Освен това
наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и
подписването й от работника под текст, че е връчена на съответната дата, не представлява
писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла
на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, както сочи и Решение № 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
935/2012 г., IV г. о., ГК.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че след като не е спазен срокът чл. 325,
ал.1, т.1 изр.2-ро КТ, в тежест на насрещната страна - ответника, за изразяване на становище
по заявлението за прекратяване на правоотношенията с работника, то издадената заповед за
прекратяване на правоотношенията с него е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По предявените искове:
1/ По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението и признаването
му за незаконосъобразно.
Съдът прие, че поради неспазване на разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 изр. 2-ро КТ,
издадената Заповед №*/* г., на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, с която работодателят е
„обявил прекратяване“ на трудовото правоотношение с работника Н. Ю. Ю., считано от
01.10.2024 г. е незаконосъобразна и следва да се отмени.
2/ По иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на предишната
месторабота и заеманата длъжност „***/***/“.
Поради доказаността и основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се обуславя
и решението на останалите предявени от ищцата искове, а именно искът по чл. 344, ал.1, т.2
от КТ за възстановяване на предишната работа, заемана от ищцата преди уволнението й.
Съгласно представените по делото писмени доказателства се установи по несъмнен
начин, че ищцата преди уволнението си е работила в „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, на длъжност
8
„***/***/“, с код по НКПД *, с месторабота в гр. Н., ул. „О.“ № *.
Съдът приема, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди
уволнението й работа в „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, на длъжност „***/***/“, с код по НКПД *, с
месторабота в гр. Н., ул. „О.“ № *.
На основание чл.345, ал.1 от КТ след влизане в законна сила на решението по делото
следва да се изпрати нарочното съобщение до ищеца за възстановяването му на предишната
работа, който може да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г.,
ОСГК, двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече
само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за
възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не
е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието
или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се
върне на работата, на която е възстановен.
3/ По иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа, считано от 01.10.2024 г. за не повече от 6 месеца в размер на
7919,94 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г., до окончателното заплащане на
сумата.
По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, която установи, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата, получавано за месеца предхождащ
уволнението й възлиза на 1319,99 лв., а размера на обезщетението по чл. 344, ал.1 т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за 6 месеца е 7 919,94 лв.
В съдебното заседание, в което е приета съдебно – икономическата експертиза на
14.04.2024 г., съдът е извършил констатация, че към този момент ищцата не работи по
трудово правоотношение, в трудовата й книжка на стр. 20-21, след положения от ответника
печат за прекратеното правоотношение на 01.10.2024 г.,няма печат от друг работодател.
Съдът намира, че предявения иск за сумата от 7919,94 лв. е основателен и следва да
се уважи, ведно със законната лихва, от датата от която изтича 6 месечния срок, а именно
01.10.2024 г.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 ГПК.
Предвид на това, че всички искове на ищцата са уважени на предявените от нея
основания и в пълните им размери, то от това следва и разпределението на разноските по
делото, доколкото ищците по трудовите дела са освободени от първоначално внасяне на
дължими такси и разноски, съгл. чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.
9
В случаите когато ищците са освободени от предварително заплащане на дължимите
такси, дължимите такси и разноски се плащат от осъденото лице, в случай от ответника,
съгл. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Самия ищец има право на заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, съгл. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Относно разноските на ищцата е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, и
тя претендира такива в размер на адвокатското възнаграждение, което е заплатено в размер
на 930 лв., съгласно приложения договор за правна защита, л. 4 от делото. Други разноски
ищцата не е направила.
Съдът намира, че искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски
е основателно и следва да се уважи в пълен размер.
От своя страна поради освобождаването на ищцата от предварително заплащане на
разноски, съдът е направил такива за изготвената по делото съдебно икономическа
експертиза, за която на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200лв.,
съгласно справка – декларация, приложена на л. 133 от делото и издаден ордер за същия
размер.
Направени са разноски и за съдебно-графическата експертиза в размер на 176,23 лв.
по сметка на ОДМВР Ш., съгл. справка на л. 170 и в размер на 128 лв. по сметка на вещото
лице, л. 175 от делото.
Общия размер на всички направени от съда разноски за експертизи е 504,23 лв.
Тези разноски следва да се платят от ответника в полза на бюджетна на съда.
Ответникът следва да заплати и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и дължимите
държавни такси за предявените от ищцата искове.
