№ 21241
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110135522 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на с, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д.
Т. Г. е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 928,45 лв.,
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 13.01.2021 г. до
21.12.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва за период от
06.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 7116/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че за процесния период ответникът има качеството потребител
на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му
качество произтича от придобитото на основание наследствено правоприемство от рс
право на собственост върху имота. Ответницата не е изпълнила задължението си да
заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и била неизправна страна по
договора. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва да има качеството потребител и страна по договор за
доставка на ВиК услуги с ищеца за процесния имот, доколкото никога не е ползвал
имота и е направил отказ от наследството на рс. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Допустимостта на предявената искова претенция, предвид релевирането й по реда
на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки,
още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на
1
кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице което обуславя
допустимостта на иска и необходимостта от неговото разглеждане по същество.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за продажба (доставка) на
ВиК услуги в процесния имот и в рамките на релевирания период; 2. действително
предоставяне на услугите в твърдяното от ищеца количество и на претендираната от
него стойност; 3. настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните
предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребените ВиК услуги за
процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията
на този закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по водоснабдителните изграждането, и
поддържането канализационните и експлоатацията на системи, пречиствателните
станции и другите съоръжения. включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (НУРПППВКС), получаването на
водоснабдителноканализационните услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите,
включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко
в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
2
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват
в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от
получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3
и 4 НУРПППВКС).
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т.
2 от ДР на ЗРВКУ, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а)
юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НУРПППВКС е регламентирано още, че потребители на
ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че в конкретния случай и с оглед
направените оспорвания ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване
върху процесния имот с адрес: **.
По делото е представена справка чрез отдалечен достъп по данни за процесния
имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията в град
София, актуална към 31.01.2024 г., видно от която на 15.11.2023 г. ответникът е
отбелязан като длъжник по залог, обезпечен с ипотека, заедно с още двама длъжници
– тс и лт, а на 22.12.2023 г. е отбелязано, че ответникът е прехвърлил правото на
собственост върху имота в полза на трето за спора лице – рй.
Съгласно нормата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за вписванията, справки по
партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи
описанието на имота. Тоест при действащите към момента правила за вписване,
справките имат единствено информационен характер и не представляват пряко
доказателство за съществуването на описаните в тях вещни права. Аналогична е и
уредбата относно доказателствената стойност на информацията, съдържаща се в
партидите на недвижими имоти в Имотния регистър, доколкото чл. 59, ал. 4 ЗКИР
предвижда, че партидата е документ с оповестително действие и няма характер на
доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права. Оттук следва и извод, че
справката от Имотния регистър/Службата по вписванията няма характер на пряко
доказателствено средство за установяване наличието на правото на собственост върху
определен недвижим имот. Тя представлява единствено косвено доказателство в тази
насока. Поради характера на настоящото производство, в което съответното вещно
право не е предмет на делото, а се изследва само доколкото обуславя възникване на
релевантното за спора облигационното правоотношение, справката може да бъде
приета за достатъчно доказателство в тази насока, но само при липса на оспорване от
ответника, или когато въпреки оспорването са налице и други косвени доказателства,
които в своята съвкупност съставят система от непреки доказателства, водеща до
3
безсъмнения извод, че ответникът е собственик на имота, или извънсъдебно признание
по смисъла на чл. 176 ГПК. В конкретния случай такива обстоятелства не са налице.
Нещо повече, самата справка не е представена в цялост, а само първата от общо 4
страници от нея. Ответникът е оспорил да има качеството собственик и ползвател на
процесния имот през релевирания от ищеца период, като е представил и съдебно
удостоверение за отказ от наследството на предходния титуляр на партидата на
процесния имот – рс, починала на 19.10.2002 г. По делото не са ангажирани,
респективно събрани други доказателства, установяващи дори индиция за
притежанието на абсолютното вещно право върху имота от ответника, обуславящо
качеството му на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ. Ето защо и в приложение на последиците от разпределението на
доказателствената тежест съдът следва да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителеност. Оттук следва извод и за
недоказаност на наличието на съществуващо през исковия период облигационно
отношение за доставка на ВиК услуги.
Предвид изложеното по-горе, тък като не се установи наличието на една от
материалните предпоставки за уважаване на предявения иск, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор с право за присъждането на разноски разполага
ответникът. Същият не е претендирал такива в исковото производство и не е
представил доказателства за извършването им в заповедното производство, поради
което и не следва му да бъдат присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от с, с ЕИК: ** и адрес:
**, **, срещу Д. Т. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че Д. Т. Г. дължи на с сумата от
2 928,45 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от
13.01.2021 г. до 21.12.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва за
период от 06.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 7116/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4