Съгласно чл. 359 от КТ трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат
първоначални такси, но при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се
дължи такса като за дължи такса като за неоценяем иск по чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – до 80 лв., но
не по-малко от 30 лв.
Съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 72, ал.2 от ГПК, съгласно която за
предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се
събира от всички интереси, то за неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 от КТ следва
да се плати именно държавна такса в минимален размер, от по 30лв.
Относно искът по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, който е оценяем се дължи държавна такса в
размер на 4% върху уважения размер, но не по- малко от 50лв, съгл. чл. 1 от Тарифата. Така
по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, който се уважава за сумата от 7919,94 лв. се дължи
държавна такса в размер на 316,80 лв.
Общо дължимите от ответника държавни такси са в размер на 376,80 лв.
Съдът намира, че въпреки липсата на изрично искане от страна на ищцата за
10
допускане на предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение за оставането без работа, такова следва да се допусне, т.к
съгл.чл. 242, ал.1 от ГПК то се постановява служебно и независимо от диспозитивно
заявената воля на страните, която е необходимо условие само в посочените в ал.2 случаи.
Водим от гореизложеното и на основание чл.316 във вр.чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава на основание чл. 194, ал.3 вр. ал. 2 от ГПК частта от Заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие от 18.09.2024 г., подадено
от Н. Ю. Ю. с ЕГН **********, в която в раздел „декларация за информираност“,
текстовете „Н. Ю. Ю.“, „18 09 2024“ и подписът срещу служител, за неистински.
На основание чл. 194, ал.2 от ГПК, копие от приложения по делото неистински документ,
ведно с експертизата по делото, да се изпрати на РП Ш. по компетентност. Оригиналът се
намира в отделна папка към делото като част от съдебно графическата експертиза.
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Н. Ю. Ю. с ЕГН
********** от гр. Н., обл.Ш., ул. „Ш.“ № *, постановено със Заповед №*/* г на А.С.Н., като
пълномощник на „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *, - *,
район С., ул. „П.“ № *, съгласно Пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. №
* от * г., на нотариус * с Рег. № * на НК и с РД – РС *, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, ЗА НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед №*/* г на А.С.Н., като
пълномощник съгласно Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № * от * г.,
на нотариус * с Рег. № * на НК и с РД – РС * на „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. *, - *, район С., ул. „П.“ № *, представлявано от А.Д.П., гражданин
на ***, за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. Ю. Ю. с ЕГН ********** от гр.
Н., обл.Ш., ул. „Ш.“ № *, на длъжност „***/***/“, с код по НКПД *, с месторабота в гр. Н.,
ул. „О.“ № *.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на предишната работа Н. Ю. Ю. с
ЕГН ********** от гр. Н., обл.Ш., ул. „Ш.“ № *, на длъжност „***/***/“, с код по НКПД *, с
месторабота в гр. Н., ул. „О.“ № * в „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от А.Д.П.,
гражданин на ***, и съгласно Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № * от
* г., на нотариус * с Рег. № * на НК и с РД – РС * от А.С.Н..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ „П.Б.“ ЕООД с ЕИК
***, представлявано от А.Д.П., гражданин на ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ю. Ю. с ЕГН
11
********** от гр. Н., обл.Ш., ул. „Ш.“ № *, обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението за срок от 6 (шест) месеца в размер на 7919,94 лв. (седем
хиляди деветстотин и деветнадесет лева деветдесет и четири ст.), ведно със законната лихва
от 01.04.2025 г., до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от
А.Д.П., гражданин на ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН ********** от с. К., общ. К.,
обл.Ш., ул. „Р.” № *, направените по делото разноски в размер на 930 лв. (деветстотин и
тридесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от
А.Д.П., гражданин на ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Н., направените по делото разноски в размер на 504,23 лв. (петстотин
и четири лева двадесет и три стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл. 83, ал.3 от ГПК, „П.Б.“ ЕООД с ЕИК
***, представлявано от А.Д.П., гражданин на ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н., дължими държавни такси в размер
на 376,80 лв. (триста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки).
Допуска на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в
частта на присъденото трудово обезщетение за оставането без работа в размер на 7919,94 лв.
(седем хиляди деветстотин и деветнадесет лева деветдесет и четири ст.).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.345, ал. 1 от КТ, след влизане в законна сила на
решението по делото нарочно съобщение до ищеца „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, за
възстановяването му на предишната работа, който може да се яви за заемане на длъжността в
двуседмичен срок.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата, която е обявена на страните в съдебното заседание за разглеждане на делото,
съгласно чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
12